По молба на игумена на свещен светогорски манастир Ксенофонт, Негово Високопреподобие архимандрит Алексей, публикуваме превод на български език на статията „ПРОСТЫЕ МЫСЛИ – ОТВЕТЫ ОТ АФОНСКОГО МОНАХА ПО СИТУАЦИИ В УКРАИНСКОЙ ЦЕРКВИ“
Като монах на Света Гора-Атон и във връзка с носеното от мен послушание гостилничар (в архондарика) на манастир Пантократор от няколко години, много често се срещам с руски и украински поклонници. Темата, която ги занимава през последната година, е ситуацията в Украинската църква. Въпросите, които всеки задава, са същите тези, които идват от лъжливи новини и определени страници за дезинформация в Интернет или журналистически кръгове. Много лесно е да се забележи вредата, която причиняват. Те също носят голяма отговорност, защото вместо да помогнат, те задълбочават конфликта и озлобляват читателите. Бих искал да отговоря на тези обичайни въпроси.
1. Относно публикуването на обвинения срещу Вселенския патриарх, както и срещу моят манастир, и манастир Ксенофонт, по темата за „съвместна молитва“ с католици.
Какво е значението на израза „съвместна молитва“? Че сме на едно място? Тоест, ако православните влязат в католическата църква по време на службата и останат там, означава ли това, че те участват в „съвместна молитва“? Разбира се, че не. И напротив, ако католик влезе в православна църква да се моли, всички присъстващи в църквата ще участват ли в „съвместна молитва“? Разбира се, че не. Според тази логика мнозина биха станали участници в съвместна молитва с инославни, без да го осъзнават. Кой знае какъв е всеки, който влиза в храма и с какво разположение влиза? Също така в центъра на манастира "Света Екатерина" в Синай има джамия. Когато мюсюлманите са се молили там, присъстващите монаси дали са участвали в тяхната молитва? Разбира се, че не. Когато Света Гора-Атон е била под турското иго, по време на посещение на султана, той е бил официално посрещан и е заставал на владишкия трон. Молили са се заедно? Разбира се, че не. Напротив, свети Порфирий казал на духовните си деца „ставайте в 3 часа сутринта, за да се помолите заедно“, въпреки че всеки били в дома си. Това нима не е съвместна молитва? Разбира се, че е! По този начин изразът „съвместна молитва“ придобива различно значение. Не значението, което тези журналистически кръгове искат да представят. И най-лошото е, че мнозина им вярват. Бог гледа на сърцата на хората, а не на мястото, където са те. „Настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца…Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. " Йоан 4:21-24
И католиците са Божии деца и трябва да се върнат. Това може да се случи чрез диалог. Вселенският патриарх носи най-голямата отговорност за този диалог. Той е внимателен и не се отклонява от догматите, въпреки обвиненията в това. Впрочем, такъв вид "съвместна молитва" обаче, както се представя, се извършва от много други във всички православни поместни църкви. Но тяхната цел е Вселенският патриарх.
2. Относно посещение на Вселенския патриарх на Света Гора-Атон през м. Октомври.
От тези журналистически кръгове се прави опит да се намали значението на посещението на Вселенския патриарх на Света Гора-Атон и да се лиши това посещение от неговото величие. Ние обаче, които бяхме участници в тези събития, знаем по-добре състоянието на нещата. Бе преведоха едно оскърбително писмо от един светогорски монах, очерняйки Вселенския патриарх, за да го разпространят в Русия. Изглежда ли, че тези хора искат единство? Въз основа на мнението на една малка група монаси, които винаги са против всички начинания на Вселенския патриарх, независимо от тяхната тема. Просто сега те се спряха на украинската тема. Те обаче не се явяват "гласа" на Света Гора-Атон. "Гласът" на Света Гора-Атон са игумените и Светия Кинот. Всички те присъстваха на приема на Вселенския патриарх в Карея и на последвалото събрание. С изключение на един манастир, който и при предишни посещения на Вселенския патриарх не е присъствал поради негови собствени причини.
Също бе споменато и за големия брой полицаи, които охраняваха Вселенския патриарх. Но патриархът не доведе полицията със себе си. Гръцката полиция е длъжна да осигурява сигурност на всеки високопоставен човек, посещаващ страната. Същото се случи и с посещението на Света Гора-Атон на Московския патриарх Кирил през 2013 и 2016 г., който доведе със себе си тълпа от лични охранители. Сега обаче им е удобно да не се напомня това.
3. Относно непокаянието на „разколника“ Филарет.
Казват, че Филарет не се е покаял. Но как можем да кажем, че Филарет не се е покаял? 6 пъти той е подал официално съдебно искане (Еклитон) до Вселенския патриарх за възстановяването му. Патриархът и синодът не взеха внезапно това решение. В допълнение, действието, което показва истинското му покаяние, е решението за разпускане на „Киевската патриаршия“, която той служи 27 години. Ако не се е покаял, тогава нямаше да подпише разпускането. Когато говорят за неговото непокаяние, те имат впредвид, че той не се е покаял в желанието си за автокефалия за Украйна. Такова разкаяние се очаква от него. След възстановяването му той може да промени решението си. Но това е негов личен избор.
4. За правото на Вселенския патриарх да узакони извършените тайнства от бившите разколници и от „самосветия” Макарий.
Отговорът ни дава историята на Църквата в подобни и по-сложни случаи:
А) Свети Кирил Йерусалимски е ръкоположен от арианския епископ (ереста на Арий), след това той идва в православието и е приет като епископ, както и онези, които е ръкополагал, без преръкоположение.
Б) Свети Анатолий, Константинополски е бил ръкоположен от главата на Монофизитската ерес Диоскорий, който убива св. Флавиан Константинополски, но Анатолий не е призован да даде отговор защо е ръкоположен от еретик и убиец.
В) Всички, ръкоположени от еретика Петър (Могос), след като напуснаха ереста на Ефтихианците и приеха решенията на Халкидонския събор, бяха приети от Църквата на Христос в съответните им степени без преръкоположения.
Г) В живота на св. Сава се споменава, че когато Йерусалимският патриарх Илия умира, севирияните (еретици) поставят Йоан, един от тях, на престола на патриарха, който след вразумление от светите Сава и Теодосий се обърнали към православната вяра. Независимо от това, фактът, че е получил ръкоположение от еретици, не бил упрекван. Много подобни исторически примери съществуват в трудовете на митрополит Хийски Григорий „за обединението на арменците с Източната православна църква“ от 1871 година.
Нещо подобно се случва и с Българската църква, която е била в разкол за около 70 години. През 1945 г. е възстановен и разбира се всички йерарси и свещеници, без преръкоположение, въпреки факта, че преди това са били разколници.
Виждаме как църквата всичко устройва, когато става въпрос за спасяването на хората. Случаят с Украйна всъщност е много по-прост от многожеството сложни ситуации, с които църквата се е сблъсквала с еретици в миналото. Тук разликите са административни, а не догматични. Но там те приемали ръкоположения от хора, които се противопоставяли на догмите, еретици.
Безполезно е да гледаме на нещата формално и рационално. Църквата е над правилата. Църквата създава правилата, а не правилата създават църквата. И където е необходимо, "необходимо е промяна и на закона".
За Макарий казват, че той е самосвят. И, че в историята на църквата няма такъв прецедент (признаване на самосвят). Даже бяха публикувани статии, които доказват, че той не е самосвят. В крайна сметка икономията, която църквата показа в трудни моменти по темата за ръкополагането, е голяма. Както казах, имаме по-смущаващи събития, когато епископите, ръкоположени от еретици, нанесли толкова големи щети на църквата, са били признати. Църквата е майката. Целта й е да спасява хората. Как да спасим, а не как да осъдим. Подобни решения с икономия се взимат от Църквата от векове, така че да има единство и спасение на човека в църквата. Не забравяйте, че църквата също приема въздушно кръщение на деца от миряните, когато те са близо до смъртта. Също така в живота на св. Атанасий четем, че когато е бил дете, играейки се с други деца, той е „кръстил” друго дете и църквата е приела това кръщение. Светият Дух „диша където иска“. Няма логично обяснение. Може ли Господ да въздигне деца на Авраам от камък? Бог „иска всички хора да бъдат спасени и да постигнат познание за истината“. Кой е работил с тези милиони украинци, които са в разкол 27 години, без да знаят причината? Всички са ангажирани с двама души. Филарет и Макарий. Всички трябва да се радваме, защото украинският народ в своята цялост е намерил „начин за спасение“. В Христовата Църква има много милиони нови членове. Каква радост!
5. Относно недействителността на грамотата от 1686г.
Въпросът не е защо Вселенската патриаршия отмени грамотата от 1686 г., а защо Московската патриаршия никога не спазва точките на тази грамота и всъщност я отменя. Московската патриаршия създава нещо свое, без благословията на църквата. И това, което се прави без благословия, няма добър край. Кога е било поменаването на Вселенския патриарх? Никога, защото духовната (църковната) юрисдикция принадлежи на този, който се поменава. Например всеки храм, който възпоменава Сръбския патриарх, се окормява от него (намира се в негова юрисдикция), всеки храм, който възпоменава Румънския патриарх, се окормява от него и т.н. По същество тази грамота не е отменена сега, но тогава от Московската патриаршия. Тя никога не се е прилагала, защото всичките нейни условия никога не са били спазвани. И не е ли странно от страна на тези журналистически кръгове да не се каже нищо за това. Те призовават само църковното съзнание. Естествено, за толкова много векове са се формирали различни съзнания. Поколения са минали, без да знаят нищо друго. Те са родили и умрели в това състояние. Но това не отменя правото на Вселенската патриаршия да премахне силата на грамотата, за да върне Украйна в своите редици. Затова се обяснява, защо Вселенската патриаршия официално я отмени.
Вселенската патриаршия, въпреки факта, че пострада от навлизането на нейната територия от Руската църква, не е искала толкова години, векове, това на което има право, но точно сега, когато толкова много хора бяха обречени да бъдат разколници без особена причина. Той не е извършил това заради собствените си интереси, както би могъл да го направи през векове, но го направи от любовта си към спасението на целия украински народ във времена на остра нужда. Той трябваше да се погрижи за тези милиони вярващи. Да остави 99 овце и да отидете, и намери изгубената. Всички очакваха Русия да вземе това решение. Но тя не можа да направи това, въпреки факта, че Украйна искаше афтокефалия от 1991 г. (дори в документа на искането има подпис на митрополит Онуфрий). Това беше много трудно за Руската църква, защото ако предостави афтокафалия на Украйна, това би означавало, че е загубила много важни територии и места за поклонение. Тази реакция е разбираема. Тя е човешка, логична е. Но никак не духовно. От друга страна, патриарх Вартоломей и синодът действат с голяма мъдрост и внимание и най-важното - с много молитви. Той иска всички да бъдат обединени, той споменава всички, работи за единство в рамките на своята власт, без да нарушава правилата. Колкото и да го обвиняват и искат да накарат хората да го мразят, те не могат, защото Бог знае истината. Вселенската патриаршия върна към каноничното общение и обществото на бившите разколници в Украйна. Ако Руската църква също искаше единство, всичко щеше да е лесно. Но за съжаление изглежда, че тя се интересува повече от това как да не загуби Украйна. И това създава големи проблеми в световното православие.
6. За това, че наричат Вселенския патриарх Папата на Изтока и че той иска да бъде първият без равен.
Вселенската патриаршия не е признала разкола, както казват тези журналистически кръгове, а напротив, излекувала го е. И сега в Украйна никой не е схизматик. Той е имал право да го направи, тъй като както се оказа, Украйна принадлежи към неговата юрисдикция и освен това, защото църквата чрез вселенските събори е дала на Вселенския патриарх привилегията да приема „еклитон“, обръщения за отсъждания от други местни църкви. Нито една молба за еклитон не е адресирана до всички патриарси. Това се потвърждава и от въпроса на руското духовенство към други патриарси през 1663 г. „има ли право Константинополският патриарх да отсъжда за делата и темите на другите поместни църкви“. Всички патриарси отговориха единодушно „Да” и че само той има това право. В крайна сметка историята на църквата е пълна със случаи на подаване на „еклитон“ накъм Вселенския патриарх от други поместни църкви. Към днешна дата в историята на Православната църква няма изключения, доказващи, че някой някога се е обръщалс молба към друг предстоятел, различен от Вселенския патриарх. Който приема тази привилегия на Вселенския патриарх, приема и възстановяването на бившите схизматици в Украйна. Освен това, привилегията е да се предостави афтокалфалия на поместните църкви. Така Вселенската патриаршия дава автокефалия на всички поместни църкви, Русия през 16 век, а след това и на други, последната и на Украйна.
Безспорно глава на православната църква е Христос. И несъмнено, съборността винаги присъства в Православната църква. Но на всеки съвет винаги има един, който го свиква и председателства. В Московската патриаршия - патриарх Кирил, в Сръбската патриаршия - патриарх Ириней, в автокефалната църква на Гърция - архиепископ Йероним и др. Така, според решенията на вселенските събори по време на заседания на предстоятелите на всички поместни църкви, Вселенският патриарх винаги свиква и председателства.
Това е продиктувано от традицията на Църквата. И всеки, който поставя под въпрос тези привилегии, не се основава на традицията. Тази истина ни харесва или не ни харесва. Патриархът не е папата и първият без равни. Той не прави нищо повече от това, което му определят тези привилегии, предоставени му от Църквата.
7. Относно преследването и окупирането на храмове от Автокефалната църква (ПЦУ).
Петата статия на публикувано заседание на Синода на Вселенската патриаршия от 11 октомври 2018 г. гласи: „Ние апелираме към всички участващи страни да избягват окупирането на храмове, манастири и други активи, както и актове на насилие и отмъщение, така че мирът да надделее.“ Това е желанието на Вселенския патриарх. Публикациите на тези журналистически кръгове за преследването са избирателни и едностранчиви. Всеки, който търси, ще намери много случаи, когато преследваните са принадлежали на автокефалната църква. Публикувани бяха много инциденти, да не говорим за многогодишната война на украинската граница. И двете страни носят еднаква отговорност за ситуацията. Това е много лошо и ще се надяваме скоро да настъпи мир. И това ще стане, ако и двете участващи страни се подчинят на призива на Вселенския патриарх за мир.
8. Относно противопоставянето на Вселенския патриарх на възможен общоправославен събор.
Както знаем, Вселенската патриаршия предоставя всички афтокефалии без всеправославни събори. Но Вселенската патриаршия, знаейки, че жертва правата си, иска всички примати заедно да вземат решение за предоставяне на афтеофалия. Това беше многократно обсъждан на заседанията преди великия събор в Крит и на този събор беше възможно да се обсъди и разреши всичко. За съжаление Московската патриаршия отказа да участва. Също така, след премахването на грамотата от 1686 г., Украйна бе реинтегрирана в Вселенската патриаршия. Беше свикан обединяващ събор, на който всички бяха поканени. На митрополит Онуфрий дори беше предложено да стане председател. Но той също не поиска да участва. Те биха могли да вземат участие и да формулират своята гледна точка. Когато Вселенският патриарх ги покани, те отказаха. И сега искат това да стане при техни собствени условия. Но сега вече е късно. Но ако това се случи сега, самият Вселенски патриарх трябва да го свика и да председателства.
9. Относно въпроса „Защо не всички други църкви го признават?“
Има много причини, поради които тези църкви остават нерешителни, за които самите те са наясно. Едно от тях са различните последствия, които биха последвали, ако новата автокефална църква бъде призната. Например отлъчване, отнемане на финансова подкрепа и, разбира се, заплаха от незаконно нахлуване на тяхната територия чрез създаване на енории без благословията на местните епископи. Местните църкви са добре запознати с проблемите, които политически и икономически мощната Руска църква може да създаде в тези региони, както вече се случи в световното православие, отсичайки вярващите руснаци от общуването с онези, които признаха автокефалията. В крайна сметка това е най-голямата църква по отношение на населението. Така, че всяко забавяне е разумно за тези, които искат да признаят новата украинска автокефална църква.
10. За политическия натиск върху архиепископ Йероним да признае украинската автокефална църква.
От самото начало архиепископ Йероним възложи на двата комитета да проучат целия въпрос от теологична и църковна гледна точка, които предадоха своите доклади на Светия Синод, който внимателно ги проучи. Тогава архиепископът предаде делото през октомври в йерархията, където беше решено признаването на автокефалната Украинска църква. По този начин е очевидно, че аргументите на тези журналистически кръгове са продукт на тяхното въображение.
11. Относно въпроса, който задават на украинските поклонници на Атон: „Вие сте от Онуфрий или Епифаний?“.
И аз честно казано, питах за това. Но спрях, когато украинецът ме попита: „Посетих 4 манастира. Защо в два ме попитаха дали съм от Онуфрий или Епифаний? Не искам да давам отговор. Това ли е важно? Аз съм от Онуфрий, но искам афтокефалия. Църквата ни да бъде независима. " И аз отговорих: „Всъщност това вече не е важно. Всички е прието. Всички са канонични. Всички са в общение. Когато питат, кажете - не познавам нито Онуфрий, нито Епифаний. Познавам Бог и искам той да е в сърцето ми. Господ няма да ни зададе този въпрос, но ще ни попита дали обичаме ближния си или го намразихме. Това е най-важното. “ Той се изповяда, причасти и си тръгна с Христовата радост в сърцето си.
- В разговор с свещенослужители на Украинската църква на Московската патриаршия той ми каза, че църквата им е автономна, защото имат свой синод. Освен това в „схизматичните“ църкви има богохулни стенописи, изобразяващи бандити, и че в своите проповеди те не казват нищо за Бога, но говорят за президента, „злата“ Московска патриаршия, помощта на американците и т.н.
Казах му, че във всяка Божествена литургия споменавате патриарх Кирил и че митрополит Онуфрий е постоянен член на Синода на Руската патриаршия. Факти, които показват, че църквата ви не е напълно автономна. Ако е така, може ли вашият синод да вземе решение, различно в някои отношения от позицията на Руската църква? Те винаги трябва да са на тяхна страна. Не може да бъде другояче. Казах му, че твоята радост трябва да бъде голяма, че братята ти ще се върнат. Не ставайте като по-големия брат на „блудния син“. Вие сте от същата кръв. Това са вашите братя, които са намерили начин за спасение. Що се отнася до богохулните стенописи и проповеди без Бога, трябва да ги научите как да го правят. Те бяха в разкол 27 години и преди бяха в комунизма. Къде да научат за традицията? Те се нуждаят от помощ. Както след комунизма, когато руснаците не знаеха нищо, всичко беше в разруха. Но те попитаха, претърсиха, намериха помощ и постигнаха напредък. И ние сме тук, а още повече вие, техните братя, ги подкрепяте. Можете да направите много за единството. Не се борете с тях, защото „ защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши, ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. "
- Преди няколко години известен руски дякон (ръкоположен от патриарх Кирил, сега йеромонах) с голяма упоритост ми каза, че поради броя на вярващите и силата на страната, те трябва да бъдат първите в православието, да имат водеща роля и всички привилегии. И че в Вселенската патриаршия почти няма патство, защото е в Турция. И времената са се променили, Византийската империя вече не съществува. Не повярвах на ушите си. Тогава започнах да разбирам какви са плановете на нашите братя. За съжаление, след провъзгласяването на афтокефалията на Руската църква и нейното формиране като патриаршия, изглежда, че някои не са се отказали от визията за Третия Рим.
- Вярно е, че руските поклонници са много добри и много почтени. Те са трудолюбиви и самопожертвователни. И най-важното - те се подчиняват на църквата си. Никой не може да ги обвинява, че се подчиняват на църквата си. Повечето от тях, разбира се, имат своите възражения, както ми казват, но не могат да направят нищо, освен ако църквата не им нареди. Това е разбираемо и уважително. Други действат съзнателно, независимо от забраните. Хората се измъчват. Те живяха толкова години в атеизъм и комунизъм и веднага щом започнаха да се радват на православието, бяха отсечени. Смешно е, че Вселенският патриарх е обвинен в разцепление, докато забраната за общение е от Русия. Разцеплението е направено от Руската църква, а не от Вселенската патриаршия. Всички църкви имат общение с Вселенската патриаршия. Но Руската църква няма общение с всички църкви. Искаме Бог да просвети йерарсите на Русия, да види истината и да преодолее разделението между милионите руснаци и украинци, които те изолираха. Те не са виновни. Мнозина не могат да се лишат от възможността да се причастят на Света Гора-Атон. За тях това е целта на живота.
Тези журналистически кръгове, както те казват, работят за православието. И въпреки това те подкрепят и разширяват разцеплението. Те противопоставят вярващите помежду си и ги озлобяват. Бих искал те да разберат грешката си и вредите, които причиняват. „ Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда. "
Ако човек подхожда към тези проблеми обективно, като взема предвид и двете гледни точки, без да се влияе от лъжливите новини, които заливат Интернет, той ще разбере къде е истината и ще познае каква е волята Божия.
Йеромонах Никита Пантократорски
Като монах на Света Гора-Атон и във връзка с носеното от мен послушание гостилничар (в архондарика) на манастир Пантократор от няколко години, много често се срещам с руски и украински поклонници. Темата, която ги занимава през последната година, е ситуацията в Украинската църква. Въпросите, които всеки задава, са същите тези, които идват от лъжливи новини и определени страници за дезинформация в Интернет или журналистически кръгове. Много лесно е да се забележи вредата, която причиняват. Те също носят голяма отговорност, защото вместо да помогнат, те задълбочават конфликта и озлобляват читателите. Бих искал да отговоря на тези обичайни въпроси.
1. Относно публикуването на обвинения срещу Вселенския патриарх, както и срещу моят манастир, и манастир Ксенофонт, по темата за „съвместна молитва“ с католици.
Какво е значението на израза „съвместна молитва“? Че сме на едно място? Тоест, ако православните влязат в католическата църква по време на службата и останат там, означава ли това, че те участват в „съвместна молитва“? Разбира се, че не. И напротив, ако католик влезе в православна църква да се моли, всички присъстващи в църквата ще участват ли в „съвместна молитва“? Разбира се, че не. Според тази логика мнозина биха станали участници в съвместна молитва с инославни, без да го осъзнават. Кой знае какъв е всеки, който влиза в храма и с какво разположение влиза? Също така в центъра на манастира "Света Екатерина" в Синай има джамия. Когато мюсюлманите са се молили там, присъстващите монаси дали са участвали в тяхната молитва? Разбира се, че не. Когато Света Гора-Атон е била под турското иго, по време на посещение на султана, той е бил официално посрещан и е заставал на владишкия трон. Молили са се заедно? Разбира се, че не. Напротив, свети Порфирий казал на духовните си деца „ставайте в 3 часа сутринта, за да се помолите заедно“, въпреки че всеки били в дома си. Това нима не е съвместна молитва? Разбира се, че е! По този начин изразът „съвместна молитва“ придобива различно значение. Не значението, което тези журналистически кръгове искат да представят. И най-лошото е, че мнозина им вярват. Бог гледа на сърцата на хората, а не на мястото, където са те. „Настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца…Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. " Йоан 4:21-24
И католиците са Божии деца и трябва да се върнат. Това може да се случи чрез диалог. Вселенският патриарх носи най-голямата отговорност за този диалог. Той е внимателен и не се отклонява от догматите, въпреки обвиненията в това. Впрочем, такъв вид "съвместна молитва" обаче, както се представя, се извършва от много други във всички православни поместни църкви. Но тяхната цел е Вселенският патриарх.
2. Относно посещение на Вселенския патриарх на Света Гора-Атон през м. Октомври.
От тези журналистически кръгове се прави опит да се намали значението на посещението на Вселенския патриарх на Света Гора-Атон и да се лиши това посещение от неговото величие. Ние обаче, които бяхме участници в тези събития, знаем по-добре състоянието на нещата. Бе преведоха едно оскърбително писмо от един светогорски монах, очерняйки Вселенския патриарх, за да го разпространят в Русия. Изглежда ли, че тези хора искат единство? Въз основа на мнението на една малка група монаси, които винаги са против всички начинания на Вселенския патриарх, независимо от тяхната тема. Просто сега те се спряха на украинската тема. Те обаче не се явяват "гласа" на Света Гора-Атон. "Гласът" на Света Гора-Атон са игумените и Светия Кинот. Всички те присъстваха на приема на Вселенския патриарх в Карея и на последвалото събрание. С изключение на един манастир, който и при предишни посещения на Вселенския патриарх не е присъствал поради негови собствени причини.
Също бе споменато и за големия брой полицаи, които охраняваха Вселенския патриарх. Но патриархът не доведе полицията със себе си. Гръцката полиция е длъжна да осигурява сигурност на всеки високопоставен човек, посещаващ страната. Същото се случи и с посещението на Света Гора-Атон на Московския патриарх Кирил през 2013 и 2016 г., който доведе със себе си тълпа от лични охранители. Сега обаче им е удобно да не се напомня това.
3. Относно непокаянието на „разколника“ Филарет.
Казват, че Филарет не се е покаял. Но как можем да кажем, че Филарет не се е покаял? 6 пъти той е подал официално съдебно искане (Еклитон) до Вселенския патриарх за възстановяването му. Патриархът и синодът не взеха внезапно това решение. В допълнение, действието, което показва истинското му покаяние, е решението за разпускане на „Киевската патриаршия“, която той служи 27 години. Ако не се е покаял, тогава нямаше да подпише разпускането. Когато говорят за неговото непокаяние, те имат впредвид, че той не се е покаял в желанието си за автокефалия за Украйна. Такова разкаяние се очаква от него. След възстановяването му той може да промени решението си. Но това е негов личен избор.
4. За правото на Вселенския патриарх да узакони извършените тайнства от бившите разколници и от „самосветия” Макарий.
Отговорът ни дава историята на Църквата в подобни и по-сложни случаи:
А) Свети Кирил Йерусалимски е ръкоположен от арианския епископ (ереста на Арий), след това той идва в православието и е приет като епископ, както и онези, които е ръкополагал, без преръкоположение.
Б) Свети Анатолий, Константинополски е бил ръкоположен от главата на Монофизитската ерес Диоскорий, който убива св. Флавиан Константинополски, но Анатолий не е призован да даде отговор защо е ръкоположен от еретик и убиец.
В) Всички, ръкоположени от еретика Петър (Могос), след като напуснаха ереста на Ефтихианците и приеха решенията на Халкидонския събор, бяха приети от Църквата на Христос в съответните им степени без преръкоположения.
Г) В живота на св. Сава се споменава, че когато Йерусалимският патриарх Илия умира, севирияните (еретици) поставят Йоан, един от тях, на престола на патриарха, който след вразумление от светите Сава и Теодосий се обърнали към православната вяра. Независимо от това, фактът, че е получил ръкоположение от еретици, не бил упрекван. Много подобни исторически примери съществуват в трудовете на митрополит Хийски Григорий „за обединението на арменците с Източната православна църква“ от 1871 година.
Нещо подобно се случва и с Българската църква, която е била в разкол за около 70 години. През 1945 г. е възстановен и разбира се всички йерарси и свещеници, без преръкоположение, въпреки факта, че преди това са били разколници.
Виждаме как църквата всичко устройва, когато става въпрос за спасяването на хората. Случаят с Украйна всъщност е много по-прост от многожеството сложни ситуации, с които църквата се е сблъсквала с еретици в миналото. Тук разликите са административни, а не догматични. Но там те приемали ръкоположения от хора, които се противопоставяли на догмите, еретици.
Безполезно е да гледаме на нещата формално и рационално. Църквата е над правилата. Църквата създава правилата, а не правилата създават църквата. И където е необходимо, "необходимо е промяна и на закона".
За Макарий казват, че той е самосвят. И, че в историята на църквата няма такъв прецедент (признаване на самосвят). Даже бяха публикувани статии, които доказват, че той не е самосвят. В крайна сметка икономията, която църквата показа в трудни моменти по темата за ръкополагането, е голяма. Както казах, имаме по-смущаващи събития, когато епископите, ръкоположени от еретици, нанесли толкова големи щети на църквата, са били признати. Църквата е майката. Целта й е да спасява хората. Как да спасим, а не как да осъдим. Подобни решения с икономия се взимат от Църквата от векове, така че да има единство и спасение на човека в църквата. Не забравяйте, че църквата също приема въздушно кръщение на деца от миряните, когато те са близо до смъртта. Също така в живота на св. Атанасий четем, че когато е бил дете, играейки се с други деца, той е „кръстил” друго дете и църквата е приела това кръщение. Светият Дух „диша където иска“. Няма логично обяснение. Може ли Господ да въздигне деца на Авраам от камък? Бог „иска всички хора да бъдат спасени и да постигнат познание за истината“. Кой е работил с тези милиони украинци, които са в разкол 27 години, без да знаят причината? Всички са ангажирани с двама души. Филарет и Макарий. Всички трябва да се радваме, защото украинският народ в своята цялост е намерил „начин за спасение“. В Христовата Църква има много милиони нови членове. Каква радост!
5. Относно недействителността на грамотата от 1686г.
Въпросът не е защо Вселенската патриаршия отмени грамотата от 1686 г., а защо Московската патриаршия никога не спазва точките на тази грамота и всъщност я отменя. Московската патриаршия създава нещо свое, без благословията на църквата. И това, което се прави без благословия, няма добър край. Кога е било поменаването на Вселенския патриарх? Никога, защото духовната (църковната) юрисдикция принадлежи на този, който се поменава. Например всеки храм, който възпоменава Сръбския патриарх, се окормява от него (намира се в негова юрисдикция), всеки храм, който възпоменава Румънския патриарх, се окормява от него и т.н. По същество тази грамота не е отменена сега, но тогава от Московската патриаршия. Тя никога не се е прилагала, защото всичките нейни условия никога не са били спазвани. И не е ли странно от страна на тези журналистически кръгове да не се каже нищо за това. Те призовават само църковното съзнание. Естествено, за толкова много векове са се формирали различни съзнания. Поколения са минали, без да знаят нищо друго. Те са родили и умрели в това състояние. Но това не отменя правото на Вселенската патриаршия да премахне силата на грамотата, за да върне Украйна в своите редици. Затова се обяснява, защо Вселенската патриаршия официално я отмени.
Вселенската патриаршия, въпреки факта, че пострада от навлизането на нейната територия от Руската църква, не е искала толкова години, векове, това на което има право, но точно сега, когато толкова много хора бяха обречени да бъдат разколници без особена причина. Той не е извършил това заради собствените си интереси, както би могъл да го направи през векове, но го направи от любовта си към спасението на целия украински народ във времена на остра нужда. Той трябваше да се погрижи за тези милиони вярващи. Да остави 99 овце и да отидете, и намери изгубената. Всички очакваха Русия да вземе това решение. Но тя не можа да направи това, въпреки факта, че Украйна искаше афтокефалия от 1991 г. (дори в документа на искането има подпис на митрополит Онуфрий). Това беше много трудно за Руската църква, защото ако предостави афтокафалия на Украйна, това би означавало, че е загубила много важни територии и места за поклонение. Тази реакция е разбираема. Тя е човешка, логична е. Но никак не духовно. От друга страна, патриарх Вартоломей и синодът действат с голяма мъдрост и внимание и най-важното - с много молитви. Той иска всички да бъдат обединени, той споменава всички, работи за единство в рамките на своята власт, без да нарушава правилата. Колкото и да го обвиняват и искат да накарат хората да го мразят, те не могат, защото Бог знае истината. Вселенската патриаршия върна към каноничното общение и обществото на бившите разколници в Украйна. Ако Руската църква също искаше единство, всичко щеше да е лесно. Но за съжаление изглежда, че тя се интересува повече от това как да не загуби Украйна. И това създава големи проблеми в световното православие.
6. За това, че наричат Вселенския патриарх Папата на Изтока и че той иска да бъде първият без равен.
Вселенската патриаршия не е признала разкола, както казват тези журналистически кръгове, а напротив, излекувала го е. И сега в Украйна никой не е схизматик. Той е имал право да го направи, тъй като както се оказа, Украйна принадлежи към неговата юрисдикция и освен това, защото църквата чрез вселенските събори е дала на Вселенския патриарх привилегията да приема „еклитон“, обръщения за отсъждания от други местни църкви. Нито една молба за еклитон не е адресирана до всички патриарси. Това се потвърждава и от въпроса на руското духовенство към други патриарси през 1663 г. „има ли право Константинополският патриарх да отсъжда за делата и темите на другите поместни църкви“. Всички патриарси отговориха единодушно „Да” и че само той има това право. В крайна сметка историята на църквата е пълна със случаи на подаване на „еклитон“ накъм Вселенския патриарх от други поместни църкви. Към днешна дата в историята на Православната църква няма изключения, доказващи, че някой някога се е обръщалс молба към друг предстоятел, различен от Вселенския патриарх. Който приема тази привилегия на Вселенския патриарх, приема и възстановяването на бившите схизматици в Украйна. Освен това, привилегията е да се предостави афтокалфалия на поместните църкви. Така Вселенската патриаршия дава автокефалия на всички поместни църкви, Русия през 16 век, а след това и на други, последната и на Украйна.
Безспорно глава на православната църква е Христос. И несъмнено, съборността винаги присъства в Православната църква. Но на всеки съвет винаги има един, който го свиква и председателства. В Московската патриаршия - патриарх Кирил, в Сръбската патриаршия - патриарх Ириней, в автокефалната църква на Гърция - архиепископ Йероним и др. Така, според решенията на вселенските събори по време на заседания на предстоятелите на всички поместни църкви, Вселенският патриарх винаги свиква и председателства.
Това е продиктувано от традицията на Църквата. И всеки, който поставя под въпрос тези привилегии, не се основава на традицията. Тази истина ни харесва или не ни харесва. Патриархът не е папата и първият без равни. Той не прави нищо повече от това, което му определят тези привилегии, предоставени му от Църквата.
7. Относно преследването и окупирането на храмове от Автокефалната църква (ПЦУ).
Петата статия на публикувано заседание на Синода на Вселенската патриаршия от 11 октомври 2018 г. гласи: „Ние апелираме към всички участващи страни да избягват окупирането на храмове, манастири и други активи, както и актове на насилие и отмъщение, така че мирът да надделее.“ Това е желанието на Вселенския патриарх. Публикациите на тези журналистически кръгове за преследването са избирателни и едностранчиви. Всеки, който търси, ще намери много случаи, когато преследваните са принадлежали на автокефалната църква. Публикувани бяха много инциденти, да не говорим за многогодишната война на украинската граница. И двете страни носят еднаква отговорност за ситуацията. Това е много лошо и ще се надяваме скоро да настъпи мир. И това ще стане, ако и двете участващи страни се подчинят на призива на Вселенския патриарх за мир.
8. Относно противопоставянето на Вселенския патриарх на възможен общоправославен събор.
Както знаем, Вселенската патриаршия предоставя всички афтокефалии без всеправославни събори. Но Вселенската патриаршия, знаейки, че жертва правата си, иска всички примати заедно да вземат решение за предоставяне на афтеофалия. Това беше многократно обсъждан на заседанията преди великия събор в Крит и на този събор беше възможно да се обсъди и разреши всичко. За съжаление Московската патриаршия отказа да участва. Също така, след премахването на грамотата от 1686 г., Украйна бе реинтегрирана в Вселенската патриаршия. Беше свикан обединяващ събор, на който всички бяха поканени. На митрополит Онуфрий дори беше предложено да стане председател. Но той също не поиска да участва. Те биха могли да вземат участие и да формулират своята гледна точка. Когато Вселенският патриарх ги покани, те отказаха. И сега искат това да стане при техни собствени условия. Но сега вече е късно. Но ако това се случи сега, самият Вселенски патриарх трябва да го свика и да председателства.
9. Относно въпроса „Защо не всички други църкви го признават?“
Има много причини, поради които тези църкви остават нерешителни, за които самите те са наясно. Едно от тях са различните последствия, които биха последвали, ако новата автокефална църква бъде призната. Например отлъчване, отнемане на финансова подкрепа и, разбира се, заплаха от незаконно нахлуване на тяхната територия чрез създаване на енории без благословията на местните епископи. Местните църкви са добре запознати с проблемите, които политически и икономически мощната Руска църква може да създаде в тези региони, както вече се случи в световното православие, отсичайки вярващите руснаци от общуването с онези, които признаха автокефалията. В крайна сметка това е най-голямата църква по отношение на населението. Така, че всяко забавяне е разумно за тези, които искат да признаят новата украинска автокефална църква.
10. За политическия натиск върху архиепископ Йероним да признае украинската автокефална църква.
От самото начало архиепископ Йероним възложи на двата комитета да проучат целия въпрос от теологична и църковна гледна точка, които предадоха своите доклади на Светия Синод, който внимателно ги проучи. Тогава архиепископът предаде делото през октомври в йерархията, където беше решено признаването на автокефалната Украинска църква. По този начин е очевидно, че аргументите на тези журналистически кръгове са продукт на тяхното въображение.
11. Относно въпроса, който задават на украинските поклонници на Атон: „Вие сте от Онуфрий или Епифаний?“.
И аз честно казано, питах за това. Но спрях, когато украинецът ме попита: „Посетих 4 манастира. Защо в два ме попитаха дали съм от Онуфрий или Епифаний? Не искам да давам отговор. Това ли е важно? Аз съм от Онуфрий, но искам афтокефалия. Църквата ни да бъде независима. " И аз отговорих: „Всъщност това вече не е важно. Всички е прието. Всички са канонични. Всички са в общение. Когато питат, кажете - не познавам нито Онуфрий, нито Епифаний. Познавам Бог и искам той да е в сърцето ми. Господ няма да ни зададе този въпрос, но ще ни попита дали обичаме ближния си или го намразихме. Това е най-важното. “ Той се изповяда, причасти и си тръгна с Христовата радост в сърцето си.
- В разговор с свещенослужители на Украинската църква на Московската патриаршия той ми каза, че църквата им е автономна, защото имат свой синод. Освен това в „схизматичните“ църкви има богохулни стенописи, изобразяващи бандити, и че в своите проповеди те не казват нищо за Бога, но говорят за президента, „злата“ Московска патриаршия, помощта на американците и т.н.
Казах му, че във всяка Божествена литургия споменавате патриарх Кирил и че митрополит Онуфрий е постоянен член на Синода на Руската патриаршия. Факти, които показват, че църквата ви не е напълно автономна. Ако е така, може ли вашият синод да вземе решение, различно в някои отношения от позицията на Руската църква? Те винаги трябва да са на тяхна страна. Не може да бъде другояче. Казах му, че твоята радост трябва да бъде голяма, че братята ти ще се върнат. Не ставайте като по-големия брат на „блудния син“. Вие сте от същата кръв. Това са вашите братя, които са намерили начин за спасение. Що се отнася до богохулните стенописи и проповеди без Бога, трябва да ги научите как да го правят. Те бяха в разкол 27 години и преди бяха в комунизма. Къде да научат за традицията? Те се нуждаят от помощ. Както след комунизма, когато руснаците не знаеха нищо, всичко беше в разруха. Но те попитаха, претърсиха, намериха помощ и постигнаха напредък. И ние сме тук, а още повече вие, техните братя, ги подкрепяте. Можете да направите много за единството. Не се борете с тях, защото „ защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши, ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. "
- Преди няколко години известен руски дякон (ръкоположен от патриарх Кирил, сега йеромонах) с голяма упоритост ми каза, че поради броя на вярващите и силата на страната, те трябва да бъдат първите в православието, да имат водеща роля и всички привилегии. И че в Вселенската патриаршия почти няма патство, защото е в Турция. И времената са се променили, Византийската империя вече не съществува. Не повярвах на ушите си. Тогава започнах да разбирам какви са плановете на нашите братя. За съжаление, след провъзгласяването на афтокефалията на Руската църква и нейното формиране като патриаршия, изглежда, че някои не са се отказали от визията за Третия Рим.
- Вярно е, че руските поклонници са много добри и много почтени. Те са трудолюбиви и самопожертвователни. И най-важното - те се подчиняват на църквата си. Никой не може да ги обвинява, че се подчиняват на църквата си. Повечето от тях, разбира се, имат своите възражения, както ми казват, но не могат да направят нищо, освен ако църквата не им нареди. Това е разбираемо и уважително. Други действат съзнателно, независимо от забраните. Хората се измъчват. Те живяха толкова години в атеизъм и комунизъм и веднага щом започнаха да се радват на православието, бяха отсечени. Смешно е, че Вселенският патриарх е обвинен в разцепление, докато забраната за общение е от Русия. Разцеплението е направено от Руската църква, а не от Вселенската патриаршия. Всички църкви имат общение с Вселенската патриаршия. Но Руската църква няма общение с всички църкви. Искаме Бог да просвети йерарсите на Русия, да види истината и да преодолее разделението между милионите руснаци и украинци, които те изолираха. Те не са виновни. Мнозина не могат да се лишат от възможността да се причастят на Света Гора-Атон. За тях това е целта на живота.
Тези журналистически кръгове, както те казват, работят за православието. И въпреки това те подкрепят и разширяват разцеплението. Те противопоставят вярващите помежду си и ги озлобяват. Бих искал те да разберат грешката си и вредите, които причиняват. „ Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда. "
Ако човек подхожда към тези проблеми обективно, като взема предвид и двете гледни точки, без да се влияе от лъжливите новини, които заливат Интернет, той ще разбере къде е истината и ще познае каква е волята Божия.
Йеромонах Никита Пантократорски