Балканско Атонско Сдружение

Кeлията „Буразери“ на Света Гора-Атон Атон

12/2/2020

Келията Буразери, също наричана Белозерка, е подчинена на свещен светогорски манастир Хилендар. Намира се в Карея, южно от Скита на Свети Андрей (Сарай).

В миналото Карея е била много по-малка и келията се е намирала извън нейните граници, на пътя от морето. Според легенда, архиепископ Сава Сръбски в края на дванадесети век е заминал за Йерусалим скоро след възстановяването на изоставения манастир Хилендар. На връщане, лодката му спряла от източната страна на Атонския полуостров. Той обаче изгубил пътя към Карея и прекарал една нощ в почти пуста килия, която намерил по пътя си. На сутринта Свети Сава благодарил на монаха, който я обитавал, а подвижникът я предоставил за обитаване на Свети Сава. Свети Сава възстановил килията и ходил до нея, когато трябвало да търси усамотение.

През 1882 г. в нея пребивава ученикът на известния Хаджи-Георги - руският монах Антоний, по благословията на руския игумен Макарий и изповедник Иероним. Заедно с него дошли 12 руски послушници, които го последвали.

Петър, по-големият син на монаха Антоний, който впоследствие станал първенствуващ на келията, бил и постриган за монах нея. Той поема тежестта на обновяването на келията. Петър трябвало да помоли за помощ Русия пишейки много молби.

Келията има два храма. Главният е в чест на Свети Николай, а другия е посветен на Закрилата на Богородица. Келията е добре известна на Света Гора-Атон и е по-скоро малък манастир, отколкото келия.

Предание за чудотворната икона на Пресвета Богородица „Парамития"(Утешение) от свещен манастир Ватопед на Света Гора-Атон

6/2/2020

Преданието ни казва, че върху иконата Парамития, първоначалният израз на лицата и телата на фигурите на Младенеца Христос и Пресвета Богородица се променили, когато се случило следното чудо. На 21 януари 1321 г., игуменът на манастир Ватопед Свети Генадиос, отишъл да вземе ключовете от главната порта на манастира, които били при иконата, за да ги даде на монаха, който отговарял за отварянето на портите.

Той не знаел, че пирати били пристигнали тайно на брега на манастира и се криели, очаквайки сутринта да се отворят портите и да започнат атака срещу манастира. Игуменът, който бил останал след края на сутрешната служба за да продължи молитвата си, преди да вземе ключовете, чул тези думи от иконата на Пресвета Богородица:

“Днес не отваряйте манастирските порти, а се качете на манастирските стени, за да отблъснете идващите разбойници!”.

Гласът повторил същото още веднъж. Игуменът погледнал към иконата и видял как Младенецът протяга ръка, за да закрие устата на Богородица с думите:

“Не, Майко Моя, не им говори това! Те трябва да пострадат, защото дават обети, които не спазват!”

Тогава Божията майка отместила от устата си ръката на своя Божествен Син и за трети път отправила своето предупреждение. Иконата застинала така – ръката на Христос в тази на Дева Мария, чиято глава е леко наклонена надясно, за да изрече свободно словата си. Така манастирското братство успяло да предпази светините и съкровищата на обителта от пиратите, които междувременно наистина били обсадили манастира.

Така иконата спечелила и рядкото си наименование „Неръкотворна". Монасите, по чудо спасени от пиратите, благодарили на Пресвета Богородица и нарекли иконата „Парамития”, което означава „Утешаващата”.

Иконата е стенопис и се намира на място извън Главната църква (Католикон) до параклиса, кръстен на нея. В памет на това чудотворно събитие пред иконата на чудесата гори вечна лампа. Всеки ден се отслужва Божествената литургия и се пее молитвен канон в чест на иконата. По-късно се изписва вярно копие на оригиналната икона.

Протатският храм и иконата "Достойно есть" в Карея на Света Гора-Атон

24/1/2020

Карея е административния център на самоуправляващата се монашеска общност на Света Гора-Атон и седалище на „протосите“(първите) от Х век. По това време селището се е състояло от някои по-стари манастири и резиденции на представители на по-далечните.

Събранията на монасите обикновено се провеждат на 15 август, празника на Успение Богородично, в църквата Протатон, сърцето на монашеството на Атон. Тук се уреждат спорове между манастири и взимат общи решения..

Посветен на Успение Богородично, Протатския храм е голяма трикорабна базилика с притвор. Построен през IX век от император Михаил III, той е разширен от Никифор II Фока през 10 век и ремонтиран през царуването на Андроник II Палеолог (1282-1328 г.). Стенописите (около 1300 г.) са направени от Мануел Панселинос, чиято работа печели световно признание до наше време.

Изключителното изобилие от рисувани стенописи, освободени от всякаква абстракция и отличаващи се с изящни фигури, които се доближават до определянето на квинтесенцията на човека, придават превъзходен материален израз на визията на Палеологическото изкуство.

Близо до Протатон, на североизток, е камбанарията (датираща от 1781 г.), поддържана от два трапецовидни крака, които образуват сводеста галерия. Има няколко камбани, най-голямата от които тежи 1200 кг.

Иконостасът е изработен от мрамор и принадлежи към десети век. На трона в Светия олтар се намира най-известната икона на Света Гора-Атон, Майката на Господа „Кариотиса”, известна най-вече като „Достойно есть”(Аксион ести).