Пасхално поздравление от Негово Високопреосвещенство Йоан, митрополит Варненски и Великопреславски27/4/2020
 С подобаващото светогорско благочестие и празничност, на 26 април, втора неделя след Пасха, бе отслужена празнична литургия. Богослужението бе оглавено от игуменът на манастира архимандрит Гавриил, в съслужение с манастирски отци. Поради ограниченията свързани с пандемията, на службата нямаше поклонници. Снимките и видеата от манастира ни бяха изпратени от йеромонах Никита, отговорник за манастирския архондарик.
 С обичайното светогорско благолепие и тържественост, бяха отслужени Пасхалните последования във всички манастири и скитове на Света Гора-Атон. Поради ограниченията, на службите присъстваха само монасите и манастирските работници, което обаче не намали никак Пасхалната радост. Радостта от възкръсналия Христос озаряваше лицата на монасите, посветили живота си в следване на Спасителя и чакащи срещата си с Него. Така, те на дело изпълняваха думите на свети апостол Павел: „ Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.“(Първо послание до Солуняни 5:15-17). Пасха в свещен манастир Ксенофонт Пасха в административния център Карея Пасха в скит Света Ана Ден на възкресение е, да се просветим, хора, Пасха е, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята на небето ни преведе Христос, пеещите победна песен. (Пасхален канон, песен 1)  ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Радваха се учениците, че не бяха вече сами, както и Иисус им бе обещал: "Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас" (Иоан 14:18). Радваха се учениците, защото светлината не бе погълната от мрака, нито от мрака на гроба. Светлината победи тъмата на греха и на гроба и ще продължи да свети и да прави от грешните човеци синове на светлината. Зарадваха се учениците като видяха Господа, а с тях се радва и цялата Божия Църква; радваме се и всички ние, нейните чеда, на този пресветъл ден на Христовото Възкресение. В светлите дни на Христовото Възкресение благопожелаваме на вас , членове, съмишленици и приятели на Балканско Атонско Сдружение духовен мир и преизобилна Пасхална радост! Управителен съвет на Балканско Атонско Сдружение  Въпреки огромните щети, причинени от проливните дъждове и заплахата от коронавирус, камбаните на Протатския храм „Успение Богородично” биха празнично на 7 април в Карея, когато на Света Гора-Атон се празнува Благовещение на Пресвета Богородица. След всенощното бдение в чест на големия празник Благовещение, в административния светогорски център Карея се проведе дълго планираното литийно шествие със Светата икона на Пресвета Богородица "Достойно есть" срещу зловредната епидемия от коронавирус. Шествието бе оглавено от членовете на Свещената Епистасия и с участието на около 50 монаси и миряни - работници. Шествието беше кратко, като продължи около час и половина, преминавайки през главните келии и метоси, разположени около Протатския храм. Литийното шествие започна с усърдна молитва към Пресвета Богородица, като по време на шествието, свещениците прочетоха емоционално молитви, срещу епидемията. Шествието завърши в Протатския храм „Успение Богородично” и Светата икона отново бе поставена на мястото си. Там Протепистатът Симеон пожела епидемията да премине бързо с помощта на Небесната Царица и Майка Божия Пресвета Богородица. Тази лития изпраща послание за надежда и оптимизъм във вихъра на епидемията, и че Пресвета Богородица е близо до нас, вслушва се в нашите вопли и защитава онези, които я почитат и призовават за помощ.
На 27 март, 2020 година, след решение на Свещения Кинотис на Света Гора-Атон, във всички светогорски манастири, скитове и келии, се отслужиха всенощни бдения към Пазителката на Атон Пресвета Богородица и защитника от губителни зарази, свещеномъченик Харалампий. След литургията в събота 28 март, със свети мощи и чудотворни икони се проведоха литийни шествия от монашеските братства и работниците в манастирите. Едновременно се проведоха и богослужения в манастирите на Метеора, където в обителта посветена на Свети Стефан се съхранява свещената глава на свещеномъченик Харалампий. Бе прочетена и специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията. Молитва Господи Иисусе Христе, Който си наш Бог, Главен Лекар на душите и телата ни, Който заради нас стана Човек, за да излекуваш недъзите човешки; Ти, който не презря неизлечимите десет прокажени, но чрез Твоята спасителна благодат ги очисти; Ти, Който като Бог и Човек по време на земния Си живот, помогна и излекува всички болни и страдащи; Ти, Който също даде облекчение и възвърна здравето на парализираните, слепите, силно прегрешилите, демонично обладаните и лесно вълечените в плътски и духувни грехове, приеми благосклонно нашето моление и изгони чрез Твоята сила смъртоносния вирус, който има формата на корона, причинявайки фобии или дори смърт на болни и невинни жертви. И ако заради нашите многобройни прегрешения, Ти допусна това изкушение, умоляваме Те, като доброжелател да го отнемеш от нас и от целия свят. Но ако за изпитание на нашата вяра, Ти си намерил за необходимо да продължи неговото присъствие в живота ни, молим Те, облекчи страданията от болестта на тази епидемия. И ако чрез злите дела на Сатана или поради лекомислието и небрежността на хората, този вирус се разпространи, разбий силата му, като всемогъщ Бог. Защити младежите и дай облекчение на всички, които се разболяха. Изцери възрастните от прокълнатия вирус и ни освободи всички от сърдечния страх. Вместо това, дай ни здраве, душевен мир и утеха, чрез ходатайството на Пресвета Богородица и всички светии. Αмин. С любезното съдействие и любов в Христа, братствата от свещените манастири Ватопед, Пантократор, Ксенофонт и общността „Приятели на Света Гора-Атон“, получихме снимки и видеа от богослуженията. Иконата „Достойно есть“ и всенощно бдение в Протатския храм в Карея
Свещен манастир Пантократор
Свещен манастир Ватопед Свещен манастир Ксенофонт  Мнозина се питат какви са причините за пандемията COVID-19, дали това е естествено явление или има конспирация на държавно ниво, която е породили тази епидемия. Трябва да разберем, че този начин на мислене е изкривен. Не обвинявайте другите Първо трябва да помислим защо съвършеният Бог е позволил това да ни се случи. Нищо не е случайно. И така, причината сме ние, нашите грехове. Тъй като това е обща болка, ясно се вижда, че този грях е общ - и това се дължи на безразличието към духовната ни природа, безразличието към Бога. По този начин ние заслужаваме отделяне от службите и Светото Причастие, поради общото безразличие на онези, които не знаят почти нищо за вярата, и на тези, които знаят за вярата, но не скърбят и не се молят за своята държава и обществото като цяло. Трябва да плачем и да се молим усилено, търпеливо, чакайки за решение. Така се решават проблемите. Причините за Пандемията са духовни Ние обаче сме променили изцяло ценностната си система: считаме греха за добродетел, а добродетелта - за грях. Това е най-лошото нещо от всичко и всъщност е основната причина за неприятностите. Ако грехът беше приет за грях, хората щяха да се покаят, да се стремят да се отвърнат от него, а многомилостивия Бог би очаквал нашето завръщане. Сега, когато грехът се счита за добродетел, човечеството върви към самоунищожение, без да се спира и поради тази причина духовният закон е длъжен да се намеси. От всички грехове, които минават като добродетели, какъв е грехът или категорията на греховете, какви са причините за пандемията? Очевидно е, че тъй като това изкушение идва при нас в тялото, греховете, които причиняват пандемията, са телесните грехове, които днес виждаме като добродетел. Ние сме сексуално обсебени; ние приемаме всякакви сексуални изкривявания и вече не знаем как да задоволим тези желания. Следователно Бог ни отделя един от друг чрез карантина, защото, оставайки заедно, ние унищожаваме себе си. Нека не търсим причините за пандемията извън нас, даже да е възможно наличието на различни играчи, повече или по-малко злонамерени, да са довели или допринесли за тази пандемия. Информацията, с която се обвинява държава или организация, способна да прави подобни неща, само ще предизвика омраза. Това няма да реши ситуацията, а по-скоро ще засили враждебността между нас. Заключение Още веднъж: решението е покаянието: плач, пост и усилена молитва с търпение и надежда. Нещата са прости, но ние не искаме да ги прилагаме поради нуждата от цялостна промяна на ценностната ни система, отхвърляйки самолюбието и безразличието. Това са причините за пандемията. Снимките са от 3-та Неделя на Великия пост, Кръстопоклонна. В края на празника цялото братство на свещен манастир Ватопед, заедно с всички работници и гражданска администрация излязоха за лития около главния храм на обителта (католикон), за да се помолят за прекратяване на пандемията. Нямаше поклонници, тъй като достъпа до Света гора-Атон е забранен.  От 26 юли до 3 август 2017 година, за девет незабравими дни, в Софийска, Врачанска и Неврокопска митрополии на Българската Православна Църква, за първи път бе донесена за поклонение Честната Глава на свети великомъченик и целител Пантелеймон, която се съхранява в свещен светогорски манастир Пантелеймон, съпроводена от изписаната икона с лика на светеца, чиито чудотворен оригинал се съхранява в свещен светогорски манастир Ксенофонт. Светините бяха придружавани от делегация атонски монаси от двата манастира, водена от игумена на манастир Пантелеймон, Негово Високопреподобие архимандрит Евлогий. За тези девет дни един Бог знае колко човека са се поклонили, докоснали и помолили на св. Пантелеймон, просейки от Бога и светеца по вярата си, нужното за тях и техните близки. Образно срещата на вярващите със светогорските светини бе сравнена със срещата на св. Елисавета и Божията Майка, като радостта и при двете срещи бе еднаква. През тези девет дни вярващите със същата радост, със същото възклицание възгласяха: От къде ние тази велика радост – да дойде при нас, сред и между нас св. вмчк и целител Пантелеймон. Да дойде тук със светите си мощи, с тази светиня, на която от векове се покланят милиони вярващи православни християни. Балканско Атонско Сдружение извърши и „невъзможното” в съдействието, писмото-молба на Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски до свещен манастир Пантелеймон за изнасяне светинята в пределите на Българската Православна Църква, да стане реалност. Той дойде при нас и пребивава между нас, за да укрепи всички, и стари, и млади в пътя ни към Небесното царство, а ние още един път с едно сърце и една душа да възкликнем: ”Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне, моли Бога за нас!” Ние се намираме в дните на светия Велик Пост, което е най-благодатното време през годината за истинско покаяние. В тези дни на тежко изпитание за нас православните християни и нашия народ, да се обърнем с вяра и любов към Господния угодник и смирено да го помолим да ни изцели от всичко , което в нас боледува с неговата благодат.  Молитва
към свети великомъченик и целител Пантелеймон Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти. Боледуваме от леност и разслабеност – изцели ни. Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети – изцели ни. Боледуваме, о свети Пантелеймоне! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения – изцели ни. Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист – изцели ни, о целителю Свето-Атонски и вселенски. Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност – изцели ни. Боледуваме от много и различни пристъп на плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие – изцели ни. Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Болят ни очите от греховни взирания, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия, клевети – изцели ни. Болят ни ръцете неразположени да се издигат за молитва и да подават милостиня – изцели ни. Болят ни краката от нежелание бързо да отиват в храма Господен – изцели ни. Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие, или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране – изцели ни, о милостиве! Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни; боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни; боледува в нас въображението, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Всичко в нас боледува. Изнемогва и нашата душа с всичките и сили и способности. Изнемогва и тялото ни с всички негови членове.. Изцели ни, о свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки се с твоята благодат, да прославяме Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.  Богослуженията не се служат само за светците и църквите не се градят само за тях. Те са за нас. Светците са богове по благодат на небето, изпълнени с наслада от общението с Бога. Трябва да ги уважаваме и постоянно да бъдем водени от техния пример, давайки им възможност да ни помогнат. Богослужбата не е само за светеца, службата не е само за свещеника, службата не е само за църковния певец. Службата е за човека в църквата - независимо дали е мирянин или монах, или има ролята на свещеник , певец или просто молещ се верен. Богослужението не е интелектуално събиране, не е шоу, защото човекът не е зрелищно същество, а молитвено същество. Снимките са от първата литургия, отслужена от игумена на свещен манастир Ватопед архимандрит Ефрем, в параклиса на свети Йосиф Исихаст след неговата канонизация. Параклисът се намира в килията на свети Йосиф Исихаст от Ватопед, на няколко минути от манастира на Света Гора-Атон.  Седмият Вселенски събор се занимава предимно с полемиката относно иконите и мястото им в православното богослужение. Той е свикан в Никея през 787 г. от императрица Ирина по молба на Тарасий, Константинополски патриарх. В събора присъстваха 367 епископи. Иконите и почитанието им биват възстановени през първата неделя на Великия пост. Оттогава тази неделя е отбелязана като „Тържество на православието“. Начало на разпространяване на иконоборството като организирано движение положил византийският император Лъв III Исаврянин (717-741). През 726 г. той издал едикт (указ) против поклонението на светите икони. Първоначално заповядал те да бъдат поставяни в църквите по-високо, за да не могат хората да ги целуват, а след това наредил да се изнасят от църквите и домовете, и да бъдат изгаряни на площадите, както и да се унищожават изображенията на Спасителя, Божията Майка и Светиите, поставени в градовете на открити места или намиращи се на стените на храмовете. Тези действия на императора срещнали силна съпротива от страна на православния народ. Тогава преследването на светините се пренесло и към техните ревностни почитатели. Незабавно била издадена заповед да бъдат убивани всички, съставляващи тълпа. И мнозина, особено жени, паднали под меча на иконоборците заради любовта си към светите икони. После императорът наредил да се закрие висшето богословско училище в Константинопол, за да лиши православните от това победоносно оръжие, което те умеели да извличат от богопредаденото светоотеческо учение. При неговия наследник Лъв IV Хазар (775-780) иконоборството до известна степен утихнало - за това спомогнала благочестивата царица Ирина, съпругата на Лъв IV. Но пълното възтържествуване на иконопочитанието настъпило едва когато тя поела управлението на империята вместо малолетния си син Константин (780-797). Най-напред тя върнала от изгнание всички монаси, заточени заради иконопочитанието, и предоставила по-голямата част от епископските катедри на ревностни иконопочитатели. След това възвърнала на светите мощи честта, която им била отнета от иконоборците. Но императрицата разбирала, че всичко това не е достатъчно за възстановяване на иконопочитанието, а е било необходимо свикването на Вселенски събор, който да осъди неотдавнашния Копронимов събор. За същото настоявал и светейшият Константинополски патриарх Тарасий (784-806), и дори го поставил като условие при избирането си за патриарх. Седмият Вселенски събор се състоял през 787 г. в град Никея и е бил открит на 24 септември в храма "Св. София"*. Присъствали наред с другите епископи и представители на Александрийския и Антиохийския патриарси, а също и двама папски легати. Председател на събора е бил Константинополският патриарх Тарасий. Съборът завършил с прослава на Господа от страна на всички епископи, началници, воини и други граждани на Константинопол, запълнили в несметно количество залите на двореца. Преписи от деянията на събора били изпратени на папата, на източните патриарси, на императора и императрицата, и на всички епархии от Константинополския патриархат. Така тържествено завършил Седмият Вселенски събор, който възстановил истината и иконопочитанието. |
