СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За богатството на молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме грешника“

21/1/2021

С обръщението „Господи“, ние прославяме Бога, Неговото славно величество, Израилевия цар, Създателят на всичко видимо и невидимо, пред Когото Серафимите и Херувимите треперят.

Със сладкото призоваване на името „Иисус“ ние свидетелстваме, че Христос живо присъства, нашият Спасител, и с обич Му благодарим, защото Той ни е приготвил вечен живот.

С третата дума „Христос“ ние богословски изповядваме, че Христос е Божият Син и Бог. Никой не може да ни спаси, нито човек, нито ангел, освен Иисус Христос, истинският Бог.

Следва интимната молба „помилвай“, с която ние почитаме Бога и Му се молим да бъде благосклонен, извършвайки нужното за нашето спасение, удовлетворявайки както Той знае и може това желание на нашите сърца.

А това "ме", какъв обхват има! Не съм само аз, всички са допуснати до гражданство в Христовата държава, в светата Църква; това са всички, които са членове на тялото на Младоженеца.

И накрая, за да бъде молитвата ни пълна с живот, ние я завършваме с думата „грешника“, като изповядваме и признаваме, че като всички и ние сме грешници, та както светиите са го изповядвали и са станали чрез това признание синове на светлината, и на бъдещия нескончаем ден, то и неи да се сподобим по Божията милост.

Така ние разбираме, че тази кратка молитва включва: Прославяне, Благодарност, Богословие, Молба и Изповедничество.

Светогорски старец Емилиан(Вафидис) Симонопетърски

От вярата в Бога до вярата на Бога

16/1/2021

Едно е вярвам „в Бога“ и друго вярвам „на Бога“. В това „на” е разликата. Вярвам в Бога означава, че вярвам и приемам Неговото съществуване. А вярвам на Бога означава, че Му се доверявам, както например казваме за някой познат: „вярвам му за това, което ми обеща”.

И демоните дори имат първото и вярват в съществуването на Бога и треперят, но нямат второто, затова и не Му се доверяват с любов като на Баща.
Който не се страхува от Бога и не Му се доверява, по-късно се страхува от всичко друго.

За микровиофобията (страхът да не умреш преждевременно)

13/1/2021

С пандемията на коронавируса се засилиха стресът и смущенията, разстройствата, които го съпътстват. Така след епохата на коронавируса психиатрите и психолозите ще бъдат призвани да лекуват множество неврози и обсесии, фобии и други подобни неща. Но една обсесия, което ще придобият повечето хора, е микровиофобията (страхът да не умреш преждевременно). Многократните мерки, които днес вземаме за избягване на разпространението на вируса, ще доведат мнозина до обсесия и навярно и до обсесивно-компулсивно разстройство, което ще създава постоянно сценарии за страх пред всяка заплаха от микроб, бактерия, вирус. . . така ще направим живота ни непоносим, ще ограничим значително живота ни, ще се изолираме социално и ще виждаме навсякъде кошмари.

Но, както казва нашият Господ, „не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека“ (Мат. 15:11).

Нека превърнем всеки проблем в молитвен куршум, който ще продупчи небесата и ще посещава Божия трон за нас и за другите наши братя, които по-скоро имат по-големи проблеми от нашите. Когато човек стигне до края, до предела границите си, тогава идва божествената утеха. Не идва във време на веселие. Във времена на засушаване идва . . .

Да живеем винаги в перспективата на Възкресението. Да се събуждаме сутрин сякаш е първият ден от живота ни и да лягаме вечер сякаш е последният.

Светогорски монах Пимен

За настоящето и бъдещето

11/1/2021

Виж, не се тревожи за бъдещето. Гледай настоящето. И кое е това „настояще“? Това е „покай се за греховете си“. Настоящето означава покаяние. Познаваме Бога чрез настоящето, а не чрез бъдещето. Затова и Църквата има „днес“. „Насъщния ни хляб дай ни днес“, а не вдругиден. Да не бъркаме бъдещето с настоящето, нито миналото с настоящето. И в двата случая си вредим. Повече душевно болни така се разболяват. Издърпали от Божиите ръце бъдещето и го внесли в настоящето. И това е обир, защото бъдещето е собственост на Бога, само настоящето е наше. „Доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).

Не сме оставени на несигурността на случайността. Това кога ще се роди един човек, в коя епоха, в коя страна, кой или коя ще се ожени, кога и как ще умре, всичко, ама всичко е в непостижимия план на любовта на Бога към драгоценните Му деца. Всичко се устройва по такъв начин, че човекът да постигне по-лесно своето спасение. Нищо не е случайно, нито падането на един лист от дървото. Между другото, и да не умреш от коронавирус, със сигурност някога ще умреш от нещо друго, това е единственото сигурно нещо! Но не губи своя оптимизъм. Много пъти не се вижда нито един лъч, но след това блести цялото слънце. Господ винаги действа така.

Светогорски старец Йеротей Карейски

За Христовата и естествената любов

13/11/2020

Често ние, чрез своето безпокойство и страх, чрез своето лошо духовно състояние, даже без това да го желаем и забелязваме, нанасяме вреда на своя ближен, въпреки, че силно го обичаме, както например обичта на майката към детето си. Майката му предава целия свой страх за живота му, за здравето му, за успеха му – даже без въобще и да говори за това, стараейки се да не показва вълнението си, което е вътре в нея. Тази любов, тоест естествена любов, може понякога и да навреди.

Но такова нещо не се случва с Христовата любов, която се съчетава с молитва и свят живот. Тази любов прави човека свят , умиротворява го – защото Бог е Любов.

Св. Порфирий Кавсокаливит

За смирението

29/10/2020

Трудността, която Бог среща, и аз повтарям – тя е само една, е именно че Той „не може“ да ни помогне, когато нашата душа не е смирена. Бог „се огорчава“, защото докато вижда, че Неговото същество страда, Той „не може“ да предложи никаква помощ. Каквато и помощ да предложи на човека, това ще му навреди, защото няма смирен ум.

Така става, когато ние сме завладени от нашите страсти. Бог „не може“ да ни помогне, защото душата ни е изпълнена с гордост и егоистични мисли. В известен смисъл, в тези моменти ние отхвърляме Бога и вместо това влагаме всичката си надежда в себе си. Ние се стремим да получим каквото искаме.

Бог няма да ни даде това, което искаме, колкото и да се молим, освен ако не се смирим. Ако нашата цел е смирение, тогава Бог ще ни дарува всичко. Бог желае само едно нещо от нас: смирение. Той няма нужда от нищо друго; само да се смирим, за да може Той наистина да ни направи причастници на Божествената Му благодат, която ни беше дарувана чрез св. тайнство Кръщение. Той само иска от нас да се смирим и да отговорим на Неговата любов с любов и благодарност. Така божествената благодат ще ни накара да възлюбим Бога и да Го познаваме; тя ще направи всичко за нас, само ако смирим себе си и й позволим да действа.

Преподобни Паисий Светогорец

Понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител. (Второзаконие 4:24)

13/10/2020

Светото Причастие не разболява хората, защото Светото Причастие наистина е истинското Тяло и Кръв на нашия Господ Исус Христос, даващ живота. Нека не забравяме, че това учение е основно в Църквата, която е преминала през историята на пандемии много по-сурови от тази, която минаваме днес.

Светото Причастие дава истинския живот, не унищожава живота - нито биологичния, нито особено духовния. Това е богохулство, но хората в невежество го казват. Понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител. (Второзаконие 4:24)

Бог е огън пояждащ. Когато някой предмет се докосне до огъня, той се изменя: или изгаря, или се закалява. Така човек, когато се докосва до Бог, или погива, или се спасява. Огънят – винаги е огън! Всеки човек рано или късно, неизбежно ще се докосне до Бога и горко му ако не се приготви за тази среща.

Ще дойде час, когато искаме или не – ще се срещнем с Божията сила, с Огънят който пояжда!

Светогорски монах Пимен

Причините за пандемията са духовни

13/10/2020

Мнозина се питат какви са причините за пандемията COVID-19, дали това е природен феномен или има участници на държавно ниво, които са генерирали тази епидемия.

Трябва да разберем, че този начин на мислене е изкривен. Не обвинявайте другите. Първо трябва да помислим защо съвършеният Бог е позволил това да ни се случи. Нищо не е случайно.

И така, причината сме ние, нашите грехове. Тъй като това е обща болка, ясно се показва, че този грях е общ - и това е поради безразличие към духовните въпроси, безразличие към Бог.

Причините за пандемията са духовни. Ние сме променили напълно нашата ценностна система. Разглеждаме греха като добродетел, а добродетелта като грях. Това е най-лошото нещо от всичко и всъщност е основната причина за неприятностите. Ако грехът беше приет като грях, тогава хората щяха да се покаят, да се бият в гърдите, да се отвърнат от него и така Бог би очаквал нашето завръщане. Сега, когато грехът минава като добродетел, човечеството се насочва към самоунищожение, без да се спира пред нищо и така духовният закон е длъжен да се намеси.

От всички грехове, които преминават като добродетел, какъв е грехът или категорията на греховете, които са причините за пандемията?

Очевидно е, че тъй като това изкушение идва при нас в тялото, греховете, които причиняват пандемията, са телесните грехове, които днес виждаме като добродетел. Ние сме сексуално обсебени; ние приемаме всяко сексуално изкривяване и вече не знаем как да задоволим тези желания. Следователно Бог ни разделя един от друг в карантини, защото, оставайки заедно, ние се унищожаваме.

Нека не търсим причините за пандемията извън нас, въпреки че е възможно различни играчи, повече или по-малко злонамерени, да са довели или допринесли за тази пандемия. Информацията, обвиняваща държава или организация, способна да прави подобни неща, само ще предизвика омраза. Това няма да реши ситуацията, а по-скоро ще увеличи враждебността между нас.

Още веднъж: решението е покаянието. Плач, пост и усилена молитва с търпение и надежда. Нещата са прости, но ние не искаме да ги прилагаме поради преобръщане на ценностната ни система от самолюбие, безразличие и маловерие. Това са причините за пандемията.

Архимандрит Ефрем
игумен на свещен манастир Ватопед

За любовта, като начин на живот

6/10/2020

В епоха, доминирана от отчаяние, тъга, страх и несигурност, човек инстинктивно започва да търси начин за да преживее.

Решението ни дава свети Йоан Богослов, Апостолът на любовта. Близкият приятел на Господа, възлюбеният, който постави главата си на гърдите на Учителя и слушаше сърцето Му.

Той ни кани да възложим на Бог живота си, да обичаме, да опознаваме Бога, защото „Бог е любов“. В своите боговдъхновени творби св. Йоан издига преди всичко любовта – тази най-мощна стихия на човешкия дух. Любовта като чиста, безкористна и саможеpтвена е малко позната на античния свят. Бог е любов и именно това е основата на християнската нравственост и богопознанието. Естеството на любовта е такова чувство, че само този, който е способен да обича може да разбере любящия. Понеже Бог е любов, за да Го познаем нужно е преди всичко да Го обичаме. Любовта към Бога предполага и любов към ближния, защото: "Който каже, че обича Бога, а мрази брата си е лъжец, защото този който не обича брата си, когото вижда, как може да обича Бога, когото не е видял".

Любовта липсва в живота ни, затова страхът надделява.
Любовта липсва в живота ни, затова отчаянието надделява.
Любовта липсва в живота ни, затова между нас няма толерантност и общуване.
Любовта липсва в живота ни, поради което гневът и яростта надделяват.

Любовта е начин на живот, тя е изход от безизходицата ни, тя е форма за общуване с ближния, защото „Бог е любов“!

Архимандрит Вартоломей, игумен на светогорски манастир Есфигмен

Ще бъдат ли спасени останалите...

2/10/2020

Питате се, ще бъдат ли спасени останалите ... Защо се тревожите за тях? Те имат Спасител, Който желае спасението на всеки човек. Той ще се погрижи за тях. Ти и аз не бива да се натоварваме с такава загриженост. Изучавайте себе си и собствените си грехове и не толкова как да проповядвате на другите. Тогава ще станете просветлени с неземната и възвишена светлина на Божията благодат, която може да дадете на другите и да ги преобразите.

Ако искаме да проповядваме, трябва да проповядваме от сърцето си, а не от главите си. Само това, което се казва от сърце, може да достигне до друго сърце. За това обаче се иска опит и много болка, и сълзи.

Вижте, когато хората са празни от Христос, хиляда и още едно неща идват и ги изпълват: ревност, омраза, скука, меланхолия, негодувание, похотливи погледи и светски удоволствия. Опитайте да напълните душата си с Христос, за да не бъде празна.

Всъщност нашата задача не е да произвеждаме убедителна пропаганда. Християнството показва своето величие, когато е мразено от света.

Свети Порфирий Кавсокаливит

<<Previous