Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски. Първоначално е бил обитаван от български, гръцки и сръбски монаси, а от 1845 г. монасите са само от български произход.
Най-ранните писмени сведения за съществуването на манастира датират от 980 г. През средновековието манастирът е бил щедро подкрепян от българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, тъй като за българската православна църква е била въпрос на чест подпомагането на манастира на Атон. Манастирът Зографски също е получил земя от византийски и сръбски владетели.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Във фоторепортажа ще видите чудотворната икона на Свети Георги, светеца-покровител на манастира, , която тайнствено се е изографисала/нарисувала върху предварително подготвената дъска.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Манастирът Зограф е ограбен и опожарен от кръстоносци, по заповед на византийския император Михаил VIII Палеолог, през 1275 г., в резултат на което намират смъртта си 26 монаси, неприели да изневерят на православната си вяра. Тяхната мъченичество се отбелязва ежегодно на 10 октомври (23 октомври по Григорианския календар) в Източната православна църква, заедно с чудотворната икона на Богородица „Акатистна”.
Централна черква (в манастира те са две - главната "Св. Георги", завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката "Св. Успение Богородично", построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на "Зограф" на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси - в самата черква, между жилищните помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.
Най-ранните писмени сведения за съществуването на манастира датират от 980 г. През средновековието манастирът е бил щедро подкрепян от българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, тъй като за българската православна църква е била въпрос на чест подпомагането на манастира на Атон. Манастирът Зографски също е получил земя от византийски и сръбски владетели.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Във фоторепортажа ще видите чудотворната икона на Свети Георги, светеца-покровител на манастира, , която тайнствено се е изографисала/нарисувала върху предварително подготвената дъска.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Манастирът Зограф е ограбен и опожарен от кръстоносци, по заповед на византийския император Михаил VIII Палеолог, през 1275 г., в резултат на което намират смъртта си 26 монаси, неприели да изневерят на православната си вяра. Тяхната мъченичество се отбелязва ежегодно на 10 октомври (23 октомври по Григорианския календар) в Източната православна църква, заедно с чудотворната икона на Богородица „Акатистна”.
Централна черква (в манастира те са две - главната "Св. Георги", завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката "Св. Успение Богородично", построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на "Зограф" на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси - в самата черква, между жилищните помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.