СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

Партията на покаянието

21/9/2023

"Когато един народ се отдалечи от Бога, тогава идват лошите управници.

Обвиняваш стоящите нависоко управници и всички отговорни за хала на нацията, но и ти в живота си изобщо не се различаваш от всички тях...

Както те живеят, така живееш и ти, на същата честота на този век - безразличен за духовното, потопен с цялата си душа в ефимерната материя.

Покаянието е това, което определя бъдещото ни и в личен и в национален план.

Подобни неща и по-лоши заслужаваме като нация поради нашето вкаменяване от греха и неразкаяността. Но очевидно молитвите на светците още ни държат и намаляват бедите, които заслужаваме, и те ни утешават. Нека всички гласуват за партията на покаянието! Не вярвай никога на човек, който не вярва в Бога! Единственото оръжие на православните е Истината."

св. Паисий Светогорец

За принудата и молитвата

11/9/2023

Един старец веднъж каза: "Принудата кара хората да се съпротивляват. Казвате на човека "направи го", а той не го прави, защото сте му казали. В него се надига вълна на съпротива и той пренебрегва думите ви. Но ако ближният ви забележи, че вие самият правите нещо, тогава може би и той ще започне да прави нещо. Човекът ще си помисли: "Щом той го прави, значи и аз ще го направя".

Ако започнете да се молите на Христос: "Господи, моля те, вразуми го", или "Господи, помилуй", или "Ти води този човек" - и ще повтаряте тази молитва постоянно, тогава Христос ще започне да влага благи мисли в човека, за когото се молите.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Любовта към Бога и любовта към ближния е двойка, която не се разделя

4/9/2023

Едно е нужно в нашия живот: любовта, благоговението към Христа и любовта към хората. Всички да бъдем едно, а наша глава Христос. Само по този начин ще придобием благодатта, небето, вечния живот.

Любовта към брата развива любовта към Бога. Щастливи сме, когато тайно обикнем всички хора. Тогава ще чувстваме, че всички ни обичат. Никой не може да достигне до Бога, ако не премине през любовта към хората. Защото: който не люби брата си, когото е видял как може да възлюби Бога, Когото не е видял? (1 Йоан. 4:20). Нека обичаме, нека се жертваме безкористно за всички, без да търсим отплата. Тогава човек придобива вътрешно равновесие. Любовта, която търси отплата, е користна. Не е истинска, чиста, предана.

Обичайте всички и състрадавайте на всички. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове (1 Кор. 12;26-27). Това е Църквата: когато аз, ти, той, другият чувстваме, че сме Христови членове, че сме едно. Самолюбието е егоизъм. нека не желаем: „Аз да се оправя, аз да отида в Рая“, но към всички да чувстваме същата любов. Разбирате ли? Това е смирение.

Св. Порфирий Кавсокаливит

Има мир, по-лош от всяка непримирима война

21/7/2023

Общество, наситило се на конфликти, започва полека да копнее за мир... Но мирът не е еднозначен. Или, казано по-точно, има два вида мир...

Единият е този, за който говори Христос: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Иоан 14:27). Него изпросваме в ектенията, като казваме: "За мира, който идва свише... За мира на целия свят..." Този мир имали в сърцата си светиите и го разпространявали около себе си, утешавайки обременените сърца.

Но има и друг мир. Безчестния и изгоднически "мир", който сключили Пилат и Ирод, двама управници, типични представители на егоистичния и властолюбив свят. И двамата потъпкали съвестите си, презрели истината и предали Господа на страдания и смърт. Това ги помирило. Пилат пратил Христа при Ирод. А Ирод, след като унизил и подиграл Спасителя, пак Го върнал обратно при Пилат. Евангелистът свидетелства: ”И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други” (Лука 23:12).

Народ, който се радва на втория тип мир, нека знае, че той е по-лош дори от състоянието на противопоставяне. Както пише и св. Исидор Пелусиот: "Има... мир, по-лош от всяка непримирима война... защото и вълците се събират в стадо, когато жадуват за кръв, и блудникът с блудницата живеят в мир."

За избледняването и обезцветяването на християните

13/7/2023

Днес в света хората се стремят да работят малко, а да получават много пари. Подобно настроение е завладяло и мнозина от онези, които се опитват да живеят духовно. Искат да достигнат святост, но без да полагат усилия.

Днес цари всеобщо безразличие. Всички пребивават в състояние на летаргия, в състояние на духовно разслабление. Дори и да проявяват някакъв интерес, то той е насочен само към собствения им портфейл, а не към това, което е истински благо.

Днес човек се стреми да заеме мястото на другия. А от нас се иска да влезем в положение на другия, да го разберем и по този начин да преумножим мира. Сега всички говорят за мир, а в същото време произвеждат бомби!

Човек, който не е обикнал Бога, престава да обича и своите родители, и своите съседи, и своята Родина, защото Родината - това е едно голямо семейство. Такъв човек става напълно безполезен.

Преди, ако някой благочестив мирянин, или свещеник, или още повече монах се грижел за това, което се случва в света, считали, че трябва да го затворят в някоя кула. А днес в кула трябва да затворят тези, които не се грижат за това, защото враговете на Христа искат да разрушат всичко. В апостолските времена християните могли да се отделят от света, защото целият свят бил езически, принадлежал на езичниците, и те правили, каквото си поискат. Но след Константин Велики положението се изменило. Светът станал християнски… Църквата станала свободна. И сега върху нас лежи велика отговорност. Всичко това е наше. А днес те искат да разрушат всичко!

Византия е положила началото на Света Гора. Днес Света Гора би могла да възроди Византия, стига ние да съхраним в нас силата, да не „избледнеем”, да не се „обезцветим”. Само погледнете, днес хората са разочаровани от всичко и търсят онова нещо, което има непреходна стойност. Това би било много леко, само ако ние християните не „избледнеем”.

Свети преподобни Паисий Светогорец

Десет брачни съвета

6/7/2023

1. Не бъдете учител на половинката си. Най-добрият начин да я научиш е да я обичаш.
2. Бракът е дълго, но красиво пътешествие, което ни помага да открием истинската си същност, вътрешния свят на половинката си и да опознаем Бога по-добре.
3. Трябва да приемаме половинката си такава, каквато е, с нейните слабости и капризи, а не такава, каквато бихме искали да я видим. Семейството е арена и фитнес зала.
4. Опитайте се да разберете половинката си. Не забравяйте, че мъжът мисли с ума, а жената със сърцето.
5. Не се опитвайте да налагате мнението си коригирайки половинката си. Погрижете се да коригирате себе си. Любовта живее в хармонията на противоположностите.
6. С вяра, търпение и любов се преодоляват победоносно всички трудности в живота.
7. Най-големият враг на брачния живот е егоизмът. Ще ни спаси не нападение срещу половинката, а нападение над собственото ни "его".
8. Най-добрият пример за вашите деца е, че бащата обича майката, а майката обича бащата.
9. Тайната на семейния мир е в способността да прощаваш.
10. Бракът е "Велико Тайнство", което започва в Църквата и се поддържа от св. Литургия и нейните Св. Тайнства.

старецът Гавриил (Атонски)

За благодарността към Бога

14/6/2023

„Всяко благо, което имаме, и всичко добро, което правим, е Божие и е от Бога. Затова на нас лежи дълг да Му благодарим за всичко, за всяко благо, което получаваме от Неговата всещедра десница, явно или неявно, за всяко добро деяние, за всеки добър подвиг и за всяка победа над враговете на нашето спасение, както ни е и заповядано: „за всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” (1 Сол.‬ ‭5‬:‭18‬).

Погрижете се да възпалите в себе си чувства на благодарност към Бога още с първия миг след пробуждане от сън, през целия ден, и заспивайте с благодарни слова на уста, защото вие сте потопени в Божиите благодеяния, сред които е и Той Сам.

Как да възпалиш в себе си чувство на благодарност към Бога и винаги да го пазиш? - Разгледай всички Божии благодеяния към човешкия род… и към самия себе си, и често ги прекарвай през мислите си и връщай в паметта си, и ако имаш сърце, то не ще можеш да не възнесеш благодарни песни към Бога. Образци за това можеш да намериш в молитвите и в писанията на светиите”.

Свети преподобни Никодим Светогорец

За времето и временността на земните блага

2/6/2023

Времето е велик учител в духовното училище. То учи не само на спомена за смъртта. Учи ни да не се привързваме към нищо преходно. Човекът беше млад, здрав, красив, енергичен, търсен ... И сега - всичко това вече не е за него. Една жена обичаше новите дрехи, но кой не ги обича ... И сега - огледалото убеждава, че няма смисъл от нови дрехи. Стареенето е колосален стрес,
но е и шанс да се види отвъд временното – вечното; примирете се с факта, че временното се променя и се обърнете към това, което няма да се промени, което можете да промените само вие. И това също е милостта на Създателя на времената - Той не ни дава нищо вечно. В това, което е дадено завинаги, човек завинаги ще заседне; и всяко лишение го кара да търси, да наваксва пропуснатото, да се бори отново и отново за пълноценността на живота си - с една дума, да расте, да надрасне горчивите обстоятелства. Така времето ни лишава от тленно богатство и ни обогатява с нетленно. И всички опити да се бори с временността на земните блага - изкуствено да се удължава младостта, да се търсят методи за удължаване на самия живот и накрая да се измами смъртта, като се замени със замръзване, с надеждата да се размрази, като езерна жаба, след петстотин години, нещастни, ужасни и обречени. Като всеки опит за борба с Бога.

Наистина всичко в нашия земен живот може да бъде прекъснато, спряно – но не и времето. Вероятно много от нас са имали ситуации, когато изглеждаше, че животът е в застой. Загубихме всичко, което имахме, нямаме изход, никой не ни трябва... Но времето изтича! Това означава, че Неговото Провидение за вас работи. Господ не те е забравил. Той те гледа всеки момент и чака следващата ти стъпка. Вие сте вътре в Неговото Провидение, вие сте в Неговото време , което означава, че унинието и отчаянието са невъзможни.

Това е времето за нас, оказва се – присъствието на Бога.

Светогорски слова - за конкуренцията и съперничеството между хората

16/5/2023

Истинската здрава конкуренция трябва да е за Божията милост. Здравословната конкуренция намалява. Това, което искам да кажа е борбата за смирение. Би било хубаво да има някакво училище, където да се преподава смирение. Това би било училището за истинско развитие. Защото най-сигурният път към върха е да вървиш по пътя на смирението.

Как беше прославен Христос? Кога е бил прославен? Когато Той беше разпнат. Когато Той слезе в ада. Какво ни каза Господ? „Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде смирен; а който смири себе си, ще бъде въздигнат” (Матей 23:12). Искаш да се издигнеш, дете мое? Тогава се смирявай. Искаш ли да успееш, да се отличиш в добродетелта? Тогава се смири. Искаш да си над всички? Стани слуга на всички. Не е ли казал така Господ? „Вие Ме наричате Учител и Господ... И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие един другиму трябва да си миете нозете” (Йоан 13:13-14). Да си първи слуга на всички е здравословна конкуренция. Разбираш ли? Искаш ли да си първи, дете? Тогава давай напред. Ще трябва да измиеш краката на всички. Така казва Сам Свети Дух.

За благодарността към Бог

25/4/2023

Уста, които винаги благодарят на Бога, не ще бъдат лишени от Божии благословения. Уста, които роптаят и нараняват великия си Благодетел, е невъзможно да не претърпят вразумление от Бога.

Той ни е дал битие. Дава ни живот. Запазва ни с разнообразния Си Божествен Промисъл. Чрез смъртта на Сина Си Той ни помири, които по-рано бяхме Негови врагове със Себе Си и ни направи синове, и наследници на Своето Царство! Очиства ни и ни освещава посредством светите Си Тайнства! Дава ни небесни и пресвети храна, и питие, тоест Всесветото Си Тяло и Честната Си Кръв! Дарил ни е през земния живот Ангел-пазител! Ще приеме и нашата душа, и ще я заведе до вечното наследство! Но какво да направя? Времето няма да ми стигне, за да разказвам. Ще се трудя напразно, желаейки да преброя морския пясък – безбройните благодеяния на нашия благ Бог!

И след толкова безмерни благодеяния ще имаме и ропот?! О, Боже мой, презри неблагодарността ни и отвори ума ни, за да разберем какво ни е дарило Твоето Бащино сърце, и да Ти въздадем поне малка благодарност, та да получим прошка и милост.

Старецът Ефрем Аризонски(Филотейски)

<<Previous