СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За вярата в Бога

20/1/2020

Вярата е живот. Тя не е просто въпрос на знание. Ние не сме спасени, само защото сме се образовали относно нашата вяра. Ще бъдем спасени не защото вярваме, а защото показваме вярата си по начина, по който живеем. Знанието само не ни спасява. То ни дава възможност да живеем така, както Иисус иска ние да живеем. Смисълът на това е, че Христос не дойде на този свят, за да ни учи на теология и философия. Той дойде в света, за да ни даде нов начин на живот. Дори и дяволът вярва, но тази негова вяра не го спасява. Всички хора имат знание, но не всички хора са спасени. Покажи ми твоята вяра чрез твоите добри дела е заповедта, която ние получихме. Ние казваме, че обичаме Иисус Христос. Това може и да е така, но какво казва Иисус: „Ти ще покажеш вярата си в Мен чрез твоите добри дела.“ „Ти, който ме обичаш, ще почиташ Моите заповеди.“ Начинът, по който живеем живота си ни прави християни, не нашата вяра. Ако живеем правилно, ние ще имаме също правилен мироглед, както и добри мисли. Това е така, защото философията произтича от живота, който живеем. Неправилният живот води със себе си грешно знание и грешна житейска философия. Правилният начин на живот ще породи добри мисли. Тъй като вярата не е нещо, което може да се научи от четенето на книги или от слушането на проповеди, тя се придобива единствено от начина, по който живеем .

Старец Тихон Светогорец

Към бъдещите майки

17/1/2020

Образованието на детето започва от момента на неговото зачатие. Плодът слуша и усеща вътре в корема на майка си. Да, той слуша и вижда с очите на майката.

Той разбира нейните движения и емоции, въпреки че умът му не се е развил. Потъмнява ли лицето на майката, плода също потъмнява. Майката е ядосана, също и той.

Каквото и да чувства майката, тъга, болка, страх, безпокойство и т. н., това чувства и плода. Ако майката не иска плода, ако не го обича, той го усеща и в психиката му се създават травми, които ще го съпътстват през целия му живот.

Обратното се случва със светите чувства на майката. когато има радост, мир, любов към плода, те му се предават тайно, както е при родените деца.

Ето защо майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича плода, да гали корема си, да чете псалми, да се моли, да живее свят живот.

Това също е в нейна полза, защото тя се жертва в името на плода, за да направи детето по-свято, да получи свещен произход от самото начало. Виждате ли колко е деликатно жената да има бебе? Каква отговорност, но и каква чест!

Св. Порфирий Кавсокаливит

За молитвата и вярата

16/1/2020

Вие мислите, че вашия глас не достига веднага до светците, нашата Богородица и Христос. Напротив, даже преди да сте извисили глас, светците ви изпращат помощ, знаейки, че вие ще ги призовете и потърсите тяхната дарена от Бога защита.

Въпреки, че вие не виждате повече от очевидното и не знаете как Бог управлява света, вие искате вашата молба да бъде изпълнена на мига. Но това не е, както нещата се случват. Господ иска търпение. Той иска вие да покажете вярата си.

Св. Йосиф Исихаст

За вътрешната война

4/12/2019

Врагът, братя мои, по дефиниция е човекоубиец, чиято работа е непрекъснато и по всякакъв начин, да пречи и възпрепятства нашето спасение и следователно изобщо не е изненадващо, че той воюва с нас, защото той, нахалният, се осмели да воюва с нашия Господ Иисус Христос. Но Господ, с Неговия пример ни научи как да се борим с изкусителя.

Той воюва с нас чрез страстите, докато ние се борим с внимание към неговите злодейски трикове и добродетели; той се бори с нас с лакомия, угаждане на плътта и похот, а ние се борим чрез въздържание, бдение и молитва; той с любов към света, а ние чрез отказ от света и живот на исихасти. Той с любов към парите, а ние с безпристрастие и нестяжателство (отказ от собственост и лично имущество).
Той с небрежност, ние с трудолюбие. Той с гняв, ние с търпение и кротост. Той с богохулство, ние с похвала и молитва. Той с гордост, неговото първо и най-мощно оръжие, а ние със смирение, неговият най-страшен враг.

И следователно, ако той ви нашепва неподходящи и противоестествени мисли за небрежност в духовната работа и всичко останало, което е враждебно на спасението на вашата душа и любовта към Христос и стремежа към Бога, относно всичко, което ви се случва да видите или чуете, защото вие живеете в света, нанесете на него и на злите му мисли обратен удар със спасяващата вътрешна молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Пресвета Богородице, помогни ми!

Не сме сами

29/11/2019

Не сме сами, в Божията прегръдка сме, в прегръдката на Пресвета Богородица, която успокоява нашите терзания.

Не сме сами. Ще внимаваме повече в малките страсти – чрез тях ни гори дявола, той не гледа да те хвърли в големите. На този, който се подвизава, той няма да каже: „Блудствай! Открадни! Пребий някого!„, а гледа малките неща. Лодката не потъва само от един голям камък хвърлен вътре, а може да потъне и от пясъка, който ще се излива малко по малко, докато се превърне в голям камък, който ще я потопи.

Нека изпълваме живота си с желание да победим страстите, а не да им правим място в сърцето си. Не можем да оставим сърцето и ума си празни, а трябва да ги отдадем на ближния и на Христос.

Какво ни казва Той в притчата за талантите – на един дал пет таланта, на втори – два, на трети – един. Когато след време се върнал, първите двама били удвоили получените таланти, а този, който имал един, не го загубил, а го пазел. На него Господ отнел и това, което имал. Защо? Какво зло е извършил? Не че е извършил зло, а не е направил доброто, което е можел да направи.

Старец Никон Светогорец

За болестите и смирението

21/11/2019

Понякога причината за човешкото заболяване е липсата на смирение. Няма спасение без смирение и болестта e тази, която смирява човек. Не искаме да се смиряваме по собствената си свободна воля - смиряваме се по неволя, защото за болния и слаб човек нему е до гордеене и възвеличаване, та дори и до се ядосване.

Със смирението идва мъдростта – не мъдростта на този свят, а мъдростта от Бога. Какво може да бъде по-добре от това?

Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави (Пс. 33, 20). Светиите са се радвали, когато са ги застигали външни и вътрешни скърби, защото без скръб спасението на човека е невъзможно. Така че, ако не можем да се радваме на скърбите и изкушенията, тогава поне не трябва да роптаеме срещу Бога, когато злото се приближава, изпитвайки и усъвършенствайки нашето търпение, чрез което се спасяваме.

Свети Порфирий Кавсокаливит