СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

Нека не изнудваме Бога с нашите молитви

13/5/2021

Както Бог любезно хлопа на вратата на нашата душа, така и ние любезно трябва да търсим това, което желаем, и ако Господ не отговаря, да спрем да го търсим.

Когато Бог не ни дава нещо, което настойчиво искаме, Той има причина за това. И Бог има Своите “тайни”. След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нашия живот и че винаги ни желае доброто, тогава защо да не проявим доверие към Него?

Нека се молим простодушно и непринудено, без страсти и изнудване. Знаем, че миналото, настоящето и бъдещето, както и всичко друго, е голо и открито за Бога. Както св. ап. Павел казва: “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Не трябва да се инатим в молитвата. Упорството причинява повече зло, отколкото добро. Не трябва да се стремим да получим това, което искаме, а всичко да оставяме на Божията воля. Защото колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава.

Следователно е нужно търпение, вяра и спокойствие в душата. И ако някой ден забравим това, което сме искали, Господ никога не забравя и ако е за наше добро, Той ще ни даде това, което трябва и когато трябва. Нека се молим само за спасението на нашата душа.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Пасха, Господя Пасха!

27/4/2021

Само в Христос човек намира неподправена, истинска радост, защото само Христос дава автентична радост и духовна утеха. Там, където е Христос, има истинска радост и небесно ликуване. Тези, които са далеч от Христос, нямат истинска радост. Те могат да се отдадат на мечтите си - „ще направя това и онова, ще отида там, ще отида тук“, могат да им бъдат оказани почести, могат да се отдадат на забавления и от това да изпитат радост, но тази радост няма да насити душата им. Тази радост е материална, светска, а светската радост не насища душата и човек остава с пустота в сърцето си.

Знаете ли какво казва Соломон? „Построих къщи, засадих лозя и градини, събрах злато, придобих всичко, което сърцето ми пожела, но в крайна сметка осъзнах, че всичко това е суета“ (Вж. Еклисиаст 2: 4-11). Светската радост дава нещо временно, което е приятно само в момента, но не дава това, което дава духовната радост. Духовната радост е райски живот. Тези, които са се разпнали на Кръста приживе и са духовно възкресени, живеят в пасхалната радост. „Пасха, Господя Пасха“!

Преподобни Паисий Светогорец

С нас е Бог или великопостно утешение по време на пандемията

22/4/2021

Знам, че се страхувате, много от вас се страхуват от това, което се случва сега в света. Но да не забравяме това: Бог управлява света и е в контрол на всичко. Бог, който е създал небето и земята, е създал всичко от нищо. Но както се казва в Светото писание, Бог е преброил и космите на главата ви. Мислите ли, че нещо се случва без Божията воля, без Божието разрешение? Не. Затова искам да ви кажа, че не трябва да се тревожите, да не се ужасявате и да не се страхувате, защото всичко това, което е допуснато от Бог е в наша полза.

Всяка вечер пеем толкова красиво на богослужението от чинопоследованието на Великото Повечерие -
„ С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог! Могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог! И какъвто заговор скроите, Бог ще го разори: защото с нас е Бог! И каквато дума кажете, няма да се изпълни: защото с нас е Бог! Няма да се убоим от това, от което вие се страхувате, нито ще се смутим: защото с нас е Бог!

Чували ли сте " От което вие се страхувате." Това се казва за силите на мрака и за силите, които искат да ни плашат с определени неща. Но вие не се страхувайте от нищо. В крайна сметка Бог е с нас. И ако Бог е с нас, който е създал небето и земята, тогава защо да се страхуваме? Нека бъдем спокойни и невъзмутими.

Вижте, можем да превърнем случващото се в нещо прекрасно. Повечето от вас са у дома - и деца, и родители. Опитайте се да използвате това време красиво. Сега имате време, сега имате повече време за молитва. Съберете се заедно на сутринта, прочетете акатист на Пресвета Богородица, изпълнете сутрешни молитви. Нека един да чете на глас, а другите да слушат. И вечер също. И през деня разговаряйте помежду си. Родители, говорете с децата си. Преди нямахте време за това: всеки имаше бизнес, притеснения.

Изключете малко телевизора, изключете всички медии и се опитайте да поговорите малко с децата си. Слушайте ги, нека да изразят това, което трябва да кажат. И не говорете за грипа, за вируса - оставете всичко това настрана. Възложете го на милостта на Бога. Говорете за доброто, за което досега нямаше време да говорите. За това,за което някога се радвахте и за каквото сте забравили. И се опитайте да продължите да гледате какво можете да направите, за да се наслаждавате един на друг. Не се притеснявайте, не се сърдете един на друг.

Така че, да не забравяме, че Бог е над всички нас. Че Той допусна това за наша полза. Много добре знаете колко много сме преминали границите на нормалността през последните години, като започнем от аборт, блудство, пиянство, наркотици, всичко, което искаш, всичко е обърнато наопаки. Целият свят се обърна с главата надолу. Затова беше естествено Бог да остави нещо да се случи. Няма значение дали този вирус е дошъл отнякъде или е измислен, не ни интересува - Бог го допусна. Защото светът се втурна в тази посока и Бог трябваше да ни коригира и изправи на крака. И Той го допусна.

Нека да разгледаме един друг страх, страхът от смъртта. Чували сме от св. Василий, че той казва: „Помненето на смъртта е най-голямата мъдрост“. Но само помненето на това, че ние сме смъртни е добро. Тогава какво правим - може би днес или утре ще отидем при Бога. Да помислим в какво сме виновни пред Него и вече да не грешим. А ние, парализирани от страх, седим пред телевизора: какво друго се е случило там, колко хора са умрели, кой друг се е заразил и какво ще се случи по-късно, без край. Защо е необходимо това? Изключете го. Молете се, радвайте се. Вижте как слънцето грее днес, а ще изгрее и утре. Птиците пеят, цветята цъфтят. Всичко наоколо върви по своя път. Защо седим затворени в това състояние на парализа? Не. Ще се опитаме да се обърнем към Бога, ще се опитаме да се радваме. Радвайте се на времето, което имаме днес.

Аз си напрафих кафе? Много добре. Опитайте и вие да си направите кафе, а който не може да пие кафе - чай. Седнете във всекидневната с цялото семейство и разговаряйте. Изключете всичко, свързано с технологията и говорете. Отделете време за разговор, оставете всичко друго. Опитайте се да се наслаждавате един на друг.

Бог ще ни освободи и от това. Но Той иска да види нещо и от наша страна: една стъпка, една капка, едно малко нещо. Това, че сме станали по-добри.

Йеромонах Пимен – настоятел на светогорската келия „Въведение Богородично“, принадлежаща на скита „Лаку“

За строгостта

21/4/2021

Нашите мисли засягат не само нас, но и околния растителен и животински свят. Освен това те оказват влияние на вечността, като не само могат да разрушат земята, но и да умножат злото във Вселената.

Строгостта по отношение на ближния е опасна. Строгите израстват само до известна степен в духовния живот и то само до телесния подвиг. В отношенията с хората трябва да бъдем мили, кротки и снизходителни.

Светогорски монах Пимен

За дара на смирение

13/4/2021

Бог ти е дал много дарби. Той те е обсипал с редки способности. Как трябва да се чувстваш? Постоянно Му благодари и се смирявай в Неговата любов.

Моли Бога да ти дари свето смирение. Не това смирение, когато казват: „Аз съм последен от всички“, „Аз съм смирен“. Това е сатанинско смирение. Светото смирение е Божи дар. Чуваш ли? Дар, награда, а не резултат от нашите собствени усилия. Ти се подготви и проси от Бога този свят дар. Не казвай: „ Аз имам такива и такива недостатъци“. Нищо не казвай. Труди се, считай себе си за нищо, а всичко останало предостави на Бога.

Пребодобни Порфирий Кавсокаливит

За болестта, благодарността и природата

9/4/2021

Болестта носи огромна полза на душата. Нужно е само да се търпи без ропот и да благодарим на Бога, просейки Неговата милост.

Когато се разболеем, проблема не е в това дали не взимаме лекарства или решаваме да отидем и се помолим на някой светец. Ние сме длъжни да знаем, да разберем, че болестта – това е тайнство. Повече от това, това е възможност за нас да станем причастни на Божията благодат, като Му благодарим.

Причини за благодарност и молитва към Господа се предоставя на всеки. Излезте сред природата. Природата – това е тайнствено Евангелие. Но когато вътре в човека няма благодат, тогава и природата не може да му помогне. Природата ни пробужда, но тя не може да ни доведе до Рая.

Преподобни Порфирий Кавсокаливит

Покаянието е кръщение чрез сълзите

1/4/2021

Каейки се, човек преминава през ново кръщение, възражда се. Апостол Петър чрез своето отричане до известна степен предаде Христос. Обаче той „плака горчиво“ (Мат. 26:75 и Лука 22:62) и затова получи прошка след падането си. Тоест искреното покаяние измило апостол Петър, очистило го отново. Вижте: отначало Бог първо създава земята, създава морето, всичко останало и след това взима земя и създва човека. Човекът първо се ражда плътски, а след това, в Тайнството Свето Кръщение, той се възражда духовно от водата - творение на Бога и от Светия Дух - Божествената благодат. „Чрез Вода и Дух“ (Йоан 3: 5) човек се възражда и става нов.

Водата има очистващ смисъл, затова свещеникът в Тайнството Свето Кръщение потапя човек във вода. Човек се измива от първородния грях, изчиства се от греховете. Благодатта Божия го осенява, облича се в Христос и се превръща в нов, възроден човек. Това е резултат от Светото кръщение. Когато Никодим, дошъл при Христос и Го попитал как човек може да се роди отново, Христос ясно му отговорил: „ Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3: 5). В тайнството Свето кръщение човек се превръща в ново, съвършено творение на Бог след грехопадението. Следователно, ако човек не оскверни своето Свето кръщение, той ще има много Божествена благодат. Но дори и да се оцапа след Тайнството Свето Кръщение, тогава той разполага с покайното кръщение. Ако човек осъзнае греха си, ако му е мъчно от това, тогава той по някакъв начин се измива със сълзите на покаянието и Божията Благодат отново идва при него.

Свети Преподобни Паисий Светогорец

Имайте търпение

26/3/2021

Имайте търпение. Изкушенията, които идват при нас са от Бога, за полза на душите ни. Те ни учат да се доближаваме до Бога, да Го призоваваме с душевна болка, учат ни да не изпадаме в самонадеяност и да се смиряваме. Но Бог иска да не тъжим, и тогава изкушението тихичко ще премине. Това е животът на човека.

И така търпение, търпение деца мои, за да наследим вечното царство. Не тъжете. Всичко, което претърпявате в живота си е полезно, всичко е записано на Небесата. За тези ваши малки трудове, Христос ви дава вечен живот.

Затова се насилвайте и имайте търпение, и Бог ще ви изцели. Проявете търпение, не тъжете. Не се измъчвайте, за да не се разболеете в добавка, защото тогава ще сте и тъжни.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

Как да се молим

23/3/2021

Непрестанно казвайте молитвата: Господи Исусе Христе, помилуй ме! Господи Исусе Христе, помилуй ме! Това е, което ще ви спаси.

Името на Христос ще озари ума ви; ще укрепи душата ви; ще ви помогне във войната срещу демоните; ще култивира добродетелите и ще стане всичко за вас.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

За поста и изкушенията

22/3/2021

Изкушения, изпитания, конфликти и падания често се появяват по време на пости. Те не се случват случайно, но за да станем по-зрели духовно, те влизат в баланс и се смиряват. Да не забравяме, че животът на всеки християнин е пресечен път към Голгота. Няма такова нещо като Възкресение без разпятие.

Великият пост е чудесна възможност за подготовка и поемане по светлия път на катеренето. А за да възлезем на високо трябва да стоим постоянно на два крака: молитва и въздържане. Но молитва и пост без смирение и любов няма да дадат плод.

Старецът Моисей Светогорец.

<<Previous