Църквата, която Христос основа и на първо място нейните тайнства, е един вид прозорец, врата, през която вечността нахлува в нашия свят като буен поток. Именно така древните християни са си представяли случващото се на Светата Литургия, на която се извършва нейното най-главно тайнство - тайнството Евхаристия. За църковното съзнание този ден не е бил седми, а осми. За тях това е бил момент, който се е намирал извън цикъла на дните от седмицата и е излизал извън пространствено-временните отношения, с които сме свикнали. Участвайки в тайнството на Тялото и Кръвта на Христос, ние дословно огнено обновяваме съвестта си, сваляме смъртоносния товар от нашите греховни страсти и навици, тоест възкръсваме и накрая влизаме в живота на бъдещия век. Както фотографът проявава филм и върху него постепенно се появяват контурите на човешки фигури и предмети, така и ние, причастявайки се без осъждане, дословно се проявяваме в Божието царство, тоест излизаме извън рамките на историята, правим стъпка във вечността, на фона на която съществува нашата Вселена и с която тя активно взаимодейства във всеки момент от своето съществуване.
Следователно, съзнателно участвайки в тайнствата на Църквата, въплъщавайки евангелските заповеди в живота си, ние сме в състояние да превърнем вечността в съдържание на нашия духовен опит и сърце си, и да я споделим с другите. Отговорът, който ще получим в края на времето, когато Царството Божие ще дойде на нашата земя в цялата си сила и пълнота, обаче пряко зависи от това какво място заемаме на нея тук и сега.
Старец Мойсей Светогорец
Следователно, съзнателно участвайки в тайнствата на Църквата, въплъщавайки евангелските заповеди в живота си, ние сме в състояние да превърнем вечността в съдържание на нашия духовен опит и сърце си, и да я споделим с другите. Отговорът, който ще получим в края на времето, когато Царството Божие ще дойде на нашата земя в цялата си сила и пълнота, обаче пряко зависи от това какво място заемаме на нея тук и сега.
Старец Мойсей Светогорец