СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За Христовата и естествената любов

13/11/2020

Често ние, чрез своето безпокойство и страх, чрез своето лошо духовно състояние, даже без това да го желаем и забелязваме, нанасяме вреда на своя ближен, въпреки, че силно го обичаме, както например обичта на майката към детето си. Майката му предава целия свой страх за живота му, за здравето му, за успеха му – даже без въобще и да говори за това, стараейки се да не показва вълнението си, което е вътре в нея. Тази любов, тоест естествена любов, може понякога и да навреди.

Но такова нещо не се случва с Христовата любов, която се съчетава с молитва и свят живот. Тази любов прави човека свят , умиротворява го – защото Бог е Любов.

Св. Порфирий Кавсокаливит

За смирението

29/10/2020

Трудността, която Бог среща, и аз повтарям – тя е само една, е именно че Той „не може“ да ни помогне, когато нашата душа не е смирена. Бог „се огорчава“, защото докато вижда, че Неговото същество страда, Той „не може“ да предложи никаква помощ. Каквато и помощ да предложи на човека, това ще му навреди, защото няма смирен ум.

Така става, когато ние сме завладени от нашите страсти. Бог „не може“ да ни помогне, защото душата ни е изпълнена с гордост и егоистични мисли. В известен смисъл, в тези моменти ние отхвърляме Бога и вместо това влагаме всичката си надежда в себе си. Ние се стремим да получим каквото искаме.

Бог няма да ни даде това, което искаме, колкото и да се молим, освен ако не се смирим. Ако нашата цел е смирение, тогава Бог ще ни дарува всичко. Бог желае само едно нещо от нас: смирение. Той няма нужда от нищо друго; само да се смирим, за да може Той наистина да ни направи причастници на Божествената Му благодат, която ни беше дарувана чрез св. тайнство Кръщение. Той само иска от нас да се смирим и да отговорим на Неговата любов с любов и благодарност. Така божествената благодат ще ни накара да възлюбим Бога и да Го познаваме; тя ще направи всичко за нас, само ако смирим себе си и й позволим да действа.

Преподобни Паисий Светогорец

Понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител. (Второзаконие 4:24)

13/10/2020

Светото Причастие не разболява хората, защото Светото Причастие наистина е истинското Тяло и Кръв на нашия Господ Исус Христос, даващ живота. Нека не забравяме, че това учение е основно в Църквата, която е преминала през историята на пандемии много по-сурови от тази, която минаваме днес.

Светото Причастие дава истинския живот, не унищожава живота - нито биологичния, нито особено духовния. Това е богохулство, но хората в невежество го казват. Понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител. (Второзаконие 4:24)

Бог е огън пояждащ. Когато някой предмет се докосне до огъня, той се изменя: или изгаря, или се закалява. Така човек, когато се докосва до Бог, или погива, или се спасява. Огънят – винаги е огън! Всеки човек рано или късно, неизбежно ще се докосне до Бога и горко му ако не се приготви за тази среща.

Ще дойде час, когато искаме или не – ще се срещнем с Божията сила, с Огънят който пояжда!

Светогорски монах Пимен

Причините за пандемията са духовни

13/10/2020

Мнозина се питат какви са причините за пандемията COVID-19, дали това е природен феномен или има участници на държавно ниво, които са генерирали тази епидемия.

Трябва да разберем, че този начин на мислене е изкривен. Не обвинявайте другите. Първо трябва да помислим защо съвършеният Бог е позволил това да ни се случи. Нищо не е случайно.

И така, причината сме ние, нашите грехове. Тъй като това е обща болка, ясно се показва, че този грях е общ - и това е поради безразличие към духовните въпроси, безразличие към Бог.

Причините за пандемията са духовни. Ние сме променили напълно нашата ценностна система. Разглеждаме греха като добродетел, а добродетелта като грях. Това е най-лошото нещо от всичко и всъщност е основната причина за неприятностите. Ако грехът беше приет като грях, тогава хората щяха да се покаят, да се бият в гърдите, да се отвърнат от него и така Бог би очаквал нашето завръщане. Сега, когато грехът минава като добродетел, човечеството се насочва към самоунищожение, без да се спира пред нищо и така духовният закон е длъжен да се намеси.

От всички грехове, които преминават като добродетел, какъв е грехът или категорията на греховете, които са причините за пандемията?

Очевидно е, че тъй като това изкушение идва при нас в тялото, греховете, които причиняват пандемията, са телесните грехове, които днес виждаме като добродетел. Ние сме сексуално обсебени; ние приемаме всяко сексуално изкривяване и вече не знаем как да задоволим тези желания. Следователно Бог ни разделя един от друг в карантини, защото, оставайки заедно, ние се унищожаваме.

Нека не търсим причините за пандемията извън нас, въпреки че е възможно различни играчи, повече или по-малко злонамерени, да са довели или допринесли за тази пандемия. Информацията, обвиняваща държава или организация, способна да прави подобни неща, само ще предизвика омраза. Това няма да реши ситуацията, а по-скоро ще увеличи враждебността между нас.

Още веднъж: решението е покаянието. Плач, пост и усилена молитва с търпение и надежда. Нещата са прости, но ние не искаме да ги прилагаме поради преобръщане на ценностната ни система от самолюбие, безразличие и маловерие. Това са причините за пандемията.

Архимандрит Ефрем
игумен на свещен манастир Ватопед

За любовта, като начин на живот

6/10/2020

В епоха, доминирана от отчаяние, тъга, страх и несигурност, човек инстинктивно започва да търси начин за да преживее.

Решението ни дава свети Йоан Богослов, Апостолът на любовта. Близкият приятел на Господа, възлюбеният, който постави главата си на гърдите на Учителя и слушаше сърцето Му.

Той ни кани да възложим на Бог живота си, да обичаме, да опознаваме Бога, защото „Бог е любов“. В своите боговдъхновени творби св. Йоан издига преди всичко любовта – тази най-мощна стихия на човешкия дух. Любовта като чиста, безкористна и саможеpтвена е малко позната на античния свят. Бог е любов и именно това е основата на християнската нравственост и богопознанието. Естеството на любовта е такова чувство, че само този, който е способен да обича може да разбере любящия. Понеже Бог е любов, за да Го познаем нужно е преди всичко да Го обичаме. Любовта към Бога предполага и любов към ближния, защото: "Който каже, че обича Бога, а мрази брата си е лъжец, защото този който не обича брата си, когото вижда, как може да обича Бога, когото не е видял".

Любовта липсва в живота ни, затова страхът надделява.
Любовта липсва в живота ни, затова отчаянието надделява.
Любовта липсва в живота ни, затова между нас няма толерантност и общуване.
Любовта липсва в живота ни, поради което гневът и яростта надделяват.

Любовта е начин на живот, тя е изход от безизходицата ни, тя е форма за общуване с ближния, защото „Бог е любов“!

Архимандрит Вартоломей, игумен на светогорски манастир Есфигмен

Ще бъдат ли спасени останалите...

2/10/2020

Питате се, ще бъдат ли спасени останалите ... Защо се тревожите за тях? Те имат Спасител, Който желае спасението на всеки човек. Той ще се погрижи за тях. Ти и аз не бива да се натоварваме с такава загриженост. Изучавайте себе си и собствените си грехове и не толкова как да проповядвате на другите. Тогава ще станете просветлени с неземната и възвишена светлина на Божията благодат, която може да дадете на другите и да ги преобразите.

Ако искаме да проповядваме, трябва да проповядваме от сърцето си, а не от главите си. Само това, което се казва от сърце, може да достигне до друго сърце. За това обаче се иска опит и много болка, и сълзи.

Вижте, когато хората са празни от Христос, хиляда и още едно неща идват и ги изпълват: ревност, омраза, скука, меланхолия, негодувание, похотливи погледи и светски удоволствия. Опитайте да напълните душата си с Христос, за да не бъде празна.

Всъщност нашата задача не е да произвеждаме убедителна пропаганда. Християнството показва своето величие, когато е мразено от света.

Свети Порфирий Кавсокаливит

За музиката и молитвата

10/9/2020

Веднъж старец Паисий пътувал с автобус до Солун. Шофьорът пуснал силно естрадна музика, която явно не била подходяща за ушите на монаха. Но старецът не обърнал никакво внимание на музиката. Той седял тихо на мястото си, без да осъжда никого и да се възмущава. Накрая един от пътниците, като го забелязал, се обърна към шофьора: „Слушай, тук има монах! Тази музика не е добра, пусни нещо друго! " Но старец Паисий казал: „Моля, не се притеснявайте. Аз живея в собствения си свят - оставете музиката! " - "Но, отче, тя не те ли притеснява?" - попитали го те. „Не, деца мои, защото знам какво Бог иска от мен и какво не. Със сигурност не иска осъждане. "

Ние, християните, обичаме да съдим и аз слушам постоянно оплаквания, и обвинения по време на изповед.

Старец Паисий, попитан какво е чувствал тогава в автобуса, отговорил: „Помислих си: ако например сега катастрофираме или се преобърнем, би ли било по-добре? Лекари, линейки, пожарникари ... Слава Богу - пътуваме спокойно, хората се радват както могат, харесват тази музика - е, добре! Аз си казвах Иисусовата молитва в себе си и ми се струваше, че музиката по радиото повтаря думите ми. "

Свети Паисий Светогорец

За нервността и кротостта

8/9/2020

Защо не сме кротки? Защото ние нямаме Благодатта на Светия Дух, която има за плод кротостта. Човекът, който не е кротък, няма нищо общо с Христос. И където няма кротост, няма обиталище на Светия Дух.

Христос ясно каза: „Поучете се от мен, защото съм кротък и смирен по сърце“. Но другият ти казва: „Но като човек ти си нервен, в теб тече кръв.“ Сериозно? Горко на вас, ако останете човеци само по плът. Уверете се, че сте станали християни!

И ако станете християнин, нервите ви ще се успокоят и няма да се ядосвате, и няма да търсите отмъщение ... Но за да постигнете това, трябва да има малко смирение във вас. Ако няма смирение, кръвта ви ще кипне и никога няма да имате кротост. По тази причина егоистичният човек не може да бъде кротък. Защото само там, където има смирение, има и кротост.

Старец Никон Светогорец

Ние сме родени, за да обичаме

25/8/2020

Възлюбени, ние сме родени, за да обичаме. Човекът, който не обича, е много нещастен. Цялата духовна борба се води, за да обикнем Бога и ближния. Аскеза(самоограничение) без любов е истинско мъчение.

Нашата работа не е да приписваме отговорности, да следим строго и постоянно другите, да недоволстваме и да изпадаме в меланхолия поради голямото зло в наше време. Нека не мамим себе си и да не се самозалъгваме, че Бог иска това от нас. От друга страна, често заемаме отбранителна позиция, поради страха, че всички враждуват и воюват с нас, което накрая по-скоро ще ни направи хора с психични проблеми и изпълнени със стрес. Прекомерната подозрителност е симптом за психично заболяване и израз на недоверие към Бога; тя е симптом за егоизъм. Нека да не вдигаме шум и да се объркваме. Защото едно такова отношение – да вдигаме шум и да размахваме назидателно пръст не изисква някакви жертви от наша страна. А всъщност най-доброто отношение към другите е да погледнем себе си възможно най-строго, да се поправим, да се променим и чрез нашата усърдна и смирена борба да станем съгласно евангелските думи „добрият квас“, който ще закваси целия свят.

Изглежда е по-лесно да се занимаваме с другите, отколкото със себе си. Бог ни е създал да живеем с другите, да ги обичаме такива, каквито са, да не искаме постоянно да ги поправяме, променяме, да ги направим такива, каквито ние искаме да бъдат.

Старец Мойсей Светогорец

За вярата и неверието в Бога

10/8/2020

Вярата и неверието в Бога са две концепции, които доминират в нашия живот, оформят го и характеризират.

Вярата е силата, която ни дава смисъла да живеем, дава ни тласък да продължим напред, насърчава ни да се изправяме след своите падения.Основата на вярата е любов. Без любов вярата е празна, няма смисъл.

Дяволът също има вяра, защото познава Бога, но това е вяра пълна с омраза и егоизъм.

Неверието води до безизходици. Това е липса на смисъл за живот, липса на предразположение към усилия. Човекът без цели в живота си е вътрешно празен. Живее ... да, живее, но без смисъл и цел.

Безразличието го завладява, изпълва го с гняв към всички и всичко, всички са му виновни. Той не вярва на никого, всеки заговорничи срещу него, „иска му“ злото. Той проявява увереност само в своите собствени разсъждения.

Вярата в разума обаче е виртуална истина, в която може и да има дози истина, но през повечето време егоизмът се крие зад тези дози, за да се създаде своя собствена „истина“, която разделя, разстройва, смущава, тоест създава се „лъжа“.

Вярата в Бога е начин на живот, тя е в основата на духовната борба на всеки християнин. Това е усърдно оглеждане на душата, което води до събиране на плодовете на Светия Дух, любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, кротост, умереност и въздържание.

Архимандрит Вартоломей,
игумен на светия светогорски манастир Есфигмен

<<Previous