В съвременният човек е скрит дълбок конфликт, едно противоречие между реалност и желание. И поради невъзможност да разреши този проблем по човешки, той постоянно е депресиран, всяко нещо около него го дразни, постоянно е в спор с другите.
Решението е единствено в смирението, в приемането на себе си такъв, какъвто си. Когато приемеш себе си, тогава ще приемеш и другите.
Ние винаги казваме, че теорията е едно, а практиката е друго. И наистина е така. Едно е да го знаеш, а съвсем друго е да успееш да го приложиш. Но истината е, че е възможно. Имам двама познати, които имат почти еднакво заболяване, което е за цял живот. Единият не иска да приеме, че е болен и постоянно се измъчва, че не може да бъде като нормалните хора. Другият приема своето състояние, черкува се, изповядва се, причастява се, т.е. води духовен живот според възможностите си и благодари за болестта, защото тя го е завела при Бога и го е направила вярващ.
Някой може да каже, че вторият е изключение. Сега, когато пиша тези редове и се връщам в спомените си, то откривам цяла дузина подобни случаи по своя жизнен път - невидими и неподозирани мъченици, които чрез приемането на болестите спасяваха своите души. Някои от тях вече не са на този свят и дай, Боже, душите им да са получили желания покой!
Решението е единствено в смирението, в приемането на себе си такъв, какъвто си. Когато приемеш себе си, тогава ще приемеш и другите.
Ние винаги казваме, че теорията е едно, а практиката е друго. И наистина е така. Едно е да го знаеш, а съвсем друго е да успееш да го приложиш. Но истината е, че е възможно. Имам двама познати, които имат почти еднакво заболяване, което е за цял живот. Единият не иска да приеме, че е болен и постоянно се измъчва, че не може да бъде като нормалните хора. Другият приема своето състояние, черкува се, изповядва се, причастява се, т.е. води духовен живот според възможностите си и благодари за болестта, защото тя го е завела при Бога и го е направила вярващ.
Някой може да каже, че вторият е изключение. Сега, когато пиша тези редове и се връщам в спомените си, то откривам цяла дузина подобни случаи по своя жизнен път - невидими и неподозирани мъченици, които чрез приемането на болестите спасяваха своите души. Някои от тях вече не са на този свят и дай, Боже, душите им да са получили желания покой!