През 9. и 10. век арабски пирати разграбвали и опустошавали Крит, Сицилия и други острови. Извършвали грабежи и на Света Гора. При един такъв разбойнически набег, когато те вече били близо до „Ватопед“, еклисиархът на манастира иеродякон Сава успял да скрие тази света икона, известна под името „Ктиторска“ (Κτιτόρισσα), и светия кръст на свети Константин Велики в кладенеца, който се намира под пода на олтара. След като поставил пред тези светини запалена голяма свещ и като ги захлупил отгоре, на нивото на пода, с мраморна плоча, той щял да се спусне да бяга, но не успял. Варварите го хванали и го отвели в плен на остров Крит. Седемдесет години се измъчвал там нещастният пленник и накрая по Божия милост, когато император Никифор Фока освободил Крит от пиратите, получил свобода и той. С нетърпение и радост забързал преподобни Сава към Света Гора като към свое отечество, където светите манастири вече започнали да процъфтяват, както преди. Там, в развалините на великолепния „Ватопед“, той заварил малко братство, което възстановявало манастира от разрушенията, и се заселил при тези братя. Като си спомнил за скритите от него светини - иконата на Пресвета Богородица и Животворящия Кръст - той попитал за тях тогавашния игумен Николай и братята, но никой не могъл да му даде задоволителен отговор. Тогава, за да не оставят повече божествената светиня в земята, еклисиархът им посочил мястото, където скрил светата икона и кръста при нашествието на варварите, и ги помолил да отместят една от плочите на пода в олтара. И какво станало? Когато по указание на бившия еклисиарх отместили плочата, - о, чудо! - намерили иконата и кръста да стоят изправени върху водата и свещта да гори, както е била запалена преди седемдесет години! Значи, станало двойно чудо: свещените предмети, които били спуснати във водата, не се повредили, по чудо и промисъл на Пресвета Богородица, и свещта горяла цели 70 години, без да изгори! И досега тази свещ гори неугасимо вдясно при иконата на Божията Майка; и монасите постоянно добавят восък към нея и така я запазват от поколение в поколение и, разбира се, тя не ще престане да гори до последния ден на съществуването на манастира.
Оттогава всеки понеделник след вечернята, в памет на щастливото намиране, което станало в понеделник, в съборния храм се извършва тържествен Молебен канон на Пресвета Богородица. Особено тържествено се празнува вторникът на Светлата седмица, когато се извършва голямо литийно шествие около манастира в чест на тази икона. Тя стои начело на всички литийни шествия на манастира. Това постоянно празнуване в продължение на 10 столетия свидетелства за истинността на събитието, дълбоко запечатано в преданията на Ватопедския манастир.
Сега тази света икона се намира в олтара на съборния храм, на „горното място“, затова се нарича още и Виматариса (Βηματάρισσα, „Олтарница). Празникът и е на 21 януари.
Оттогава всеки понеделник след вечернята, в памет на щастливото намиране, което станало в понеделник, в съборния храм се извършва тържествен Молебен канон на Пресвета Богородица. Особено тържествено се празнува вторникът на Светлата седмица, когато се извършва голямо литийно шествие около манастира в чест на тази икона. Тя стои начело на всички литийни шествия на манастира. Това постоянно празнуване в продължение на 10 столетия свидетелства за истинността на събитието, дълбоко запечатано в преданията на Ватопедския манастир.
Сега тази света икона се намира в олтара на съборния храм, на „горното място“, затова се нарича още и Виматариса (Βηματάρισσα, „Олтарница). Празникът и е на 21 януари.