СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За музиката и молитвата

10/9/2020

Веднъж старец Паисий пътувал с автобус до Солун. Шофьорът пуснал силно естрадна музика, която явно не била подходяща за ушите на монаха. Но старецът не обърнал никакво внимание на музиката. Той седял тихо на мястото си, без да осъжда никого и да се възмущава. Накрая един от пътниците, като го забелязал, се обърна към шофьора: „Слушай, тук има монах! Тази музика не е добра, пусни нещо друго! " Но старец Паисий казал: „Моля, не се притеснявайте. Аз живея в собствения си свят - оставете музиката! " - "Но, отче, тя не те ли притеснява?" - попитали го те. „Не, деца мои, защото знам какво Бог иска от мен и какво не. Със сигурност не иска осъждане. "

Ние, християните, обичаме да съдим и аз слушам постоянно оплаквания, и обвинения по време на изповед.

Старец Паисий, попитан какво е чувствал тогава в автобуса, отговорил: „Помислих си: ако например сега катастрофираме или се преобърнем, би ли било по-добре? Лекари, линейки, пожарникари ... Слава Богу - пътуваме спокойно, хората се радват както могат, харесват тази музика - е, добре! Аз си казвах Иисусовата молитва в себе си и ми се струваше, че музиката по радиото повтаря думите ми. "

Свети Паисий Светогорец

За нервността и кротостта

8/9/2020

Защо не сме кротки? Защото ние нямаме Благодатта на Светия Дух, която има за плод кротостта. Човекът, който не е кротък, няма нищо общо с Христос. И където няма кротост, няма обиталище на Светия Дух.

Христос ясно каза: „Поучете се от мен, защото съм кротък и смирен по сърце“. Но другият ти казва: „Но като човек ти си нервен, в теб тече кръв.“ Сериозно? Горко на вас, ако останете човеци само по плът. Уверете се, че сте станали християни!

И ако станете християнин, нервите ви ще се успокоят и няма да се ядосвате, и няма да търсите отмъщение ... Но за да постигнете това, трябва да има малко смирение във вас. Ако няма смирение, кръвта ви ще кипне и никога няма да имате кротост. По тази причина егоистичният човек не може да бъде кротък. Защото само там, където има смирение, има и кротост.

Старец Никон Светогорец

Ние сме родени, за да обичаме

25/8/2020

Възлюбени, ние сме родени, за да обичаме. Човекът, който не обича, е много нещастен. Цялата духовна борба се води, за да обикнем Бога и ближния. Аскеза(самоограничение) без любов е истинско мъчение.

Нашата работа не е да приписваме отговорности, да следим строго и постоянно другите, да недоволстваме и да изпадаме в меланхолия поради голямото зло в наше време. Нека не мамим себе си и да не се самозалъгваме, че Бог иска това от нас. От друга страна, често заемаме отбранителна позиция, поради страха, че всички враждуват и воюват с нас, което накрая по-скоро ще ни направи хора с психични проблеми и изпълнени със стрес. Прекомерната подозрителност е симптом за психично заболяване и израз на недоверие към Бога; тя е симптом за егоизъм. Нека да не вдигаме шум и да се объркваме. Защото едно такова отношение – да вдигаме шум и да размахваме назидателно пръст не изисква някакви жертви от наша страна. А всъщност най-доброто отношение към другите е да погледнем себе си възможно най-строго, да се поправим, да се променим и чрез нашата усърдна и смирена борба да станем съгласно евангелските думи „добрият квас“, който ще закваси целия свят.

Изглежда е по-лесно да се занимаваме с другите, отколкото със себе си. Бог ни е създал да живеем с другите, да ги обичаме такива, каквито са, да не искаме постоянно да ги поправяме, променяме, да ги направим такива, каквито ние искаме да бъдат.

Старец Мойсей Светогорец

За вярата и неверието в Бога

10/8/2020

Вярата и неверието в Бога са две концепции, които доминират в нашия живот, оформят го и характеризират.

Вярата е силата, която ни дава смисъла да живеем, дава ни тласък да продължим напред, насърчава ни да се изправяме след своите падения.Основата на вярата е любов. Без любов вярата е празна, няма смисъл.

Дяволът също има вяра, защото познава Бога, но това е вяра пълна с омраза и егоизъм.

Неверието води до безизходици. Това е липса на смисъл за живот, липса на предразположение към усилия. Човекът без цели в живота си е вътрешно празен. Живее ... да, живее, но без смисъл и цел.

Безразличието го завладява, изпълва го с гняв към всички и всичко, всички са му виновни. Той не вярва на никого, всеки заговорничи срещу него, „иска му“ злото. Той проявява увереност само в своите собствени разсъждения.

Вярата в разума обаче е виртуална истина, в която може и да има дози истина, но през повечето време егоизмът се крие зад тези дози, за да се създаде своя собствена „истина“, която разделя, разстройва, смущава, тоест създава се „лъжа“.

Вярата в Бога е начин на живот, тя е в основата на духовната борба на всеки християнин. Това е усърдно оглеждане на душата, което води до събиране на плодовете на Светия Дух, любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, кротост, умереност и въздържание.

Архимандрит Вартоломей,
игумен на светия светогорски манастир Есфигмен

За вярата и изпитанията

13/7/2020

Сега дойде време да проявим вяра, да преминем през изпитания, разкриващи истинността на вярата ни. Да не бъде нашата вяра само на думи! Изкушенията, изпитанията, бурите откриват автентичността на нашето „вярвам“. Болката издава наличието на болест. Болката може да стане лечител. Ние трябва да да почустваме болка за да се научим на съпричастност. Болката наистина може да смекчи човека и да бъде благословение, но може и да го ожесточи и се превърне в мъчение, изтезание или проклятие. Както се казва, от слънчевите лъчи се разтапя восъка и втвърдява калта. Изключително значение има свободната воля на всеки човек.

Има много причини, заради които човек е длъжен неотстъпно и непрестанно да се бори. Отчаянието е неприемливо, а търпението е необходимо винаги. Ние не се борим сами в живота и Бог е готов винаги да ни помогне. Кой е добър корабен капитан се вижда по време на буря. Буреносните облаци и бушуващите вятър и дъжд ще отминат. Ние лекомислено сме отишли в страни и сега е време с благоразумност да се върнем в правия път, към умереност и скромен живот. Кризата – това е възможност и при това важна възможност.

Старец Мойсей Светогорец

За покаянието и спасението в Църквата

7/7/2020

Никога не трябва да се отчайвате. Това, че не сте постигнали нещо, не означава, че сте се провалили. Никой грях не е по-голям от Божията любов, няма грях, който ще я победи. Ще се изповядвате, ще се причастявате, само не се отдалечавайте от Църквата. По-добре да си грешен в Църквата, отколкото добродетелен извън нея. По-добре Христов „хулиган”, отколкото „добро дете” на дявола. Ще ни спасят не нашите добрини, а това каква любов имаме за Христос и каква борба водим за Него... По-добре да те спаси Христос, макар и да си заспал в Църквата, отколкото да си буден отвън, в потопа.

Покаянието ще ни спаси, не нещо друго. Затова трябва постоянно да се покайваме. Защо? Защото съгрешаваме постоянно и не бива да се привързваме към греховете, които правим. Авва Доротей казва, че може дори само с поглед да нараниш някого и да съгрешиш. Е, какво да правим, да се затворим в една дупка и да не мърдаме, очаквайки да умрем? Още щом отворите очите си сутрин, казвайте: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и„Слава Богу!” И така ще отидете в рая, бъдете сигурни. Защото човекът, който казва:„Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и показва, че иска да бъде с Христос, няма да съгреши с волята си, ще съгреши въпреки волята си. Както св.ап.Павел казва:„… в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми… Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Рим. 7:23-25) И тъй, когато виждаме как свети апостол Павел не може да победи греха – той, който мъртви е възкресявал, ние ли ще го победим? Не. Тогава как ще се спасим? Казвайки: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и чрез смирението.

Старец Никон Светогорец

За мъченичеството

23/6/2020

Не мислете, че мъченици са само онези,
чийто глави са отсечени, защото не са се
отрекли от Христа.

Мъченици са и всички онези, които не се отричат
от добродетелите и търпението.

Първите веднъж засвидетелстваха вярата си,
докато вторите постоянно свидетелстват
за своята вяра.

Те са безкръвни мъченици по свой избор.
Невидими за света, но видими за Бога.
преп. Ефрем Катунакиот

Малко думи, много любов

3/6/2020

Малко думи, много любов. За всички. Без значение кои са, защото всеки от нас е „изпратен“, всеки от нас е създаден с цел, всеки от нас е уникален по свой начин.

Бог сложи органа за зрение в главата. Защо? Знаеш ли? За да не виждаме себе си. Така че ние виждаме само другия и обичаме само другия. И така, че ние да виждаме истинския себе си само в очите на Другия.

Никой не е безполезен, дори някои от нас да се чувстват така, но сме полезни само когато не съществуваме за себе си. Трябва да се отворим към другите с онова, което имаме, и да се разделим с комплекса за малоценност, който е само химера на злия в нашия ум. Бог е любящ баща и Той знае, че трябва да опитаме много пъти, за да станем по-добри. Затова ни даде време. Времето принципно не съществува. Св. Августин пише, че времето в крайна сметка съществува само в нашето съзнание и зависи от това, как го възприемаме. Че всеки един момент от живота ни представлява преливане на бъдеще в миналото. Това преливане ни е дадено от Бог за нас, така че нека се опитаме да вършим добри дела днес, сега, защото този, който не се опита, със сигурност няма да успее.

Нека не мразим другите, защото както Бог те обича, така и Той обича врага ти. Обичайте другите, но помнете, че истинската любов се намира само на Кръста. Пригответе се за разпятие, защото само по този начин ще избегнете страха от смъртта и ще стигнете до възкресението на любовта.

Нямаме друг път, освен да обичаме, дори ако чувстваме, че разпятието е болезнено поради падналата ни природа.

Светогорски монах Пимен

За надеждата и доверието в Бога

28/5/2020

Чрез надежда и доверие в Бога расте издръжливостта на душата. Те дават на човека голяма сила. Нужно е изцяло да се доверим Богу и на всяко изпитание да гледаме като на дар, изпратен ни от Божията любов. Човек, имащ голямо доверие в Бога, се радва на всичко. Дали е болен или гладен, или несправедливо набеден и обиден, или...или... той винаги вярва, че това е допуснато от Бога, надява се на Бога и винаги е в безопасност, намирайки се в пристанището на надеждата в Бога.

Малко търпение е единственото нещо, което се изисква от нас. Бог дава болест, така че човек да получи малка награда и с помощта на болестта ще изкорени недостатъците си. В края на краищата, телесната болест лекува духовните болести. Телесното заболяване смирява човека и по този начин отслабват болестите на душата му. Бог прави всичко за полза на човека, всичко, което Той допуска, е от полза за нашата душа. Той вижда това, от което се нуждаем, и съответно ни изпраща болест или за да получим от нея награда или да се разплатим за някои грехове.

Св. Паисий Светогорец

Страх - как да се справим с него

27/5/2020

Демонът, който те изкушава, казва „Къде можеш да избягаш? Нямаш покаяние, нямаш изход за бягство.“ Тези думи принадлежат на врага, който се опитва да ви накара да загубите самоконтрол. Благочестивата християнска тъга не ви атакува, а казва:„ Не се страхувай! Опитай отново!”, защото знае, че човечеството е слабо и ни укрепява.

Повярвайте ми, ако знаехте Кой е с вас, нямаше да се страхувате от нищо, което светът може да предложи.

И така, отдаването себе си изцяло на Бога е, когато човек не се доверява само на собствените си сили, а възлага цялата си вяра на Божията помощ, защото именно Той ни спасява.

Имайте доверие в Бога. Тогава ще забравите притесненията си и ще станете Негови инструменти. Бедата обаче е тази, че ние не поверяваме живота си на Христос.

Това единствено нещо трябва да се държи здраво в ума, тъй като ние сме творение на добрия Бог и сме съединени с Него. Той управлява по-малките и по-големите неща, отнасящи се до нас. Ние на можем да претърпим нищо, което не е по Божията воля, нито наистина страдаме от нещо, което е вредно, докато не разберем, че то ще ни донесе нещо по-добро.

Когато животът е пълен с неприятности, хората получават усещането, че Божието проклятие и гняв са ги сполетели. Но когато тези изпитания преминат, те ще видят, че прекрасното Божие провидение ги защитава внимателно във всичко свързано с тяхното земно съществуване.

Когато човек ходи в страх от Бога, той не знае страх.

Свети Порфирий Кавсокаливит

<<Previous