Най-голямата битка на дявола с човека е, че той не му позволява да живее в настоящето. Или в бъдещето, или в миналото, но не в настоящето! За да могат старите хора да разказват колко достойни са били хората по времето на тяхната младост, а младите да кроят планове за бъдещето. И те не живеят нито за миг. Не живеят в настоящето. Казват: „утре ще направя това, а след това друго“, а днес той не прави нищо. Особено за своето спасение. Но човече, радвай се на този момент, на хората, които са близо до теб, на тези, които Бог ти е изпратил по пътя, на красотата наоколо, птиците, дърветата, цветята и тревата. Но не, човек винаги си казва, че утре ще направи нещо, а когато дойде утре, той пак казва същото: че утре ще направи нещо и ще го довърши. И по този начин нито живеем, нито умираме. Стоим с единия крак в гроба, с другият на земята, не живеем в настоящето и не се радваме на нищо.
Ето, вие живеете в света: радвайте се един на друг! На съпругите си, децата. Прощавайте греховете на другите, не придавайте значение на всичко - вие също понякога грешите и някой трябва да ви търпи. А вечерта прегърнете всички и си поискайте прошка от тях. Защото не знаете дали ще се събудите на сутринта.
И така, всичко това не ни позволява да се наслаждаваме на живота, защото не знаем как да превърнем всичко в добро. Нека живеем красиво и се наслаждаваме на това, на което Бог ни е позволил да се радваме. И така ще влезнем в тази радост, която е в този свят.
А какво правим ние? Качваме се в колата, караме с 200 км в час и кой може да види, че дървото е цъфнало? Някой от нас наблюдава ли как тревата расте? Не. Предпочитаме да седим във Фйсбук и Инстаграм. Ние няма да видим нищо, защото в ума си нямаме нищо друго освен планове. Нашият ум витае някъде другаде.
Днес всички говорят за любов, а страдат от самота. Защо? Защото никой не живее в настоящето.
Светогорски монах Пимен
Ето, вие живеете в света: радвайте се един на друг! На съпругите си, децата. Прощавайте греховете на другите, не придавайте значение на всичко - вие също понякога грешите и някой трябва да ви търпи. А вечерта прегърнете всички и си поискайте прошка от тях. Защото не знаете дали ще се събудите на сутринта.
И така, всичко това не ни позволява да се наслаждаваме на живота, защото не знаем как да превърнем всичко в добро. Нека живеем красиво и се наслаждаваме на това, на което Бог ни е позволил да се радваме. И така ще влезнем в тази радост, която е в този свят.
А какво правим ние? Качваме се в колата, караме с 200 км в час и кой може да види, че дървото е цъфнало? Някой от нас наблюдава ли как тревата расте? Не. Предпочитаме да седим във Фйсбук и Инстаграм. Ние няма да видим нищо, защото в ума си нямаме нищо друго освен планове. Нашият ум витае някъде другаде.
Днес всички говорят за любов, а страдат от самота. Защо? Защото никой не живее в настоящето.
Светогорски монах Пимен