СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

Каквото и да ми сториш, няма да промениш мнението ми: убий ме, бий ме, нарежи ме… но Христос Воскресе!

13/10/2021

Каквото и да ми сториш, няма да промениш мнението ми: убий ме, бий ме, нарежи ме… но Христос Воскресе! От тази минута нататък всички логични аргументи изпадат встрани. Те не съществуват за мен.

Такова е нашето Православие, такъв е духът на светата Православна вяра, повтарям отново и отново. Не е въпрос на студена логика и мъртъв разум, както при всички други религии. Това е, което е познато и от опит. И ако някой случайно преживее това в живота си, тогава въпросът за вярата вече няма да бъде тема за обсъждане за него. Въпросът ще бъде приключен.

И, разбира се, тази наша вяра е най-големият дар, който нашият Всеблаг Бог ни е дарил. Само на Него дължим факта, че сме православни християни и че Той ни е дал на нас като монаси да живеем в Градината на Пресвета Богородица. Това е уникален и безценен подарък. И отново всеки от нас лично може да оцени този дар и да благодари и прослави Бога за него; да се поклони пред Него и да се откаже от всички светски и суетни неща.

В същото време е много важно да запомним, че теорията е едно нещо, но практиката е съвсем друго. Ето защо светите отци, от момента, в който започнели да вкусват, усещат и лично изпитват какво е вярата, отивали в пещери, в пустинята, в мълчание, само и само нещо да не ги отклони от това, което живеят – защото всяко общуване е разсейване. Разсейте се и Бог неусетно си тръгва. Както онази стара народна поговорка, когато гоните два заека…

Архимандрит Агатон, игумен на атонски манастир Констамонит

Болестта се превръща в истинска благословия

18/8/2021

Старецът Порфирий смятал болестта за голяма Божия благословия. Известно е, че самият той е бил много болнав човек. Бог позволи на благословения старец да бъде сполетян от много болести. Най-вече отец Порфирий страдал от ужасни главоболия, които предизвиквали припадъци, които му пречели да общува с хората. В много случаи обаче, когато спешността го изисквала, старецът, дори когато бил на косъм да припадне от болка, с Божията милост продължавал да говори и да дава съвети на хората. Той пренебрегвал болестта си и се грижил единствено за просперитета и спасението на своите ближни. През призмата на немощта и болката отец Порфирий виждал проявлението на Бога в човека. Когато човек страда, той ясно усеща своята слабост. Той не може да намери опора в себе си, защото силата му го е изоставила. Но той се стреми да преодолее тези трудности и се предава на любовта и човечността на Бога. Общуването с Бога чрез непрекъсната молитва, предаването на живота в ръцете на Божия промисъл дава истинска сила на човешкото съществуване, която идва от Бога и води до спасение. Тоест към единство с Бога и общение с живота на Троичното Божество.

Когато попитали стареца как се чувства, преживявайки такова тежко изпитание, той намира сили да ни разкрие една велика истина: "Бог ни обича безкрайно и иска да станем Негови, да Му се отдадем напълно. "Да предадем целия си живот на Христос, на Бога".

За болния е по-лесно да се предаде в Божиите ръце, защото болестта ни отнема увереността в собствените ни способности. Тогава болестта ни се превръща в истинска благословия за нас. Ето защо старецът казвал: "Не искайте от Бога да оздравеете. Той знае какво е добро за вас и действа в съответствие с безкрайната си любов към човека.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Егоизъм е да желаем другите хора да разговарят с нас любезно

18/6/2021

Над всичко е любовта. Нашата грижа, деца мои, трябва да бъде как да обичаме другите, как да се грижим за душата на другия човек. Каквото и да правим - молитва, съвет, напътствие - нека го правим с любов. Без любов молитвата не носи полза, съветът наранява, а указанието вреди и унищожава другия човек, който усеща дали го обичаме или не и реагира по съответния начин. Любов, любов, любов! Любовта към нашия брат ни подготвя за по-голямата любов към Христос. Не е ли красиво?

Нека безкористно да раздаваме любовта си на всички, необръщайки внимание от тяхното отношение. Когато Божията благодат влезе в нас, няма да се интересуваме от това дали хората ни обичат или не, дали разговарят с нас добре. Ще изпитваме нужда да обичаме всички. Егоизъм е да искаме другите хора да разговорят с нас любезно. Нека противоположното поведение не ни разстройва.

Позволете на другите да ни говорят така, както те чувстват. Нека не искаме любов. Стремежът ни трябва да е насочен към това - да ги обичаме и да се молим за тях с цялата си душа. Тогава ще забележим, че всички ни обичат без никакво усилие от наша страна, без да искаме любов от тяхна страна. Те ще ни обичат свободно и искрено от цялото си сърце, без насилие от наша страна. Когато обичаме, без да се стремим да бъдем обичани, всички ще се съберат около нас като пчели. Това е резултатът за всички.

Ако брат ти те притеснява, уморява, помисли си така: Сега ме боли окото, ръката, кракът: трябва да се погрижа за него с цялата си любов (1 Кор. 12:21). Но нека не си мислим, че ще бъдем възнаградени за това предполагаемо добро или че ще бъдем наказани за злото, което сме извършили.

Когато обичате с любовта на Христос, тогава стигате до познание на истината. Тогава вие не се стремите да бъдете обичани. Това е зло. Вие обичате, давате любовта си. Това е правилно. Спасението зависи от нас. Това иска Бог. Както казва Свещеното Писание: „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

Преподобен Порфирий Кавсокаливит.

За изпитанията, мъжеството и страхливостта

1/6/2021

„Този, който гледа на страданието през призмата на вечността, вече е победил“

1. Нищо не се случва без Божието допущение. И дори да се окажем при дявола или сред зверовете, Бог присъства там! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни навредят, ако не получат властта да го направят от Бог.

2. Когато страхът дойде, кажете: „От кого ще се страхувам? Кой може да ми причине зло, когато Бог управлява всичко? Ако и да тръгна посред сянката на смъртта, няма да се страхувам от злото, защото Ти си с мен. В същото време казвайте Иисусовата молитва и не се страхувайте от нищо. Вярвайте непоклатимо в истината на вярата.

3. Бог не иска онези, които Той ще спаси, които търсят Неговата милост, да бъдат глупави, малодушни, страхливи и неопитни. Божественото наследство е за израсналите християни. Затова Той ни изправя пред изкушения, за да се прояви нашето послушание на Неговите заповеди.

4. Не бъдете малодушни, не губете твърдост. Понякога светата подкрепа - Божията благодат - ни напуска и ние се подхлъзваме в несериозни и неподходящи мисли и думи, за да се смирим и да не мислим високо за себе си, а да познаем своята слабост, че без Божията благодат не можем направи нищо добро.

5. Само не бъдете малодушни! Страхливостта е от лукавия. Обезоръжава ни и ни прави пленници. Възложете надеждите си на Този, Който е казал: Няма да ви оставя, нито ще ви изоставя. Той няма да позволи да изпаднем в изкушение по-голямо от нашите сили.

6. Необходимо е твърдостта в нас да достигне до това, че с решителен глас да кажем: „И ако ме предадат на смърт, няма да отстъпя от вярата в Христос, който ме призова. Ще положа живота си, но няма да отстъпя нито една крачка. " Ако такова мъжество е в нас, тогава нека се надяваме, че с Божията благодат победата е наша.

7. Не се страхувайте, че ще преминем през огън и вода. През огън - когато изкушенията ни се струват като огън в действието си: това са срамни мисли, омраза, завист и подобни страсти. През водата - когато до нас идват мисли на отчаяние и униние, потопяващи душата във водата. След като бъдем изпитани с огън и вода, ние ще бъдем издигнати до духовния покой на освобождаване от срамните помисли и до дареното от благодатта безстрастие.

8. Не се отчайвайте, виждайки силата на страстите и демоните. Никоя Божия дума няма да остане безсилна. Когато сме с Бога, нищо не е непостижимо. Затова дерзайте и не падайте духом. Господ ще воюва за нас, а ние да замълчим.

9. Не забравяйте, че всеки ден трябва да вдигаме кръста си, което означава скръб, труд, изкушение и всяко демонично действие. И кой светец е изминал земното странстване без да върви по тъмните пътеки, избягвайки опасности и скърби? И ако сме призовани да вървим по една и съща пътека, какво толкова странно има в това?

10. Изкушението разкрива колко много човек обича Бог! Деца мои, бъдете мъжествени в подвига. Христос невидимо стои и очаква да види победа, за да ви даде неувяхващ венец на вечна слава!

Светогорски старец Ефрем Филотейски

За болестите, нещастията и търпението

1/6/2021

Болестта винаги носи голяма полза за човек. Болестите помагат на хората, които нямат добродетели, да придобият Божията милост.

Здравето е нещо добро, но здравето не може да даде на човека ползата, която носи болестта. Болестта носи духовна полза за човека. Болестта е най-голямото благо. Тя измива човек от грехове и понякога му осигурява небесна награда. Ако душата на човек е оприличена на злато, тогава болестта е като огън, който пречиства това злато. В края на краищата Христос също каза на апостол Павел: „ Силата Ми се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12: 9). Колкото повече страдание причинява дадено заболяване на човек, толкова повече той се пречиства и освещава, просто трябва да издържи този тест без ропот и с радост.

Ако някой е сериозно болен, той може да приеме болестта си с благодарност към Бога и чрез това да се смири, и да получи огромна духовна полза.

Преподобни Паисий Светогорец

За Христовата Църква, времето и вечността

13/5/2021

Църквата, която Христос основа и на първо място нейните тайнства, е един вид прозорец, врата, през която вечността нахлува в нашия свят като буен поток. Именно така древните християни са си представяли случващото се на Светата Литургия, на която се извършва нейното най-главно тайнство - тайнството Евхаристия. За църковното съзнание този ден не е бил седми, а осми. За тях това е бил момент, който се е намирал извън цикъла на дните от седмицата и е излизал извън пространствено-временните отношения, с които сме свикнали. Участвайки в тайнството на Тялото и Кръвта на Христос, ние дословно огнено обновяваме съвестта си, сваляме смъртоносния товар от нашите греховни страсти и навици, тоест възкръсваме и накрая влизаме в живота на бъдещия век. Както фотографът проявава филм и върху него постепенно се появяват контурите на човешки фигури и предмети, така и ние, причастявайки се без осъждане, дословно се проявяваме в Божието царство, тоест излизаме извън рамките на историята, правим стъпка във вечността, на фона на която съществува нашата Вселена и с която тя активно взаимодейства във всеки момент от своето съществуване.

Следователно, съзнателно участвайки в тайнствата на Църквата, въплъщавайки евангелските заповеди в живота си, ние сме в състояние да превърнем вечността в съдържание на нашия духовен опит и сърце си, и да я споделим с другите. Отговорът, който ще получим в края на времето, когато Царството Божие ще дойде на нашата земя в цялата си сила и пълнота, обаче пряко зависи от това какво място заемаме на нея тук и сега.

Старец Мойсей Светогорец

Нека не изнудваме Бога с нашите молитви

13/5/2021

Както Бог любезно хлопа на вратата на нашата душа, така и ние любезно трябва да търсим това, което желаем, и ако Господ не отговаря, да спрем да го търсим.

Когато Бог не ни дава нещо, което настойчиво искаме, Той има причина за това. И Бог има Своите “тайни”. След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нашия живот и че винаги ни желае доброто, тогава защо да не проявим доверие към Него?

Нека се молим простодушно и непринудено, без страсти и изнудване. Знаем, че миналото, настоящето и бъдещето, както и всичко друго, е голо и открито за Бога. Както св. ап. Павел казва: “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Не трябва да се инатим в молитвата. Упорството причинява повече зло, отколкото добро. Не трябва да се стремим да получим това, което искаме, а всичко да оставяме на Божията воля. Защото колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава.

Следователно е нужно търпение, вяра и спокойствие в душата. И ако някой ден забравим това, което сме искали, Господ никога не забравя и ако е за наше добро, Той ще ни даде това, което трябва и когато трябва. Нека се молим само за спасението на нашата душа.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Пасха, Господя Пасха!

27/4/2021

Само в Христос човек намира неподправена, истинска радост, защото само Христос дава автентична радост и духовна утеха. Там, където е Христос, има истинска радост и небесно ликуване. Тези, които са далеч от Христос, нямат истинска радост. Те могат да се отдадат на мечтите си - „ще направя това и онова, ще отида там, ще отида тук“, могат да им бъдат оказани почести, могат да се отдадат на забавления и от това да изпитат радост, но тази радост няма да насити душата им. Тази радост е материална, светска, а светската радост не насища душата и човек остава с пустота в сърцето си.

Знаете ли какво казва Соломон? „Построих къщи, засадих лозя и градини, събрах злато, придобих всичко, което сърцето ми пожела, но в крайна сметка осъзнах, че всичко това е суета“ (Вж. Еклисиаст 2: 4-11). Светската радост дава нещо временно, което е приятно само в момента, но не дава това, което дава духовната радост. Духовната радост е райски живот. Тези, които са се разпнали на Кръста приживе и са духовно възкресени, живеят в пасхалната радост. „Пасха, Господя Пасха“!

Преподобни Паисий Светогорец

С нас е Бог или великопостно утешение по време на пандемията

22/4/2021

Знам, че се страхувате, много от вас се страхуват от това, което се случва сега в света. Но да не забравяме това: Бог управлява света и е в контрол на всичко. Бог, който е създал небето и земята, е създал всичко от нищо. Но както се казва в Светото писание, Бог е преброил и космите на главата ви. Мислите ли, че нещо се случва без Божията воля, без Божието разрешение? Не. Затова искам да ви кажа, че не трябва да се тревожите, да не се ужасявате и да не се страхувате, защото всичко това, което е допуснато от Бог е в наша полза.

Всяка вечер пеем толкова красиво на богослужението от чинопоследованието на Великото Повечерие -
„ С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог! Могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог! И какъвто заговор скроите, Бог ще го разори: защото с нас е Бог! И каквато дума кажете, няма да се изпълни: защото с нас е Бог! Няма да се убоим от това, от което вие се страхувате, нито ще се смутим: защото с нас е Бог!

Чували ли сте " От което вие се страхувате." Това се казва за силите на мрака и за силите, които искат да ни плашат с определени неща. Но вие не се страхувайте от нищо. В крайна сметка Бог е с нас. И ако Бог е с нас, който е създал небето и земята, тогава защо да се страхуваме? Нека бъдем спокойни и невъзмутими.

Вижте, можем да превърнем случващото се в нещо прекрасно. Повечето от вас са у дома - и деца, и родители. Опитайте се да използвате това време красиво. Сега имате време, сега имате повече време за молитва. Съберете се заедно на сутринта, прочетете акатист на Пресвета Богородица, изпълнете сутрешни молитви. Нека един да чете на глас, а другите да слушат. И вечер също. И през деня разговаряйте помежду си. Родители, говорете с децата си. Преди нямахте време за това: всеки имаше бизнес, притеснения.

Изключете малко телевизора, изключете всички медии и се опитайте да поговорите малко с децата си. Слушайте ги, нека да изразят това, което трябва да кажат. И не говорете за грипа, за вируса - оставете всичко това настрана. Възложете го на милостта на Бога. Говорете за доброто, за което досега нямаше време да говорите. За това,за което някога се радвахте и за каквото сте забравили. И се опитайте да продължите да гледате какво можете да направите, за да се наслаждавате един на друг. Не се притеснявайте, не се сърдете един на друг.

Така че, да не забравяме, че Бог е над всички нас. Че Той допусна това за наша полза. Много добре знаете колко много сме преминали границите на нормалността през последните години, като започнем от аборт, блудство, пиянство, наркотици, всичко, което искаш, всичко е обърнато наопаки. Целият свят се обърна с главата надолу. Затова беше естествено Бог да остави нещо да се случи. Няма значение дали този вирус е дошъл отнякъде или е измислен, не ни интересува - Бог го допусна. Защото светът се втурна в тази посока и Бог трябваше да ни коригира и изправи на крака. И Той го допусна.

Нека да разгледаме един друг страх, страхът от смъртта. Чували сме от св. Василий, че той казва: „Помненето на смъртта е най-голямата мъдрост“. Но само помненето на това, че ние сме смъртни е добро. Тогава какво правим - може би днес или утре ще отидем при Бога. Да помислим в какво сме виновни пред Него и вече да не грешим. А ние, парализирани от страх, седим пред телевизора: какво друго се е случило там, колко хора са умрели, кой друг се е заразил и какво ще се случи по-късно, без край. Защо е необходимо това? Изключете го. Молете се, радвайте се. Вижте как слънцето грее днес, а ще изгрее и утре. Птиците пеят, цветята цъфтят. Всичко наоколо върви по своя път. Защо седим затворени в това състояние на парализа? Не. Ще се опитаме да се обърнем към Бога, ще се опитаме да се радваме. Радвайте се на времето, което имаме днес.

Аз си напрафих кафе? Много добре. Опитайте и вие да си направите кафе, а който не може да пие кафе - чай. Седнете във всекидневната с цялото семейство и разговаряйте. Изключете всичко, свързано с технологията и говорете. Отделете време за разговор, оставете всичко друго. Опитайте се да се наслаждавате един на друг.

Бог ще ни освободи и от това. Но Той иска да види нещо и от наша страна: една стъпка, една капка, едно малко нещо. Това, че сме станали по-добри.

Йеромонах Пимен – настоятел на светогорската келия „Въведение Богородично“, принадлежаща на скита „Лаку“

За строгостта

21/4/2021

Нашите мисли засягат не само нас, но и околния растителен и животински свят. Освен това те оказват влияние на вечността, като не само могат да разрушат земята, но и да умножат злото във Вселената.

Строгостта по отношение на ближния е опасна. Строгите израстват само до известна степен в духовния живот и то само до телесния подвиг. В отношенията с хората трябва да бъдем мили, кротки и снизходителни.

Светогорски монах Пимен

<<Previous