СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

Чувствителната душа

22/11/2021

Има моменти, в които човек е чувствителен към света и изпитва най-дълбока (и непреодолима) скръб заради състоянието, в което се намира света. Човек страда, когато вижда, че Божията воля не се изпълнява от хората - не и от самия него. Човекът е много чувствителен към телесната и душевната болка на другите...

Тази чувствителност е дар от Бога! Често се среща сред жените. Душите, които са толкова чувствителни, са особено възприемчиви към посланията от Бога и Неговата воля. Тези чувствителни души са способни да се развиват много силно в живота според Христос, защото обичат Бога и не искат да Го наскърбяват.

Но те са изложени на друга опасност. Ако те не предадат живота си на Христос с вяра, зъл дух може да се възползва от чувствителността им и да ги потопи в скръб и отчаяние...

Такава свръхчувствителност (евастезия) вече не може да бъде коригирана. Тя може да бъде само преобразено, да се превърне в любов, радост и служене на Бога.
Как е възможно?

Като се обърнем към Бога! Превърнете всяка скръб в познаване на Христос, на Неговата любов и в Неговото служение. И Христос, Който винаги копнее и чака да ни помогне, ще ви даде Своята благодат и сила, ще превърне скръбта в радост, в любов към братята, в служба на Себе Си. По този начин тъмнината ще бъде разсеяна. Спомняте ли си какво казва апостол Павел? „Сега се радвам на страданията си“ (Кол. 1:24).

Нека душата ви се отдаде на молитва: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме във всичките си затруднения, за всички и за всичко.“ Не гледайте на преживяването, което ви се случва, а гледайте към светлината, към Христос, както детето гледа към майка си, когато му се случи нещо лошо.... Видяхте ли това?!

Гледайте на всичко, без да се разочаровате, без да се огорчавате, без да се тревожите, без да се задушавате. Важно е да се научите да не се пресилвате и да не се затваряте в себе си. Нека всичките ви усилия да са насочени към светлината, за да я достигнете. Вместо да се предавате на разочарованието, което не е от Божия Дух, въздайте Богу хвала и Го славослослете .

Преподобен Порфирий Кавсокаливит

Да бъдем смирени

18/11/2021

Дяволът не се бои нито от нашия ум, нито от нашето знание. При него те са по-големи. Той не се бои даже от нашите добродетели. При него те са по-големи. Само една от тях той няма и тя го убива, а нас ни спасява. Коя е тази добродетел? … Веднъж, след като бях постигнал нещо, гордо отидох при моя старец. Той, като ме видя, веднага разбра, че съм се подхлъзнал и без да дочака какво ще река, ми каза:

- Защо така се гордеем, синко? С какви дела се гордеем? С това, че постим, ядем малко? Дяволът пости повече от нас, никога не яде. С това, че не спим нощем, че спим малко? Дяволът бодърства повече от нас, той никога не спи. С това, че се въздържаме? Че съхраняваме девственост? Дяволът е по-девствен от нас: дори да поиска да блудства, не може – той няма тяло.

Не повярвах на ушите си. Каквито и добродетели да притежаваме, дяволът ги има също. Каквото и добродетели да придобием, тези добродетели, които дяволът е имал, когато е бил архангел, ние никога няма да придобием. Ние трябва да се стремим към тази добродетел, за да се спасим.

Дяволът ни мами не само с грехове. Той ни прелъстява с добродетелите повече, отколкото с греховете. Греховете ги виждаме, можем да ги избегнем, но за добродетелите се борим, за да ги придобием.

Един светец казва следното: „ Искаш да постиш? Дяволът ще ти помогне. Искаш да раздаваш милостиня? Дяволът ще ти помогне. Да строиш храмове? Дяволът ще ти помогне. Защо? Защото знае, че ако придобием всичко това, то можем да се възгордеем и всичко да загубим.“

Трябва да придобиваме тази добродетел, която той няма. Да бъдем смирени!

Старец Никон Светогорец

ЗА "ВИСШАТА МАТЕМАТИКА" НА НАШАТА ВЯРА

15/11/2021

Да, ангелите не се молят за себе си. По същия начин се моля за хората, за Църквата и за тялото на Църквата. Щом започнеш да се молиш за Църквата, тогава се освобождаваш от страстите… В момента, когато прославяш Бога, душата ти се успокоява и освещава от божествената благодат. На това изкуство искам да ви науча.

Бог иска да станете ангелоподобни. Ангелите единствено славословят Бога. Това е тяхната молитва, прославяне на Бога и нищо друго… Отправеното към Бога славословие е молитва без егоизъм. Ангелите не се молят, за да получат нещо, те са без себичност… Когато навлезем в тази молитва, ще прославяме Бога непрестанно, като оставим всичко на Него, както и Църквата казва: „целия си живот на Христа Бога да отдадем“. Това е „висшата математика“ на нашата вяра!

Св. Порфирий Кавсокаливит

Дяволът е източник на всяка лъжа, измама, коварство и зло

28/10/2021

Дяволът е източник на всяка лъжа и измама, и коварство, и зло. Поради това всички мисли, насочени срещу християните, по своята същност са лъжа и измама.

Той обещава на младите и не само на тях, всякакъв вид просперитет чрез мечтателни представи и ги подлъгва с илюзорни богатства, удоволствия, наслади, вечен живот и т.н. (защото такъв е дяволският план: да накара човек да забрави за смъртта, тъй като това руши неговите планове), докато той му се довери като на най-добър приятел и близък. След това, щом го омотае в своята мрежа подобно на паяк своята плячка, с лекота изсмуква цялата му духовна същност и го прави като мъртъв по отношение на връзката му с Бога.

Старец Ефрем Аризонски(Филотейски)

Светът гори!

28/10/2021

Светът гори! Разбирате ли? Има такива големи съблазни. Дяволът е започнал такъв пожар, че всички огнеборци на света няма да успеят да го загасят: това е духовен пожар! Нищо не остава незасегнато. Няма друга помощ за нас: единствено молитвата ни остава сега. Трябва да молим Господ да бъде милостив към нас.

Виждате: пожарът се разгаря и огнеборците не могат да сторят нищо, хората са принудени да се обърнат към Бога и да Му се молят да изпрати проливни дъждове. Същото се отнася и за духовния пожар, започнат от дявола: трябва да отправим молитва към Господа да ни помогне.

Св. Паисий Светогорец

Каквото и да ми сториш, няма да промениш мнението ми: убий ме, бий ме, нарежи ме… но Христос Воскресе!

13/10/2021

Каквото и да ми сториш, няма да промениш мнението ми: убий ме, бий ме, нарежи ме… но Христос Воскресе! От тази минута нататък всички логични аргументи изпадат встрани. Те не съществуват за мен.

Такова е нашето Православие, такъв е духът на светата Православна вяра, повтарям отново и отново. Не е въпрос на студена логика и мъртъв разум, както при всички други религии. Това е, което е познато и от опит. И ако някой случайно преживее това в живота си, тогава въпросът за вярата вече няма да бъде тема за обсъждане за него. Въпросът ще бъде приключен.

И, разбира се, тази наша вяра е най-големият дар, който нашият Всеблаг Бог ни е дарил. Само на Него дължим факта, че сме православни християни и че Той ни е дал на нас като монаси да живеем в Градината на Пресвета Богородица. Това е уникален и безценен подарък. И отново всеки от нас лично може да оцени този дар и да благодари и прослави Бога за него; да се поклони пред Него и да се откаже от всички светски и суетни неща.

В същото време е много важно да запомним, че теорията е едно нещо, но практиката е съвсем друго. Ето защо светите отци, от момента, в който започнели да вкусват, усещат и лично изпитват какво е вярата, отивали в пещери, в пустинята, в мълчание, само и само нещо да не ги отклони от това, което живеят – защото всяко общуване е разсейване. Разсейте се и Бог неусетно си тръгва. Както онази стара народна поговорка, когато гоните два заека…

Архимандрит Агатон, игумен на атонски манастир Констамонит

Болестта се превръща в истинска благословия

18/8/2021

Старецът Порфирий смятал болестта за голяма Божия благословия. Известно е, че самият той е бил много болнав човек. Бог позволи на благословения старец да бъде сполетян от много болести. Най-вече отец Порфирий страдал от ужасни главоболия, които предизвиквали припадъци, които му пречели да общува с хората. В много случаи обаче, когато спешността го изисквала, старецът, дори когато бил на косъм да припадне от болка, с Божията милост продължавал да говори и да дава съвети на хората. Той пренебрегвал болестта си и се грижил единствено за просперитета и спасението на своите ближни. През призмата на немощта и болката отец Порфирий виждал проявлението на Бога в човека. Когато човек страда, той ясно усеща своята слабост. Той не може да намери опора в себе си, защото силата му го е изоставила. Но той се стреми да преодолее тези трудности и се предава на любовта и човечността на Бога. Общуването с Бога чрез непрекъсната молитва, предаването на живота в ръцете на Божия промисъл дава истинска сила на човешкото съществуване, която идва от Бога и води до спасение. Тоест към единство с Бога и общение с живота на Троичното Божество.

Когато попитали стареца как се чувства, преживявайки такова тежко изпитание, той намира сили да ни разкрие една велика истина: "Бог ни обича безкрайно и иска да станем Негови, да Му се отдадем напълно. "Да предадем целия си живот на Христос, на Бога".

За болния е по-лесно да се предаде в Божиите ръце, защото болестта ни отнема увереността в собствените ни способности. Тогава болестта ни се превръща в истинска благословия за нас. Ето защо старецът казвал: "Не искайте от Бога да оздравеете. Той знае какво е добро за вас и действа в съответствие с безкрайната си любов към човека.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Егоизъм е да желаем другите хора да разговарят с нас любезно

18/6/2021

Над всичко е любовта. Нашата грижа, деца мои, трябва да бъде как да обичаме другите, как да се грижим за душата на другия човек. Каквото и да правим - молитва, съвет, напътствие - нека го правим с любов. Без любов молитвата не носи полза, съветът наранява, а указанието вреди и унищожава другия човек, който усеща дали го обичаме или не и реагира по съответния начин. Любов, любов, любов! Любовта към нашия брат ни подготвя за по-голямата любов към Христос. Не е ли красиво?

Нека безкористно да раздаваме любовта си на всички, необръщайки внимание от тяхното отношение. Когато Божията благодат влезе в нас, няма да се интересуваме от това дали хората ни обичат или не, дали разговарят с нас добре. Ще изпитваме нужда да обичаме всички. Егоизъм е да искаме другите хора да разговорят с нас любезно. Нека противоположното поведение не ни разстройва.

Позволете на другите да ни говорят така, както те чувстват. Нека не искаме любов. Стремежът ни трябва да е насочен към това - да ги обичаме и да се молим за тях с цялата си душа. Тогава ще забележим, че всички ни обичат без никакво усилие от наша страна, без да искаме любов от тяхна страна. Те ще ни обичат свободно и искрено от цялото си сърце, без насилие от наша страна. Когато обичаме, без да се стремим да бъдем обичани, всички ще се съберат около нас като пчели. Това е резултатът за всички.

Ако брат ти те притеснява, уморява, помисли си така: Сега ме боли окото, ръката, кракът: трябва да се погрижа за него с цялата си любов (1 Кор. 12:21). Но нека не си мислим, че ще бъдем възнаградени за това предполагаемо добро или че ще бъдем наказани за злото, което сме извършили.

Когато обичате с любовта на Христос, тогава стигате до познание на истината. Тогава вие не се стремите да бъдете обичани. Това е зло. Вие обичате, давате любовта си. Това е правилно. Спасението зависи от нас. Това иска Бог. Както казва Свещеното Писание: „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

Преподобен Порфирий Кавсокаливит.

За изпитанията, мъжеството и страхливостта

1/6/2021

„Този, който гледа на страданието през призмата на вечността, вече е победил“

1. Нищо не се случва без Божието допущение. И дори да се окажем при дявола или сред зверовете, Бог присъства там! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни навредят, ако не получат властта да го направят от Бог.

2. Когато страхът дойде, кажете: „От кого ще се страхувам? Кой може да ми причине зло, когато Бог управлява всичко? Ако и да тръгна посред сянката на смъртта, няма да се страхувам от злото, защото Ти си с мен. В същото време казвайте Иисусовата молитва и не се страхувайте от нищо. Вярвайте непоклатимо в истината на вярата.

3. Бог не иска онези, които Той ще спаси, които търсят Неговата милост, да бъдат глупави, малодушни, страхливи и неопитни. Божественото наследство е за израсналите християни. Затова Той ни изправя пред изкушения, за да се прояви нашето послушание на Неговите заповеди.

4. Не бъдете малодушни, не губете твърдост. Понякога светата подкрепа - Божията благодат - ни напуска и ние се подхлъзваме в несериозни и неподходящи мисли и думи, за да се смирим и да не мислим високо за себе си, а да познаем своята слабост, че без Божията благодат не можем направи нищо добро.

5. Само не бъдете малодушни! Страхливостта е от лукавия. Обезоръжава ни и ни прави пленници. Възложете надеждите си на Този, Който е казал: Няма да ви оставя, нито ще ви изоставя. Той няма да позволи да изпаднем в изкушение по-голямо от нашите сили.

6. Необходимо е твърдостта в нас да достигне до това, че с решителен глас да кажем: „И ако ме предадат на смърт, няма да отстъпя от вярата в Христос, който ме призова. Ще положа живота си, но няма да отстъпя нито една крачка. " Ако такова мъжество е в нас, тогава нека се надяваме, че с Божията благодат победата е наша.

7. Не се страхувайте, че ще преминем през огън и вода. През огън - когато изкушенията ни се струват като огън в действието си: това са срамни мисли, омраза, завист и подобни страсти. През водата - когато до нас идват мисли на отчаяние и униние, потопяващи душата във водата. След като бъдем изпитани с огън и вода, ние ще бъдем издигнати до духовния покой на освобождаване от срамните помисли и до дареното от благодатта безстрастие.

8. Не се отчайвайте, виждайки силата на страстите и демоните. Никоя Божия дума няма да остане безсилна. Когато сме с Бога, нищо не е непостижимо. Затова дерзайте и не падайте духом. Господ ще воюва за нас, а ние да замълчим.

9. Не забравяйте, че всеки ден трябва да вдигаме кръста си, което означава скръб, труд, изкушение и всяко демонично действие. И кой светец е изминал земното странстване без да върви по тъмните пътеки, избягвайки опасности и скърби? И ако сме призовани да вървим по една и съща пътека, какво толкова странно има в това?

10. Изкушението разкрива колко много човек обича Бог! Деца мои, бъдете мъжествени в подвига. Христос невидимо стои и очаква да види победа, за да ви даде неувяхващ венец на вечна слава!

Светогорски старец Ефрем Филотейски

За болестите, нещастията и търпението

1/6/2021

Болестта винаги носи голяма полза за човек. Болестите помагат на хората, които нямат добродетели, да придобият Божията милост.

Здравето е нещо добро, но здравето не може да даде на човека ползата, която носи болестта. Болестта носи духовна полза за човека. Болестта е най-голямото благо. Тя измива човек от грехове и понякога му осигурява небесна награда. Ако душата на човек е оприличена на злато, тогава болестта е като огън, който пречиства това злато. В края на краищата Христос също каза на апостол Павел: „ Силата Ми се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12: 9). Колкото повече страдание причинява дадено заболяване на човек, толкова повече той се пречиства и освещава, просто трябва да издържи този тест без ропот и с радост.

Ако някой е сериозно болен, той може да приеме болестта си с благодарност към Бога и чрез това да се смири, и да получи огромна духовна полза.

Преподобни Паисий Светогорец

<<Previous