Света Богородица „Троеручица“ отдавна е почитана и в България. В анонимния летопис на Троянския манастир се съдържат и доста сведения за чудотворната икона света Богородица Троеручица, Троянска.
Иеромонах от Света Гора минал оттук на път за Влашко. Той носел със себе си и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали доста време заедно в постнически подвизи. Народът от близо и далеч се стичал и отдавал поклонение на светата икона, която показвала немалко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като му дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни места, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнасяла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта . А когато станало земетресение и когато върлувала чума (1837 г.), населението се спасило.
Заразата обхванала целия край, цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята да се укрият от болестта, но и там умирали.
Други – чак от Ловеч и Сопот – прибягнали под покрова на Божията Майка в нейната обител. Настъпил Нейният празник – свето Успение. Дошли някои уважавани старци от близките селища и съветвали игумена да затворят портите, да не пускат за празника гости поклонници, за да не би да дойдат болни и да заразят здравите.
- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие не се бойте, имайте вяра в Божията Майка, Тя ще ни запази и избави от чумата!
Някои останали в манастира, но мнозина - между тях и някои монаси – избягали по колибите.
Игуменът и останалите братя отслужили бдение, света Литургия и света Богородица ги опазила от смъртоносната болест, а побягналите в гората измрели.
Голямо чудо показа света Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги опазила от опасната зараза. Бежанците от Ловеч и от други места седели, докато престане чумата, и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
И който дойде в Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.
Тропар, глас 4
Днес за нас изгря голяма вселенска радост: на Света Гора ѝ бе дарена Твоята целителна икона, Владичице Богородице, с изображение тричислено и неразделно на пречистите ти ръце за прослава на Светата Троица, защото събираш верните и молещите се на Теб, за да узнаят, че с двете държиш Сина и Господа, а третата яви като прибежище и покров на тези, които те почитат, за да ги избавиш от всякакви беди, та всички, които прибягват към теб, чрез вярата да приемат неоскъдно освобождение от всички злини и защита от враговете. Затова и ние заедно с Атон викаме: ,,Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“
Иеромонах от Света Гора минал оттук на път за Влашко. Той носел със себе си и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали доста време заедно в постнически подвизи. Народът от близо и далеч се стичал и отдавал поклонение на светата икона, която показвала немалко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като му дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни места, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнасяла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта . А когато станало земетресение и когато върлувала чума (1837 г.), населението се спасило.
Заразата обхванала целия край, цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята да се укрият от болестта, но и там умирали.
Други – чак от Ловеч и Сопот – прибягнали под покрова на Божията Майка в нейната обител. Настъпил Нейният празник – свето Успение. Дошли някои уважавани старци от близките селища и съветвали игумена да затворят портите, да не пускат за празника гости поклонници, за да не би да дойдат болни и да заразят здравите.
- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие не се бойте, имайте вяра в Божията Майка, Тя ще ни запази и избави от чумата!
Някои останали в манастира, но мнозина - между тях и някои монаси – избягали по колибите.
Игуменът и останалите братя отслужили бдение, света Литургия и света Богородица ги опазила от смъртоносната болест, а побягналите в гората измрели.
Голямо чудо показа света Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги опазила от опасната зараза. Бежанците от Ловеч и от други места седели, докато престане чумата, и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
И който дойде в Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.
Тропар, глас 4
Днес за нас изгря голяма вселенска радост: на Света Гора ѝ бе дарена Твоята целителна икона, Владичице Богородице, с изображение тричислено и неразделно на пречистите ти ръце за прослава на Светата Троица, защото събираш верните и молещите се на Теб, за да узнаят, че с двете държиш Сина и Господа, а третата яви като прибежище и покров на тези, които те почитат, за да ги избавиш от всякакви беди, та всички, които прибягват към теб, чрез вярата да приемат неоскъдно освобождение от всички злини и защита от враговете. Затова и ние заедно с Атон викаме: ,,Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“