
В Светата царска сръбска лавра Хилендар на Света Гора-Атон, тържествено и молитвено бе отбелязан юбилеят – 825 години от основаването на Хилендарския манастир.
Тържественото честване започна с всенощно бдение. Богослужението беше ежеседмично, заедно със службите за Свети Сава и Свети Симеон, като основатели и основатели на манастира.
Специални гости в Хилендар бяха Високопреподобните архимандрит Ефрем, игумен на манастира Ватопед и Високопреподобният архимандрит Тихон, игумен на манастир Студеница. На богослужението оглавено от архимандрит Ефрем, пяха ватопедските монаси на десния и хилендарските монаси в левия клирос. На тържеството присъстваха братството на хилендарската килия „Свети Николай „Буразери“, както и монаси от други хилендарски килии.
В края на литургията игумен Методий каза в своята проповед:
„Нация, която не уважава историята си, показва, че не се интересува от бъдещето си, защото уважавайки историята си, ние определяме най-добрия път, който трябва да следваме в бъдещето. В тези трудни времена, както за целия свят, така и особено за нашия сръбски народ, ние искаме да си спомним известните дела от миналото, от нашата история, но не само заради паметта, но за да си припомним Божия път, който нашите известни Неманичи вървяха пеша, така че ние да направим всичко възможно да ги придружим по този път."
„Обикновено се смята, че на православните Свети Сава и Свети Симеон им е било лесно, защото са били обвързани от самото начало с Константинопол, но историята показва, че това не е съвсем така. Не им е дадено, те да се борили да е така. Ето защо значението на заминаването на Св. Сава на Света Гора-Атон е много по-голямо, отколкото ни се струва“, допълни игумен Тихон.
След празничната трапеза игумен Ефрем изтъкна, че това е голямо събитие както за сръбския народ, така и за Света Гора-Атон:
„Свети Дух въздигна Свети Сава на престола, като го постави за първи архиепископ на Сръбската църква“. Свети Сава направи огромно добро не само на своя народ и на своята сръбска църква, но и на самата Света Гора-Атон. Когато той основа този манастир, той знаеше, че един монах, който е просветен и който е надарен от самия Господ с духовни дарби, ако стане духовен водач, може да донесе много блага на своя народ“.
Тържественото честване започна с всенощно бдение. Богослужението беше ежеседмично, заедно със службите за Свети Сава и Свети Симеон, като основатели и основатели на манастира.
Специални гости в Хилендар бяха Високопреподобните архимандрит Ефрем, игумен на манастира Ватопед и Високопреподобният архимандрит Тихон, игумен на манастир Студеница. На богослужението оглавено от архимандрит Ефрем, пяха ватопедските монаси на десния и хилендарските монаси в левия клирос. На тържеството присъстваха братството на хилендарската килия „Свети Николай „Буразери“, както и монаси от други хилендарски килии.
В края на литургията игумен Методий каза в своята проповед:
„Нация, която не уважава историята си, показва, че не се интересува от бъдещето си, защото уважавайки историята си, ние определяме най-добрия път, който трябва да следваме в бъдещето. В тези трудни времена, както за целия свят, така и особено за нашия сръбски народ, ние искаме да си спомним известните дела от миналото, от нашата история, но не само заради паметта, но за да си припомним Божия път, който нашите известни Неманичи вървяха пеша, така че ние да направим всичко възможно да ги придружим по този път."
„Обикновено се смята, че на православните Свети Сава и Свети Симеон им е било лесно, защото са били обвързани от самото начало с Константинопол, но историята показва, че това не е съвсем така. Не им е дадено, те да се борили да е така. Ето защо значението на заминаването на Св. Сава на Света Гора-Атон е много по-голямо, отколкото ни се струва“, допълни игумен Тихон.
След празничната трапеза игумен Ефрем изтъкна, че това е голямо събитие както за сръбския народ, така и за Света Гора-Атон:
„Свети Дух въздигна Свети Сава на престола, като го постави за първи архиепископ на Сръбската църква“. Свети Сава направи огромно добро не само на своя народ и на своята сръбска църква, но и на самата Света Гора-Атон. Когато той основа този манастир, той знаеше, че един монах, който е просветен и който е надарен от самия Господ с духовни дарби, ако стане духовен водач, може да донесе много блага на своя народ“.