По времето на иконоборството, слугите на нечестивия цар, които унищожавали иконите, намерили иконата на св. вмчк. Георги и я хвърлили в огъня. Боите на иконата закипели от горещината, но ликът на светеца останал неповреден от огъня. Виждайки чудото иконоборците се ужасили, но не се вразумили. Един от тях , озлобен пронизал светата икона с ножа си и от нея, като от жив човек потекла кръв! Кощуниците обхванати от страх избягали. С настъпването на тъмнината един благочестив християнин отнесъл светия образ до брега на морето и го предал на морските вълни, оставяйки го на волята Божия. Свети Георги насочил своя лик към Атон, където вълните грижовно го изнесли на сушата близо до сегашния манастир Ксенофонт, където тогава се намирала малка обител посветена на св. вмчк. Димитър Солунски.
Монасите посрещнали иконата с благоговение и радост, поставилия в храма, след което построили храм в чест на светеца. По-късно, когато манастира се разширил, той приел името на свети великомъченик Георги Победоносец.
Монасите посрещнали иконата с благоговение и радост, поставилия в храма, след което построили храм в чест на светеца. По-късно, когато манастира се разширил, той приел името на свети великомъченик Георги Победоносец.