Преподобният Симеон живял през XII век и бил княз на Сърбия носейки името Стефан Неманя Той се потрудил усърдно за своето отечество, обединявайки голяма част от сръбските земи и постигнал политическа независимост за страната. Той ревностно защитевел своя народ от латинското влияние и от ереси.
Но 8о годишна възраст Стефан се отказал от земното царство и посветил целия си живот на това, да се сподоби с нетленното царство на небето. Той построил в страната си множество манастири и на брега на река Студеница изградил великолепен храм на Пречистата Божия Майка, заповядал да го покрият от основите до купола с мрамор и да го украсят със злато. Свети Симеон винаги се грижел за бедните, давал им всичко необходимо и накрая раздал цялото си неизчислимо богатство. После доброволно предал управлението на своите земи на сина си Стефан, оставил света и последвал другия си син, преподобния Сава, който преди това приел монашество в една от Атонските обители.
Тук със съдействието на сина си, преподобният възстановил запустелия манастир Хилендар и храма и започнал да се подвизава в него. Научавайки се на страх Божий и неотклонно изпълнявайки правилата на монашеския живот в смирение и пост, свети Симеон достигнал безстрастие, смирил греховния си разум и с помощта на Божията благодат станал велик подвижник. Във въздържанието и поста той достигнал такава висота, че се уподобил на ангелите. Затова още докато бил жив, в обителта му се притекли много монаси от различни страни да славят Бога, и за мнозина от тях той станал наставник и ръководител по пътя към спасението. Преподобният прекарал благочестиво живота си и в дълбоки старини с радост и светла надежда за вечно блаженство преминал при Господа, Когото толкова обикнал приживе. Свети Симеон се представил пред Господа на 13 февруари 1200 година.
След смъртта му заради неговите големи добродетели Господ го удостоил с дара на чудодейството. Тялото му започнало да изпуска миро и чрез него с Божията сила ставали много чудеса. После синът му, свети Сава, пренесъл тялото на баща си в Сърбия и с почести го положил в църквата в името на Пресвета Богородица, която с такава любов със свои средства построил самият свети Симеон при река Студеница. И до днес благочестивите християни вземат миро от саркофага, където почиват мощите на преподобния, помазват се с него при различни болести и получават изцеление.
Но 8о годишна възраст Стефан се отказал от земното царство и посветил целия си живот на това, да се сподоби с нетленното царство на небето. Той построил в страната си множество манастири и на брега на река Студеница изградил великолепен храм на Пречистата Божия Майка, заповядал да го покрият от основите до купола с мрамор и да го украсят със злато. Свети Симеон винаги се грижел за бедните, давал им всичко необходимо и накрая раздал цялото си неизчислимо богатство. После доброволно предал управлението на своите земи на сина си Стефан, оставил света и последвал другия си син, преподобния Сава, който преди това приел монашество в една от Атонските обители.
Тук със съдействието на сина си, преподобният възстановил запустелия манастир Хилендар и храма и започнал да се подвизава в него. Научавайки се на страх Божий и неотклонно изпълнявайки правилата на монашеския живот в смирение и пост, свети Симеон достигнал безстрастие, смирил греховния си разум и с помощта на Божията благодат станал велик подвижник. Във въздържанието и поста той достигнал такава висота, че се уподобил на ангелите. Затова още докато бил жив, в обителта му се притекли много монаси от различни страни да славят Бога, и за мнозина от тях той станал наставник и ръководител по пътя към спасението. Преподобният прекарал благочестиво живота си и в дълбоки старини с радост и светла надежда за вечно блаженство преминал при Господа, Когото толкова обикнал приживе. Свети Симеон се представил пред Господа на 13 февруари 1200 година.
След смъртта му заради неговите големи добродетели Господ го удостоил с дара на чудодейството. Тялото му започнало да изпуска миро и чрез него с Божията сила ставали много чудеса. После синът му, свети Сава, пренесъл тялото на баща си в Сърбия и с почести го положил в църквата в името на Пресвета Богородица, която с такава любов със свои средства построил самият свети Симеон при река Студеница. И до днес благочестивите християни вземат миро от саркофага, където почиват мощите на преподобния, помазват се с него при различни болести и получават изцеление.