Потърпи! Нашият век, според предсказанията на светите отци, е векът на търпението. Защото да се молим не можем, да изследваме Свещеното Писание - също не можем, не ни достига мъдрост, в служението към ближния също някак лошо ни се получава, даже семейството си горе-долу в ред не можем да удържим. Тоест никакво истинско християнско дело не е възможно за нас. Но ето, скърби има много, и болести всякакви, и нападения, и изкушения. Затова сега, както се казва, глупакът няма да бъде спасен. Всичко в света е така устроено, че да ни смири, да претърпим някаква скръб, унижение, болест. Просто трябва да приемем това със смирение и да молим Бог: дай ни, Господи, търпение. И "изтърпелият докрай": който не се е раздразнил, не се е разгневил, не е излял сатанинската си злоба върху ближния – той ще получи и спасение. Защото търпението ражда смирение, а смирението привлича Божията благодат. Затова и за нас, ето такива немощни, грешни, окаяни, които да се помолят неразсеяно не могат, оказва се, че пътят за спасението също не е затворен.