Вярата и неверието в Бога са две концепции, които доминират в нашия живот, оформят го и характеризират.
Вярата е силата, която ни дава смисъла да живеем, дава ни тласък да продължим напред, насърчава ни да се изправяме след своите падения.Основата на вярата е любов. Без любов вярата е празна, няма смисъл.
Дяволът също има вяра, защото познава Бога, но това е вяра пълна с омраза и егоизъм.
Неверието води до безизходици. Това е липса на смисъл за живот, липса на предразположение към усилия. Човекът без цели в живота си е вътрешно празен. Живее ... да, живее, но без смисъл и цел.
Безразличието го завладява, изпълва го с гняв към всички и всичко, всички са му виновни. Той не вярва на никого, всеки заговорничи срещу него, „иска му“ злото. Той проявява увереност само в своите собствени разсъждения.
Вярата в разума обаче е виртуална истина, в която може и да има дози истина, но през повечето време егоизмът се крие зад тези дози, за да се създаде своя собствена „истина“, която разделя, разстройва, смущава, тоест създава се „лъжа“.
Вярата в Бога е начин на живот, тя е в основата на духовната борба на всеки християнин. Това е усърдно оглеждане на душата, което води до събиране на плодовете на Светия Дух, любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, кротост, умереност и въздържание.
Архимандрит Вартоломей,
игумен на светия светогорски манастир Есфигмен
Вярата е силата, която ни дава смисъла да живеем, дава ни тласък да продължим напред, насърчава ни да се изправяме след своите падения.Основата на вярата е любов. Без любов вярата е празна, няма смисъл.
Дяволът също има вяра, защото познава Бога, но това е вяра пълна с омраза и егоизъм.
Неверието води до безизходици. Това е липса на смисъл за живот, липса на предразположение към усилия. Човекът без цели в живота си е вътрешно празен. Живее ... да, живее, но без смисъл и цел.
Безразличието го завладява, изпълва го с гняв към всички и всичко, всички са му виновни. Той не вярва на никого, всеки заговорничи срещу него, „иска му“ злото. Той проявява увереност само в своите собствени разсъждения.
Вярата в разума обаче е виртуална истина, в която може и да има дози истина, но през повечето време егоизмът се крие зад тези дози, за да се създаде своя собствена „истина“, която разделя, разстройва, смущава, тоест създава се „лъжа“.
Вярата в Бога е начин на живот, тя е в основата на духовната борба на всеки християнин. Това е усърдно оглеждане на душата, което води до събиране на плодовете на Светия Дух, любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, кротост, умереност и въздържание.
Архимандрит Вартоломей,
игумен на светия светогорски манастир Есфигмен