| Балканско Атонско Сдружение |
|
 За своите семейни проблеми на никого никога не трябва да се разказва. Този, който разкрива тайните на семейния си живот пред другите, им дава власт над него, но не всички хора са порядъчни. В никакъв случай не трябва нито да демонстрирате радостите си, нито да се оплаквате от огорченията си. Това е много интимен, тайнствен живот и той трябва да бъде пазен.
Преподобни Паисий Светогорец  Недалеч и на по-голяма надморска височина от Карулия човек намира исихастериона Катунакия. Пейзажът тук е по-спокоен в сравнение с този на Карулия. Районът на Катунакия представлява група от келии, разположени между Скита на Света Анна и Карулия. Името Катунакия идва от египетски монаси, които дошли и се заселили тук. Те се опитали да практикуват аскетизъм подобен на този в Египет, но местните отци ги посъветвали, че тук климатът е много тежък - по-студен и с голяма влажност. За съжаление египетските аскети не се вслушали и скоро починали. След тях останали наметалата им, които се наричат „катуни“. Катунаки е умалително име - „малкото наметало“. Катунакия е множествено число: „малките наметала“. Катунакия е световноизвестна благодарение на съществуването на Даниелинската иконописна келия, основана от свети Даниел от Катунакия, който дошъл тук, за да практикува аскетизъм в началото на 20 век. Пребиваващите в наши дни тук монаси са заети с иконопис и дърворезба. На снимките може да се види честния череп на свети Ефрем от Катунакия в осмоъгълен дървен реликварий, както и неговата келия оцветена в светло жълто. Също така се вижда и келията на свети Даниел от Катунакия - дълга и бяла с тъмно розови стенописи, както и неговия честен череп, съхраняван в правоъгълен дървен реликварий с филигранно сребърно покритие отгоре. Фотопътеписът е изготвен и ни бе изпратен от съмишленици на Балканско Атонско Сдружение от Гърция, които посетиха исихастериона Катунакия през есента на 2019г.  Борете се с цялата си сила, за да спечелите Рая. И не слушайте онези, които казват, че всички ще бъдат спасени. Това е капан на Сатана, за да не се борим.
Дяволът не ловува след изгубените. Той търси сред тези, които са наясно, тези, които са близо до Бога. Той взима от тях доверие в Бога и започва да го замества със самоувереност, логика, мислене, критика. Затова не трябва да се доверяваме на логичните си умове. Така че, желая ви да имате много години време за борба - но да не сте твърде щастливи, защото щастието в света наистина не е толкова здравословно. Когато човек е твърде щастлив на този свят, той забравя Бога и забравя смъртта. Свети Паисий Светогорец  Вечността не може просто да бъде неизменна субстанция, не може да бъде като вечен закон за самоподдържане. Такава вечност не може да бъде неизчерпаема и творческа.
Фактът, че е неизчерпаема и креативена, идва от Неговата вътрешност, която е едно от личното Съществуване. Вечността трябва да включва вътрешно измерение и свобода на волята. Само тогава тя може да бъде неизчерпаем източник на непрекъсната новост. Ако мислим за вечността на Бог просто по отношение на чист разум или на вечна субстанция, тогава няма да имаме истински образ на вечността, а погрешен. Вечността трябва да е пълна с живот и следователно истинската вечност трябва да бъде вечността на Бога, да бъде възприемана като истински и вечен Субект със Себе си, но която в същото време е Източник на безкрайно разнообразие от проявления. Но истинският личен живот съществува само там, където има общение и не може да се говори за пълнотата на живота без пълнотата на общението. Следователно пълнотата на живота трае само в съвършено общение между съвършени субекти или лица. Така, истинската вечност е тази на Светата Троица. Троицата на хората е както пълнотата на общението, така и тази на вечността. Светата Троица остава вечно непроменима в Неговата любов, но любовта Му е пълна с живот и следователно има неограничен потенциал за проявления и дела. Вечността е живот, а животът е движение. Това, което е просто неподвижно, също е мъртво. Ако Бог е напълно неподвижен, тогава да бъдеш Бог означава да си мъртъв! Но типът на движението, което винаги е едно и също - автоматичното движение на машина - също е смърт. Истинският смисъл на вечността може да се намери само в общението между вечните хора, чиято любов е неизчерпаема. И тези, които споделят това междуличностно общение, получават вечен живот за себе си. Разбирането на тази истина, като лично общение в живота, то вечността не трябва да се разглежда като противоположност или антитеза на времето. Времето се определя като интервал между предлагането на тази любов от Бога и нашия отговор.  Нашият добър Бог ни даде време за да ни приближи до Себе си и пространство, за да ни приближи един до друг. Ние обаче не можем да се приближим до Бога, без да се приближаваме към себе си. И обратно, поради точно това, ние имаме представата за непрекъснат космически времеви континуум.
Като Създател, Бог е в центъра - и всички същества са свързани с Него от лъчите на съществуването, които лъчи Бог поддържа чрез Своята благодат. Ако Бог би спрял своята благодат, всички същества просто биха престанали да съществуват. Интелигентните същества имат възможност да се приближат или да се отдалечат от тези лъчи. В момента, когато се приближат до Бога, те също се приближават един към друг, достигайки до истинска среща със самия Бог, обединявайки се с Него и помежду си, без изобщо да се смесват. Поради това Бог ни е дал пространствения времеви континуум, в който да се срещнем. *Континуум-Постоянно, непространствено цяло или последователност от неща, между които няма разделение или разлика.  Вярата е живот. Тя не е просто въпрос на знание. Ние не сме спасени, само защото сме се образовали относно нашата вяра. Ще бъдем спасени не защото вярваме, а защото показваме вярата си по начина, по който живеем. Знанието само не ни спасява. То ни дава възможност да живеем така, както Иисус иска ние да живеем. Смисълът на това е, че Христос не дойде на този свят, за да ни учи на теология и философия. Той дойде в света, за да ни даде нов начин на живот. Дори и дяволът вярва, но тази негова вяра не го спасява. Всички хора имат знание, но не всички хора са спасени. Покажи ми твоята вяра чрез твоите добри дела е заповедта, която ние получихме. Ние казваме, че обичаме Иисус Христос. Това може и да е така, но какво казва Иисус: „Ти ще покажеш вярата си в Мен чрез твоите добри дела.“ „Ти, който ме обичаш, ще почиташ Моите заповеди.“ Начинът, по който живеем живота си ни прави християни, не нашата вяра. Ако живеем правилно, ние ще имаме също правилен мироглед, както и добри мисли. Това е така, защото философията произтича от живота, който живеем. Неправилният живот води със себе си грешно знание и грешна житейска философия. Правилният начин на живот ще породи добри мисли. Тъй като вярата не е нещо, което може да се научи от четенето на книги или от слушането на проповеди, тя се придобива единствено от начина, по който живеем .
Старец Тихон Светогорец  Образованието на детето започва от момента на неговото зачатие. Плодът слуша и усеща вътре в корема на майка си. Да, той слуша и вижда с очите на майката.
Той разбира нейните движения и емоции, въпреки че умът му не се е развил. Потъмнява ли лицето на майката, плода също потъмнява. Майката е ядосана, също и той. Каквото и да чувства майката, тъга, болка, страх, безпокойство и т. н., това чувства и плода. Ако майката не иска плода, ако не го обича, той го усеща и в психиката му се създават травми, които ще го съпътстват през целия му живот. Обратното се случва със светите чувства на майката. когато има радост, мир, любов към плода, те му се предават тайно, както е при родените деца. Ето защо майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича плода, да гали корема си, да чете псалми, да се моли, да живее свят живот. Това също е в нейна полза, защото тя се жертва в името на плода, за да направи детето по-свято, да получи свещен произход от самото начало. Виждате ли колко е деликатно жената да има бебе? Каква отговорност, но и каква чест! Св. Порфирий Кавсокаливит  Вие мислите, че вашия глас не достига веднага до светците, нашата Богородица и Христос. Напротив, даже преди да сте извисили глас, светците ви изпращат помощ, знаейки, че вие ще ги призовете и потърсите тяхната дарена от Бога защита.
Въпреки, че вие не виждате повече от очевидното и не знаете как Бог управлява света, вие искате вашата молба да бъде изпълнена на мига. Но това не е, както нещата се случват. Господ иска търпение. Той иска вие да покажете вярата си. Св. Йосиф Исихаст  Врагът, братя мои, по дефиниция е човекоубиец, чиято работа е непрекъснато и по всякакъв начин, да пречи и възпрепятства нашето спасение и следователно изобщо не е изненадващо, че той воюва с нас, защото той, нахалният, се осмели да воюва с нашия Господ Иисус Христос. Но Господ, с Неговия пример ни научи как да се борим с изкусителя.
Той воюва с нас чрез страстите, докато ние се борим с внимание към неговите злодейски трикове и добродетели; той се бори с нас с лакомия, угаждане на плътта и похот, а ние се борим чрез въздържание, бдение и молитва; той с любов към света, а ние чрез отказ от света и живот на исихасти. Той с любов към парите, а ние с безпристрастие и нестяжателство (отказ от собственост и лично имущество). Той с небрежност, ние с трудолюбие. Той с гняв, ние с търпение и кротост. Той с богохулство, ние с похвала и молитва. Той с гордост, неговото първо и най-мощно оръжие, а ние със смирение, неговият най-страшен враг. И следователно, ако той ви нашепва неподходящи и противоестествени мисли за небрежност в духовната работа и всичко останало, което е враждебно на спасението на вашата душа и любовта към Христос и стремежа към Бога, относно всичко, което ви се случва да видите или чуете, защото вие живеете в света, нанесете на него и на злите му мисли обратен удар със спасяващата вътрешна молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Пресвета Богородице, помогни ми!  Не сме сами, в Божията прегръдка сме, в прегръдката на Пресвета Богородица, която успокоява нашите терзания.
Не сме сами. Ще внимаваме повече в малките страсти – чрез тях ни гори дявола, той не гледа да те хвърли в големите. На този, който се подвизава, той няма да каже: „Блудствай! Открадни! Пребий някого!„, а гледа малките неща. Лодката не потъва само от един голям камък хвърлен вътре, а може да потъне и от пясъка, който ще се излива малко по малко, докато се превърне в голям камък, който ще я потопи. Нека изпълваме живота си с желание да победим страстите, а не да им правим място в сърцето си. Не можем да оставим сърцето и ума си празни, а трябва да ги отдадем на ближния и на Христос. Какво ни казва Той в притчата за талантите – на един дал пет таланта, на втори – два, на трети – един. Когато след време се върнал, първите двама били удвоили получените таланти, а този, който имал един, не го загубил, а го пазел. На него Господ отнел и това, което имал. Защо? Какво зло е извършил? Не че е извършил зло, а не е направил доброто, което е можел да направи. Старец Никон Светогорец |
