Blog Posts

Покаянието е кръщение чрез сълзите

1/4/2021

Каейки се, човек преминава през ново кръщение, възражда се. Апостол Петър чрез своето отричане до известна степен предаде Христос. Обаче той „плака горчиво“ (Мат. 26:75 и Лука 22:62) и затова получи прошка след падането си. Тоест искреното покаяние измило апостол Петър, очистило го отново. Вижте: отначало Бог първо създава земята, създава морето, всичко останало и след това взима земя и създва човека. Човекът първо се ражда плътски, а след това, в Тайнството Свето Кръщение, той се възражда духовно от водата - творение на Бога и от Светия Дух - Божествената благодат. „Чрез Вода и Дух“ (Йоан 3: 5) човек се възражда и става нов.

Водата има очистващ смисъл, затова свещеникът в Тайнството Свето Кръщение потапя човек във вода. Човек се измива от първородния грях, изчиства се от греховете. Благодатта Божия го осенява, облича се в Христос и се превръща в нов, възроден човек. Това е резултат от Светото кръщение. Когато Никодим, дошъл при Христос и Го попитал как човек може да се роди отново, Христос ясно му отговорил: „ Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3: 5). В тайнството Свето кръщение човек се превръща в ново, съвършено творение на Бог след грехопадението. Следователно, ако човек не оскверни своето Свето кръщение, той ще има много Божествена благодат. Но дори и да се оцапа след Тайнството Свето Кръщение, тогава той разполага с покайното кръщение. Ако човек осъзнае греха си, ако му е мъчно от това, тогава той по някакъв начин се измива със сълзите на покаянието и Божията Благодат отново идва при него.

Свети Преподобни Паисий Светогорец

Имайте търпение

26/3/2021

Имайте търпение. Изкушенията, които идват при нас са от Бога, за полза на душите ни. Те ни учат да се доближаваме до Бога, да Го призоваваме с душевна болка, учат ни да не изпадаме в самонадеяност и да се смиряваме. Но Бог иска да не тъжим, и тогава изкушението тихичко ще премине. Това е животът на човека.

И така търпение, търпение деца мои, за да наследим вечното царство. Не тъжете. Всичко, което претърпявате в живота си е полезно, всичко е записано на Небесата. За тези ваши малки трудове, Христос ви дава вечен живот.

Затова се насилвайте и имайте търпение, и Бог ще ви изцели. Проявете търпение, не тъжете. Не се измъчвайте, за да не се разболеете в добавка, защото тогава ще сте и тъжни.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

Как да се молим

23/3/2021

Непрестанно казвайте молитвата: Господи Исусе Христе, помилуй ме! Господи Исусе Христе, помилуй ме! Това е, което ще ви спаси.

Името на Христос ще озари ума ви; ще укрепи душата ви; ще ви помогне във войната срещу демоните; ще култивира добродетелите и ще стане всичко за вас.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

За поста и изкушенията

22/3/2021

Изкушения, изпитания, конфликти и падания често се появяват по време на пости. Те не се случват случайно, но за да станем по-зрели духовно, те влизат в баланс и се смиряват. Да не забравяме, че животът на всеки християнин е пресечен път към Голгота. Няма такова нещо като Възкресение без разпятие.

Великият пост е чудесна възможност за подготовка и поемане по светлия път на катеренето. А за да възлезем на високо трябва да стоим постоянно на два крака: молитва и въздържане. Но молитва и пост без смирение и любов няма да дадат плод.

Старецът Моисей Светогорец.

Нека не маскираме нашите страсти като добродетели

16/3/2021

Наш първообраз трябва да бъде любовта, която Христос ни е открил. Има много видове любов. Какво означава любовта? Нима това – да обичаш някой, който те ласкае и ти прави добро? Нима да обичаш някой, когато имаш някакъв недостатък и той не ти го показва и ти не го поправяш и си вредиш по този начин? Любовта, с която ще обичаме другите, ще бъде любовта, която Христос ни е показал. Любов заедно със смирение. Христос не е казал, че е само любов, а: “Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Любовта е тази, която жертва нещо от себе си за другия, за ближния. Защото съществува и любов от дявола, която жертва ближния.

Любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва преоблечен като любов. Трябва да обичаме, трябва да имаш любов. Коя любов? Коя? Обичам те, когато ми даваш? Коя любов? Тази, която иска отплата? Обичам го, възлюбих го, въпреки че не го обичах – и видя ли как се отнесе с мене, тоест да обичаш и да чакаш отплата? Търсиш заплащане за любовта си? Това не е ли любовта на блудниците? Така ли ще обичаме? Със заплата? Сякаш сме блудници? Това е любовта от дявола.

Ние се стремим да познаем и да живеем Христовата любов, а Христовата любов е любов, която има смирение, защото много страсти се маскират като любов. Трябва да внимаваме как показваме своята любов към другите. Ще се погрижим да обичаме другите и да не ги обиждаме, показвайки своята любов. Ще внимаваме как съветваме другите от любов. Да, от любов съветваш другия, но правиш ли го по добър начин? Или казваш на другия: слушай ме, когато ти говоря! Имам опит, знам какво говоря, минал съм през това, трябва да ме чуеш! И мислейки, че обичаш другия, ти го унижаваш, принизяваш, съветваш го, а сякаш с поведението си, а не с думите, му казваш: ти, детенцето ми, си глупак! Прост си и не можеш да разбереш това, което аз умният мога да разбера! Чуй кое е правилното! То е това, то е онова! И мислиш, че показваш любов. Помагаш ли на другия по този начин? Или го нараняваш и обиждаш? Затова трябва да бъдем внимателни. Нека не маскираме нашите страсти като добродетели.

Старец Никон Светогорец

Честността на човека е най-ценното Честно дърво

12/3/2021

Днес не всички хора могат да намерят място в този свят. Ако някой пожелае да живее честно и духовно, не намира място в света.

Когато човек е чувствителен, а се намира в едно жестоко обкръжение и правят живота му черен, как да издържи? Или трябва да ругае и сквернослови и т.н., или да се махне. Но не може да се махне, защото има нужда да живее. Работодателят му казва: “Имам ти доверие, защото не крадеш, трябва обаче да слагаш и развалено сред хубавото. Сред хубавите бали сено трябва да сложиш и изгнили!” Поставя го даже за началник, за да го задържи, но той трябва да постъпва така, защото в противен случай ще го изхвърлят от работа. Започва горкият да не може да спи, да взема приспивателни. Знаете ли какво теглят горките хора? С какви трудности, с какви насилия се сблъскват мнозина на работата си от началниците си? Почернят им живота. Да напуснат работа? Имат семейство. Да останат? Мъки. Ни тъй, ни инак. Ще му се на човек да се пръсне. Търпи, понася, бори се.

Другиму пък оставят да върши цялата работа, а колегата отива само за да получи заплатата. Познавам един, който беше директор някъде си. Когато правителството се смени, назначиха друг директор от управляващата партия, който даже техникум не беше завършил. Направиха го директор, но не знаеше да върши работа, и така не можаха да преместят на друго място предишния. И тъй, какво да правят? Слагат в същия кабинет и второ бюро! Работата я вършеше старият директор, а новият само седеше - цигари, кафе, мухабет... Съвсем безсрамен! Пък и не му сечеше много пипето, говореше, каквото му хрумне, а после отговорността падаше върху стария директор. Докато накрая се принуди да се махне, горкият. “Може би трябва да ида някъде другаде? Мястото е малко, не се събират две бюра. По-добре ти стой тук”, тъй му казал и станал, та си тръгнал, защото онзи му бе направил живота черен. И не са ден и два. А да имаш всеки ден един такъв на главата си е мъчение!

Справедливият човек обикновено бива изблъскван на последно място или го оставят съвсем без място. Онеправдават го, мачкат го, така да се каже - през трупа му минават. Но колкото хората го блъскат надолу, толкова Бог го издига нагоре като коркова тапа. Нужно е обаче човек да има огромно търпение. Търпението прави много неща ясни на своето време. Онзи, който иска да живее добродетелно и да е честен в своята работа, бил той обикновен работник или търговец, или каквото и да било, трябва да знае, че когато започне работа, рано или късно ще стигне до момент, в който, ако примерно държи магазин, няма да има пари да плати дори наема за магазина, за да дойде след това Божието благословение. Нека обаче не тръгва с идеята: “Ако стигна до там, после ще имам клиентела”! Нека няма това на ум, защото тогава Бог не ще му даде. Но нека си каже: “Ще живея по Бога, няма да върша несправедливости, което струва петдесет, ще кажа - петдесет струва, което двеста - двеста”. Тогава Бог няма да го остави. Между-временно това, което той продава за петдесет, друг ще продава за петстотин и ще забогатее. Накрая обаче измамникът ще стигне дотам, че да няма с какво и наема си да плати и ще затвори магазина, защото хората ще го разберат, докато лека-полека честният няма да може да смогва от клиентела и постоянно ще взема работници! Но в началото ще бъде изпитан. Добрият бива изпитван в ръцете на лошите; минава през дарак.

Когато човек върви с дявола, с лукавство, Бог не благославя делата му. Когато хората вършат нещо с лукавство, то няма сполука. Може да изглежда, че сякаш преуспява, но в края на краищата ще се провали.

Главното е с каквото и да се захваща човек, да търси първо Божието благословение! Когато някой е справедлив, има Бога на своя страна. А когато има и малко дръзновение пред Бога, тогава стават чудеса. Когато човек постъпва според Евангелието, има право на Божията помощ. Ако живее според Христа, тогава има право на тази помощ. Това е основата на всичко. Оттам нататък за нищо да не се страхува. Единствено важно е това Христос, Света Богородица и светиите да са доволни от всяко наше действие и тогава ще имаме благословията на Христа, на Света Богородица и на светиите. И тогава Светият Дух ще почива върху нас.

Честността на човека е най-ценното Честно дърво. Ако човек не е честен, дори и част от честния Кръст да носи на себе си, все едно нищо не носи. А друг даже и да не носи част от честния Кръст, ако е честен, получава Божията помощ. А ако носи и частица от Честния кръст, тогава!...

Свети Преподобни Паисий Светогорец

Благодатта на Светия Дух

8/3/2021

Благодатта на Светия Дух, която се дава тайнствено на всеки християнин, когато се кръсти, действа и се проявява пропорционално на нашето подчинение на Господните заповеди. Тоест, ако християнинът повече се подчинява на Господните заповеди, благодатта действа повече с него, докато ако той се подчинява по-малко, благодатта действа по-малко в него. Точно както искрата от жаравата, която е покрита с пепел, става все по-ярка, когато човек премахва пепелта и колкото повече дърва за огрев поставите, толкова повече огънят се разгаря, така и благодатта, дадена на всеки християнин чрез Светото Кръщение, се крие в сърцето прикрита от страстите и греховете и колкото повече човек действа в съответствие с Христовите заповеди, толкова повече се очиства от страстите и толкова повече огънят на Божествената благодат се разгаря в сърцето му, озарява и обожествява .
Св. Никодим Светогорец (1749 - 1809)

За телесните и духовните страсти

8/3/2021

Има два вида страсти – телесни и духовни. Гладът, жаждата, желанието за плътски контакт, са онези страсти, които са свързани с тялото. А духовните и душевните – извор на всички тях е гордостта. От нея се раждат всички останали – злопаметността, завистта, омразата към ближния, осъждането, сребролюбието, маловерието… Начало на всички тези страсти е гордостта. Светите отци казват, че телесните страсти съществуват по естествен начин в нас – Сам Бог ги е положил в човешкото естество, но страстите на душата не са естествени. Телесните страсти са необходими за нашето оцеляване. За да живеем – ще ядем, ще пием, ще се нуждаем от контакт с другия. Затова именно Бог ги е свързал с насладата, така че да искаме да ядем, да искаме да спим, да искаме да пием вода, да искаме да имаме плътски контакт, за да не изчезне човешкият род. Затова именно тези страсти се казват непорочни и никой не може да обвини другия защо яде, защо утолява жаждата си, или защо иска да има плътски отношения. Къде тогава е проблемът? Казахме, че Бог ни ги е дал, за да живеем и да се множим. Злото се крие в това, че сме премахнали целта, за която Бог ни ги е дал, но сме задържали насладата, с която Бог ги е свързал. Например в епохата на Нерон готвачите били удивителни, както и днес. Знаете ли какво правил Нерон? Разкошни угощения. Римляните ядели, направо се тъпчели, отдавали се изцяло на удоволствието от ястията, и след това правили нещо ужасно – до тях имало съдове (т.нар. вомитории – съдове или специални помещения, предназначени за повръщане), в които те връщали погълнатата храна, за да могат да започнат да ядат отново. Ето как те отстранили целта на храненето, за да се отдадат единствено на насладата от него. Същото правим и с плътския контакт, отменяме целта, за която ни е даден, която е да познаем другия по-добре, да го обикнем повече и да се създадат деца, а задържаме само насладата. Знаете ли колко абсурдно е човек да казва: „След като ми е дадено, ще го използвам!“?! Колкото е логично полицаят да си каже: „Защо ми е даден пистолетът? Ами за да го използвам!“. И да започне неконтролируемо да стреля! Всички тези наслади са дадени, но с конкретна цел, с конкретен смисъл. Яденето не е зло, жената не е зло, парите не са зло, а зло е чревоугодието, блудството, сребролюбието, казва един човек на Църквата. Погрешната употреба на Божиите дарове е грях и страст, която отваря пътя към ада, а не Божиите дарове сами по себе си.

Старец Никон Светогорец

За страхът от последните времена

4/3/2021

„И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог” (Откр. 7:2-3).

Християните винаги са искали да знаят за последните времена, за това какво ще стане. Проблемът започва, когато започнем да отдаваме по-голяма тежест на последните времена, на това, което ще дойде, на това, което ще стане, на бъдещето. Това е проблем, защото дяволът много иска да се занимаваме с тези две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето. Миналото го няма, вече не ни принадлежи, не можем да го променим. Въпреки това си мислим: Ако не бях направил това; ако бях направил другото, ако беше станало другояче, със сигурност днес щеше да бъде по друг начин. Голяма клопка от дявола. Бъдещето – “Какво ще е, ако стане това и това? Какво ще правя, ако стане еди-какво си? Ако еди-кой си ми каже така, аз така ли трябва да му кажа?” Ако стане едно, ако стане друго…

Бъдещето не ни принадлежи. Не знаем дали утре ще бъдем живи. Дяволът иска да мислим именно за тези две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето – за да не мислим за единственото, което ни принадлежи – настоящето, сегашния момент. Ако спечелим сегашния момент, нито миналото, нито бъдещето ще бъдат загубени. Именно затова дяволът се опитва да всее объркване и това е една от отличителните черти на времената, които ще предшестват идването на Антихриста.

Господ не ни е открил кога ще дойде, “Това не е ваша работа”, казва ни Той, но по някои от белезите разбирате дали приближава онова време, както когато виждате дърветата да цъфтят и знаете, че идва лятото. Факт е, че през последните десетилетия това мистериозно число 666 започна да се появява много предизвикателно и прекомерно дори там, където няма никакъв смисъл – виждали сме го върху табели на барове, върху пластмасови легени, в които перат домакините; на места, където умът не може да си представи. Защо? Християнинът вече не знае какво и на кого да вярва. Всички са объркани. Защо? Защото нашата вяра страда. Не сме християните, които трябва да бъдем. Не сме християни, които знаят, че са под Божие око, че са в прегръдката на Христос и на Света Богородица; ние сме християни, които не могат да разберат, че не са сами.

Какви са тия безумия? И го казват хора, които смятат, че са християни. Ако нещо оковава нашата свобода, ако нещо ни поробва, ще се противопоставим. Няма да се подчиним. Ще се борим с това и ще умрем, за да не го приемем. Кой ви каза, че една лична карта, друга карта или някой документ, който премахва свободата ти, можеш да приемеш, ако в него няма 666? И кръст да има, няма да го приемеш! Нападнаха нашата родина, нахлуха, поробиха страната ни, носеха кръст върху себе си, но ние взехме оръжията и ги изгонихме; убиваха ни, но ги изгонихме. Не разбират колко безумни са онези, които казват: “Не трябва да го приемеш, защото има 666, но ако няма 666, ще го приемеш!” И в същото време да поробват свободата ти, която Самият Бог уважава? Бог уважава твоята свобода – ще оставя ли човек да ми я отнеме? Тези, които казват: “Не го приемайте, защото има 666!” вършат делото на дявола, защото всъщност казват: “Ако го няма (числото), приеми го!” Не! Ако поробва свободата ти, няма да го приемеш!
И защо ограничаваш опасността само до християните? Внимавайте. Ето и едно друго объркване. Когато дойде Антихристът и поиска да ти сложи печат, той няма да поиска да сложи просто един печат, за да можеш да продаваш и да купуваш, а ще поиска да заеме мястото на Христос в твоя живот, той да бъде на мястото на Христос. Няма да иска от тебе просто да ти сложи печат. Ще поиска от теб да отхвърлиш Христос като Бог и да приемеш него като бог. Кой иска днес от теб нещо подобно? И да настава такава паника? Кой ви каза, че ако ви дадат нещо, в което тайно ще присъства числото 666, значи сте се отрекли от Христос и сте тръгнали с Антихриста? Впрочем, ако един политик от атеистична партия стане президент и тайно поставим върху гърба му кръст, какво ще означава това – че той е християнин? Не го знае, не е усетил, че носи кръст; и какво, станал ли е християнин? Това всъщност твърдят тези, които казват, че ако вземеш нещо, което тайно има числото 666, си се отрекъл от Христос. Не. Ще се отречеш от Христос, когато кажеш: “Приемам печата, ставам твой следовник и се отричам от Христос”. Още никой не е искал от нас нещо подобно.

Нека внимаваме. Това са две крайности, а крайностите са от дявола. Не ни интересува печата на Антихриста, защото, когато се кръстихме, чрез ръцете на свещеника, чрез Тайнството на Църквата, Христос ни запечата със свето миро и имаме печата на Светия Дух. Оставете следовниците на Антихриста да приемат техния си бог и неговия печат. Ние сме направили нашия избор. Защо да гледаме и да подчертаваме толкова много това, което се казва в Откровението – че Антихристът ще поставя печати? Всички, които всяват този ужас, премълчават казаното в Откровението – Божиите раби ще бъдат запечатани по челата, така че да не бъдат повредени, да не бъдат в опасност. Ангелите слагат печат на християните, за да не са в опасност. Чули ли сте някога това? И ако сте го чули, колко пъти? Сравнете колко пъти сте чули за печата на Антихриста и колко пъти това:

„И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог” (Откр. 7:2-3).

Някой казал ли ви е това? Разбирате ли сега, че съществува нещо болно в цялата тази история с печата на Антихриста? Какви християни сме? Вярваме ли в Христос? Ако да, тогава ще повярваме и на думите, които Той ни казва – „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.“ (Йоан 14:18). „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света!” (Матей 28:20). Ако това беше измама и не важаха тези думи, изобщо не трябва да сме християни. Ако Го приемаме като Бог и Неговото слово – като слово, което ни спасява, ще приемем и това.

Старец Никон Светогорец

Нашата вяра не е вяра на логиката

4/3/2021

Не можем да проумеем по какъв начин Изповедта и Причастието ни спасяват. Умът не го разбира, това обаче не означава, че те не са безценно лечебно средство. Само на а дело виждаме дали чудото се случва или не. Свещеникът ще те призове да се изповядаш, да се причастиш, и на дело ще видиш дали това са просто думи или реално носят добри плодове.

По друг начин не можем да познаем нашата вяра. Тя не е сбор от богословски и философски знания. Виждаш хора, които са събрали в ума си огромна библиотека, класифицирали са всичко: отци на Църквата, догматика… по раздели, с картончета… Питаш ги нещо, търсят и веднага намират отговор, който да ти дадат, но сами не знаят какво се случва с тях и на дело не правят нищо. Сещам се за един преподавател, който ни разказваше за изкушенията на св. Антоний Велики, как светията бил нападан от демони, които му нанесли такъв побой, че без малко да го убият, като веднъж го оставили полумъртъв. Мъдрият преподавател обаче, прочут и известен и по света, казваше, че ставало въпрос за олицетворение на страстите. Тоест страстите на светеца, които той виждал като мечки, лъвове, го нападали. Това означава, че този преподавател никога не е казвал „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!“, за да види как дяволът ще го преследва; означава, че нито веднъж не е плакал за греховете си да види каква сила ще получи от изповедта и какво просветление ще получи да разбира неща, които с ума не се разбират.

Живеем ги и знаем, че са истина, живеем ги и ги приемаме, нашата вяра не е вяра на логиката, затова съществува до днес. Ако се крепеше на логиката, някой по-умен щеше да дойде и да те „затапи“ с някакъв логично убедителен аргумент. Когато обаче видиш един светец, който е бил убит поради вярата си преди почти 600 годин, като свети Рафаил, и днес прави чудо за теб, знаеш, че това, което е казал Христос, е истина. Защото, ако не е бил Христос, светецът нямаше да го има сега, нямаше да бъде жив днес, да ти се яви и да те чуе, да направи чудо за теб. Нашата вяра е живот. Затова се изповядвайте и ще видите плодовете на Изповедта на дело! Сещате ли се какво казал дяволът? Аз не се покайвам! Той не се покайва. Но нека ние се покаем! И тогава той няма да знае откъде да избяга, ще му отрежем краката.

Старец Никон Светогорец

<<Previous

Forward>>