С обичайното светогорско благолепие и тържественост, бяха отслужени Пасхалните последования във всички манастири и скитове на Света Гора-Атон.

Поради ограниченията, на службите присъстваха само монасите и манастирските работници, което обаче не намали никак Пасхалната радост. Радостта от възкръсналия Христос озаряваше лицата на монасите, посветили живота си в следване на Спасителя и чакащи срещата си с Него.

Така, те на дело изпълняваха думите на свети апостол Павел: „ Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.“(Първо послание до Солуняни 5:15-17).

                                                                Пасха в свещен манастир Ксенофонт

​Седмият Вселенски събор се занимава предимно с полемиката относно иконите и мястото им в православното богослужение. Той е свикан в Никея през 787 г. от императрица Ирина по молба на Тарасий, Константинополски патриарх. В събора присъстваха 367 епископи. Иконите и почитанието им биват възстановени през първата неделя на Великия пост. Оттогава тази неделя е отбелязана като „Тържество на православието“.

Начало на разпространяване на иконоборството като организирано движение положил византийският император Лъв III Исаврянин (717-741).

През 726 г. той издал едикт (указ) против поклонението на светите икони. Първоначално заповядал те да бъдат поставяни в църквите по-високо, за да не могат хората да ги целуват, а след това наредил да се изнасят от църквите и домовете, и да бъдат изгаряни на площадите, както и да се унищожават изображенията на Спасителя, Божията Майка и Светиите, поставени в градовете на открити места или намиращи се на стените на храмовете. Тези действия на императора срещнали силна съпротива от страна на православния народ. Тогава преследването на светините се пренесло и към техните ревностни почитатели. Незабавно била издадена заповед да бъдат убивани всички, съставляващи тълпа. И мнозина, особено жени, паднали под меча на иконоборците заради любовта си към светите икони. После императорът наредил да се закрие висшето богословско училище в Константинопол, за да лиши православните от това победоносно оръжие, което те умеели да извличат от богопредаденото светоотеческо учение.

При неговия наследник Лъв IV Хазар (775-780) иконоборството до известна степен утихнало - за това спомогнала благочестивата царица Ирина, съпругата на Лъв IV. Но пълното възтържествуване на иконопочитанието настъпило едва когато тя поела управлението на империята вместо малолетния си син Константин (780-797). Най-напред тя върнала от изгнание всички монаси, заточени заради иконопочитанието, и предоставила по-голямата част от епископските катедри на ревностни иконопочитатели. След това възвърнала на светите мощи честта, която им била отнета от иконоборците. Но императрицата разбирала, че всичко това не е достатъчно за възстановяване на иконопочитанието, а е било необходимо свикването на Вселенски събор, който да осъди неотдавнашния Копронимов събор. За същото настоявал и светейшият Константинополски патриарх Тарасий (784-806), и дори го поставил като условие при избирането си за патриарх.

Седмият Вселенски събор се състоял през 787 г. в град Никея и е бил открит на 24 септември в храма "Св. София"*. Присъствали наред с другите епископи и представители на Александрийския и Антиохийския патриарси, а също и двама папски легати. Председател на събора е бил Константинополският патриарх Тарасий.

Съборът завършил с прослава на Господа от страна на всички епископи, началници, воини и други граждани на Константинопол, запълнили в несметно количество залите на двореца. Преписи от деянията на събора били изпратени на папата, на източните патриарси, на императора и императрицата, и на всички епархии от Константинополския патриархат.

Така тържествено завършил Седмият Вселенски събор, който възстановил истината и иконопочитанието.