СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За покаянието и спасението в Църквата

7/7/2020

Никога не трябва да се отчайвате. Това, че не сте постигнали нещо, не означава, че сте се провалили. Никой грях не е по-голям от Божията любов, няма грях, който ще я победи. Ще се изповядвате, ще се причастявате, само не се отдалечавайте от Църквата. По-добре да си грешен в Църквата, отколкото добродетелен извън нея. По-добре Христов „хулиган”, отколкото „добро дете” на дявола. Ще ни спасят не нашите добрини, а това каква любов имаме за Христос и каква борба водим за Него... По-добре да те спаси Христос, макар и да си заспал в Църквата, отколкото да си буден отвън, в потопа.

Покаянието ще ни спаси, не нещо друго. Затова трябва постоянно да се покайваме. Защо? Защото съгрешаваме постоянно и не бива да се привързваме към греховете, които правим. Авва Доротей казва, че може дори само с поглед да нараниш някого и да съгрешиш. Е, какво да правим, да се затворим в една дупка и да не мърдаме, очаквайки да умрем? Още щом отворите очите си сутрин, казвайте: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и„Слава Богу!” И така ще отидете в рая, бъдете сигурни. Защото човекът, който казва:„Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и показва, че иска да бъде с Христос, няма да съгреши с волята си, ще съгреши въпреки волята си. Както св.ап.Павел казва:„… в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми… Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Рим. 7:23-25) И тъй, когато виждаме как свети апостол Павел не може да победи греха – той, който мъртви е възкресявал, ние ли ще го победим? Не. Тогава как ще се спасим? Казвайки: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!” и чрез смирението.

Старец Никон Светогорец

За мъченичеството

23/6/2020

Не мислете, че мъченици са само онези,
чийто глави са отсечени, защото не са се
отрекли от Христа.

Мъченици са и всички онези, които не се отричат
от добродетелите и търпението.

Първите веднъж засвидетелстваха вярата си,
докато вторите постоянно свидетелстват
за своята вяра.

Те са безкръвни мъченици по свой избор.
Невидими за света, но видими за Бога.
преп. Ефрем Катунакиот

Малко думи, много любов

3/6/2020

Малко думи, много любов. За всички. Без значение кои са, защото всеки от нас е „изпратен“, всеки от нас е създаден с цел, всеки от нас е уникален по свой начин.

Бог сложи органа за зрение в главата. Защо? Знаеш ли? За да не виждаме себе си. Така че ние виждаме само другия и обичаме само другия. И така, че ние да виждаме истинския себе си само в очите на Другия.

Никой не е безполезен, дори някои от нас да се чувстват така, но сме полезни само когато не съществуваме за себе си. Трябва да се отворим към другите с онова, което имаме, и да се разделим с комплекса за малоценност, който е само химера на злия в нашия ум. Бог е любящ баща и Той знае, че трябва да опитаме много пъти, за да станем по-добри. Затова ни даде време. Времето принципно не съществува. Св. Августин пише, че времето в крайна сметка съществува само в нашето съзнание и зависи от това, как го възприемаме. Че всеки един момент от живота ни представлява преливане на бъдеще в миналото. Това преливане ни е дадено от Бог за нас, така че нека се опитаме да вършим добри дела днес, сега, защото този, който не се опита, със сигурност няма да успее.

Нека не мразим другите, защото както Бог те обича, така и Той обича врага ти. Обичайте другите, но помнете, че истинската любов се намира само на Кръста. Пригответе се за разпятие, защото само по този начин ще избегнете страха от смъртта и ще стигнете до възкресението на любовта.

Нямаме друг път, освен да обичаме, дори ако чувстваме, че разпятието е болезнено поради падналата ни природа.

Светогорски монах Пимен

За надеждата и доверието в Бога

28/5/2020

Чрез надежда и доверие в Бога расте издръжливостта на душата. Те дават на човека голяма сила. Нужно е изцяло да се доверим Богу и на всяко изпитание да гледаме като на дар, изпратен ни от Божията любов. Човек, имащ голямо доверие в Бога, се радва на всичко. Дали е болен или гладен, или несправедливо набеден и обиден, или...или... той винаги вярва, че това е допуснато от Бога, надява се на Бога и винаги е в безопасност, намирайки се в пристанището на надеждата в Бога.

Малко търпение е единственото нещо, което се изисква от нас. Бог дава болест, така че човек да получи малка награда и с помощта на болестта ще изкорени недостатъците си. В края на краищата, телесната болест лекува духовните болести. Телесното заболяване смирява човека и по този начин отслабват болестите на душата му. Бог прави всичко за полза на човека, всичко, което Той допуска, е от полза за нашата душа. Той вижда това, от което се нуждаем, и съответно ни изпраща болест или за да получим от нея награда или да се разплатим за някои грехове.

Св. Паисий Светогорец

Страх - как да се справим с него

27/5/2020

Демонът, който те изкушава, казва „Къде можеш да избягаш? Нямаш покаяние, нямаш изход за бягство.“ Тези думи принадлежат на врага, който се опитва да ви накара да загубите самоконтрол. Благочестивата християнска тъга не ви атакува, а казва:„ Не се страхувай! Опитай отново!”, защото знае, че човечеството е слабо и ни укрепява.

Повярвайте ми, ако знаехте Кой е с вас, нямаше да се страхувате от нищо, което светът може да предложи.

И така, отдаването себе си изцяло на Бога е, когато човек не се доверява само на собствените си сили, а възлага цялата си вяра на Божията помощ, защото именно Той ни спасява.

Имайте доверие в Бога. Тогава ще забравите притесненията си и ще станете Негови инструменти. Бедата обаче е тази, че ние не поверяваме живота си на Христос.

Това единствено нещо трябва да се държи здраво в ума, тъй като ние сме творение на добрия Бог и сме съединени с Него. Той управлява по-малките и по-големите неща, отнасящи се до нас. Ние на можем да претърпим нищо, което не е по Божията воля, нито наистина страдаме от нещо, което е вредно, докато не разберем, че то ще ни донесе нещо по-добро.

Когато животът е пълен с неприятности, хората получават усещането, че Божието проклятие и гняв са ги сполетели. Но когато тези изпитания преминат, те ще видят, че прекрасното Божие провидение ги защитава внимателно във всичко свързано с тяхното земно съществуване.

Когато човек ходи в страх от Бога, той не знае страх.

Свети Порфирий Кавсокаливит

С нас е Бог или утешение по време на нашествието на коронавируса

5/5/2020

Знам, че се страхувате, много от вас се страхуват от това, което се случва сега в света Но да не забравяме това: Бог управлява света и е в контрол на всичко. Бог, който е създал небето и земята, е създал всичко от нищо. Но както се казва в Светото писание, Бог е преброил и космите на главата ви. Мислите ли, че нещо се случва без Божията воля, без Божието разрешение? Не. Затова искам да ви кажа, че не трябва да се тревожите, да не се ужасявате и да не се страхувате, защото всичко това, което е допуснато от Бог е в наша полза.

Всяка вечер пеем толкова красиво на богослужението - „ С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог! Могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог! И какъвто заговор скроите, Бог ще го разори: защото с нас е Бог! И каквато дума кажете, няма да се изпълни: защото с нас е Бог! Няма да се убоим от това, от което вие се страхувате, нито ще се смутим: защото с нас е Бог! Чували ли сте " От което вие се страхувате." Това се казва за силите на мрака и за силите, които искат да ни плашат с определени неща. Но не се страхувайте от нищо. В крайна сметка Бог е с нас. И ако Бог е с нас, който е създал небето и земята, тогава защо да се страхуваме? Нека бъдем спокойни и невъзмутими.

Вижте, можем да превърнем случващото се в нещо прекрасно. Повечето от вас са у дома - и деца, и родители. Опитайте се да използвате това време красиво. Сега имате време, сега имате повече време за молитва. Съберете се заедно на сутринта, прочетете акатист на Пресвета Богородица, изпълнете сутрешни молитви. Нека един да чете на глас, а другите да слушат. И вечер също. И през деня разговаряйте помежду си. Родители, говорете с децата си. Преди нямахте време за това: всеки имаше бизнес, притеснения.

Изключете малко телевизора, изключете всички медии и се опитайте да поговорите малко с децата си. Слушайте ги, нека да изразят това, което трябва да кажат. И не говорете за грипа, за вируса - остави всичко това настрана. Възложете го на милостта на Бога. Говорете за доброто, за което досега нямаше време да говорите. За това,за което някога се радвахте и за каквото сте забравили. И се опитайте да продължите да гледате какво можете да направите, за да се наслаждавате един на друг. Не се притеснявайте, не се сърдете един на друг.

Така че, да не забравяме, че Бог е над всички нас. Че Той допусна това за наша полза. Много добре знаете колко много сме преминали границите на нормалността през последните години, като започнем от аборт, блудство, всичко: пиянство, наркотици, всичко, което искаш, всичко е обърнато наопаки. Целият свят се обърна с главата надолу. Затова беше естествено Бог да остави нещо да се случи. Няма значение дали този вирус е дошъл отнякъде или е измислен, не ни интересува, - Бог го допусна. Защото светът се втурна в тази посока и Бог трябваше да ни коригира и изправи на крака. И Той го допусна.

Нека да разгледаме един друг страх, страхът от смъртта. Чували сме от св. Василий, че той казва: „Помненето на смъртта е най-голямата мъдрост“. Но само помненето на това, че ние сме смъртни е добро. Тогава какво правим - може би днес или утре ще отидем при Бога. Да помислим в какво сме виновни пред Него и вече да не грешим. А ние, парализирани от страх, седим пред телевизора: какво друго се е случило там, колко хора са умрели, кой друг се е заразил и какво ще се случи по-късно, без край. Защо е необходимо това? Изключете го. Молете се, радвайте се. Вижте как слънцето грее днес и вчера беше, ще изгрее и утре. Птиците пеят, цветята цъфтят. Всичко наоколо върви по своя път. Защо седим затворени в това състояние на парализа? Не. Ще се опитаме да се обърнем към Бога, ще се опитаме да се радваме. Радвайте се на времето, което имаме днес.

Аз си напрафих кафе? Много добре. Опитайте и вие да си направите кафе, а който не може да пие кафе - чай. Седнете във всекидневната с цялото семейство и разговаряйте. Изключете всичко, свързано с технологията и говорете. Отделете време за разговор, оставете всичко друго. Опитайте се да се наслаждавате един на друг.

Бог ще ни освободи и от това. Но Той иска да види нещо и от наша страна: една стъпка, една капка, едно малко нещо. Това, че сме станали по-добри.

Отец Пимен – настоятел на светогорската келия „Въведение Богородично“, принадлежаща на скита „Лаку“

За Божият печат и белегът на звяра

4/5/2020

Когато дойде Антихристът и поиска да ти сложи печат, той няма да поиска да сложи просто един печат, за да можеш да продаваш и да купуваш, а ще поиска да заеме мястото на Христос в твоя живот, той да бъде на мястото на Христос. Няма да иска от тебе просто да ти сложи печат. Ще поиска от теб да отхвърлиш Христос като Бог и да приемеш него като бог. Кой иска днес от теб нещо подобно? И да настава такава паника? Кой ви каза, че ако ви дадат нещо, в което тайно ще присъства числото 666, значи сте се отрекли от Христос и сте тръгнали с Антихриста? Впрочем, ако един политик от атеистична партия стане президент и тайно поставим върху гърба му кръст, какво ще означава това – че той е християнин? Не го знае, не е усетил, че носи кръст; и какво, станал ли е християнин? Това всъщност твърдят тези, които казват, че ако вземеш нещо, което тайно има числото 666, си се отрекъл от Христос. Не. Ще се отречеш от Христос, когато кажеш: “Приемам печата, ставам твой следовник и се отричам от Христос”. Още никой не е искал от нас нещо подобно.

Нека внимаваме. Това са две крайности, а крайностите са от дявола. Не ни интересува печата на Антихриста, защото, когато се кръстихме, чрез ръцете на свещеника, чрез Тайнството на Църквата, Христос ни запечата със свето миро и имаме печата на Светия Дух. Оставете следовниците на Антихриста да приемат техния си бог и неговия печат. Ние сме направили нашия избор. Защо да гледаме и да подчертаваме толкова много това, което се казва в Откровението – че Антихристът ще поставя печати? Всички, които всяват този ужас, премълчават казаното в Откровението – ще Божиите раби ще бъдат запечатани по челата, така че да не бъдат повредени, да не бъдат в опасност. Ангелите слагат печат на християните, за да не са в опасност. Чули ли сте някога това? И ако сте го чули, колко пъти? Сравнете колко пъти сте чули за печата на Антихриста и колко пъти това:
„И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог” (Откр. 7:2-3).

Някой казал ли ви е това? Разбирате ли сега, че съществува нещо болно в цялата тази история с печата на Антихриста? Какви християни сме? Вярваме ли в Христос? Ако да, тогава ще повярваме и на думите, които Той ни казва – “Няма да оставя сираци, няма да ви оставя сами, ето, Аз съм с вас до свършека на света!” Ако това беше измама и не важаха тези думи, изобщо не трябва да сме християни. Ако Го приемаме като Бог и Неговото слово – като слово, което ни спасява, ще приемем и това.

Светогорски монах Пимен

За смирението и любовта

30/4/2020

Центърът на духовния живот се явява борбата за смирение. Смирението само по себе си е синоним на любовта. Този, който е смирен има и любов, а този, който има любов има и смирение. Несмиреният , гордият човек не може да обича, а не обичащия човек не може да бъде смирен.

Братко мой, не търси в своята молитва нищо друго освен покаяние. Нито светлина, нито чудеса, нито пророчества и въобще никакви дарове, но само покаяние.

Покаянието ще ти донесе смирение, смирението ще ти пренесе благодатта Божия и Бог заедно със Своята благодат ще ти даде всичко, което е нужно за твоето спасение и нужното за помощ на душите на другите около теб.

Старец Мойсей Светогорец

Християнството е вяра на радостта

13/4/2020

Християнството е радостна вяра, това е живот в радост, искрен и чист. Това е тази радост, с която са изпълнени хората, посрещащи Христос, който идва да пострада и претърпи доброволна смърт, за да освободи и спаси потомците на Адам от властта на дявола. Християните винаги трябва да са изпълнени с радост, както децата, които възкликваха в храма: „Осанна на сина Давидов!“

Често губим тази проста радост и любов, потопявайки се в тъмните вълни на страстите и в мътилката от мрачна информация. За какво най-вече говорят хората, за какво се информират взаимно? За съжаление, най-много се говори за нещо лошо: за трагедии, катаклизми, смърт, убийства, насилие ... И ние самите, свикнали с това, започваме през цялото време да търсим нещо тъмно, болно, подтикващо към униние и мрачност. И ако се радваме на нещо, то в общи линии е греха или страданието на някой друг, или злорадстваме за лошото, което се е случило с някого. Такава атмосфера е обхванала човечеството и ние сме свикнали твърде много с това, буквално сякаш сме се сродили със злото. Ние се храним с това, живеем с това, потапяйки се в тревога, безпокойство и униние, и вече въобще не се замисляме за факта, че сме длъжни винаги да се радваме в Иисус Христос, нашия Господ.

Свети апостол Павел специално ни напомня за радост: „Радвайте се винаги в Господа; и пак ще кажа: радвайте се ”(Фил. 4: 4). В какво е същността на тази наша радост? „ Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“ (Фил. 4: 6–7).

Старец Никон Светогорец

Нека живеем красиво и да се радваме на настоящето

10/4/2020

Най-голямата битка на дявола с човека е, че той не му позволява да живее в настоящето. Или в бъдещето, или в миналото, но не в настоящето! За да могат старите хора да разказват колко достойни са били хората по времето на тяхната младост, а младите да кроят планове за бъдещето. И те не живеят нито за миг. Не живеят в настоящето. Казват: „утре ще направя това, а след това друго“, а днес той не прави нищо. Особено за своето спасение. Но човече, радвай се на този момент, на хората, които са близо до теб, на тези, които Бог ти е изпратил по пътя, на красотата наоколо, птиците, дърветата, цветята и тревата. Но не, човек винаги си казва, че утре ще направи нещо, а когато дойде утре, той пак казва същото: че утре ще направи нещо и ще го довърши. И по този начин нито живеем, нито умираме. Стоим с единия крак в гроба, с другият на земята, не живеем в настоящето и не се радваме на нищо.

Ето, вие живеете в света: радвайте се един на друг! На съпругите си, децата. Прощавайте греховете на другите, не придавайте значение на всичко - вие също понякога грешите и някой трябва да ви търпи. А вечерта прегърнете всички и си поискайте прошка от тях. Защото не знаете дали ще се събудите на сутринта.

И така, всичко това не ни позволява да се наслаждаваме на живота, защото не знаем как да превърнем всичко в добро. Нека живеем красиво и се наслаждаваме на това, на което Бог ни е позволил да се радваме. И така ще влезнем в тази радост, която е в този свят.

А какво правим ние? Качваме се в колата, караме с 200 км в час и кой може да види, че дървото е цъфнало? Някой от нас наблюдава ли как тревата расте? Не. Предпочитаме да седим във Фйсбук и Инстаграм. Ние няма да видим нищо, защото в ума си нямаме нищо друго освен планове. Нашият ум витае някъде другаде.

Днес всички говорят за любов, а страдат от самота. Защо? Защото никой не живее в настоящето.

Светогорски монах Пимен

<<Previous