Светата и чудотворна икона на Св. Богородица Геронтиса се пази в Светия манастир Пантократор на Света Гора и е централна икона в манастира. Тази икона има дълга история; преданието разказва, че тя е дар на манастира от византийския император Алексий I Комнин. Тя е копие на мозаечната икона на Св. Богородица Скоропослушница, която се намирала в манастира Пантократор в Константинопол, построен от същия император. Сред всички преносими икони тази е единствената, която показва Св. Богородица в цял ръст в молитвена поза.
Първото чудо от иконата станало в първите години от царуването на Алексий I Комнин, когато той започнал да строи първоначалната малка обител на 500 м от днешното здание, на хълма, където днес се намира параклисът на св. Атанасий Александрийски. По онова време, докато строителите работели през нощта, иконата на Св. Богородица заедно с инструментите на работниците, напуснала мястото без никой да знае как и на сутринта, като се опитвали да ги намерят къде са, ги намерили на мястото, където е построен манастирът днес. По онова време мястото било пусто. Този инцидент се повторил много пъти и накрая те почнали да разбират, че волята на Св. Богородица е манастирът да бъде построен на мястото, което Тя Самата е избрала. Така, първоначалната част на манастира била построена.
По късно на иконата било дадено името Геронтиса (Игуменка) след едно забележително чудо, което направила Св. Дева Мария. Първоначалното място на иконата било в олтара, зад Светия Престол. Докато иконата била още на това място, един особено добродетелен човек, който бил игумен на манастира, (геронтас), се готвел да умира, защото бил твърде болен. Чрез своето откровение свише той научил, че ще умре и пожелал да приеме Свето Причастие и да бъде благословен с животворящите Тайни Христови. Поради това той помолил йеромонаха, който служил него ден да приключи Светата служба малко по – бързо. Йеромонахът не отвърнал на желанието на игумена и продължил службата. Самата Света Богородица била тази, Която се намесила да накара служещия свещеник да промени своето предразположение. Нейният глас, като изкомандвал, му наредил да ускори службата, така че да има възможност да даде последно Причастие на стария игумен (геронтас). И той така и направил. Когато геронтас приел последно Причастие, той починал и оттогава дали на иконата името Геронтиса, защото Я свързвали с това събитие. Веднага след това иконата била преместена и поставена извън олтара, на лявата колона на главната църква, където се намира и до днес, за улеснение на поклонничеството. Иконата била покрита със сребро, превъзходно произведение на изкуството, направено по молба на Св. Дева Мария. Разноските му поела една богата жена от Константинопол.
Делвата, която се вижда на сребърния обков, била направена да напомня за чудото, което Св. Богородица извършила през 17 в., по времето, когато манастирът страдал от недостиг на масло. Липсата на масло и нуждата за оцеляване били толкова силни, че отците напускали манастира в търсене на по – добър живот. Тогавашният игумен ги подбуждал настойчиво да вярват и да обърнат надеждата си към Геронтиса; той им казал, че също се моли и е възложил цялата си надежда на Нея. Св. Богородица отвърнала на техните очаквания; една сутрин монасите видели масло, което излизало от склада, където се пазели празните делви. Те влезли в склада и видели, че от една от делвите, която все още съществува днес, маслото преливало и се разливало по земята. Те разбрали намесата на Св. Богородица.
Друго чудо се случило по времето на нападенията на сарацинските пирати. Сред реликвите, които те награбили, била иконата на Геронтиса. Един от пиратите се опитал да махне сребърния обков и да използва дървото като факла, за да си запали лулата, като по този начин да обезчести иконата. Щом опитал да разцепи иконата, излезли огън и дим, и той не само се ужасил, но и ослепял. Неговите приятели, ужасени от инцидента, хвърлили иконата в един кладенец между градините и пристанището на манастира и заминали. Отците от манастира междувременно били заминали бързо и не знаели за случая. След много години кладенецът бил запълнен и никой не знаел нищо за иконата. След осемдесет години, когато дошло време пиратът да умре, душата му не можела да излезе от тялото и той се мъчел. Той казал на роднините си да поправят неговата глупост, дори и след неговата смърт; роднините дошли и разказали за случая на монасите, които намерили местонахождението на кладенеца. Когато го отворили, за голямо учудване видели, че иконата била все още вътре, като стояла права, сякаш е човек, събрал колене, стоейки на известно разстояние от стените. Най – удивителното от всичко бил фактът, че свещта, след толкова много години, била запалена. После те взели иконата и я поставили в главната църква, където се намира днес. Поклонниците черпят вода от кладенеца за благословение.
Друга чудотворна намеса на Геронтиса била, когато тя спасила манастира от пожар на 1 декември 1948г. чрез нейното копие, което било наречено Спасителка от пожар. След това чудо 2 декември е установен като дата на иконата Св. Богородица Геронтиса, когато се честват и намирането на иконата, и потушаването на пожара, както и много други чудеса.
Иконата била поставена на изящна мраморна поставка, конструирана със средствата и грижата на главния игумен на Пантократор Теофил от Лемнос. През 1997 г. за пръв път поставката била разпечатана пред представители на Археологическата служба и Светата икона била разкрита.
За голямо удовлетворение на отците на манастира, продължителното предание, обогатявало историята на Св. Богородица Геронтиса, било потвърдено. Останките на древната икона на Св. Богородица Геронтиса били намерени, проядени от червеи (1,92 х 0,74см), когато в същото време останалото от първоначалния рисунък излъчвало приятен аромат и непосредствена утеха за Нейните деца. Върху останките било поставено житиеписно платно, където се виждала Св. Богородица в късно-византийски стил. Когато бил поставен сребърния обков на иконата, произведение на изкуството, направено в Русия (Санкт-Петербург) в средата на 19 в., с ковано и лято сребро и частични златни декорации, монасите, поради липса на единство на обкова с представянето на иконата, били принудени да нарисуват частта, която се виждала от обкова, т.е. лицето и двете ръце.
Св. Богородица Геронтиса върши много чудеса, ето защо болни хора насочват надеждите си с вяра към Нея. На безплодни жени Тя дарява деца, на раковоболни Тя дава здраве, на ученици просвещение и на разнообразните човешки нужди, като Скоропослушница, намира незабавно решение, напътства вярващите и става съветник в техния живот. Геронтиса предлага специална милост и благословение за увеличението и извършването на какъвто и да е вид работа; многобройни благочестиви поклонници свидетелстват, че след като са видели иконата на Геронтиса, тяхната работа нараснала и напреднала.
Нейният лик е ласкав, приятен и пълен с милост, оставящ у всеки поклонник чувство на радост, въодушевление, ликуване, надежда, утеха и милост, доказвайки, че нуждите на Нейните деца са много по-важни за Нея и че винаги помага на вярващите.
Видеото е любезно предоставено от наш съмишленик от Гърция.
Първото чудо от иконата станало в първите години от царуването на Алексий I Комнин, когато той започнал да строи първоначалната малка обител на 500 м от днешното здание, на хълма, където днес се намира параклисът на св. Атанасий Александрийски. По онова време, докато строителите работели през нощта, иконата на Св. Богородица заедно с инструментите на работниците, напуснала мястото без никой да знае как и на сутринта, като се опитвали да ги намерят къде са, ги намерили на мястото, където е построен манастирът днес. По онова време мястото било пусто. Този инцидент се повторил много пъти и накрая те почнали да разбират, че волята на Св. Богородица е манастирът да бъде построен на мястото, което Тя Самата е избрала. Така, първоначалната част на манастира била построена.
По късно на иконата било дадено името Геронтиса (Игуменка) след едно забележително чудо, което направила Св. Дева Мария. Първоначалното място на иконата било в олтара, зад Светия Престол. Докато иконата била още на това място, един особено добродетелен човек, който бил игумен на манастира, (геронтас), се готвел да умира, защото бил твърде болен. Чрез своето откровение свише той научил, че ще умре и пожелал да приеме Свето Причастие и да бъде благословен с животворящите Тайни Христови. Поради това той помолил йеромонаха, който служил него ден да приключи Светата служба малко по – бързо. Йеромонахът не отвърнал на желанието на игумена и продължил службата. Самата Света Богородица била тази, Която се намесила да накара служещия свещеник да промени своето предразположение. Нейният глас, като изкомандвал, му наредил да ускори службата, така че да има възможност да даде последно Причастие на стария игумен (геронтас). И той така и направил. Когато геронтас приел последно Причастие, той починал и оттогава дали на иконата името Геронтиса, защото Я свързвали с това събитие. Веднага след това иконата била преместена и поставена извън олтара, на лявата колона на главната църква, където се намира и до днес, за улеснение на поклонничеството. Иконата била покрита със сребро, превъзходно произведение на изкуството, направено по молба на Св. Дева Мария. Разноските му поела една богата жена от Константинопол.
Делвата, която се вижда на сребърния обков, била направена да напомня за чудото, което Св. Богородица извършила през 17 в., по времето, когато манастирът страдал от недостиг на масло. Липсата на масло и нуждата за оцеляване били толкова силни, че отците напускали манастира в търсене на по – добър живот. Тогавашният игумен ги подбуждал настойчиво да вярват и да обърнат надеждата си към Геронтиса; той им казал, че също се моли и е възложил цялата си надежда на Нея. Св. Богородица отвърнала на техните очаквания; една сутрин монасите видели масло, което излизало от склада, където се пазели празните делви. Те влезли в склада и видели, че от една от делвите, която все още съществува днес, маслото преливало и се разливало по земята. Те разбрали намесата на Св. Богородица.
Друго чудо се случило по времето на нападенията на сарацинските пирати. Сред реликвите, които те награбили, била иконата на Геронтиса. Един от пиратите се опитал да махне сребърния обков и да използва дървото като факла, за да си запали лулата, като по този начин да обезчести иконата. Щом опитал да разцепи иконата, излезли огън и дим, и той не само се ужасил, но и ослепял. Неговите приятели, ужасени от инцидента, хвърлили иконата в един кладенец между градините и пристанището на манастира и заминали. Отците от манастира междувременно били заминали бързо и не знаели за случая. След много години кладенецът бил запълнен и никой не знаел нищо за иконата. След осемдесет години, когато дошло време пиратът да умре, душата му не можела да излезе от тялото и той се мъчел. Той казал на роднините си да поправят неговата глупост, дори и след неговата смърт; роднините дошли и разказали за случая на монасите, които намерили местонахождението на кладенеца. Когато го отворили, за голямо учудване видели, че иконата била все още вътре, като стояла права, сякаш е човек, събрал колене, стоейки на известно разстояние от стените. Най – удивителното от всичко бил фактът, че свещта, след толкова много години, била запалена. После те взели иконата и я поставили в главната църква, където се намира днес. Поклонниците черпят вода от кладенеца за благословение.
Друга чудотворна намеса на Геронтиса била, когато тя спасила манастира от пожар на 1 декември 1948г. чрез нейното копие, което било наречено Спасителка от пожар. След това чудо 2 декември е установен като дата на иконата Св. Богородица Геронтиса, когато се честват и намирането на иконата, и потушаването на пожара, както и много други чудеса.
Иконата била поставена на изящна мраморна поставка, конструирана със средствата и грижата на главния игумен на Пантократор Теофил от Лемнос. През 1997 г. за пръв път поставката била разпечатана пред представители на Археологическата служба и Светата икона била разкрита.
За голямо удовлетворение на отците на манастира, продължителното предание, обогатявало историята на Св. Богородица Геронтиса, било потвърдено. Останките на древната икона на Св. Богородица Геронтиса били намерени, проядени от червеи (1,92 х 0,74см), когато в същото време останалото от първоначалния рисунък излъчвало приятен аромат и непосредствена утеха за Нейните деца. Върху останките било поставено житиеписно платно, където се виждала Св. Богородица в късно-византийски стил. Когато бил поставен сребърния обков на иконата, произведение на изкуството, направено в Русия (Санкт-Петербург) в средата на 19 в., с ковано и лято сребро и частични златни декорации, монасите, поради липса на единство на обкова с представянето на иконата, били принудени да нарисуват частта, която се виждала от обкова, т.е. лицето и двете ръце.
Св. Богородица Геронтиса върши много чудеса, ето защо болни хора насочват надеждите си с вяра към Нея. На безплодни жени Тя дарява деца, на раковоболни Тя дава здраве, на ученици просвещение и на разнообразните човешки нужди, като Скоропослушница, намира незабавно решение, напътства вярващите и става съветник в техния живот. Геронтиса предлага специална милост и благословение за увеличението и извършването на какъвто и да е вид работа; многобройни благочестиви поклонници свидетелстват, че след като са видели иконата на Геронтиса, тяхната работа нараснала и напреднала.
Нейният лик е ласкав, приятен и пълен с милост, оставящ у всеки поклонник чувство на радост, въодушевление, ликуване, надежда, утеха и милост, доказвайки, че нуждите на Нейните деца са много по-важни за Нея и че винаги помага на вярващите.
Видеото е любезно предоставено от наш съмишленик от Гърция.
