На 27 януари 2018 година, в свещен манастир Хилендар бе отпразнувана паметта основателя на обителта и първи архиепископ на Сърбия св. Сава.
За празника в атонския манастир пристигнаха много монаси от различни светогорски обители и келии, както и множество поклонници, сред които и членове на Балканско Атонско Сдружение от Сърбия.
Празничните богослужения бяха оглавени от Негово Високопреосвещенство Георгий, митрополит на Китроска, Катеринска и Платамонска епархия на Цариградската патриаршия, управлявана от Еладската Православна Църква.
Високият гост бе тържествено посрещнат и приветстван от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Методий и манастирското братство. Митрополит Георгий изтъкна духовната връзка, съществуваща между Хилендарския манастир и Светата митрополия на Китрос и задълбочена след дара от страна на обителта на копие от главната манастирска икона на Пресвета Богородица „Троеручица” на митрополията.
Скъп гост на празника бе и игумена на свещен манастир Григориат, Негово Високопреподобие архимандрит Христофор придружен от манастирски братя.
За празника в атонския манастир пристигнаха много монаси от различни светогорски обители и келии, както и множество поклонници, сред които и членове на Балканско Атонско Сдружение от Сърбия.
Празничните богослужения бяха оглавени от Негово Високопреосвещенство Георгий, митрополит на Китроска, Катеринска и Платамонска епархия на Цариградската патриаршия, управлявана от Еладската Православна Църква.
Високият гост бе тържествено посрещнат и приветстван от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Методий и манастирското братство. Митрополит Георгий изтъкна духовната връзка, съществуваща между Хилендарския манастир и Светата митрополия на Китрос и задълбочена след дара от страна на обителта на копие от главната манастирска икона на Пресвета Богородица „Троеручица” на митрополията.
Скъп гост на празника бе и игумена на свещен манастир Григориат, Негово Високопреподобие архимандрит Христофор придружен от манастирски братя.
Богослуженията преминаха с традиционното атонско благоговение и пищност, като последованията бяха отслужвани на гръцки и църковно-славянски езици.
