Румънският скит Продромос (на румънски: Schitul românesc Prodromu, на гръцки: Τιμίου Προδρόμου) е румънски киновиен(общежителен) скит, принадлежащ към свещен манастир Великата лавра, разположен в източния край (наречен Вигла) на източноправославното монашеско държава на Света Гора-Атон, между Егейско море на изток и връх Атон, издигащ се на 2033 м на запад, в близост до пещерата на св. Атанасий Атонски. Името му Продромос е гръцкото за „Предтеча“, дадено на св. Йоан Кръстител.
Духовно чрез своя манастир-майка и както целия Атонски полуостров той е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия на Константинопол.
Най-старите записи за румънците на това място са от около 1750 г., когато няколко монаси, под ръководството на йеромонах Макарие, живели там в уединение близо до параклиса на св. Йоан Кръстител (който е дал името на скита). Около 1800 г. имало трима румънски отшелници, изповедника Юстин Влах и двама послушника - Патапий и Григоре. Говори се, че веднъж Юстин изгонил рояк скакалци от Великата лавра, като ги поръсил със светена вода.
Докато броят на румънските монаси се увеличавал около него, Юстин помислил да разшири килията си, превръщайки я в скит и отправил молба до Великата лавра, която се съгласила и дала благословията си. Но Юстин починал през 1816 г. Неговите наследници поискали от Великата Лавра да се направи акт за създаването на скита. През 1820 г. те получават документ от 13 точки, в който се посочва, че скита ще бъде даден „на благочестивото племе молдовци за създаване на киновиен скит“. Условията са били, че той принадлежи на Великата лавра, че ще бъде киновиен скит, ще има „дикайос“ ( игумен), ще има свой печат и ще се подчинява в задълженията си на Великата лавра (като другите атонски скитове).
Изграждането на скитовата църква започва през 1857 г. и завършва 1866 г., когато на 21 май, на празника на свети Константин и Елена, тя е осветен. Службата е била извършена от игумен Исая Викол от манастира Голия, в Яш, като храма е бил посветен на Кръщението на Иисус.
Първоначално наречен молдовски скит Продромос, след като Влашко и Молдова се обединяват на 24 януари 1859 г.и се ражда новата държава Румъния, тя промени името на румънски скит Продромос. През 1889 г. Великата Лавра подписва нов документ за скита Продромос, затвърден с печата на Константинополския вселенски патриарх Дионисий V. Той е съдържал 16 точки и, казано между другото, че скита има и еднозначното название „Румънски“
Духовно чрез своя манастир-майка и както целия Атонски полуостров той е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия на Константинопол.
Най-старите записи за румънците на това място са от около 1750 г., когато няколко монаси, под ръководството на йеромонах Макарие, живели там в уединение близо до параклиса на св. Йоан Кръстител (който е дал името на скита). Около 1800 г. имало трима румънски отшелници, изповедника Юстин Влах и двама послушника - Патапий и Григоре. Говори се, че веднъж Юстин изгонил рояк скакалци от Великата лавра, като ги поръсил със светена вода.
Докато броят на румънските монаси се увеличавал около него, Юстин помислил да разшири килията си, превръщайки я в скит и отправил молба до Великата лавра, която се съгласила и дала благословията си. Но Юстин починал през 1816 г. Неговите наследници поискали от Великата Лавра да се направи акт за създаването на скита. През 1820 г. те получават документ от 13 точки, в който се посочва, че скита ще бъде даден „на благочестивото племе молдовци за създаване на киновиен скит“. Условията са били, че той принадлежи на Великата лавра, че ще бъде киновиен скит, ще има „дикайос“ ( игумен), ще има свой печат и ще се подчинява в задълженията си на Великата лавра (като другите атонски скитове).
Изграждането на скитовата църква започва през 1857 г. и завършва 1866 г., когато на 21 май, на празника на свети Константин и Елена, тя е осветен. Службата е била извършена от игумен Исая Викол от манастира Голия, в Яш, като храма е бил посветен на Кръщението на Иисус.
Първоначално наречен молдовски скит Продромос, след като Влашко и Молдова се обединяват на 24 януари 1859 г.и се ражда новата държава Румъния, тя промени името на румънски скит Продромос. През 1889 г. Великата Лавра подписва нов документ за скита Продромос, затвърден с печата на Константинополския вселенски патриарх Дионисий V. Той е съдържал 16 точки и, казано между другото, че скита има и еднозначното название „Румънски“
