Има два вида страсти – телесни и духовни. Гладът, жаждата, желанието за плътски контакт, са онези страсти, които са свързани с тялото. А духовните и душевните – извор на всички тях е гордостта. От нея се раждат всички останали – злопаметността, завистта, омразата към ближния, осъждането, сребролюбието, маловерието… Начало на всички тези страсти е гордостта. Светите отци казват, че телесните страсти съществуват по естествен начин в нас – Сам Бог ги е положил в човешкото естество, но страстите на душата не са естествени. Телесните страсти са необходими за нашето оцеляване. За да живеем – ще ядем, ще пием, ще се нуждаем от контакт с другия. Затова именно Бог ги е свързал с насладата, така че да искаме да ядем, да искаме да спим, да искаме да пием вода, да искаме да имаме плътски контакт, за да не изчезне човешкият род. Затова именно тези страсти се казват непорочни и никой не може да обвини другия защо яде, защо утолява жаждата си, или защо иска да има плътски отношения. Къде тогава е проблемът? Казахме, че Бог ни ги е дал, за да живеем и да се множим. Злото се крие в това, че сме премахнали целта, за която Бог ни ги е дал, но сме задържали насладата, с която Бог ги е свързал. Например в епохата на Нерон готвачите били удивителни, както и днес. Знаете ли какво правил Нерон? Разкошни угощения. Римляните ядели, направо се тъпчели, отдавали се изцяло на удоволствието от ястията, и след това правили нещо ужасно – до тях имало съдове (т.нар. вомитории – съдове или специални помещения, предназначени за повръщане), в които те връщали погълнатата храна, за да могат да започнат да ядат отново. Ето как те отстранили целта на храненето, за да се отдадат единствено на насладата от него. Същото правим и с плътския контакт, отменяме целта, за която ни е даден, която е да познаем другия по-добре, да го обикнем повече и да се създадат деца, а задържаме само насладата. Знаете ли колко абсурдно е човек да казва: „След като ми е дадено, ще го използвам!“?! Колкото е логично полицаят да си каже: „Защо ми е даден пистолетът? Ами за да го използвам!“. И да започне неконтролируемо да стреля! Всички тези наслади са дадени, но с конкретна цел, с конкретен смисъл. Яденето не е зло, жената не е зло, парите не са зло, а зло е чревоугодието, блудството, сребролюбието, казва един човек на Църквата. Погрешната употреба на Божиите дарове е грях и страст, която отваря пътя към ада, а не Божиите дарове сами по себе си.
Старец Никон Светогорец
Старец Никон Светогорец