Балканско Атонско Сдружение
  • НАЧАЛО
  • СЪБИТИЯ
  • ГАЛЕРИЯ
  • ПУБЛИКАЦИИ
    • СВЕТОГОРСКИ МИСЛИ
    • ДИСКУСИИ
  • ЗА СВЕТА ГОРА
  • ЗА СДРУЖЕНИЕТО
    • Годишни доклади и отчети
  • КОНТАКТИ СЪС СДРУЖЕНИЕТО
    • Политика за сигурност

Кога е време да се покаем

26/2/2021

 
Picture
Щом вземем решение и още от този миг да го приложим. Сега. Утре не знаем какво ни очаква, мнозина заспиват днес и утре не се събуждат. Мнозина са заспали вчера и днес не са се събудили. Сега ще се покаем. Покаянието е оръжие и лекарство, което ни спасява и дарява живот. Но внимавайте – всички лекарства имат срок на годност. Е, така е и с това лекарство, което се нарича покаяние. Неговият срок на годност изтича в часа на нашата смърт. Оттук нататък то е безполезно. Както хвърляме на боклука лекарствата, които са с изтекъл срок на годност, така и нашето покаяние след смъртта се превръща в отпадък. Затова на Петдесетница, когато служим Вечернята, свещеникът чете една прекрасна коленопреклонна молитва, в която се казва: „Преди да се върнем в земята, ни удостой да се върнем при Тебе. Преди да ни погълне земята, Боже наш, ни удостой да се върнем при Тебе…“ В друго песнопение се казва: „Дари ни начин да се покаем преди да дойде краят…“ А св. ап. Павел казва: „…днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.“ (Евр. 3:7-9).

Бог очаква кога ще се покаем, кога ще се вразумим, но ако загуби търпението Си, ще бъде много късно за нас. Затова казва: не ожесточавайте сърцата си и не презирайте търпението, което Бог проявява, защото, ако Го загуби, ще констатираме, че е Бог, Който изпраща дъжд, но изпраща и огън от небето и оставя враждебните народи да вразумяват вярващите.

В този път и борба, която водим за покаянието, имаме помощници. Христос не ни е оставил сами, имаме хиляди неща, които ни помагат. От най-простите до най-значимите. Когато бях студент, нямаше никаква духовна литература, която да четем. Нищо. Книгите, с които разполагахме, бяха свързани с етиката, т.е. как да си етичен. Сякаш ако си етичен, ще си добър християнин. Християнинът също е етичен човек, но това не означава, че етичният човек е и християнин. Не знаехме какво да правим и накъде да се обърнем, за да си помогнем. Сега разполагате с толкова духовни книги. Дяволът никога не е имал толкова оръжия, за да воюва с християните, това е факт – чрез телевизията, интернет… Но също е факт, че християнинът никога не е имал толкова оръжия, за да се отбранява и да воюва с дявола. Нуждаехме се от нещо духовно и отивахме на кино да видим някакъв филм. Сега имате книги, беседи, дори християнски ТВ канали, филми… Имате Новия Завет, преведен на всекидневен език. Какво е оправданието ни днес? Въпрос на желание е – ако искаме, можем да го направим! Сега!
​
Старец Никон Светогорец

За покаянието и дявола

25/2/2021

 
Picture
Дяволът гледа да оскверни, смали и изврати покаянието. Затова има примери на хора, чието покаяние не им е принесло никаква полза. Юда се покаял и открито изповядал това, дори с дързост: „…съгреших, че предадох невинна кръв…“, казал той на първосвещениците. Разкаял се, но къде са делата на покаянието? Как на дело той е показал своето покаяние? Къде са неговите сълзи? Къде е намерението да поиска прошка? Христос още бил жив, бил на Кръста, но бил жив, защо не е отишъл да поиска прошка от Него? Нима Христос нямаше да му прости? Той простил на разбойника, който никога не Го бил срещал, нима няма да прости на Своя приятел и апостол Юда, на който дал силата да прави чудеса? Юдовото покаяние обаче било напразно, защо нямало плод, той не извършил дела на покаяние. Св. ап. Петър също се отрекъл от Христос и плакал с черни сълзи, но чрез живота си показал своето покаяние. Единият се обесил, а другият бил прославен.
 
Божието слово към нас е: направете плод, достоен за покаяние! Покажете вашето покаяние на дело, не на думи; покажете го с промяна на вашето поведение и живот сега, за да не остане то безплодно. Няма да оставим дявола нито да ни обърка, нито да ни измами, започвайки покаянието още сега. Пусни народа, казвал Моисей на фараона, – остави народа ми да тръгне!, но фараонът казвал: по-късно. Докато дойде това „по-късно“, фараонът преминал в другия свят. Същия трагичен резултат виждаме в притчата за десетте девици, която Сам Христос ни казва. И едните, и другите били девици. И едните, и другите били добродетелни. Мъдрите били извършили добри дела, показали своята вяра и любов към Христос, и техните светилници били пълни с елей, а другите отлагали това за бъдещето и заспали. Затова е казано в Писанието бъдете будни, защото не знаете часа – не знаем кога ще дойде Христос при нас, кой ще е часът на нашата смърт. Затова имаме само настоящето, за да се покаем. Утрешният ден е в Божиите ръце и не ни принадлежи.

​
Старец Никон Светогорец

За борбата с изкушенията или съюзник на дявола

24/2/2021

 
Picture
- Геронда, понякога изкушенията нападат едно след друго, а аз нямам сили ...

„Ще те науча как да избегнеш изкушението. Ще приемеш ли това, което ти казвам?

- Да.

- Единственият начин да избегнеш изкушението е да станеш ... съюзник на дявола! На какво се смееш? Не харесваш ли този метод? Е, слушай тогава.

Докато човек се стреми да избяга от изкушението, той ще има изкушения и трудности. И колкото повече се опитва да избегне изкушенията, толкова повече дяволът се надига срещу него.

Често животът ни противоречи на живота от Евангелието и следователно чрез изкушенията, ако ги използваме разумно, ни се дава възможност да приведем живота си в хармония с Евангелието.
​
Преподобни Паисий Светогорец

За силата на покаянието

22/2/2021

 
Picture
​Какво е покаянието? То е велика тайна и мощно лекарство. Покаянието е толкова всемогъща тайна, че може да свали Божията благодат от небето на земята и да изкачи човека от земята на небето. В светото Писание има една история, която разкрива как Бог решил да разруши град Ниневия. Той изпратил пророк Йона, който обявил това на жителите на града и тогава целият народ се покаял.

Започнали да постят, да плачат и да молят Бога… всички – от царя до последния поданик; и не само хората, но и животните постели, за да ги съжали Бог и да не ги унищожи. И Той ги пощадил. Това прави покаянието – то побеждава всемогъщия Бог. Немощният човек побеждава всемогъщия Бог.
​
Какво е покаянието? „Бомба“, която разтърсва границите между света, в който живеем, и невидимия свят. Тези граници падат, царството Божие се излива на земята и започва още тук, от земния живот, и това е възможно чрез покаянието. Затова и още в началото на Евангелието е казано: покайте се, защото приближи се царството Божиe. Покаянието на един обикновен, незначителен човек, на когото никой не обръща внимание, въздейства върху небето. Сам Бог ни го разкрива: „Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7). Ангелите се радват за каещия се грешник. Толкова страшна тайна и оръжие е покаянието. Затова един голям съвременен богослов казва, че Църквата е Тайнството на покаянието.

 
Старец Никон Светогорец

За „проблема“ на младото поколение

11/2/2021

 
Picture
Истинският „проблем“ на младото поколение не е екстравагантно себеизразяване, а в прегарянето, в спада на вътрешната сила. Това е състояние, когато разбирате, че трябва да се насилите да продължите напред, но нямате достатъчно сила за това.

За да се помогне на млад човек в такова състояние, не е необходима критика, а подкрепа, способността на по-старото поколение да слуша, разбира, прощава и предостави някаква опорна точка, за да се продължи напред. Молете се за него с любов. Понякога му кажете и дума, само от любов, без упреци и оплаквания.

Свети Паисий Светогорец

За смирението и мислите

28/1/2021

 
Picture
Бъдете внимателни към мислите си. Вниманието ви трябва да бъде насочено основно към събиране на смирени мисли. Защото смирението спасява човека и това е главната цел на всички духовни занимания.

За да видим дали сме постигнали духовен напредък, да изследваме себе си и ако открием смирение, значи сме постигнали духовен напредък пропорционално на количеството смирение, което имате.

Ако вместо смирение, ние виждаме гордост и егоизъм, това излъчва непоносима миризма и нещастен е човекът, който притежава това като богатство. Такъв човек никога няма да намери покой не само заради досадата от страстите, които го дебнат, но и защото е далеч от истинското смирение. Покой за душата се дава на човека чрез смирение и кротост.

Ето какво Господ ни казва: „Поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“(Матея 11:29)

Поради тази причина, скъпи мои възлюбени деца, нека обичаме с цялата си душа смирението на нашия Христос заедно с Неговата кротост и тогава наистина ще намерим, както каза Той, неизчерпаем покой за нашите души.

Не е лесно да придобием смирение; необходими са много труд и време. За да убием егоизма, ние трябва да се жертваме. Нека да потъпчем егото си под краката и да прегърнем съвършеното себеотрицание. Нека се влюбим в послушанието, а след това посредством кървави борби, с помощта на Бог ще бъде постигната смъртта на егото.
​
Светогорски старец Ефрем Филотейски

За богатството на молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме грешника“

21/1/2021

 
Picture
С обръщението „Господи“, ние прославяме Бога, Неговото славно величество, Израилевия цар, Създателят на всичко видимо и невидимо, пред Когото Серафимите и Херувимите треперят.

Със сладкото призоваване на името „Иисус“ ние свидетелстваме, че Христос живо присъства, нашият Спасител, и с обич Му благодарим, защото Той ни е приготвил вечен живот.

С третата дума „Христос“ ние богословски изповядваме, че Христос е Божият Син и Бог. Никой не може да ни спаси, нито човек, нито  ангел, освен Иисус Христос, истинският Бог.

Следва интимната молба „помилвай“, с която ние почитаме Бога и Му се молим да бъде благосклонен, извършвайки нужното за  нашето спасение, удовлетворявайки както Той знае и може това желание на нашите сърца.

А това "ме", какъв обхват има! Не съм само аз, всички са допуснати до гражданство в Христовата държава, в светата Църква; това са всички, които са членове на тялото на Младоженеца.

И накрая, за да бъде молитвата ни пълна с живот, ние я завършваме с думата „грешника“, като изповядваме и признаваме, че като всички и ние сме грешници, та както светиите са го изповядвали и са станали чрез това признание синове на светлината, и на бъдещия нескончаем ден, то и неи да се сподобим по Божията милост.

Така ние разбираме, че тази кратка молитва включва: Прославяне, Благодарност, Богословие, Молба и Изповедничество.
​
Светогорски старец Емилиан(Вафидис) Симонопетърски

От вярата в Бога до вярата на Бога

16/1/2021

 
Picture
Едно е вярвам „в Бога“ и друго вярвам „на Бога“. В това „на” е разликата. Вярвам в Бога означава, че вярвам и приемам Неговото съществуване. А вярвам на Бога означава, че Му се доверявам, както например казваме за някой познат: „вярвам му за това, което ми обеща”.
​

И демоните дори имат първото и вярват в съществуването на Бога и треперят, но нямат второто, затова и не Му се доверяват с любов като на Баща.
Който не се страхува от Бога и не Му се доверява, по-късно се страхува от всичко друго.

​За микровиофобията (страхът да не умреш преждевременно)

13/1/2021

 
Picture
С пандемията на коронавируса се засилиха стресът и смущенията, разстройствата, които го съпътстват. Така след епохата на коронавируса психиатрите и психолозите ще бъдат призвани да лекуват множество неврози и обсесии, фобии и други подобни неща. Но една обсесия, което ще придобият повечето хора, е микровиофобията (страхът да не умреш преждевременно). Многократните мерки, които днес вземаме за избягване на разпространението на вируса, ще доведат мнозина до обсесия и навярно и до обсесивно-компулсивно разстройство, което ще създава постоянно сценарии за страх пред всяка заплаха от микроб, бактерия, вирус. . . така ще направим живота ни непоносим, ще ограничим значително живота ни, ще се изолираме социално и ще виждаме навсякъде кошмари.

Но, както казва нашият Господ, „не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека“ (Мат. 15:11).

Нека превърнем всеки проблем в молитвен куршум, който ще продупчи небесата и ще посещава Божия трон за нас и за другите наши братя, които по-скоро имат по-големи проблеми от нашите. Когато човек стигне до края, до предела границите си, тогава идва божествената утеха. Не идва във време на веселие. Във времена на засушаване идва . . .

Да живеем винаги в перспективата на Възкресението. Да се събуждаме сутрин сякаш е първият ден от живота ни и да лягаме вечер сякаш е последният.
​
​Светогорски монах Пимен

За настоящето и бъдещето

11/1/2021

 
Picture
Виж, не се тревожи за бъдещето. Гледай настоящето. И кое е това „настояще“? Това е „покай се за греховете си“. Настоящето означава покаяние. Познаваме Бога чрез настоящето, а не чрез бъдещето.  Затова и Църквата има „днес“. „Насъщния ни хляб дай ни днес“, а не вдругиден. Да не бъркаме бъдещето с настоящето, нито миналото с настоящето. И в двата случая си вредим. Повече душевно болни така се разболяват. Издърпали от Божиите ръце бъдещето и го внесли в настоящето. И това е обир, защото бъдещето е собственост на Бога, само настоящето е наше. „Доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).

Не сме оставени на несигурността на случайността. Това кога ще се роди един човек, в коя епоха, в коя страна, кой или коя ще се ожени, кога и как ще умре, всичко, ама всичко е в непостижимия план на любовта на Бога към драгоценните Му деца. Всичко се устройва по такъв начин, че човекът да постигне по-лесно своето  спасение. Нищо не е случайно, нито падането на един лист от дървото. Между другото, и да не умреш от коронавирус, със сигурност някога ще умреш от нещо друго, това е единственото сигурно нещо! Но не губи своя оптимизъм. Много пъти не се вижда нито един лъч, но след това блести цялото слънце. Господ винаги действа така.


Светогорски старец Йеротей Карейски

<<Previous