Дължа прошка от Бог за всичко, което Той щедро ми даде и не го оцених. За всички неща, които ми даде, а аз отказах. За малкото, което "поиска" от мен и никога не Му дадох...
Искам с искрено и дълбоко покаяние да се помоля с чисти, "съживителни" сълзи и след това да падна в ръцете Му и да помоля за прошка особено за всички онези дни, които ми бяха дадени и не ги изживях, а просто ги преминах безцелно...
Да изкажа смислено, искрено извинение за „любовта“, която не оказах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за молитвите, които не бяха казани, за помощта която не беше своевременна, за борбите, от които избягах...
Любовта е силата, прошката е оръжието, търпението е паспорта!
Бог никога не ни оставя. Той не изоставя децата Си. За съжаление ние показно Му обръщаме гръб. Смятаме, че не се нуждаем от Него. Но винаги във всичко дълбоко в себе си ние търсим Него. Търсим го...
Прости ми, Боже мой, за лицемерието, наглостта и фалшивото смирение, с което се обличам.
Благодаря ти за всичко, което ми даде и за всичко, което не ми даде! Сега осъзнавам, че това, което не даде, но и това, което даде, имат за основна цел вечното спасение на душата. Духът винаги побеждава материята...
Искам с искрено и дълбоко покаяние да се помоля с чисти, "съживителни" сълзи и след това да падна в ръцете Му и да помоля за прошка особено за всички онези дни, които ми бяха дадени и не ги изживях, а просто ги преминах безцелно...
Да изкажа смислено, искрено извинение за „любовта“, която не оказах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за молитвите, които не бяха казани, за помощта която не беше своевременна, за борбите, от които избягах...
Любовта е силата, прошката е оръжието, търпението е паспорта!
Бог никога не ни оставя. Той не изоставя децата Си. За съжаление ние показно Му обръщаме гръб. Смятаме, че не се нуждаем от Него. Но винаги във всичко дълбоко в себе си ние търсим Него. Търсим го...
Прости ми, Боже мой, за лицемерието, наглостта и фалшивото смирение, с което се обличам.
Благодаря ти за всичко, което ми даде и за всичко, което не ми даде! Сега осъзнавам, че това, което не даде, но и това, което даде, имат за основна цел вечното спасение на душата. Духът винаги побеждава материята...