СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За изпитанията, мъжеството и страхливостта

1/6/2021

„Този, който гледа на страданието през призмата на вечността, вече е победил“

1. Нищо не се случва без Божието допущение. И дори да се окажем при дявола или сред зверовете, Бог присъства там! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни навредят, ако не получат властта да го направят от Бог.

2. Когато страхът дойде, кажете: „От кого ще се страхувам? Кой може да ми причине зло, когато Бог управлява всичко? Ако и да тръгна посред сянката на смъртта, няма да се страхувам от злото, защото Ти си с мен. В същото време казвайте Иисусовата молитва и не се страхувайте от нищо. Вярвайте непоклатимо в истината на вярата.

3. Бог не иска онези, които Той ще спаси, които търсят Неговата милост, да бъдат глупави, малодушни, страхливи и неопитни. Божественото наследство е за израсналите християни. Затова Той ни изправя пред изкушения, за да се прояви нашето послушание на Неговите заповеди.

4. Не бъдете малодушни, не губете твърдост. Понякога светата подкрепа - Божията благодат - ни напуска и ние се подхлъзваме в несериозни и неподходящи мисли и думи, за да се смирим и да не мислим високо за себе си, а да познаем своята слабост, че без Божията благодат не можем направи нищо добро.

5. Само не бъдете малодушни! Страхливостта е от лукавия. Обезоръжава ни и ни прави пленници. Възложете надеждите си на Този, Който е казал: Няма да ви оставя, нито ще ви изоставя. Той няма да позволи да изпаднем в изкушение по-голямо от нашите сили.

6. Необходимо е твърдостта в нас да достигне до това, че с решителен глас да кажем: „И ако ме предадат на смърт, няма да отстъпя от вярата в Христос, който ме призова. Ще положа живота си, но няма да отстъпя нито една крачка. " Ако такова мъжество е в нас, тогава нека се надяваме, че с Божията благодат победата е наша.

7. Не се страхувайте, че ще преминем през огън и вода. През огън - когато изкушенията ни се струват като огън в действието си: това са срамни мисли, омраза, завист и подобни страсти. През водата - когато до нас идват мисли на отчаяние и униние, потопяващи душата във водата. След като бъдем изпитани с огън и вода, ние ще бъдем издигнати до духовния покой на освобождаване от срамните помисли и до дареното от благодатта безстрастие.

8. Не се отчайвайте, виждайки силата на страстите и демоните. Никоя Божия дума няма да остане безсилна. Когато сме с Бога, нищо не е непостижимо. Затова дерзайте и не падайте духом. Господ ще воюва за нас, а ние да замълчим.

9. Не забравяйте, че всеки ден трябва да вдигаме кръста си, което означава скръб, труд, изкушение и всяко демонично действие. И кой светец е изминал земното странстване без да върви по тъмните пътеки, избягвайки опасности и скърби? И ако сме призовани да вървим по една и съща пътека, какво толкова странно има в това?

10. Изкушението разкрива колко много човек обича Бог! Деца мои, бъдете мъжествени в подвига. Христос невидимо стои и очаква да види победа, за да ви даде неувяхващ венец на вечна слава!

Светогорски старец Ефрем Филотейски

За болестите, нещастията и търпението

1/6/2021

Болестта винаги носи голяма полза за човек. Болестите помагат на хората, които нямат добродетели, да придобият Божията милост.

Здравето е нещо добро, но здравето не може да даде на човека ползата, която носи болестта. Болестта носи духовна полза за човека. Болестта е най-голямото благо. Тя измива човек от грехове и понякога му осигурява небесна награда. Ако душата на човек е оприличена на злато, тогава болестта е като огън, който пречиства това злато. В края на краищата Христос също каза на апостол Павел: „ Силата Ми се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12: 9). Колкото повече страдание причинява дадено заболяване на човек, толкова повече той се пречиства и освещава, просто трябва да издържи този тест без ропот и с радост.

Ако някой е сериозно болен, той може да приеме болестта си с благодарност към Бога и чрез това да се смири, и да получи огромна духовна полза.

Преподобни Паисий Светогорец

За Христовата Църква, времето и вечността

13/5/2021

Църквата, която Христос основа и на първо място нейните тайнства, е един вид прозорец, врата, през която вечността нахлува в нашия свят като буен поток. Именно така древните християни са си представяли случващото се на Светата Литургия, на която се извършва нейното най-главно тайнство - тайнството Евхаристия. За църковното съзнание този ден не е бил седми, а осми. За тях това е бил момент, който се е намирал извън цикъла на дните от седмицата и е излизал извън пространствено-временните отношения, с които сме свикнали. Участвайки в тайнството на Тялото и Кръвта на Христос, ние дословно огнено обновяваме съвестта си, сваляме смъртоносния товар от нашите греховни страсти и навици, тоест възкръсваме и накрая влизаме в живота на бъдещия век. Както фотографът проявава филм и върху него постепенно се появяват контурите на човешки фигури и предмети, така и ние, причастявайки се без осъждане, дословно се проявяваме в Божието царство, тоест излизаме извън рамките на историята, правим стъпка във вечността, на фона на която съществува нашата Вселена и с която тя активно взаимодейства във всеки момент от своето съществуване.

Следователно, съзнателно участвайки в тайнствата на Църквата, въплъщавайки евангелските заповеди в живота си, ние сме в състояние да превърнем вечността в съдържание на нашия духовен опит и сърце си, и да я споделим с другите. Отговорът, който ще получим в края на времето, когато Царството Божие ще дойде на нашата земя в цялата си сила и пълнота, обаче пряко зависи от това какво място заемаме на нея тук и сега.

Старец Мойсей Светогорец

Нека не изнудваме Бога с нашите молитви

13/5/2021

Както Бог любезно хлопа на вратата на нашата душа, така и ние любезно трябва да търсим това, което желаем, и ако Господ не отговаря, да спрем да го търсим.

Когато Бог не ни дава нещо, което настойчиво искаме, Той има причина за това. И Бог има Своите “тайни”. След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нашия живот и че винаги ни желае доброто, тогава защо да не проявим доверие към Него?

Нека се молим простодушно и непринудено, без страсти и изнудване. Знаем, че миналото, настоящето и бъдещето, както и всичко друго, е голо и открито за Бога. Както св. ап. Павел казва: “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Не трябва да се инатим в молитвата. Упорството причинява повече зло, отколкото добро. Не трябва да се стремим да получим това, което искаме, а всичко да оставяме на Божията воля. Защото колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава.

Следователно е нужно търпение, вяра и спокойствие в душата. И ако някой ден забравим това, което сме искали, Господ никога не забравя и ако е за наше добро, Той ще ни даде това, което трябва и когато трябва. Нека се молим само за спасението на нашата душа.

Свети Порфирий Кавсокаливит

Пасха, Господя Пасха!

27/4/2021

Само в Христос човек намира неподправена, истинска радост, защото само Христос дава автентична радост и духовна утеха. Там, където е Христос, има истинска радост и небесно ликуване. Тези, които са далеч от Христос, нямат истинска радост. Те могат да се отдадат на мечтите си - „ще направя това и онова, ще отида там, ще отида тук“, могат да им бъдат оказани почести, могат да се отдадат на забавления и от това да изпитат радост, но тази радост няма да насити душата им. Тази радост е материална, светска, а светската радост не насища душата и човек остава с пустота в сърцето си.

Знаете ли какво казва Соломон? „Построих къщи, засадих лозя и градини, събрах злато, придобих всичко, което сърцето ми пожела, но в крайна сметка осъзнах, че всичко това е суета“ (Вж. Еклисиаст 2: 4-11). Светската радост дава нещо временно, което е приятно само в момента, но не дава това, което дава духовната радост. Духовната радост е райски живот. Тези, които са се разпнали на Кръста приживе и са духовно възкресени, живеят в пасхалната радост. „Пасха, Господя Пасха“!

Преподобни Паисий Светогорец

С нас е Бог или великопостно утешение по време на пандемията

22/4/2021

Знам, че се страхувате, много от вас се страхуват от това, което се случва сега в света. Но да не забравяме това: Бог управлява света и е в контрол на всичко. Бог, който е създал небето и земята, е създал всичко от нищо. Но както се казва в Светото писание, Бог е преброил и космите на главата ви. Мислите ли, че нещо се случва без Божията воля, без Божието разрешение? Не. Затова искам да ви кажа, че не трябва да се тревожите, да не се ужасявате и да не се страхувате, защото всичко това, което е допуснато от Бог е в наша полза.

Всяка вечер пеем толкова красиво на богослужението от чинопоследованието на Великото Повечерие -
„ С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог! Могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог! И какъвто заговор скроите, Бог ще го разори: защото с нас е Бог! И каквато дума кажете, няма да се изпълни: защото с нас е Бог! Няма да се убоим от това, от което вие се страхувате, нито ще се смутим: защото с нас е Бог!

Чували ли сте " От което вие се страхувате." Това се казва за силите на мрака и за силите, които искат да ни плашат с определени неща. Но вие не се страхувайте от нищо. В крайна сметка Бог е с нас. И ако Бог е с нас, който е създал небето и земята, тогава защо да се страхуваме? Нека бъдем спокойни и невъзмутими.

Вижте, можем да превърнем случващото се в нещо прекрасно. Повечето от вас са у дома - и деца, и родители. Опитайте се да използвате това време красиво. Сега имате време, сега имате повече време за молитва. Съберете се заедно на сутринта, прочетете акатист на Пресвета Богородица, изпълнете сутрешни молитви. Нека един да чете на глас, а другите да слушат. И вечер също. И през деня разговаряйте помежду си. Родители, говорете с децата си. Преди нямахте време за това: всеки имаше бизнес, притеснения.

Изключете малко телевизора, изключете всички медии и се опитайте да поговорите малко с децата си. Слушайте ги, нека да изразят това, което трябва да кажат. И не говорете за грипа, за вируса - оставете всичко това настрана. Възложете го на милостта на Бога. Говорете за доброто, за което досега нямаше време да говорите. За това,за което някога се радвахте и за каквото сте забравили. И се опитайте да продължите да гледате какво можете да направите, за да се наслаждавате един на друг. Не се притеснявайте, не се сърдете един на друг.

Така че, да не забравяме, че Бог е над всички нас. Че Той допусна това за наша полза. Много добре знаете колко много сме преминали границите на нормалността през последните години, като започнем от аборт, блудство, пиянство, наркотици, всичко, което искаш, всичко е обърнато наопаки. Целият свят се обърна с главата надолу. Затова беше естествено Бог да остави нещо да се случи. Няма значение дали този вирус е дошъл отнякъде или е измислен, не ни интересува - Бог го допусна. Защото светът се втурна в тази посока и Бог трябваше да ни коригира и изправи на крака. И Той го допусна.

Нека да разгледаме един друг страх, страхът от смъртта. Чували сме от св. Василий, че той казва: „Помненето на смъртта е най-голямата мъдрост“. Но само помненето на това, че ние сме смъртни е добро. Тогава какво правим - може би днес или утре ще отидем при Бога. Да помислим в какво сме виновни пред Него и вече да не грешим. А ние, парализирани от страх, седим пред телевизора: какво друго се е случило там, колко хора са умрели, кой друг се е заразил и какво ще се случи по-късно, без край. Защо е необходимо това? Изключете го. Молете се, радвайте се. Вижте как слънцето грее днес, а ще изгрее и утре. Птиците пеят, цветята цъфтят. Всичко наоколо върви по своя път. Защо седим затворени в това състояние на парализа? Не. Ще се опитаме да се обърнем към Бога, ще се опитаме да се радваме. Радвайте се на времето, което имаме днес.

Аз си напрафих кафе? Много добре. Опитайте и вие да си направите кафе, а който не може да пие кафе - чай. Седнете във всекидневната с цялото семейство и разговаряйте. Изключете всичко, свързано с технологията и говорете. Отделете време за разговор, оставете всичко друго. Опитайте се да се наслаждавате един на друг.

Бог ще ни освободи и от това. Но Той иска да види нещо и от наша страна: една стъпка, една капка, едно малко нещо. Това, че сме станали по-добри.

Йеромонах Пимен – настоятел на светогорската келия „Въведение Богородично“, принадлежаща на скита „Лаку“

За строгостта

21/4/2021

Нашите мисли засягат не само нас, но и околния растителен и животински свят. Освен това те оказват влияние на вечността, като не само могат да разрушат земята, но и да умножат злото във Вселената.

Строгостта по отношение на ближния е опасна. Строгите израстват само до известна степен в духовния живот и то само до телесния подвиг. В отношенията с хората трябва да бъдем мили, кротки и снизходителни.

Светогорски монах Пимен

За дара на смирение

13/4/2021

Бог ти е дал много дарби. Той те е обсипал с редки способности. Как трябва да се чувстваш? Постоянно Му благодари и се смирявай в Неговата любов.

Моли Бога да ти дари свето смирение. Не това смирение, когато казват: „Аз съм последен от всички“, „Аз съм смирен“. Това е сатанинско смирение. Светото смирение е Божи дар. Чуваш ли? Дар, награда, а не резултат от нашите собствени усилия. Ти се подготви и проси от Бога този свят дар. Не казвай: „ Аз имам такива и такива недостатъци“. Нищо не казвай. Труди се, считай себе си за нищо, а всичко останало предостави на Бога.

Пребодобни Порфирий Кавсокаливит

За болестта, благодарността и природата

9/4/2021

Болестта носи огромна полза на душата. Нужно е само да се търпи без ропот и да благодарим на Бога, просейки Неговата милост.

Когато се разболеем, проблема не е в това дали не взимаме лекарства или решаваме да отидем и се помолим на някой светец. Ние сме длъжни да знаем, да разберем, че болестта – това е тайнство. Повече от това, това е възможност за нас да станем причастни на Божията благодат, като Му благодарим.

Причини за благодарност и молитва към Господа се предоставя на всеки. Излезте сред природата. Природата – това е тайнствено Евангелие. Но когато вътре в човека няма благодат, тогава и природата не може да му помогне. Природата ни пробужда, но тя не може да ни доведе до Рая.

Преподобни Порфирий Кавсокаливит

Покаянието е кръщение чрез сълзите

1/4/2021

Каейки се, човек преминава през ново кръщение, възражда се. Апостол Петър чрез своето отричане до известна степен предаде Христос. Обаче той „плака горчиво“ (Мат. 26:75 и Лука 22:62) и затова получи прошка след падането си. Тоест искреното покаяние измило апостол Петър, очистило го отново. Вижте: отначало Бог първо създава земята, създава морето, всичко останало и след това взима земя и създва човека. Човекът първо се ражда плътски, а след това, в Тайнството Свето Кръщение, той се възражда духовно от водата - творение на Бога и от Светия Дух - Божествената благодат. „Чрез Вода и Дух“ (Йоан 3: 5) човек се възражда и става нов.

Водата има очистващ смисъл, затова свещеникът в Тайнството Свето Кръщение потапя човек във вода. Човек се измива от първородния грях, изчиства се от греховете. Благодатта Божия го осенява, облича се в Христос и се превръща в нов, възроден човек. Това е резултат от Светото кръщение. Когато Никодим, дошъл при Христос и Го попитал как човек може да се роди отново, Христос ясно му отговорил: „ Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3: 5). В тайнството Свето кръщение човек се превръща в ново, съвършено творение на Бог след грехопадението. Следователно, ако човек не оскверни своето Свето кръщение, той ще има много Божествена благодат. Но дори и да се оцапа след Тайнството Свето Кръщение, тогава той разполага с покайното кръщение. Ако човек осъзнае греха си, ако му е мъчно от това, тогава той по някакъв начин се измива със сълзите на покаянието и Божията Благодат отново идва при него.

Свети Преподобни Паисий Светогорец

<<Previous