Каквото и да ми сториш, няма да промениш мнението ми: убий ме, бий ме, нарежи ме… но Христос Воскресе! От тази минута нататък всички логични аргументи изпадат встрани. Те не съществуват за мен.
Такова е нашето Православие, такъв е духът на светата Православна вяра, повтарям отново и отново. Не е въпрос на студена логика и мъртъв разум, както при всички други религии. Това е, което е познато и от опит. И ако някой случайно преживее това в живота си, тогава въпросът за вярата вече няма да бъде тема за обсъждане за него. Въпросът ще бъде приключен.
И, разбира се, тази наша вяра е най-големият дар, който нашият Всеблаг Бог ни е дарил. Само на Него дължим факта, че сме православни християни и че Той ни е дал на нас като монаси да живеем в Градината на Пресвета Богородица. Това е уникален и безценен подарък. И отново всеки от нас лично може да оцени този дар и да благодари и прослави Бога за него; да се поклони пред Него и да се откаже от всички светски и суетни неща.
В същото време е много важно да запомним, че теорията е едно нещо, но практиката е съвсем друго. Ето защо светите отци, от момента, в който започнели да вкусват, усещат и лично изпитват какво е вярата, отивали в пещери, в пустинята, в мълчание, само и само нещо да не ги отклони от това, което живеят – защото всяко общуване е разсейване. Разсейте се и Бог неусетно си тръгва. Както онази стара народна поговорка, когато гоните два заека…
Архимандрит Агатон, игумен на атонски манастир Констамонит
Такова е нашето Православие, такъв е духът на светата Православна вяра, повтарям отново и отново. Не е въпрос на студена логика и мъртъв разум, както при всички други религии. Това е, което е познато и от опит. И ако някой случайно преживее това в живота си, тогава въпросът за вярата вече няма да бъде тема за обсъждане за него. Въпросът ще бъде приключен.
И, разбира се, тази наша вяра е най-големият дар, който нашият Всеблаг Бог ни е дарил. Само на Него дължим факта, че сме православни християни и че Той ни е дал на нас като монаси да живеем в Градината на Пресвета Богородица. Това е уникален и безценен подарък. И отново всеки от нас лично може да оцени този дар и да благодари и прослави Бога за него; да се поклони пред Него и да се откаже от всички светски и суетни неща.
В същото време е много важно да запомним, че теорията е едно нещо, но практиката е съвсем друго. Ето защо светите отци, от момента, в който започнели да вкусват, усещат и лично изпитват какво е вярата, отивали в пещери, в пустинята, в мълчание, само и само нещо да не ги отклони от това, което живеят – защото всяко общуване е разсейване. Разсейте се и Бог неусетно си тръгва. Както онази стара народна поговорка, когато гоните два заека…
Архимандрит Агатон, игумен на атонски манастир Констамонит