Християнството е радостна вяра, това е живот в радост, искрен и чист. Това е тази радост, с която са изпълнени хората, посрещащи Христос, който идва да пострада и претърпи доброволна смърт, за да освободи и спаси потомците на Адам от властта на дявола. Християните винаги трябва да са изпълнени с радост, както децата, които възкликваха в храма: „Осанна на сина Давидов!“
Често губим тази проста радост и любов, потопявайки се в тъмните вълни на страстите и в мътилката от мрачна информация. За какво най-вече говорят хората, за какво се информират взаимно? За съжаление, най-много се говори за нещо лошо: за трагедии, катаклизми, смърт, убийства, насилие ... И ние самите, свикнали с това, започваме през цялото време да търсим нещо тъмно, болно, подтикващо към униние и мрачност. И ако се радваме на нещо, то в общи линии е греха или страданието на някой друг, или злорадстваме за лошото, което се е случило с някого. Такава атмосфера е обхванала човечеството и ние сме свикнали твърде много с това, буквално сякаш сме се сродили със злото. Ние се храним с това, живеем с това, потапяйки се в тревога, безпокойство и униние, и вече въобще не се замисляме за факта, че сме длъжни винаги да се радваме в Иисус Христос, нашия Господ.
Свети апостол Павел специално ни напомня за радост: „Радвайте се винаги в Господа; и пак ще кажа: радвайте се ”(Фил. 4: 4). В какво е същността на тази наша радост? „ Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“ (Фил. 4: 6–7).
Старец Никон Светогорец
Често губим тази проста радост и любов, потопявайки се в тъмните вълни на страстите и в мътилката от мрачна информация. За какво най-вече говорят хората, за какво се информират взаимно? За съжаление, най-много се говори за нещо лошо: за трагедии, катаклизми, смърт, убийства, насилие ... И ние самите, свикнали с това, започваме през цялото време да търсим нещо тъмно, болно, подтикващо към униние и мрачност. И ако се радваме на нещо, то в общи линии е греха или страданието на някой друг, или злорадстваме за лошото, което се е случило с някого. Такава атмосфера е обхванала човечеството и ние сме свикнали твърде много с това, буквално сякаш сме се сродили със злото. Ние се храним с това, живеем с това, потапяйки се в тревога, безпокойство и униние, и вече въобще не се замисляме за факта, че сме длъжни винаги да се радваме в Иисус Христос, нашия Господ.
Свети апостол Павел специално ни напомня за радост: „Радвайте се винаги в Господа; и пак ще кажа: радвайте се ”(Фил. 4: 4). В какво е същността на тази наша радост? „ Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“ (Фил. 4: 6–7).
Старец Никон Светогорец