Старецът Даниил Катунакийски (1846-1929) е основоположник на известното братство на Даниилитите в светогорския скит „Катунакия“. Той е по произход от Смирна, в Мала Азия. Отива на Света гора съвсем млад и през 1866 г. става монах в манастира „Св. Пантелеймон“, по благословението на св. Арсений от о-в Парос, който го вдъхновил за монашески подвиг. Запазени са писма на отец Даниил със св. Нектарий Егински, който му дава ценни съвети за ролята на изпитанията в духовния живот.
Старецът Даниил също минава по скръбния път на гоненията, но не от иноверци или безбожници, а от свои по вяра. По онова време в манастира живеели гръцки и по-малко руски монаси, а игуменът бил грък по произход. В началото на 70-те години се пораждат конфликти между монасите по национален признак и през 1874-1875 г. руските монаси поемат ръководството на обителта и в резултат всички гръцки монаси били принудени да напуснат манастира, който останал само с руско братство. Отец Даниил се заселил в килията, известна като „Малката св. Анна“. Но и там не е оставен на спокойствие. Оклеветен от своите бивши събратя в обителта, той е извикан за обяснения във Вселенската патриаршия и несправедливо е прогонен от Света гора. Установява се в Солун, в манастира на св. Атанасия Лечителката. Там въвежда светогорския устав и спечелва обичта на обикновените християни. Междувременно споровете около манастира „Св. Пантелеймон“ вече са приключили и Вселенският патриарх издава сигилий за официалното назначаване на руския игумен Макарий. Това слага край и на заточението на стареца Даниил и той получава разрешение да се върне на Света гора, но не и в манастира „Св. Пантелеймон“. През 1881 г. заживява в колиба към скита „Катунакия“, която става основата на днешното исихастирио на братята Даниилити. Основаното от него братство се занимава с иконопис, като изпълнява това послушание на своя старец-основател и до днес. Там той става духовен наставник на стареца Йосиф Исихаст, който възражда практиката на Иисусовата молитва на Света гора. Запазени са много съчинения и писма със съвети на стареца Даниил до духовните му чеда.
Представя се пред Господа на 8 септември 1929 г. Вписването му в лика на светиите и църковния календар, стана на заседание на Св. Синод на Вселенската патриаршия на 9 март 2020г.
Старецът Даниил също минава по скръбния път на гоненията, но не от иноверци или безбожници, а от свои по вяра. По онова време в манастира живеели гръцки и по-малко руски монаси, а игуменът бил грък по произход. В началото на 70-те години се пораждат конфликти между монасите по национален признак и през 1874-1875 г. руските монаси поемат ръководството на обителта и в резултат всички гръцки монаси били принудени да напуснат манастира, който останал само с руско братство. Отец Даниил се заселил в килията, известна като „Малката св. Анна“. Но и там не е оставен на спокойствие. Оклеветен от своите бивши събратя в обителта, той е извикан за обяснения във Вселенската патриаршия и несправедливо е прогонен от Света гора. Установява се в Солун, в манастира на св. Атанасия Лечителката. Там въвежда светогорския устав и спечелва обичта на обикновените християни. Междувременно споровете около манастира „Св. Пантелеймон“ вече са приключили и Вселенският патриарх издава сигилий за официалното назначаване на руския игумен Макарий. Това слага край и на заточението на стареца Даниил и той получава разрешение да се върне на Света гора, но не и в манастира „Св. Пантелеймон“. През 1881 г. заживява в колиба към скита „Катунакия“, която става основата на днешното исихастирио на братята Даниилити. Основаното от него братство се занимава с иконопис, като изпълнява това послушание на своя старец-основател и до днес. Там той става духовен наставник на стареца Йосиф Исихаст, който възражда практиката на Иисусовата молитва на Света гора. Запазени са много съчинения и писма със съвети на стареца Даниил до духовните му чеда.
Представя се пред Господа на 8 септември 1929 г. Вписването му в лика на светиите и църковния календар, стана на заседание на Св. Синод на Вселенската патриаршия на 9 март 2020г.