Не можем да проумеем по какъв начин Изповедта и Причастието ни спасяват. Умът не го разбира, това обаче не означава, че те не са безценно лечебно средство. Само на а дело виждаме дали чудото се случва или не. Свещеникът ще те призове да се изповядаш, да се причастиш, и на дело ще видиш дали това са просто думи или реално носят добри плодове.
По друг начин не можем да познаем нашата вяра. Тя не е сбор от богословски и философски знания. Виждаш хора, които са събрали в ума си огромна библиотека, класифицирали са всичко: отци на Църквата, догматика… по раздели, с картончета… Питаш ги нещо, търсят и веднага намират отговор, който да ти дадат, но сами не знаят какво се случва с тях и на дело не правят нищо. Сещам се за един преподавател, който ни разказваше за изкушенията на св. Антоний Велики, как светията бил нападан от демони, които му нанесли такъв побой, че без малко да го убият, като веднъж го оставили полумъртъв. Мъдрият преподавател обаче, прочут и известен и по света, казваше, че ставало въпрос за олицетворение на страстите. Тоест страстите на светеца, които той виждал като мечки, лъвове, го нападали. Това означава, че този преподавател никога не е казвал „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!“, за да види как дяволът ще го преследва; означава, че нито веднъж не е плакал за греховете си да види каква сила ще получи от изповедта и какво просветление ще получи да разбира неща, които с ума не се разбират.
Живеем ги и знаем, че са истина, живеем ги и ги приемаме, нашата вяра не е вяра на логиката, затова съществува до днес. Ако се крепеше на логиката, някой по-умен щеше да дойде и да те „затапи“ с някакъв логично убедителен аргумент. Когато обаче видиш един светец, който е бил убит поради вярата си преди почти 600 годин, като свети Рафаил, и днес прави чудо за теб, знаеш, че това, което е казал Христос, е истина. Защото, ако не е бил Христос, светецът нямаше да го има сега, нямаше да бъде жив днес, да ти се яви и да те чуе, да направи чудо за теб. Нашата вяра е живот. Затова се изповядвайте и ще видите плодовете на Изповедта на дело! Сещате ли се какво казал дяволът? Аз не се покайвам! Той не се покайва. Но нека ние се покаем! И тогава той няма да знае откъде да избяга, ще му отрежем краката.
Старец Никон Светогорец
По друг начин не можем да познаем нашата вяра. Тя не е сбор от богословски и философски знания. Виждаш хора, които са събрали в ума си огромна библиотека, класифицирали са всичко: отци на Църквата, догматика… по раздели, с картончета… Питаш ги нещо, търсят и веднага намират отговор, който да ти дадат, но сами не знаят какво се случва с тях и на дело не правят нищо. Сещам се за един преподавател, който ни разказваше за изкушенията на св. Антоний Велики, как светията бил нападан от демони, които му нанесли такъв побой, че без малко да го убият, като веднъж го оставили полумъртъв. Мъдрият преподавател обаче, прочут и известен и по света, казваше, че ставало въпрос за олицетворение на страстите. Тоест страстите на светеца, които той виждал като мечки, лъвове, го нападали. Това означава, че този преподавател никога не е казвал „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!“, за да види как дяволът ще го преследва; означава, че нито веднъж не е плакал за греховете си да види каква сила ще получи от изповедта и какво просветление ще получи да разбира неща, които с ума не се разбират.
Живеем ги и знаем, че са истина, живеем ги и ги приемаме, нашата вяра не е вяра на логиката, затова съществува до днес. Ако се крепеше на логиката, някой по-умен щеше да дойде и да те „затапи“ с някакъв логично убедителен аргумент. Когато обаче видиш един светец, който е бил убит поради вярата си преди почти 600 годин, като свети Рафаил, и днес прави чудо за теб, знаеш, че това, което е казал Христос, е истина. Защото, ако не е бил Христос, светецът нямаше да го има сега, нямаше да бъде жив днес, да ти се яви и да те чуе, да направи чудо за теб. Нашата вяра е живот. Затова се изповядвайте и ще видите плодовете на Изповедта на дело! Сещате ли се какво казал дяволът? Аз не се покайвам! Той не се покайва. Но нека ние се покаем! И тогава той няма да знае откъде да избяга, ще му отрежем краката.
Старец Никон Светогорец