Наш първообраз трябва да бъде любовта, която Христос ни е открил. Има много видове любов. Какво означава любовта? Нима това – да обичаш някой, който те ласкае и ти прави добро? Нима да обичаш някой, когато имаш някакъв недостатък и той не ти го показва и ти не го поправяш и си вредиш по този начин? Любовта, с която ще обичаме другите, ще бъде любовта, която Христос ни е показал. Любов заедно със смирение. Христос не е казал, че е само любов, а: “Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Любовта е тази, която жертва нещо от себе си за другия, за ближния. Защото съществува и любов от дявола, която жертва ближния.
Любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва преоблечен като любов. Трябва да обичаме, трябва да имаш любов. Коя любов? Коя? Обичам те, когато ми даваш? Коя любов? Тази, която иска отплата? Обичам го, възлюбих го, въпреки че не го обичах – и видя ли как се отнесе с мене, тоест да обичаш и да чакаш отплата? Търсиш заплащане за любовта си? Това не е ли любовта на блудниците? Така ли ще обичаме? Със заплата? Сякаш сме блудници? Това е любовта от дявола.
Ние се стремим да познаем и да живеем Христовата любов, а Христовата любов е любов, която има смирение, защото много страсти се маскират като любов. Трябва да внимаваме как показваме своята любов към другите. Ще се погрижим да обичаме другите и да не ги обиждаме, показвайки своята любов. Ще внимаваме как съветваме другите от любов. Да, от любов съветваш другия, но правиш ли го по добър начин? Или казваш на другия: слушай ме, когато ти говоря! Имам опит, знам какво говоря, минал съм през това, трябва да ме чуеш! И мислейки, че обичаш другия, ти го унижаваш, принизяваш, съветваш го, а сякаш с поведението си, а не с думите, му казваш: ти, детенцето ми, си глупак! Прост си и не можеш да разбереш това, което аз умният мога да разбера! Чуй кое е правилното! То е това, то е онова! И мислиш, че показваш любов. Помагаш ли на другия по този начин? Или го нараняваш и обиждаш? Затова трябва да бъдем внимателни. Нека не маскираме нашите страсти като добродетели.
Старец Никон Светогорец
Любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва преоблечен като любов. Трябва да обичаме, трябва да имаш любов. Коя любов? Коя? Обичам те, когато ми даваш? Коя любов? Тази, която иска отплата? Обичам го, възлюбих го, въпреки че не го обичах – и видя ли как се отнесе с мене, тоест да обичаш и да чакаш отплата? Търсиш заплащане за любовта си? Това не е ли любовта на блудниците? Така ли ще обичаме? Със заплата? Сякаш сме блудници? Това е любовта от дявола.
Ние се стремим да познаем и да живеем Христовата любов, а Христовата любов е любов, която има смирение, защото много страсти се маскират като любов. Трябва да внимаваме как показваме своята любов към другите. Ще се погрижим да обичаме другите и да не ги обиждаме, показвайки своята любов. Ще внимаваме как съветваме другите от любов. Да, от любов съветваш другия, но правиш ли го по добър начин? Или казваш на другия: слушай ме, когато ти говоря! Имам опит, знам какво говоря, минал съм през това, трябва да ме чуеш! И мислейки, че обичаш другия, ти го унижаваш, принизяваш, съветваш го, а сякаш с поведението си, а не с думите, му казваш: ти, детенцето ми, си глупак! Прост си и не можеш да разбереш това, което аз умният мога да разбера! Чуй кое е правилното! То е това, то е онова! И мислиш, че показваш любов. Помагаш ли на другия по този начин? Или го нараняваш и обиждаш? Затова трябва да бъдем внимателни. Нека не маскираме нашите страсти като добродетели.
Старец Никон Светогорец