В 6891 година от сътворението на света, или в 1382 от въплъщението на Бог Слово, по време на царуването на великия княз Димитрий Иоанович, при светейшия митрополит на цяла Русия Пимен и при новгородския архиепископ Алексий, в Русия се явила пречестна икона на Пресвета Богородица, с изображението на младенеца, предвечния наш Господ Иисус Христос на нейната лява ръка. Това явяване станало при следните обстоятелства.
В езерото Нево, недалече от Варяжко море край Велики Новгород рибари ловили риба. По време на лова ги осиял светъл лъч от небето. Като погледнали нагоре, те видели нещо чудно: над водата по въздуха се носела, поддържана от невидими ръце, икона на Пречистата Божия Майка, сияеща като слънце. Рибарите отначало изпаднали в ужас, а след това се изпълнили с радост. Като оставили своето занимание, те се загледали към чудната икона, желаейки да видят къде отива и къде ще се спре. Но Бог не съизволил да изпълни тяхното желание; светата икона скоро се скрила от техните очи и станала невидима.
След това иконата на Пресвета Богородица се явила в новгородските покрайнини, в селището Вимоченица, на река Оят, на сто поприща от Тихвин. Тя се показала пред местните жители стояща във въздуха и сияеща с неизказана светлина. Като видели това необичайно явление, жителите на селището се събрали и ужасени се удивявали на чудото; след това започнали усърдно да се молят на Пречистата Богородица. Тогава чудната икона на Небесната Владичица се спуснала от въздушните висини към земята. Жителите приели иконата с огромна радост и веднага построили малка църква в чест на Небесната Царица, в която поставили дарената им свише икона; впоследствие на мястото на тази църква бил построен храм в памет на славното рождество на Пресвета Богородица. Иконата останала известно време в селото, дарявайки с изцеление множество болни, които с вяра пристъпвали към нея.
След известно време тя била взета оттам от невидима ръка и, носена по въздуха, се явила в селцето Кожела, близо до река Паша, на двадесет поприща от Тихвин - явила се по същия начин, както и във Вимоченица. Като я видели, сияеща с чудна светлина, всички жители на това село се стекли, изпълнени с удивление и ужас, и усърдно се молили на Пречистата да им дарува милост и да им изпрати Своята икона. И тяхната молитва била изпълнена. Иконата се спуснала от висините към земята и местните жители на свой ред изградили малка църква, на това място, а впоследствие бил построен храм в чест на Покрова на Пресвета Богородица. Но и на това място Пречистата не пожелала нейната икона да остане дълго: след известно време тя отново била взета невидимо оттам и посетила със своето благодатно явяване още няколко места. На всички тези места, осветени от присъствието на чудотворния образ, с усърдието на вярващите били създадени отначало малки църкви, а след това и Божии храмове. Така чудно преминавала светата икона от място на място, носена по въздуха като лек облак, докато не се установила окончателно близо до град Тихвин на река Тихвинка.
Последното явяване се извършило по същия начин, както и предишните. Множество народ от град Тихвин и околните селища се стекъл, привлечен от това велико чудо; дошли също и свещеници с кръстове и икони. Те дълго се молили пред чудотворната икона, пеели псалми и свещени песнопения; после заедно с народа започнали молитвено да призовават:
- Ела при нас, Владичице, погледни към недостойните твои раби, изпрати ни милостта на твоето човеколюбие, посети ни свише и просвети нас, помрачените от грехове, със светозарното Твое пришествие.
Когато се молили така усърдно и проливали много сълзи, светата икона се спуснала в техните ръце и с благоговение и радост била приета от тях. Като благоговейно целунали иконата и извършили пред нея много моления, жителите на околните селища веднага започнали да секат дърва за църква. В същия ден те събрали три реда греди за строежа и ги поставили около иконата. Когато настъпила нощта, събралият се народ се разотишъл, а около чудотворната икона останали няколко човека, за да бодърстват в молитва.
Оставените се молили през цялата нощ, но към сутринта, изморени от нощното бдение, задрямали. И докато спели, станало ново чудо. Иконата заедно с основите на църквата се пренесла, като че по Божие мановение, на друго място. С нея се пренесли гредите; и не само гредите, но даже и треските - всички, до най-малката, били пренесени от невидима ръка, така че никой не видял и не чул нищо. Когато се събудили, то не намерили на предишното място нито иконата на Пречистата Богородица, нито основите на църквата, нито дървата за нея, и се изпълнили с ужас и голяма печал.
На сутринта жителите на околността отново се събрали, за да се поклонят пред пречестната икона на Богородица и да строят църква в нейна чест. Но като не намерили нищо, изпаднали в ужас и започнали да разпитват прекаралите нощта около иконата:
- Какво означава това?
Те разказали как цялата нощ прекарали в молитва, как на сутринта заспали за малко и като се пробудили, не намерили нито иконата, нито гредите, нито даже тресчица, които били отнесени незнайно къде. Тогава всички се изпълнили с голяма печал, скърбейки за това, че са се лишили от такова ценно духовно богатство. Молейки се със сълзи, те започнали да призовават:
- Владико Човеколюбче! Изпрати ни отново божествения Твой дар, който човеколюбиво и преславно си изпратил на руската страна; не скривай това безценно съкровище, с което ние се надяваме да обогатим своята духовна бедност. Владичице, Милосърдна Майко! Къде си отиде Ти от нас, недостойните Твои чеда? Вчера със Своето пришествие Ти изпълни нашите сърца с голяма радост, а сега със Своето заминаване ни хвърли в безизходна печал, предаде ни на сълзи и ридания. Но яви ни се отново, наша светлина, и обърни нашата печал в радост.
Като се помолили така, те тръгнали в различни посоки по планината и по цялата околна гора, вглеждайки се ту във въздуха, ту на земята, стараейки се да намерят иконата. И техните усърдни търсения не останали напразни. Скоро те видели чудна светлина, идваща от изток, от другата страна на река Тихвинка, от блатистата горска пустош, намираща се на почти два стадия разстояние от планината. Те се устремили натам и открили иконата на Пресвета Богородица, заедно с основите на църквата и всички греди и трески от тях. Това, което било построено, си останало така, както било по-рано, а светата икона се намирала на източната страна, като стояла във въздуха, понеже не била прикрепена към стена. Като намерили иконата, хората паднали пред нея, проливайки сълзи от радост и прославяйки Бога и Неговата Пречиста Майка.
- Слава на тебе, Христе Боже - възклицавали те, - слава на Тебе, Пречиста Божия Майко, че не остави Своите раби! Молим Те, не ни оставяй и до края, но винаги пребъдвай с нас, като спасяваш и пазиш словесното стадо на Твоя Син.
Като се помолил така, народът довършил построяването на църквата, а после, като избрал най-достойните сред мъжете, ги изпратил в Новгород при преосвещения епископ Алексий и при градоначалника, с новината за преславното явяване на иконата, която, носена по въздуха от ангели, невидимо и незнайно откъде дошла при тях.
Като чули разказа за станалото велико чудо, архиепископът и градоначалникът се удивили и като се изпълнили с духовна радост, прославили Бога и Неговата Пречиста Майка. Те незабавно известили за чудното събитие великия московски княз Димитрий Иоанович, който също се изпълнил с духовна радост. След това преосвещеният Алексий ръкоположил за Тихвин няколко презвитери и дякони и ги отпратил заедно с мъжете, които дошли при него, като им дал антиминс и благословение за създаването и освещаването на църква на река Тихвинка, в памет на Успението на Пресвета Богородица.
В езерото Нево, недалече от Варяжко море край Велики Новгород рибари ловили риба. По време на лова ги осиял светъл лъч от небето. Като погледнали нагоре, те видели нещо чудно: над водата по въздуха се носела, поддържана от невидими ръце, икона на Пречистата Божия Майка, сияеща като слънце. Рибарите отначало изпаднали в ужас, а след това се изпълнили с радост. Като оставили своето занимание, те се загледали към чудната икона, желаейки да видят къде отива и къде ще се спре. Но Бог не съизволил да изпълни тяхното желание; светата икона скоро се скрила от техните очи и станала невидима.
След това иконата на Пресвета Богородица се явила в новгородските покрайнини, в селището Вимоченица, на река Оят, на сто поприща от Тихвин. Тя се показала пред местните жители стояща във въздуха и сияеща с неизказана светлина. Като видели това необичайно явление, жителите на селището се събрали и ужасени се удивявали на чудото; след това започнали усърдно да се молят на Пречистата Богородица. Тогава чудната икона на Небесната Владичица се спуснала от въздушните висини към земята. Жителите приели иконата с огромна радост и веднага построили малка църква в чест на Небесната Царица, в която поставили дарената им свише икона; впоследствие на мястото на тази църква бил построен храм в памет на славното рождество на Пресвета Богородица. Иконата останала известно време в селото, дарявайки с изцеление множество болни, които с вяра пристъпвали към нея.
След известно време тя била взета оттам от невидима ръка и, носена по въздуха, се явила в селцето Кожела, близо до река Паша, на двадесет поприща от Тихвин - явила се по същия начин, както и във Вимоченица. Като я видели, сияеща с чудна светлина, всички жители на това село се стекли, изпълнени с удивление и ужас, и усърдно се молили на Пречистата да им дарува милост и да им изпрати Своята икона. И тяхната молитва била изпълнена. Иконата се спуснала от висините към земята и местните жители на свой ред изградили малка църква, на това място, а впоследствие бил построен храм в чест на Покрова на Пресвета Богородица. Но и на това място Пречистата не пожелала нейната икона да остане дълго: след известно време тя отново била взета невидимо оттам и посетила със своето благодатно явяване още няколко места. На всички тези места, осветени от присъствието на чудотворния образ, с усърдието на вярващите били създадени отначало малки църкви, а след това и Божии храмове. Така чудно преминавала светата икона от място на място, носена по въздуха като лек облак, докато не се установила окончателно близо до град Тихвин на река Тихвинка.
Последното явяване се извършило по същия начин, както и предишните. Множество народ от град Тихвин и околните селища се стекъл, привлечен от това велико чудо; дошли също и свещеници с кръстове и икони. Те дълго се молили пред чудотворната икона, пеели псалми и свещени песнопения; после заедно с народа започнали молитвено да призовават:
- Ела при нас, Владичице, погледни към недостойните твои раби, изпрати ни милостта на твоето човеколюбие, посети ни свише и просвети нас, помрачените от грехове, със светозарното Твое пришествие.
Когато се молили така усърдно и проливали много сълзи, светата икона се спуснала в техните ръце и с благоговение и радост била приета от тях. Като благоговейно целунали иконата и извършили пред нея много моления, жителите на околните селища веднага започнали да секат дърва за църква. В същия ден те събрали три реда греди за строежа и ги поставили около иконата. Когато настъпила нощта, събралият се народ се разотишъл, а около чудотворната икона останали няколко човека, за да бодърстват в молитва.
Оставените се молили през цялата нощ, но към сутринта, изморени от нощното бдение, задрямали. И докато спели, станало ново чудо. Иконата заедно с основите на църквата се пренесла, като че по Божие мановение, на друго място. С нея се пренесли гредите; и не само гредите, но даже и треските - всички, до най-малката, били пренесени от невидима ръка, така че никой не видял и не чул нищо. Когато се събудили, то не намерили на предишното място нито иконата на Пречистата Богородица, нито основите на църквата, нито дървата за нея, и се изпълнили с ужас и голяма печал.
На сутринта жителите на околността отново се събрали, за да се поклонят пред пречестната икона на Богородица и да строят църква в нейна чест. Но като не намерили нищо, изпаднали в ужас и започнали да разпитват прекаралите нощта около иконата:
- Какво означава това?
Те разказали как цялата нощ прекарали в молитва, как на сутринта заспали за малко и като се пробудили, не намерили нито иконата, нито гредите, нито даже тресчица, които били отнесени незнайно къде. Тогава всички се изпълнили с голяма печал, скърбейки за това, че са се лишили от такова ценно духовно богатство. Молейки се със сълзи, те започнали да призовават:
- Владико Човеколюбче! Изпрати ни отново божествения Твой дар, който човеколюбиво и преславно си изпратил на руската страна; не скривай това безценно съкровище, с което ние се надяваме да обогатим своята духовна бедност. Владичице, Милосърдна Майко! Къде си отиде Ти от нас, недостойните Твои чеда? Вчера със Своето пришествие Ти изпълни нашите сърца с голяма радост, а сега със Своето заминаване ни хвърли в безизходна печал, предаде ни на сълзи и ридания. Но яви ни се отново, наша светлина, и обърни нашата печал в радост.
Като се помолили така, те тръгнали в различни посоки по планината и по цялата околна гора, вглеждайки се ту във въздуха, ту на земята, стараейки се да намерят иконата. И техните усърдни търсения не останали напразни. Скоро те видели чудна светлина, идваща от изток, от другата страна на река Тихвинка, от блатистата горска пустош, намираща се на почти два стадия разстояние от планината. Те се устремили натам и открили иконата на Пресвета Богородица, заедно с основите на църквата и всички греди и трески от тях. Това, което било построено, си останало така, както било по-рано, а светата икона се намирала на източната страна, като стояла във въздуха, понеже не била прикрепена към стена. Като намерили иконата, хората паднали пред нея, проливайки сълзи от радост и прославяйки Бога и Неговата Пречиста Майка.
- Слава на тебе, Христе Боже - възклицавали те, - слава на Тебе, Пречиста Божия Майко, че не остави Своите раби! Молим Те, не ни оставяй и до края, но винаги пребъдвай с нас, като спасяваш и пазиш словесното стадо на Твоя Син.
Като се помолил така, народът довършил построяването на църквата, а после, като избрал най-достойните сред мъжете, ги изпратил в Новгород при преосвещения епископ Алексий и при градоначалника, с новината за преславното явяване на иконата, която, носена по въздуха от ангели, невидимо и незнайно откъде дошла при тях.
Като чули разказа за станалото велико чудо, архиепископът и градоначалникът се удивили и като се изпълнили с духовна радост, прославили Бога и Неговата Пречиста Майка. Те незабавно известили за чудното събитие великия московски княз Димитрий Иоанович, който също се изпълнил с духовна радост. След това преосвещеният Алексий ръкоположил за Тихвин няколко презвитери и дякони и ги отпратил заедно с мъжете, които дошли при него, като им дал антиминс и благословение за създаването и освещаването на църква на река Тихвинка, в памет на Успението на Пресвета Богородица.