Днес в света хората се стремят да работят малко, а да получават много пари. Подобно настроение е завладяло и мнозина от онези, които се опитват да живеят духовно. Искат да достигнат святост, но без да полагат усилия.
Днес цари всеобщо безразличие. Всички пребивават в състояние на летаргия, в състояние на духовно разслабление. Дори и да проявяват някакъв интерес, то той е насочен само към собствения им портфейл, а не към това, което е истински благо.
Днес човек се стреми да заеме мястото на другия. А от нас се иска да влезем в положение на другия, да го разберем и по този начин да преумножим мира. Сега всички говорят за мир, а в същото време произвеждат бомби!
Човек, който не е обикнал Бога, престава да обича и своите родители, и своите съседи, и своята Родина, защото Родината - това е едно голямо семейство. Такъв човек става напълно безполезен.
Преди, ако някой благочестив мирянин, или свещеник, или още повече монах се грижел за това, което се случва в света, считали, че трябва да го затворят в някоя кула. А днес в кула трябва да затворят тези, които не се грижат за това, защото враговете на Христа искат да разрушат всичко. В апостолските времена християните могли да се отделят от света, защото целият свят бил езически, принадлежал на езичниците, и те правили, каквото си поискат. Но след Константин Велики положението се изменило. Светът станал християнски… Църквата станала свободна. И сега върху нас лежи велика отговорност. Всичко това е наше. А днес те искат да разрушат всичко!
Византия е положила началото на Света Гора. Днес Света Гора би могла да възроди Византия, стига ние да съхраним в нас силата, да не „избледнеем”, да не се „обезцветим”. Само погледнете, днес хората са разочаровани от всичко и търсят онова нещо, което има непреходна стойност. Това би било много леко, само ако ние християните не „избледнеем”.
Свети преподобни Паисий Светогорец
Днес цари всеобщо безразличие. Всички пребивават в състояние на летаргия, в състояние на духовно разслабление. Дори и да проявяват някакъв интерес, то той е насочен само към собствения им портфейл, а не към това, което е истински благо.
Днес човек се стреми да заеме мястото на другия. А от нас се иска да влезем в положение на другия, да го разберем и по този начин да преумножим мира. Сега всички говорят за мир, а в същото време произвеждат бомби!
Човек, който не е обикнал Бога, престава да обича и своите родители, и своите съседи, и своята Родина, защото Родината - това е едно голямо семейство. Такъв човек става напълно безполезен.
Преди, ако някой благочестив мирянин, или свещеник, или още повече монах се грижел за това, което се случва в света, считали, че трябва да го затворят в някоя кула. А днес в кула трябва да затворят тези, които не се грижат за това, защото враговете на Христа искат да разрушат всичко. В апостолските времена християните могли да се отделят от света, защото целият свят бил езически, принадлежал на езичниците, и те правили, каквото си поискат. Но след Константин Велики положението се изменило. Светът станал християнски… Църквата станала свободна. И сега върху нас лежи велика отговорност. Всичко това е наше. А днес те искат да разрушат всичко!
Византия е положила началото на Света Гора. Днес Света Гора би могла да възроди Византия, стига ние да съхраним в нас силата, да не „избледнеем”, да не се „обезцветим”. Само погледнете, днес хората са разочаровани от всичко и търсят онова нещо, което има непреходна стойност. Това би било много леко, само ако ние християните не „избледнеем”.
Свети преподобни Паисий Светогорец