Балканско Атонско Сдружение

Предстояща премиера на филма "Къде си, Адам?"

10/12/2021

На 23 декември, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на филма "Къде си, Адам?"

Филмът разказва за живота на монасите в Светогорския манастир "Дохиар" и за духовния им наставник игумена архимандрит Григорий (Зумис) ✝.

Филмът потапя зрителя в живота на един от манастирите на Светата Атонска Гора. Един уединен монашески живот, пълен с автентични персонажи и „всекидневни светци“ излиза на екрана изпод похлупака на нашите светски приоритети. Зрителят вижда историята на един напълно безпрецедентен начин на живот в жива монашеска общност посред двадесет и първи век.

Сюжетът на филма „Къде си, Адам“ се развива в древния манастир Дохиар на западния бряг на Атон – един от полуостровите в Егейско море, отдаден преди повече от хиляда години за изключително ползване на православните монаси. Природните картини са вплетени в почти непрекъсната поредица от труд и молитва, илюстрирайки ритмичната връзка между човека и природата, като по този начин намекват за рая, за който всички копнеем в дълбините на душите си.

Но перлата на този великолепен византийски пейзаж се явяват самите монаси, чиято топлина и самобитност бяха запечатани с отварянето на завесата, криеща ежедневието им, където всеки има своите радости, надежди и слабости. Канейки създателите на филма в своята среда, монасите се надяват да събудят у всеки зрител памет за своето възкресение.

Централната фигура на филма е старецът на манастира, игуменът Григорий, чийто дългогодишен опит на духовен възпитател го възнаграждава с дълбоко разбиране на човешката душа и нейното желание да се върне към състоянието, присъщо на човешката природа на Адам отпреди грехопадението.

23 декември, Кино Люмиер
начало: 19:00 часа.
Билети в мрежата на "Eventim"(линк)

За свещен светогорски манастир Дохиар

Свещен манастир Дохиаp (на гръцки Μονή Δοχειαρίου) е православен гръцки манастир на Света Гора-Атон в Гърция, десетият в йерархията на двадесетте атонски манастира. Манастирът е основан през Х век от преподобни Евтимий Атонски. Разположен е на югозападното крайбрежие на полуостров Атон между градини и горички. В обителта живеят около 50 монаси.
Голямата светиня на Дохиар е иконата на Божията майка "Скоропослушница" (на гръцки - "Горгоипикоос"). Патронен празник - Събор на свети Архангел Михаил.

Къде_си_Адам_-_брошура.pdf
File Size:	6542 kb
File Type:	pdf

Download File

Обръщение на Българския патриарх Неофит за Въведение Богородично – Ден на православната християнска младеж и семейство

22/11/2021

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.

С какви думи да възпеем днес Всехвалната Богородица, която Сам Бог е избрал за Свой свят храм? Как да възвеличим нея, която, още невръстно дете, се отскубна от ръцете на онези, които я въвеждаха в Божия дом, и с по детски чисто сърце се втурна по неговите стъпала, за да остане там и да се подготви за срещата си с Онзи, Който в дивното тайнство на Своето въчовечаване дойде, за да изкупи и спаси човешкия род от властта на греха и смъртта? Как да прославим Божията отроковица, която първосвещеник Захария въведе не просто в храма, а право в Святая Святих, като ѝ позволи да се моли там винаги, когато възжелае! Към нея, Пречистата Дева, отново с възторг ще възкликнем, заедно със светия архангел, благовестителя Гавриил: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).

Образът и примерът на Пречистата е винаги и неизменно пред очите ни. Дивното начало на нейния земен живот, нейният по детски чист и свят устрем към Бога и Неговия храм и днес ни призовават към това да ѝ подражаваме, да имаме и ние нейната свещена ревност, да търсим онази чистота, която ни прави свети и непорочни храмове на Живия Бог, обиталища на Светия Дух, достойни за нашия Господ, Който чрез нея дойде между нас, за да ни дарува спасение и вечен живот. Нейното влизане в Божия храм ни подсеща, че устремът към него следва да бъде и за нас онази насоченост на нашето сърце, на целия ни живот, която да извайва от нас – по думите на свети апостол Петър – „живи камъни“, съграждащи от себе си „духовен дом“ и „свето свещенство“ (1 Петр. 2:5), което е и нашето истинско призвание и смисъл на нашето съществуване.

С особена любов се обръщаме в този свят ден към нашите православни младежи, които всякога имаме в сърцето и молитвите си, заедно с всеки православен християнски дом и семейство, с всяка „домашна църква“, призовавайки към пребъдване в Христовата истина и в тесния, ала спасителен Господен път, за да може и цялото наше православно християнско общество да изпълни „закона Христов“ (Гал. 6:2) и Неговата отправена към всички нас заръка: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

https://bg-patriarshia.bg

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за началото на Рождественския пост

15/11/2021

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Началото на Рождественския пост е още една благоприятна възможност за всички нас да се утвърдим в подвига на вярата ни, като се подготвим за достойно посрещане на Богомладенеца в деня на Неговото пресветло Рождество. Постът е време за духовно самовглъбяване, за смирение и усилена молитва – благословен период, който е премъдро определен от светата Православна църква с грижа за нашето духовно здраве, за утвърждаването и преуспяването ни в спасителната вяра, която изповядваме. Нека използваме това време като с усърдие според възможностите си следваме повелята на Църквата, за да можем в края на поста с чиста духовна радост да се поздравим с деня на Рождеството. Нека тези благословени четиридесет дни бъдат за всекиго от нас време за себеизпитване и духовен размисъл над дивното тайнство на Богочовечеството, време за милосърдие и за щедра благотворителност, за дейна загриженост за болния и бедния, за самотния и изоставения до нас, и за всяка възможна проява на онази жертвена любов, на която ни научи Сам Спасителят в дните на Своя земен живот.

С особена загриженост призоваваме днес към молитва и дейна любов към нашите лекари и медицински сестри, към медицинските работници и към всички онези, които вече втора година всеотдайно отдават своите сили и способности, а немалко от тях отдадоха и живота си, за да се грижат за нашето здраве в условията на разразилата се пандемия. Тази наша християнска любов и грижа към тях можем да проявим по най-добрия начин, когато стриктно следваме техните експертни, професионални указания и препоръки за нашата безопасност и нашето телесно и душевно здраве, правейки всичко, което е по силите ни, за ограничаване разпространението на коварната зараза. Молим се за всички, които страдат и боледуват – за тяхното бързо възстановяване. Молитвата ни е и за упокоение на всички, които загубиха живота си – Господ да ги упокои в обещаното Си царство.

Нека Всемилостивият Бог щедро дарува на всички нас мъдрост и разсъдителност, любов към ближния и мисъл за другия, като ни избави от всеки егоизъм и високомерие, от всяка гордост и самомнение, от бича на днешното време – безчувсвеността към другия, които са най-мъчните препятствия пред нас по пътя ни към Христа и Неговото Царство.

Божественият Младенец, Когото с любов и трепетни вълнения очакваме в края и на този Рождественски пост, да ни дарува Своя мир и да ни укрепва със Своята благодат, да благославя всяко наше добро и полезно начинание и да ни предпазва от всяка беда и зло обстоятелство!

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Леки и спасителни пости!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

https://bg-patriarshia.bg

История на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Одигитрия“ (Пътеводителка)

19/10/2021

Чудотворната икона на Божията майка "Одигитрия"(Пътеводителка) се съхранявала в катедралната църква на Светогорския Ватопедски манастир в продължение на векове.

През 1730 г. светинята (въпреки заключените врати на църквата и манастира) внезапно изчезва от манастира. Монасите от Ватопед помислили, че чудотворният образ е бил откраднат от някой събрат и започнали да го търсят. Скоро до монасите стигнал слух, че „Одигитрия“ се намира в манастира Ксенофонт, който отстоял на три часа път пеша от манастир Ватопед.

В Ксенофонт била изпратена делегация от ватопедски монаси, които попитали братята ксенофонтци:
- Как чудотворният образ се е появил във вашия манастир?
А монасите от манастир Ксенофонт отговорили:
- Намерихме го в катедралния храм. Но не знаем как се е озовал там.

След това населниците на манастир Ксенофонт предложили на монасите от манастир Ватопед да вземат чудотворната икона "Одигитрия" и да я върнат на обичайното ѝ място.И наистина, чудотворният образ на Божията майка бил върнат във Ватопед, поставен на предишното си място в катедралата и били взети всички необходими мерки, за да се предотврати повторение на инцидента.

След известно време обаче иконата на Божията майка напуска за втори път манастир Ватопед и мистериозно се появява отново в Ксенофонт. След това иконата вече не е била върната обратно. Монасите от манастир Ватопед обхванати от благоговеен страх, не се престрашили да настояват за поставянето на „Одигитрия“ обратно в техния манастир, виждайки в това чудо и проява на Божия промисъл.

В знак на почит, те решават да дават на манастир Ксенофонт свещи и масло за светилника пред чудотворния образ "Одигитрия".

Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по повод откриването на новата учебната година

15/9/2021

ОБИЧНИ В ГОСПОДА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ,

Всесърдечно Ви приветстваме с архипастирски благослов и най-светли благопожелания по повод началото на новата учебна година.

Настъпи часът, когато мнозина от вас ще прекрачат прага на българското училище, мястото, където ще усвоите разнообразни и полезни знания. С любознателност, ревност и усърдие приемайте преподаваното от вашите скъпи учители, които, чрез богатия си педагогически опит, ще ви насочат в пътя, който ще Ви изгради като достойни българи и граждани на обичната ни Родина.

Скъпи учители,

Обръщаме се към Вас с вълнение и искрени благопожелания, макар и в пандемиологична обстановка и с предпоставки за трудно протичане на учебния процес да не угасва у Вас ревността, любовта и готовността за преподаване на добрите и градивни знания. Днес в света на технологиите, когато има все повече алтернативи в процеса на обучение, нека не забравяме ценноста и богатството на печатната книга, от която черпим не само знание и дух за отминалите времена, а чрез напечатаните букви в дълбочина се предава важността и смисъла на словото.

Убедени сме, че българският учител, който е неразривно свързан с призванието на духовно-просветната мисия на Светата Църква, ще продължи и занапред да обучава и изгражда образовани и ценящи всеки човек личности. Преподавайте ценноста на словото, защото Въплатеното Слово Божие – Господ Иисус Христос, сътвори цялото творение и извърши спасението на света и човека.

Бог да Ви укрепява и обдари с нужното във високоотговорното дело, на което сте посветили живота си!

Скъпи първокласници,

По красивия път на знанието ще срещате трудности, които ще Ви изграждат като достойни личности. С търпение и усърдие се поучавайте в полезното знание. Подражавайте на вашите достойни учители, които, водени от любов към вас, се стремят да положат градивна посока в живота ви. Господ да ви укрепява и напътства в този нов етап от живота ви!

Скъпи ученици,

Напредвайте в придобиване на полезното знание и помнете, че днес положените усилия ще бъдат възнаградени многократно в живота. Не забравяйте да се осланяте на Бога, като възраствате с любов към Него и ближния. Вие сте бъдещето на България!

Божието благословение и Неговата велика милост да бъдат с всички вас!

На добър час!

С отеческа в Христа обич,

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

https://bg-patriarshia.bg

Изявление на Св. Синод на БПЦ-БП във връзка с предстоящия гей-парад на 12.06.2021 г. в София

18/6/2021

ОБИЧНИ В ГОПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Светият Синод на родната ни Света Църква с изключителна тревога научи за предстоящото провеждане на обществено мероприятие организирано от „София прайд“ в града на Божията Премъдрост – София.

Призоваваме да не се допуска провеждането на този акт, демонстриращ духовна и телесна зависимост от греха. Нека пазим сърцата на подрастващите и на най-малките между нас от съблазънта.

Днес в променящия се свят, богат на плурализъм, в който повече от всякога грехът на плътта взема връх, не трябва да се допуска изкривяване на понятията за мъжки и женски пол, така, както Сам нашият Бог ни е създал „мъж и жена“ (срв. Бит. 1:27). Естественото отношение е между мъжа и жената и е благословено единствено в брака, който е константният модел на човешките взаимоотношения, а всяко едно пренебрегване и изменение, води към духовна смърт - както за отделния човек като личност, така също за семейството като основната градивна единица на цялото общество.

Водени от любов към ближния, като най-висша форма на богоустановеност, още веднъж отправяме апел към организаторите и участниците в предстоящия парад на греха, да се отвърнат от пътя на противоестественото и поемат по пътя на спасението. Светата Църква всякога се е обръщала към онези, които са изпаднали в тежкия противоестествен грях, като към свои чеда, които, под въздействието на злото, са се отвърнали от естественото, така, както Бог ни е сътворил.

Ние, не посочваме, нито осъждаме човеците, а изобличаваме самия грях, който води след себе си беда не само за отделния човек, разграждайки до неузнаваемост личността му, а чрез проява на тази греховност на обществени места, води и до съблазън за множество човеци.

Отправяме молитва към Милостивия наш Творец и Спасител Господ Иисус Христос да обърне в правия път чрез покаянието, всички Свои чеда, които са изпаднали в своеволие и са в ръцете на „княза на този свят“ (срв. Йоан: 12:31).

Бог да избави намиращите се в противоестествения грях, както и какъвто и да е грях, като отворят духовните си очи и разберат това, което извършват.

https://bg-patriarshia.bg

Становище на Св. Синод на БПЦ-БП относно писмо на Конституционния съд за понятието "пол"

18/6/2021

ДО ПРОФ. Д. Ю. Н. БОРИС ВЕЛЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С О Ф И Я

С Т А Н О В И Щ Е
НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Относно: Конституционно дело № 6 от 2021 г. във връзка с Определение № 2 от 29.04.2021 г., с което Конституционният съд на РБ е отправил покана до БПЦ - БП за становище по допуснатия за задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията въпрос: Как следва да се разбира понятието „пол“ в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния?

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД,

По решение на Св. Синод на БПЦ – БП представяме пред Конституционния съд настоящото становище.
Светият Синод на БПЦ - БП вече е имал повод да изрази официална публична позиция относно понятието „пол“ и „полова идентичност“ във връзка добилата известност Истанбулска конвенция, която в хода на обществената и парламентарна дискусия беше предмет на контрол за конституционосъобразност при упражняване на правомощията на КС по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие е обявена за противоконституционна с Решение № 13/2018 г. по к.д. № 3/2018 г.
Независимо, че в настоящото конституционно дело е поискано задължително тълкуване от КС на понятието „пол“ по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, по същество въпросът се свежда отново до това как следва да се разбира понятието „пол“. Отговор на този въпрос КС даде в мотивите си в Решение № 13 от 2018 г., а именно, че биологичното обяснение на понятието „пол“ е единствено.

Последното беше повод за духовна удовлетвореност и радост за православните християни и мнозинството от българските граждани.

Въпросът, който е поставен за тълкуване относно понятието „пол“, надхвърля рамките на правната аргументация и засяга фундамента на човечеството – биологичната същност на човека и неговата духовна значимост.

Убедени сме, че въпросите относно пола, семейството, възпитанието на децата в съвременното общество са въпроси със стратегическа значимост не само за националната и конституционна идентичност на България, но и за съхраняването и бъдещето на човешкия род.
Позицията ни относно понятието „пол“, „полова идентичност“, „социален пол“ и други от това семантично единство, е изразена в становище на Св. Синод, подписано от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и представено на 04.12.2018 г. в Брюксел на проведената по инициатива на Европейската комисия и под председателството на Комисаря по правосъдие, права на потребителите и равенство на половете г-жа Вера Юрова конференция на тема „Прекратяване на насилието срещу жените - равносметка и следващи стъпки".

Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „пол“ и „полова идентичност“ е общоправославно, а не само на БПЦ - БП.

Представителите на БПЦ - БП на този международен форум при зададени въпроси в отговорите си представиха основни аргументи от Решението на Конституционния съд и изразяват позицията, че Решение № 13 от 2018 г. на КС, в чиито мотиви се тълкува понятието „пол“, е част от националната и конституционна идентичност на България по смисъла на чл. 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, според който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури.

Практиката на КС относно ясните и недвусмислени понятия „пол“ и „брак“ в чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията е безпротиворечива.

Св. Синод не намира необходимост по този повод да възпроизвежда мотивите на решение № 13 от 2018 г. по к.д. № 3/2018 г., както и на Решение № 14/10.11. 1992 г. по к.д. № 14/1992 г., тъй като са публично известни, коментирани и възпроизвеждани от различни представители на юридическата общност.
Убедени сме, че КС, както и до сега, неизменно ще следва своята практика и ще съобрази в настоящото дело тълкуването в Решение № 13 от 2018 г. на понятието „пол“, направено по повод Истанбулската конвенция. Едно ново разбиране на КС относно понятието „пол“ би компрометирало понятието „конституционна идентичност“ и би застрашило предвидимостта и правната сигурност. Влагането на съдържание в понятието „пол“, различно от биологичното му разбиране, би „конституционализирало“ ново понятие, несъвместимо с българския обществен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало идеи, несъвместими с изконни нравствени ценности и вярата на светата Православна църква, а източноправославното изповедание е част от националната и конституционна идентичност на България. От друга страна едно ново разбиране на понятието „пол“ би означавало въвеждането по тълкувателен път на нов дискриминационен критерий в чл. 6, ал. 2 от Конституцията – пол, различен от биологичния.

По този повод само ще припомним и доразвием разбирането ни за понятието „пол“ в смисъла на чл. 6, ал. 2 и във връзка с разбирането за брака като съюз между мъж и жена по смисъла на чл. 46 от Конституцията. Накратко становището ни се изразява в следното.

За Св. Синод е неизменна библейската истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1: 27), „Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на човека от неговия Творец – Бога наблюдаваме разделението на два пола – мъжки и женски и самата дума пол означава „половина“. Това е едно свойство, заложено от Бога. То е предпоставка за възникването на семейството като съюз на мъжа и жената, който се освещава в св. Тайнство Брак и чиято цел е взаимното спасение и освещение на вярващите мъж и жена чрез духовен подвиг в Христа и в създаването и възпитаването на деца. За Православната църква бракът е благодатен съюз между мъжа и жената, защото Бог е установил закон: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24). Затова и апостол Павел казва за Брака „Тази тайна е велика“ (Еф. 5:32). Най-важно е да опазим семейството, защото демоничните сили се стоварват именно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, извън биологичния, се опитват преди всичко да отделят човека от Бога.

Човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, която подлежи на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничение, а е реална възможност за изява и осъществяване на човешката личност в общение с ближните. В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, така и жената винаги са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество. Неслучайно според каноничното (вътрешно) право на Църквата разделението на два пола (мъжки и женски) е природна даденост, с която се съобразява и целият вътрешноправен ред в Църквата (вж. напр. пр. 62 на Пето-шестия вселенски събор – 691 г., което забранява на мъже да се обличат като жени, както и обратното).

Божията благодат в Църквата не подменя природните свойства, а ги освещава, дава им възможност да се разкрият и осъществят в пълнота. Единствено в св. Църква мъжът и жената получават своето истинско, заслужено място и се осъществяват като личности в благодатно общение помежду си и с Бога. Такова е неизменното вековно учение на св. Православна църква, но това казва и здравият разум на огромното мнозинство от българското общество, както и цялата държавно-правна и историческа традиция в България от основаването на страната до днес. В заключение следва да отбележим, че само по себе си поставянето на подобен въпрос днес показва до каква степен грехът и порокът са повлияли на човешкото съзнание, така че да поставя казуси, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. Не бива да допускаме едно противоестествено мислене да подменя очевидни истини, както и самата действителност, защото това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина.
И накрая ще си позволим да припомним написаното от един от най-големите юристи-цивилисти на България и бивш Председател на Конституционния съд – проф. Живко Сталев в труда му „Нормативната сила на фактическото“, в който се съдържа правносъобразен и фактически оправдан отговор на поставения въпрос за тълкуване от КС.

Проф. Сталев пише следното: „Три са основните групи от обществени отношения, които постоянно присъствуват в регулираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са отношенията на семейство, на притежание и на йерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира , а не създава, защото те са характерни и за периода без право, в който човекът е живял през преобладаващия период от своето съществуване (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и за съжителство, които и сега определят поведението на човека. Продължаващи вече 2 500 000 години, склонността към тях може да се счита за генетично програмирана, т.е. вродена. Това обяснява тяхното постоянно присъствие сред регулираната от правото материя, откак правото съществува. В този смисъл, те са естествени (природно дадени), неизкореними и вечни спътници на човека, докато той съществува като биологичен вид. Променлива може да бъде само уредбата, която правото дава на тези отношения, но не и тяхното съществуване. Опитът да бъдат отменени е утопична илюзия (§. 2, бел. 2)“.

Като пожелаваме благотворна работа на конституционните съдии, призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
+ НЕОФИТ

https://bg-patriarshia.bg

Предпазните мерки на Света Гора-Атон свързани с пандемията се удължават до 10 май 2021г.

15/4/2021

С решение на заместник-губернаторът на Света Гора - Атон се преустановяват всички поклоннически посещения до 10 май 2021 г. и е необходимо да се извършват превантивни проверки във входните пристанища на всеки, който желае да влезе на територията на монашеския полуостров.

Според съобщението е необходимо да се извършват превантивни проверки чрез бързи тестове в пристанищата Уранополи, Йерисос и Трипити, на монасите, държавните служители и служители на светите манастири, преди да се качат на корабите или на други транспортни средства.

Влизането в случай на положителен резултат или поява на симптоми на болестта ще бъде забранено, с изключение за населниците на атонската държава.

Прегледът ще се извършва от лекари на достъпно място в близост до поклонническите офиси и пристигането във връзка с това трябва да се извършва своевременно , за да се извършат тестовете.

Манастирите, на които принадлежи юрисдикцията за влизане, се призовават за съдействие. Пристанищните власти на Йерисос и Уранополи също поискаха тяхната подкрепа и помощ.

Чудотворната икона на Божията Майка, наречена „Ктиторска“ или „Олтарница“

7/4/2021

През 9. и 10. век арабски пирати разграбвали и опустошавали Крит, Сицилия и други острови. Извършвали грабежи и на Света Гора. При един такъв разбойнически набег, когато те вече били близо до „Ватопед“, еклисиархът на манастира иеродякон Сава успял да скрие тази света икона, известна под името „Ктиторска“ (Κτιτόρισσα), и светия кръст на свети Константин Велики в кладенеца, който се намира под пода на олтара. След като поставил пред тези светини запалена голяма свещ и като ги захлупил отгоре, на нивото на пода, с мраморна плоча, той щял да се спусне да бяга, но не успял. Варварите го хванали и го отвели в плен на остров Крит. Седемдесет години се измъчвал там нещастният пленник и накрая по Божия милост, когато император Никифор Фока освободил Крит от пиратите, получил свобода и той. С нетърпение и радост забързал преподобни Сава към Света Гора като към свое отечество, където светите манастири вече започнали да процъфтяват, както преди. Там, в развалините на великолепния „Ватопед“, той заварил малко братство, което възстановявало манастира от разрушенията, и се заселил при тези братя. Като си спомнил за скритите от него светини - иконата на Пресвета Богородица и Животворящия Кръст - той попитал за тях тогавашния игумен Николай и братята, но никой не могъл да му даде задоволителен отговор. Тогава, за да не оставят повече божествената светиня в земята, еклисиархът им посочил мястото, където скрил светата икона и кръста при нашествието на варварите, и ги помолил да отместят една от плочите на пода в олтара. И какво станало? Когато по указание на бившия еклисиарх отместили плочата, - о, чудо! - намерили иконата и кръста да стоят изправени върху водата и свещта да гори, както е била запалена преди седемдесет години! Значи, станало двойно чудо: свещените предмети, които били спуснати във водата, не се повредили, по чудо и промисъл на Пресвета Богородица, и свещта горяла цели 70 години, без да изгори! И досега тази свещ гори неугасимо вдясно при иконата на Божията Майка; и монасите постоянно добавят восък към нея и така я запазват от поколение в поколение и, разбира се, тя не ще престане да гори до последния ден на съществуването на манастира.

Оттогава всеки понеделник след вечернята, в памет на щастливото намиране, което станало в понеделник, в съборния храм се извършва тържествен Молебен канон на Пресвета Богородица. Особено тържествено се празнува вторникът на Светлата седмица, когато се извършва голямо литийно шествие около манастира в чест на тази икона. Тя стои начело на всички литийни шествия на манастира. Това постоянно празнуване в продължение на 10 столетия свидетелства за истинността на събитието, дълбоко запечатано в преданията на Ватопедския манастир.

Сега тази света икона се намира в олтара на съборния храм, на „горното място“, затова се нарича още и Виматариса (Βηματάρισσα, „Олтарница). Празникът и е на 21 януари.

Светата общност на Света Гора-Атон предприе строги мерки след нарастване броя на установените случаи на коронавирус

5/4/2021

Относно остановените нови 31 случая на коронавирус сред светогорските монаси, с ново писмо, изпратено от Свещения Кинотис на Атон до 20-те манастира, бе напомнена забраната относно влизане на поклонници в Света Гора-Атон, без да се прави изключение и за архисвещеници.

Специалното споменаване посещенията на архисвещеници бе направено, тъй като на Света Гора-Атон се разпространяваха случаи на техни посещения, които продължаваха въпреки забраните, влизайки на светогорска територия по различни причини, наложителни или не.

Свещения Кинотис припомни предишното си решение празниците на светите манастири, скитове и килии да се провеждат без участието на други гости, с изключение на братствата, тъй като те представляват риск от предаването на вируса.

<<Previous

AРХИВ2020 година2019 година​2018 година2017 година2016 година2015 година2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година

AРХИВ

2020 година
2019 година
2018 година
2017 година
2016 година
2015 година
2014 година
2013 година
2012 година
2011 година
2010 година