Балканско Атонско Сдружение

Годишна смяна състава на Свещената Епистасия на Света Гора-Атон

21/6/2022

На 14 юни, с тържествен камбанен звън на храмовите камбани на Протатския храм в административния център на Света Гора-Атон Карея се извърши смяна на състава на Свещената светогорска Епистасия.

Досегашния протепистат отец Георги Ватопедски предаде служението на отец Христофор от Иверската света обителСъставът на Епистасията бе допълнен от отец Теофил от манастир Пантократор, отец Иероним от Симоно Петра и отец Никифор от манастира Филотей.

Гръцкото правителството бе представлявано от заместник-министъра на гражданската защита Лефтерис Ойконому. Също присъстваха политическият командир на Света Гора-Атон Атанасиос Мартинос, заместник губернаторът Аристос Касмироглу, кметът на Солун Константинос Зервас и представители на полицейските власти на Света Гора-Атон.

ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ-БП ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩОТО ПРОВЕЖДАНЕ НА ГЕЙ ПАРАД В СОФИЯ

17/6/2022

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Светият Синод на родната ни православна Църква категорично изразява своето неодобрение и несъгласие, и се противопоставя на организирането и провеждането на гей парад на 18 юни (събота) т.г. в скъпата ни столица София.

Водени от загриженост за човека, който е създаден по Божий образ и подобие, с бащинска загриженост подчертаваме изконните истини за човечеството и настоятелно потвърждаваме, че хомосексуалното поведение е напълно съзнателно и греховно променяне на дадената от Бога полова идентичност. Половата ориентация не е въпрос на избор, а е както свидетелстват страниците на Свещеното Писание – твърдо установена даденост.

Като пастири сме силно притеснени от засилващите се тенденции сред българското общество, в което приемането на хомосексуалните действия като нещо нормално и дори естествено сред младежта се увеличава. Проповедта и гласът на Църквата Христова в света наред със своето онтологично действие - да посочва категорично кое е добро и кое е зло е и да проповядва с бащинска загриженост библейските и християнски нравствени ценности завещани ни от Самия наш Творец.

Извършването на греховете на плътското взаимодействие на хора от един и същ пол, са противоестествени и неприсъщи на човешката природа. Ето защо, независимо от обстоятелствата при съзнанетелния избор за извършването на този грях, Православната църква не може да намери извинение за подобни действия и взаимоотношения.

Цялата православна антропология, категорично заявява, че единствената цел на човешкия живот, включително телесното му битие, е да прославя Бога. Тя подчертава и Христовата заповед: „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48); както и увещаването на св. апостол Павел – „прославете Бога в телата си!” (1 Кор. 6:20).

Православната църква всякога се е обявявала за зачитането на свободната воля на човека в избора определящ живота му. Но наред с това, категорично е отстоявала моралните истини, без да се влияе от натиска на силните на деня, от модата и суетата на времето.

Светият Синод е силно обезпокоен и от факта, че при орагнизирането на гей парада, из улиците на столицата на Обичната ни Родина, ще бъде използвана нарочна подвижна сцена за деца, които ще бъдат живи наблюдатели и дори участници в това неприемливо събитие, защото „който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6).

Призоваваме всички отговорни институции да сторят всичко по силите си за спирането на този акт на помрачение на ума и въвличането на най-малките и чисти по сърце в това събитие, проява на най-висша форма на разложение в нравствените и морални принципи в обществото ни.

Като отправяме искрена молитва към Господ Иисус Христос да просвети сърцата на всички, които се готвят да участват в непристойното събитие в София на 18.06.2022 г., да укрепи хората, от които зависи спирането на предстоящото събитие и да им даде разум да познаят Истината.

bg-patriarshia.bg

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника Възнесение Господне

2/6/2022

„Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас.“( Кондак, гл. 6)

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Боговдъхновените слова на химнописеца ни откриват най-важното, което трябва да знаем за празника на светото Възнесение на нашия Господ Иисус Христос. След като в продължение на четиридесет дни след Своето славно, всепобедно Възкресение пребиваваше с учениците, в този ден Спасителят се възнася на Небесата, възнасяйки там и човешката природа, вече очистена от всичко греховно, което я беше повредило вследствие от непослушанието на прародителите в райската градина. С Възнесението на Христос нашата природа веднъж и завинаги достигна до своето крайно предназначение, намирайки място в Царството на вечния живот, което е Царство Божие – Царство на любовта, светлината и живота. Такъв е смисълът на Христовото богочовешко дело: да бъде съединено земното с небесното, да може човекът, който е бил сътворен по Божи образ, да достигне и до богоуподобяването, да осъществи своето крайно предназначение.

Същевременно, макар и възнасяйки се, Господ не остави света и човеците, и това е другата важна истина, която не бива да забравяме и с която следва да живеем в земните си дни. Още във времето на Своето земно служение Спасителят беше засвидетелствал пред учениците, че „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И ето че днес казаното от Него се потвърждава, намирайки израз в радостното свидетелство от празничното богослужение, което възпява днешното събитие и казва: „… възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш (с нас) неотстъпно“. Та нима Христовото присъствие в живота ни не е нещо, което всеки християнин може да потвърди от личния си опит от живота и подвига във вярата? Нима ще се намери човек, който нито веднъж да не е почувствал благодатна помощ, подкрепа и закрила от нашия Господ, заедно с Неговото милосърдие и безгранично човеколюбие? Нима може да има християнин, който да се усъмнява в казаното от Него: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20)?

За съжаление, понякога ставаме свидетели на събития, които подлагат на съмнение вярата ни в Божието присъствие в живота ни и оставаме с усещането за крайна богооставеност – сякаш Господ вече не благоволи към света и човечеството. Това усещане се възприема и днес, когато виждаме тържествуването на злото, което води до това брат да вдигне ръка срещу брата си, което наблюдаваме през последните месеци в братска Украйна. В такива моменти е много трудно да съхраним вярата си чиста и силна, но знаем и сме убедени, че Господ допуска всички изпитания и изкушения в живота ни не за да направи от нас маловерци, а тъкмо обратното, за да укрепи и усили вярата ни. Тогава, когато най-силно се съмняваме в смисъла на живота и съществуването си, от нас, като християни, се очаква най-много да утвърждаваме този смисъл и да работим за неговото постепенно осъществяване.

Затова, възлюбени, нека в деня на светото Възнесение да се възрадваме с радостта и удивлението на първите Христови ученици и да бъдем и ние верни свидетели за това, че „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава“ (1 Тим. 3:16). Нека в този свят и светъл ден да се възнесем високо над всичко онова, което ни отдалечава от Христовата любов, което помрачава вътре в нас Божия свят образ, според който сме били сътворени. Да страним от греха, да следваме Господнята свята и съвършена воля и във всичките си помисли, думи и дела да търсим не човешката, а Божията правда. Това е, което очаква от нас и на което се радва Господ Иисус Христос, заедно с цялата небесна и земна Църква.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
bg-patriarshia.bg

Сказание за чудотворната светогорска икона на Божията Майка - „Отрада" или „Утешение"(тропар и молитви)

3/2/2022

Тази пресладка икона е стенопис от XIV век, който някога се е намирал в десния край на външния притвор на съборния храм и след извършването на чудото е бил пренесен в специален параклис, наречен на името на Света Богородица „Утешение".

Някога имало обичай, излизащите от съборния храм отци след края на утренята да целуват тази икона на Света Богородица, която тогава се намирала във външния притвор и там игуменът давал на вратаря ключовете на затворените през нощните часове порти на манастира, за да ги отключи. Преданието разказва, че на 20 януари 1320 година шайка разбойници се приближила до Света Гора с намерението на разсъмване, веднага щом бъдат отворени портите на един от най-хубавите манастири - Ватопедския, да нахълтат вътре, да избият монасите и да разграбят манастирското богатство. Вечерта разбойниците слезли на брега и се скрили в растящите край манастира храсталаци. Но Пазителката на Света Гора Пресвета Дева Богородица не допуснала варварският замисъл на безбожниците да бъде изпълнен. На следващия ден, 21 януари, след края на утренята, когато всички братя се разотишли по килиите си за кратък отдих, а игуменът дал ключовете на вратаря, за да отключи портите, иконата оживяла и Пресвета Богородица рекла: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Тогава - о, Царю на чудесата, Христе! - държаният в скута на Пресвета Богородица Иисус протегнал ръчичката Си, затворил устата на Пресветата Си Майка и й рекъл:- Не, Майко Моя, не им казвай това. Остави ги да бъдат наказани, както заслужават, защото пренебрегват монашеските си задължения! Тогава Пресвета Богородица с голямо майчино дръзновение към Нейния Син и Бог хванала ръчичката на Христос и я отместила от устата Си и извъртяла надясно главата Си, отдалечавайки лицето Си от ръката на Христос, и казала за втори път на игумена:- Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Гледайте да се покаете, защото Синът Ми е разгневен срещу вас! И казала за трети път: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските порти и прогонете разбойниците!

Поразен от ужас от това страшно чудо, игуменът веднага събрал всички братя, предал им случилото се, думите на Божията Майка към него и думите на Господ Иисус Христос, произнесени към Нея, и всички с крайно изумление забелязали, че ликовете на Пресвета Богородица и на Господа и въобще композицията на цялата икона са придобили нов вид в сравнение с предишния, а Христос, въпреки че е младенец, има строго лице на Съдия. С чувство на дълбока признателност те прославили застъпничеството и грижата на Пресвета Богородица и на милващия ги заради Нея Господ. След това се качили на манастирските стени и с наличните в манастира оръжия отблъснали нападението на разбойническата шайка.

Оттогава и досега тази чудотворна икона на Божията Майка е известна под името Отрада или Утешение. Ликовете на Богородица и Иисус Христос са останали в същото положение, което заели при трикратния глас, чут от игумена, тоест божествената Майка държи протегнатата ръчичка на Своя Предвечен Младенец и Господ под устата Си и е извърнала главата Си надясно, опитвайки се да отдалечи устата Си от протегнатата десница на Христос, за да може свободно да предупреди избраниците Си за надвисналата над тях опасност. Лицето на Божията Майка изразява състрадателна любов. Взорът й излъчва кротост и милосърдие. Върху устата й почива тиха усмивка на поздрав и утешение. А лицето на младенчестващия Бог не е такова. То е страшно, във всичките му черти се забелязва гняв, погледът е пълен със строгост и неумолим съд. С положителност може да се каже, че напълно точните характерологични черти на тези божествени лица - на Предвечния Младенец - Бог, Съдията на всички живи и мъртви, и на прелюбвеобилната Покровителка и Застъпница на всички, които е пълна вяра търсят Нейния небесен покров и властно застъпничество, но особено чертите на Христос, нашия Спасител, са почти неуловими за четката на художник иконописец. И наистина тази икона действително е неръкотворна, тъй като образът, който съществува днес, е изработен от Благодатта на Бога след чудотворната намеса на Пресвета Богородица, спасяването на манастира и наричането й „Панагия Парамития", тоест „Утешение" или „Отрада". Както казват поклонниците на манастира, които не се насищат да я гледат, гледането на сладкото изражение на лицето на Пресветата отморява и утешава душата на човека.

С това чудо още веднъж се показва в съгласие с общото вярване на Светата Църква майчиното дръзновение на Богородица да посредничи за греховете на човешкия род „пред Нейния Син и Бог" и да го спасява с ходатайствените Си молитви от бедите и нещастията, които той справедливо е заслужил заради многото си грехове. Сега чудотворната икона се намира в едноименния параклис „Пресвета Богородица Отрада или Утешение", на стената до дясната певница. След извършването на чудото монасите поддържат неугасимо кандило пред нея. Всеки петък в параклиса се извършва божествена света литургия, а ежедневно се пее Молебен канон на Пресвета Богородица. Във „Ватопед" от векове съществува обичай чинът на пострижение в монашество на всички братя от манастира да се извършва само в този параклис. По-рано е съществувал и обичай там да се провежда и лечението на болните монаси.

С иконата на Пресвета Богородица „Отрада" или „Утешение" е свързан и животът на преподобни Неофит, който е бил просмонарий в едноименния параклис. Веднъж преподобният бил изпратен по манастирски дела за известно време в един метох на остров Евбея. Там се разболял тежко и помолил Пресвета Богородица да го удостои да почине в манастира на покаянието му. Тогава незабавно чул гласа на Пречистата да му казва: - Неофите, замини за манастира си и след една година да си готов!

След като благодарил на Пресветата за удължаването на живота си, което му дарила, преподобният казал на послушника си да се приготви за път. И действително след изтичането на годината, един ден, след като се причастил със светите Тайни, като се качвал по стълбата пред параклиса „Пресвета Богородица Утешение", отново чул гласа на Пресветата: - Неофите, дойде времето на излизането ти от този свят. Преподобният отишъл в килията си, почувствал неразположение и след като получил прошка от цялото братство, предал духа си в обятията на Божията Майка.

Празникът в чест на чудотворната икона на Божията Майка „Отрада" или „Утешение" се извършва на 21 януари/3 февруари.

Тропар, глас 4
Нека сега усърдно да прибегнем към Богородица ние, грешните и смирените, като Я призовем с покаяние от дълбините на душата си: „Владичице, помогни, смили се над нас, побързай да ни помогнеш, загиваме от многото си прегрешения. Не отпращай рабите Си празни, защото Ти си нашата надежда.

Молитва първа
Надеждо на всички краища на земята, Пречиста Дево Богородице, Утешение и Отрада наша! Не се гнуси от нас, грешните, защото на Твоята милост се надяваме. Угаси греховния пламък и ороси с покаяние изсъхналите ни сърца. Очисти ума ни от греховни помисли. Приеми моленията, които Ти принасяме от душа и сърце, и с въздишка. Бъди Ходатайка за нас пред Твоя Син и Бог и отклони гнева Му от нас с майчините Си молитви. Укрепи православната вяра в нас, вложи дух на страх Божий, на смирение, търпение и любов. Изцели душевните ни и телесни рани, усмири бурята на злите вражески нападения. Свали от нас товара на греховете ни и не ни оставяй да загинем докрай. Дай ни Твоята милост и святото Си благословение на всички, които стоим тук и Ти се молим, и винаги бъди с нас, като даваш на идващите при Теб отрада и утешение, помощ и застъпничество, та всички да Те прославяме и да Те величаем до последния си дъх. Амин.

Молитва втора
О, Пресвета Дево, Майко на Господа, Царице на небето и земята! Чуй многострадалната въздишка на душата ни, погледни от светата Си висота към нас, които с вяра и любов се покланяме на пречистия Ти образ. Защото ето, потапяни от грехове и връхлитани от скърби, като гледаме Твоя образ, Ти сякаш си сред нас, и Ти принасяме смирените си моления. Защото нямаме друга помощ, нямаме друго застъпничество, нямаме друго утешение, освен Теб, о Майко на всички скърбящи и обременени! Помогни на нас, немощните, премахни скръбта ни, упъти в правия път нас, заблудените, излекувай и спаси обезнадеждените, дари ни да прекараме останалото време от живота си в мир и тишина, дай ни християнска кончина и на Страшния Съд на Твоя Син ни бъди Милосърдна Застъпница, та винаги заедно с всички угодили на Бога да Те възпяваме, величаем и прославяме като блага Застъпница на християнския род. Амин.

Честито Рождество Христово и благословена Новата 2022 Година!

31/12/2021

13 януари - денят на прославянето на Свети Паисий Атонски (2015 г.)

31/12/2021

Свети Паисий Атонски е роден на 25 юли 1924 г. в Кападокия. През 1949 г., веднага след като отбива военната си служба, той отива в Света гора Атон, за да стане монах. По-късно монахът Паисий Светогорец се премества в манастира Кутлумуш, където се разболява тежко и след лечение в болница, на 12 юли 1994 г. се представя пред Господа. Тези, които познавали светеца, отбелязвали изключителната му нестяжателност(отстраняване от земните грижи, пълна свобода от земните зависимости).

Свети Паисий Светогорец е канонизиран 21 години след смъртта си, на 13 януари 2015 г. Старецът е уважаван заради духовното си ръководство и аскетичния си живот, заради любовта си към всеки от нас...

Гробът му се намира в манастира "Свети Йоан Богослов" край село Суроти, близо до Солун, и оттогава не спира да се стича поток от хора, желаещи да се поклонят на любимия старец, да поискат благословия и да му благодарят за молитвите и помощта.

В деня на възпоменанието на Свети Паисий хиляди вярващи се събират на гроба му...
Свети преподобни отче наш Паисие, моли се на Бога за нас!

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Неделята на всеопрощението

31/12/2021

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В неделята на всеопрощението, когато Църквата ни призовава към най-дълбокото сърдечно покаяние за нашите грехове, мислите ни са насочени към един от най-тежките грехове, на който е способен човекът – този на братоубийствената война. Със съкрушени сърца сме свидетели на ново тържество на злото в нашия свят. Трудно ни е да осмислим всичко онова, което се случва пред очите ни, и не можем да намерим разумно обяснение. Прошката, която трябва да търсим и за която се молим днес, е на първо място и най-вече от Бога, да прости за стореното, да приеме при Себе Си жертвите на войната, да прости, като човеколюбец, всички наши грехове, с които опетняваме Неговия образ, според който Той ни е създал.

Като християни, имаме силата на молитвата и покаянието – средствата, чрез които, както свидетелства Свещеното Писание, могат да се променят различни обстоятелства и събития. Предстоящият Велик пост трябва да бъде за всекиго от нас време на истинско сърдечно съкрушение и на гореща молитва за мир в целия свят. Нека отворим сърцата си и бъдем християни не само на думи, но и на дело. Нека всеки от нас да допринесе с каквото може и подаде ръка на страдащите, та да проявим милосърдието, което Сам Бог показва към нас, независимо от нашите грехове, и към което Той ни призовава: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Нашата молитва, покаяние и пост няма да имат стойност пред очите на Небесния ни Отец, ако не бъдат съпроводени от дейна любов към нуждаещите се.
Встъпвайки в благословеното време на поста, сам пръв се обръщам към всички вас и прося прошка от всекиго и за всичко! Както и пръв прощавам на всички и моля Христа Спасителя да прости на всички човеци всяко волно и неволно прегрешение, като ни обгърне с божествената Си любов и ни спаси като благ и човеколюбец!

Нека по подобие на древния израилски народ, който излезе от Египет, така и ние да излезем от страната на греха и страстите. Нека по примера на свети Йоан Кръстител пребъдваме в покаяние и молитва, и по образа на Самия Спасител – простим на всички, дори и на онези, които ни вършат зло, защото само тогава ще познаят, че сме Христови ученици (Йоан 13:35), когато прощаваме, търсим прошка и проявяваме дела на любов.

Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Леки и спасителни пости!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Годишна смяна състава на Свещената Епистасия на Света Гора-Атон

ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ-БП ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩОТО ПРОВЕЖДАНЕ НА ГЕЙ ПАРАД В СОФИЯ

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника Възнесение Господне

Сказание за чудотворната светогорска икона на Божията Майка - „Отрада" или „Утешение"(тропар и молитви)

Честито Рождество Христово и благословена Новата 2022 Година!

13 януари - денят на прославянето на Свети Паисий Атонски (2015 г.)

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Неделята на всеопрощението

AРХИВ2021 година2020 година2019 година​2018 година2017 година2016 година2015 година2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година

AРХИВ

2021 година
2020 година
2019 година
2018 година
2017 година
2016 година
2015 година
2014 година
2013 година
2012 година
2011 година
2010 година