СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ

За дара на смирение

13/4/2021

Бог ти е дал много дарби. Той те е обсипал с редки способности. Как трябва да се чувстваш? Постоянно Му благодари и се смирявай в Неговата любов.

Моли Бога да ти дари свето смирение. Не това смирение, когато казват: „Аз съм последен от всички“, „Аз съм смирен“. Това е сатанинско смирение. Светото смирение е Божи дар. Чуваш ли? Дар, награда, а не резултат от нашите собствени усилия. Ти се подготви и проси от Бога този свят дар. Не казвай: „ Аз имам такива и такива недостатъци“. Нищо не казвай. Труди се, считай себе си за нищо, а всичко останало предостави на Бога.

Пребодобни Порфирий Кавсокаливит

За болестта, благодарността и природата

9/4/2021

Болестта носи огромна полза на душата. Нужно е само да се търпи без ропот и да благодарим на Бога, просейки Неговата милост.

Когато се разболеем, проблема не е в това дали не взимаме лекарства или решаваме да отидем и се помолим на някой светец. Ние сме длъжни да знаем, да разберем, че болестта – това е тайнство. Повече от това, това е възможност за нас да станем причастни на Божията благодат, като Му благодарим.

Причини за благодарност и молитва към Господа се предоставя на всеки. Излезте сред природата. Природата – това е тайнствено Евангелие. Но когато вътре в човека няма благодат, тогава и природата не може да му помогне. Природата ни пробужда, но тя не може да ни доведе до Рая.

Преподобни Порфирий Кавсокаливит

Покаянието е кръщение чрез сълзите

1/4/2021

Каейки се, човек преминава през ново кръщение, възражда се. Апостол Петър чрез своето отричане до известна степен предаде Христос. Обаче той „плака горчиво“ (Мат. 26:75 и Лука 22:62) и затова получи прошка след падането си. Тоест искреното покаяние измило апостол Петър, очистило го отново. Вижте: отначало Бог първо създава земята, създава морето, всичко останало и след това взима земя и създва човека. Човекът първо се ражда плътски, а след това, в Тайнството Свето Кръщение, той се възражда духовно от водата - творение на Бога и от Светия Дух - Божествената благодат. „Чрез Вода и Дух“ (Йоан 3: 5) човек се възражда и става нов.

Водата има очистващ смисъл, затова свещеникът в Тайнството Свето Кръщение потапя човек във вода. Човек се измива от първородния грях, изчиства се от греховете. Благодатта Божия го осенява, облича се в Христос и се превръща в нов, възроден човек. Това е резултат от Светото кръщение. Когато Никодим, дошъл при Христос и Го попитал как човек може да се роди отново, Христос ясно му отговорил: „ Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3: 5). В тайнството Свето кръщение човек се превръща в ново, съвършено творение на Бог след грехопадението. Следователно, ако човек не оскверни своето Свето кръщение, той ще има много Божествена благодат. Но дори и да се оцапа след Тайнството Свето Кръщение, тогава той разполага с покайното кръщение. Ако човек осъзнае греха си, ако му е мъчно от това, тогава той по някакъв начин се измива със сълзите на покаянието и Божията Благодат отново идва при него.

Свети Преподобни Паисий Светогорец

Имайте търпение

26/3/2021

Имайте търпение. Изкушенията, които идват при нас са от Бога, за полза на душите ни. Те ни учат да се доближаваме до Бога, да Го призоваваме с душевна болка, учат ни да не изпадаме в самонадеяност и да се смиряваме. Но Бог иска да не тъжим, и тогава изкушението тихичко ще премине. Това е животът на човека.

И така търпение, търпение деца мои, за да наследим вечното царство. Не тъжете. Всичко, което претърпявате в живота си е полезно, всичко е записано на Небесата. За тези ваши малки трудове, Христос ви дава вечен живот.

Затова се насилвайте и имайте търпение, и Бог ще ви изцели. Проявете търпение, не тъжете. Не се измъчвайте, за да не се разболеете в добавка, защото тогава ще сте и тъжни.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

Как да се молим

23/3/2021

Непрестанно казвайте молитвата: Господи Исусе Христе, помилуй ме! Господи Исусе Христе, помилуй ме! Това е, което ще ви спаси.

Името на Христос ще озари ума ви; ще укрепи душата ви; ще ви помогне във войната срещу демоните; ще култивира добродетелите и ще стане всичко за вас.

Св. преподобни Йосиф Исихаст

За поста и изкушенията

22/3/2021

Изкушения, изпитания, конфликти и падания често се появяват по време на пости. Те не се случват случайно, но за да станем по-зрели духовно, те влизат в баланс и се смиряват. Да не забравяме, че животът на всеки християнин е пресечен път към Голгота. Няма такова нещо като Възкресение без разпятие.

Великият пост е чудесна възможност за подготовка и поемане по светлия път на катеренето. А за да възлезем на високо трябва да стоим постоянно на два крака: молитва и въздържане. Но молитва и пост без смирение и любов няма да дадат плод.

Старецът Моисей Светогорец.

Нека не маскираме нашите страсти като добродетели

16/3/2021

Наш първообраз трябва да бъде любовта, която Христос ни е открил. Има много видове любов. Какво означава любовта? Нима това – да обичаш някой, който те ласкае и ти прави добро? Нима да обичаш някой, когато имаш някакъв недостатък и той не ти го показва и ти не го поправяш и си вредиш по този начин? Любовта, с която ще обичаме другите, ще бъде любовта, която Христос ни е показал. Любов заедно със смирение. Христос не е казал, че е само любов, а: “Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Любовта е тази, която жертва нещо от себе си за другия, за ближния. Защото съществува и любов от дявола, която жертва ближния.

Любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва преоблечен като любов. Трябва да обичаме, трябва да имаш любов. Коя любов? Коя? Обичам те, когато ми даваш? Коя любов? Тази, която иска отплата? Обичам го, възлюбих го, въпреки че не го обичах – и видя ли как се отнесе с мене, тоест да обичаш и да чакаш отплата? Търсиш заплащане за любовта си? Това не е ли любовта на блудниците? Така ли ще обичаме? Със заплата? Сякаш сме блудници? Това е любовта от дявола.

Ние се стремим да познаем и да живеем Христовата любов, а Христовата любов е любов, която има смирение, защото много страсти се маскират като любов. Трябва да внимаваме как показваме своята любов към другите. Ще се погрижим да обичаме другите и да не ги обиждаме, показвайки своята любов. Ще внимаваме как съветваме другите от любов. Да, от любов съветваш другия, но правиш ли го по добър начин? Или казваш на другия: слушай ме, когато ти говоря! Имам опит, знам какво говоря, минал съм през това, трябва да ме чуеш! И мислейки, че обичаш другия, ти го унижаваш, принизяваш, съветваш го, а сякаш с поведението си, а не с думите, му казваш: ти, детенцето ми, си глупак! Прост си и не можеш да разбереш това, което аз умният мога да разбера! Чуй кое е правилното! То е това, то е онова! И мислиш, че показваш любов. Помагаш ли на другия по този начин? Или го нараняваш и обиждаш? Затова трябва да бъдем внимателни. Нека не маскираме нашите страсти като добродетели.

Старец Никон Светогорец

Честността на човека е най-ценното Честно дърво

12/3/2021

Днес не всички хора могат да намерят място в този свят. Ако някой пожелае да живее честно и духовно, не намира място в света.

Когато човек е чувствителен, а се намира в едно жестоко обкръжение и правят живота му черен, как да издържи? Или трябва да ругае и сквернослови и т.н., или да се махне. Но не може да се махне, защото има нужда да живее. Работодателят му казва: “Имам ти доверие, защото не крадеш, трябва обаче да слагаш и развалено сред хубавото. Сред хубавите бали сено трябва да сложиш и изгнили!” Поставя го даже за началник, за да го задържи, но той трябва да постъпва така, защото в противен случай ще го изхвърлят от работа. Започва горкият да не може да спи, да взема приспивателни. Знаете ли какво теглят горките хора? С какви трудности, с какви насилия се сблъскват мнозина на работата си от началниците си? Почернят им живота. Да напуснат работа? Имат семейство. Да останат? Мъки. Ни тъй, ни инак. Ще му се на човек да се пръсне. Търпи, понася, бори се.

Другиму пък оставят да върши цялата работа, а колегата отива само за да получи заплатата. Познавам един, който беше директор някъде си. Когато правителството се смени, назначиха друг директор от управляващата партия, който даже техникум не беше завършил. Направиха го директор, но не знаеше да върши работа, и така не можаха да преместят на друго място предишния. И тъй, какво да правят? Слагат в същия кабинет и второ бюро! Работата я вършеше старият директор, а новият само седеше - цигари, кафе, мухабет... Съвсем безсрамен! Пък и не му сечеше много пипето, говореше, каквото му хрумне, а после отговорността падаше върху стария директор. Докато накрая се принуди да се махне, горкият. “Може би трябва да ида някъде другаде? Мястото е малко, не се събират две бюра. По-добре ти стой тук”, тъй му казал и станал, та си тръгнал, защото онзи му бе направил живота черен. И не са ден и два. А да имаш всеки ден един такъв на главата си е мъчение!

Справедливият човек обикновено бива изблъскван на последно място или го оставят съвсем без място. Онеправдават го, мачкат го, така да се каже - през трупа му минават. Но колкото хората го блъскат надолу, толкова Бог го издига нагоре като коркова тапа. Нужно е обаче човек да има огромно търпение. Търпението прави много неща ясни на своето време. Онзи, който иска да живее добродетелно и да е честен в своята работа, бил той обикновен работник или търговец, или каквото и да било, трябва да знае, че когато започне работа, рано или късно ще стигне до момент, в който, ако примерно държи магазин, няма да има пари да плати дори наема за магазина, за да дойде след това Божието благословение. Нека обаче не тръгва с идеята: “Ако стигна до там, после ще имам клиентела”! Нека няма това на ум, защото тогава Бог не ще му даде. Но нека си каже: “Ще живея по Бога, няма да върша несправедливости, което струва петдесет, ще кажа - петдесет струва, което двеста - двеста”. Тогава Бог няма да го остави. Между-временно това, което той продава за петдесет, друг ще продава за петстотин и ще забогатее. Накрая обаче измамникът ще стигне дотам, че да няма с какво и наема си да плати и ще затвори магазина, защото хората ще го разберат, докато лека-полека честният няма да може да смогва от клиентела и постоянно ще взема работници! Но в началото ще бъде изпитан. Добрият бива изпитван в ръцете на лошите; минава през дарак.

Когато човек върви с дявола, с лукавство, Бог не благославя делата му. Когато хората вършат нещо с лукавство, то няма сполука. Може да изглежда, че сякаш преуспява, но в края на краищата ще се провали.

Главното е с каквото и да се захваща човек, да търси първо Божието благословение! Когато някой е справедлив, има Бога на своя страна. А когато има и малко дръзновение пред Бога, тогава стават чудеса. Когато човек постъпва според Евангелието, има право на Божията помощ. Ако живее според Христа, тогава има право на тази помощ. Това е основата на всичко. Оттам нататък за нищо да не се страхува. Единствено важно е това Христос, Света Богородица и светиите да са доволни от всяко наше действие и тогава ще имаме благословията на Христа, на Света Богородица и на светиите. И тогава Светият Дух ще почива върху нас.

Честността на човека е най-ценното Честно дърво. Ако човек не е честен, дори и част от честния Кръст да носи на себе си, все едно нищо не носи. А друг даже и да не носи част от честния Кръст, ако е честен, получава Божията помощ. А ако носи и частица от Честния кръст, тогава!...

Свети Преподобни Паисий Светогорец

Благодатта на Светия Дух

8/3/2021

Благодатта на Светия Дух, която се дава тайнствено на всеки християнин, когато се кръсти, действа и се проявява пропорционално на нашето подчинение на Господните заповеди. Тоест, ако християнинът повече се подчинява на Господните заповеди, благодатта действа повече с него, докато ако той се подчинява по-малко, благодатта действа по-малко в него. Точно както искрата от жаравата, която е покрита с пепел, става все по-ярка, когато човек премахва пепелта и колкото повече дърва за огрев поставите, толкова повече огънят се разгаря, така и благодатта, дадена на всеки християнин чрез Светото Кръщение, се крие в сърцето прикрита от страстите и греховете и колкото повече човек действа в съответствие с Христовите заповеди, толкова повече се очиства от страстите и толкова повече огънят на Божествената благодат се разгаря в сърцето му, озарява и обожествява .
Св. Никодим Светогорец (1749 - 1809)

За телесните и духовните страсти

8/3/2021

Има два вида страсти – телесни и духовни. Гладът, жаждата, желанието за плътски контакт, са онези страсти, които са свързани с тялото. А духовните и душевните – извор на всички тях е гордостта. От нея се раждат всички останали – злопаметността, завистта, омразата към ближния, осъждането, сребролюбието, маловерието… Начало на всички тези страсти е гордостта. Светите отци казват, че телесните страсти съществуват по естествен начин в нас – Сам Бог ги е положил в човешкото естество, но страстите на душата не са естествени. Телесните страсти са необходими за нашето оцеляване. За да живеем – ще ядем, ще пием, ще се нуждаем от контакт с другия. Затова именно Бог ги е свързал с насладата, така че да искаме да ядем, да искаме да спим, да искаме да пием вода, да искаме да имаме плътски контакт, за да не изчезне човешкият род. Затова именно тези страсти се казват непорочни и никой не може да обвини другия защо яде, защо утолява жаждата си, или защо иска да има плътски отношения. Къде тогава е проблемът? Казахме, че Бог ни ги е дал, за да живеем и да се множим. Злото се крие в това, че сме премахнали целта, за която Бог ни ги е дал, но сме задържали насладата, с която Бог ги е свързал. Например в епохата на Нерон готвачите били удивителни, както и днес. Знаете ли какво правил Нерон? Разкошни угощения. Римляните ядели, направо се тъпчели, отдавали се изцяло на удоволствието от ястията, и след това правили нещо ужасно – до тях имало съдове (т.нар. вомитории – съдове или специални помещения, предназначени за повръщане), в които те връщали погълнатата храна, за да могат да започнат да ядат отново. Ето как те отстранили целта на храненето, за да се отдадат единствено на насладата от него. Същото правим и с плътския контакт, отменяме целта, за която ни е даден, която е да познаем другия по-добре, да го обикнем повече и да се създадат деца, а задържаме само насладата. Знаете ли колко абсурдно е човек да казва: „След като ми е дадено, ще го използвам!“?! Колкото е логично полицаят да си каже: „Защо ми е даден пистолетът? Ами за да го използвам!“. И да започне неконтролируемо да стреля! Всички тези наслади са дадени, но с конкретна цел, с конкретен смисъл. Яденето не е зло, жената не е зло, парите не са зло, а зло е чревоугодието, блудството, сребролюбието, казва един човек на Църквата. Погрешната употреба на Божиите дарове е грях и страст, която отваря пътя към ада, а не Божиите дарове сами по себе си.

Старец Никон Светогорец

<<Previous