СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За свободата и равенството в Бога

9/5/2022

Бог иска да се обичаме един друг; това е свободата - да обичаме Бога и ближния си.

Това е едновременно свобода и равенство. В земните звания не може да има равенство, но това не е важно за душата. Не всеки може да бъде цар, не всеки може да бъде патриарх или владетел, но във всеки ранг човек може да обича Бога и да Му угажда, и само това е важно.

И който най-много обича Бога на земята, той ще бъде по-славен в Царството.

Преподобният Силуан Атонски

Никой не е сключвал договор с Бога за това, кога ще умре

25/3/2022

Никой не е сключвал договор с Бога за това, кога ще умре. Бог взема всеки човек в най-подходящия момент от живота му по един специален начин, за да спаси душата му. Ако види, че някой ще стане по-добър, оставя го да живее. Ако види обаче, че ще стане по-лош, взема го, за да го спаси. Някои пък, които живеят греховно, но имат намерение и воля да правят добро, ги взема при Себе Си, преди да успеят да го извършат, понеже знае, че биха направили доброто веднага щом би им се удала тази възможност. Все едно че им казва: “Не се морете, достатъчно е доброто намерение, което имате”. Другиго избира и взема до Себе Си, понеже е много добър и защото раят има нужда от цветове.

Естествено на родителите и роднините им е трудно да разберат това. Гледаш, умира някое детенце, взема го Христос като ангелче, а родителите плачат и ридаят вместо да се радват, защото откъде да знаят какъв човек би станал, когато порасне? Дали би могъл тогава да се спаси? Когато през 1924 година бягахме от Мала Азия с кораба, за да дойдем в Гърция, аз съм бил бебе. Корабът бил пълен с бежанци и както майка ми ме била увила в пелени, един моряк стъпил върху мен. Майка ми помислила, че съм умрял и започнала да плаче. Една наша съселянка разповила пелените и се уверила, че ми няма нищо. Ако тогава бях умрял, щях да отида в рая. Сега, когато съм толкова възрастен и съм вършил толкова духовни подвизи, не съм сигурен, че ще отида в рая.

Но смъртта на децата помага и на родителите. Трябва да знаят, че от онзи момент имат един молител за тях в рая. Когато умрат, децата им ще дойдат с хоругви до портите на рая, за да посрещнат техните души. Това не е малко нещо! На децата пък, които тук са страдали от някоя болест или някой недъг, Христос ще каже: “Елате в рая и си изберете най-хубавото място”. И тогава те ще Му кажат: “Тук е хубаво, Христе, но искаме и нашата майчица да бъде близо до нас”. И Христос ще ги послуша и по някакъв начин ще спаси и майката."

св. Паисий Светогорец

Нещастията трябва да водят до покаяние. Св. пророк Исаия за войната и страданията

22/3/2022

„Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.“ Лук. 14:31-33

С помощта на много колоритни, макар и донякъде зловещи метафори пророк Исаия, описва какво се случва и ще се случи в северното царство на Израил. (Книга на пророк Исаия, глав 9:9-21и глава 10:1-4). Той споменава както външното потисничество, така и вътрешните проблеми: Асирия и филистимците нападат Израил отвън, а вътрешно между израилските племена има раздори. От гледна точка на Исаия всички тези процеси не са нищо друго освен назидание от Бога; пророкът дава ясно да се разбере, че не хората, а Бог прави това, поради което в речта си той използва изрази като: "И Господ ще повдигне срещу тях враговете на Резин...", "И Господ ще отсече главата и опашката на Израил", "Гневът на Господа на Силите ще изпепели земята". И цялостният контекст на пророческата реч ясно показва, че за Исаия Бог стои зад всички ужаси, които се случват в Израил. И това е заради хората, но не заради злите, ужасни и коварни външни врагове, а заради хората в самия Израил, които са нарушили Божия закон и са се отвърнали от Бога. Всички ужасни неща, които се случват на Израил, имат само една цел и в Исаия тя е изразена чрез тъжния коментар: "Но народът не се обръща към Онзи, който го бие, нито се обръща към Господа на Силите. Ужасите могат лесно да бъдат спрени, войните могат да спрат, но за да стане това, хората трябва да осъзнаят причината за своите проблеми, а след като я осъзнаят, хората трябва да се покаят, да се върнат към живота според заповедите и да не се опитват да решават проблемите си с други средства.

Когато четем това, мислите на пророка ни се струват доста предсказуеми: наистина, какво друго да очакваме от една библейска книга, освен да говори за това, че нещастията трябва да водят до покаяние? Тази тема е една от тези, които обикновено се наричат "изстрадани". Но това е и "изстрадана" тема за самия пророк Исаия, тъй като той познава много добре историята на своя народ и всичко се гради върху една много проста схема: ако народът е в послушание към Бога, той процъфтява, но ако Израил се отклони от Бога, започват проблеми. За Исаия е странно и изненадващо, че съвременниците и сънародниците му не разбират толкова очевидна закономерност, затова пророкът повтаря отново и отново истините, изпитани от много поколения, и Исаия трябва да използва много колоритни и запомнящи се образи, за да привлече вниманието към тях.

За съжаление Исаия не бил чут тогава. Въпреки всички негови риторични усилия народът не пожелал да се промени и всичко завършило много тъжно. Пророк Исаия отдавна е мъртъв, но думите му са все още с нас, те са неизменни и могат да се прилагат както за народите, така и за отделните хора: ако Бог е на първо място - именно Бог, а не идеята за Бога или нашите представи за Него - тогава и всички други области на живота ще бъдат в пълен ред. Изключително важно е да чуем тези пророчески думи и да ги осъзнаем напълно.

Старец Мойсей Светогорец

Примерът на праведния Ной и времето, в което живеем

18/3/2022

Примерът на Ной е един от най-вдъхновяващите примери в Писанието. Не знаем никакви подробности за това какво точно са правили хората около него, до какви граници на покварата са стигнали, но ако чашата на божественото търпение вече е била препълнена, тя трябва да е била извън пределите си. Но дори и в такава среда Ной е успял да остане неопетнен от греха - именно защото е ходил пред Бога. Възможно ли е и всеки от нас, ако следва примера на праведния Ной, да намери абсолютна вътрешна свобода от средата, която агресивно се стреми да ни направи като всички останали? Може да ви се струва невероятно, но историята на Ной го доказва: да, това е възможно!

Рецептата за тази вътрешна свобода е следната: когато Бог е вашият Учител, вашата най-висша, най-безценна скъпоценност, тогава, каквото и да правите, накъдето и да насочвате мисълта си, тя винаги ще се връща към Бога, ще бъде проверявана от Него, а не от собствения ви интелект, доколко правилно или погрешно постъпвате!

А времето на Великия пост е идеалната възможност да започнем да упражняваме това постоянно обръщане за всичко към Бога - и да намерим мир и тишина в Него, дори когато наоколо цари хаос, объркване и тревога!

Архимандрит Агатон, игумен на атонски манастир Констамонит

За любовта към враговете

14/3/2022

Дете мое, Христос ни е заповядал да любим нашите врагове (Матей 5:44). Разбираш ли това? Велико дело е да обичаш всички и да се молиш за всички. Сатаната е изкусил някой от вас и той е станал раздразнителен, всезнайко и търсещ поводи за скандали. Ако и другите не са готови с молитва да отразят изкушението, то тогава неговото състояние ще се предаде и на тях.

И напротив, ако някой се моли за братята си, тогава вълнението утихва. Възсиява благодатта Божия и чрез този човек се излива на всички, освещавайки всичко.

Свети Порфирий Кавсокаливит

За човешкият съд и Божието отсъждане

21/2/2022

Някога на Света Гора имаше един монах, който живееше в Карея. Пиеше всеки ден, напиваше се и ставаше причина да се скандализират поклонниците. В един момент умря и с облекчение някои вярващи отидоха при стареца да му кажат, радвайки се, че най-накрая този проблем отпадна.

Отец Паисий им отговори, че знае за смъртта на монаха, тъй като видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му.

Поклонниците недоумяваха, недоволстваха, и някои от тях помолиха стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, че стареца не ги е разбрал.

Отец Паисий им разказа следното:
- Този конкретен монах се роди в Мала Азия, малко преди катастрофата, когато турците събираха всички момчета. За да не го вземат от семейството му, неговите родители го взеха със себе си на жътвата, и за да не плаче, и да ги издаде, му слагаха малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато стана голям се пристрасти към алкохола. Лекарите го посъветваха да не създава семейство и той отиде на Света Гора и стана монах. Там намери старец и му каза, че е алкохолик. Старецът му определи правило: да прави поклони, да казва молитви, и да моли Пресвета Богородица за помощ да намаля с по една чаша чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпива на ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините и достигна до две – три чаши, с които обаче пак се напиваше...

Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един борещ се войн, който с голямо усърдие се трудеше да намали страстта си.

С какво право съдим този, който полага усилия, без да знаем за усърдието му.

Спомени за св. Паисий Светогорец

За бодърстването на християнина

18/2/2022

Призивът към бодърстване, е основен за целия християнски живот. Христос сравнява Себе Си с господаря на къщата, а нас - със слугите. Той си е отишъл, но ще се върне, а докато Го няма, всеки от нас е получил определена власт и на всеки е възложена задача. Аналогията със слугите напълно описва какъв трябва да бъде християнският живот. И призивът за бодърстване, също е прекрасно разкрит в тази аналогия.

Можем да вземем за пример един слуга, на когото господарят е възложил да се грижи за поддържането на една градина. Каква тогава ще бъде неговото бодърстване? Отговорът е толкова очевиден, колкото и звучи: той трябва само да поддържа градината чиста, т.е. да се грижи за растенията, да ги полива навреме, да ги обработва, да ги наторява и да изкоренява плевелите. От него не се изисква да прави нищо друго извън обичайните си задължения на градинар. Той може да спи спокойно през нощта, да си почива вечер и да се наслаждава на живота като цяло, без да забравя, разбира се, градината, за която се грижи. Същото се отнася и за всеки друг слуга на далечен господар. Всичко, което се изисква, е да изпълнява преките си задължения стриктно, без надзор или принуда. Нищо повече. Изпълнението на задълженията, възложени от господаря, е необходимото бодърстване. Ако случаят е такъв, срещата с шефа няма да предизвика никакъв стрес, а напротив - обещава радост, защото шефът ще бъде доволен, а удовлетворението му неминуемо ще даде някакви бонуси на работниците.

Ако погледнем на християнския си живот чрез тази аналогия, ще открием, че Христос не изисква от нас нищо, което да надхвърля нашите сили. Ние също имаме работа за вършене. Възможно е да вършим всякаква работа, като останем в рамките на Евангелието. Христовият предшественик Йоан казва на учениците си как да направят това: "И тълпите го попитаха: "Какво да правим? Той им отговори: "Който има две дрехи, дайте ги на бедните, и който има храна, направете същото. Дойдоха да се кръстят и митарите и Му казаха: "Учителю, какво да правим? Той им отговори: "Не искайте нищо повече от определеното“. Войниците също го попитаха: "Какво да правим? И им каза: "Не обиждайте никого, не клеветете и бъдете доволни от заплатата си" (Лука 3:10-14). Христос не добави нищо към тези основни принципи, а само каза: "И тъй, във всичко, каквото искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото в това е законът и пророците" (Матей 7:12).

Всеки може да действа по този начин, независимо каква работа му е поверена от Бога. И ако човек действа по този начин, той бодърства в евангелския смисъл на думата, а ако бодърства, няма от какво да се страхува.

Йеромонах Пимен – настоятел на светогорската келия „Въведение Богородично“, принадлежаща на скита „Лаку“

Молитвата, броеницата и милостинята привличат Божията благодат

18/2/2022

Много хора, които идват в Катунаки, ме молят да кажа нещо. И аз казвам. Отделяйте поне половин час на ден, в десет, единадесет часа преди полунощ, и произнасяйте Иисусовата молитва без броеница - молейки, измолвайки, жалейки: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме". Бъдете усърдни и ще видите какви плодове ще донесе това.

Започнете с половин час, а след това увеличете времето до един час. Но помнете, че през това време не бива да ви смущава нищо: дали ще звънне телефонът, дали ще си спомните, че имате някаква работа, дали ще ви настигне сън, дали ще ви дойде на ум някакво кощунство... Изключете телефона, свършете цялата си работа и четете Иисусовата молитва половин час, не повече. И ще видите: ще посадите дърво и утре или вдругиден то ще даде плод. И светият Златоуст, и свети Василий са започнали от това - от едно малко дърво, и са станали светила на цялата вселена.

Веднъж, когато бях още послушник, бях силно обсаден от дявола: имах плътски борби. Една вечер си легнах и борбата на плътта се засили. Започнах да чета с плам Иисусовата молитва. После, между съня и реалността, видях в една тънка просъница: отсреща, на вратата на двора, имаше демон (такъв, какъвто го описват отците - с рога, черни крила и т.н.) и той се смееше подигравателно. Но той не можеше да се доближи до килията ми. Когато се събудих, отидох и разказах всичко на старец Йосиф. Той ми каза: "Виждаш ли дете, с Иисусовата молитва го държиш на разстояние и той не може да се приближи до теб!"

Умната молитва малко по малко довежда човека до състоянието, което се дава от първата благодат на кръщението.

Старец Ефрем Катунакски

Разказ за любовта, неземната, която иде свише

14/2/2022

Всеки път, когато четем за живота на св. Порфирий светогорец, се изумяваме не толкова от чудесата, които е извършвал, а от начина, по който е понасял телесната болка. Известно е, че светият старец през целия си живот е страдал от множество заболявания, в края на живота си дори от рак, който той сам измолил от Бога!...

И св. Порфирий съвсем не е единственият светец, който не само търпеливо носел болестите си, но и сам ги желаел.

Смайващ и непонятен за нас, разслабените хора от 21-ви век, е отговорът на светеца защо не се помоли на Бога да го освободи от ужасните болки (след като с молитвите си е излекувал хиляди хора). „Това, дете мое, няма да направя никога!... Защото не искам да насилвам Бога!“ Отказвал болкоуспокояващите с думите: „Нима Христос не знае, че ме боли?“ А на един монах, предложил да излекува кожно заболяване на дясната му ръка, тъй като по професия бил дерматолог, светецът казал: „Отец Андрей, това нещо на ръката ми Бог ми го е дал. И сега идваш ти да ми го вземеш ли?“…

Но това, което отказвал на себе си, с готовност вършел за другите. Бог му дарил такава благодат за изцеление, че лекувал и най-страшните болести, дори и рак.

„Иисусе мой! Иисусе мой! Иисусе мой!“ – тези свои най-любими думи повтарял старецът по време на най-тежките си страдания. Призовавал Този, когото безкрайно обичал, не да го освободи от болката, а да му помогне да я понесе… Това бил неговият отговор на необятната Христова любов. Неговата мъничка кръстна любов. Любов, която не безчинства, не дири своето, а всичко претърпява (1 Кор. 13:1-13). Любов не умозрителна, въображаема, а истинска, действена. „Бях много болен, много ме болеше, беше много хубаво.“

Вярваме отче, че е било хубаво. Заради божествената утеха, която си получавал. Заради тая сладка утеха светиите от всички епохи с радост са търпели всякакви страдания и с готовност са отивали на смърт…
Всяко житие на светия е разказ за любов. Любов към Този, Който пръв ни възлюби.

Свети Порфирие, моли Бога за нас и ни научи да Го обичаме, и да обичаме ближния си, като себе си!"

За постът на чувствата

8/12/2021

Постът не се отнася само до храната, а преди всичко до строг пост на чувствата.

Цялото учение на светците е насочено главно към очистване на ума от греховни мечти и мисли и към очистване на сърцето от лоши чувства.

Те също така учат, че трябва да отхвърляме всяко морално зло още в зародиш, за да запазим душата си чиста.

Наложително е, щом ни приближат зли намерения, да направим всичко възможно, за да ги прогоним и същевременно да се молим на Господ.

Ако ние отблъскваме мислите, които идват от нашите чувства или от дявола, много скоро ще усетим радостта и ползата от въздържанието на чувствата.

Архимандрит Ефрем Филотейски и Аризонски

<<Previous