Балканско Атонско Сдружение

Кулата Колицу на Света Гора-Атон

4/12/2019

Кулата на Колицу първоначално е построена през 12 или 13 век, като част от стария манастир на Калеци. Манастирът е основан от членове на благородническото семейство Калеци от Мани и е кръстен или Калеци, или Колегио.

През 14 век кулата е реконструирана и предоставена на манастира Ватопед. Това, най-вероятно, се е случило през 1341 г. и е решение на византийския император Йоан VI Кантакузин, който през тази година е посетил Ватопед.

Снимките са направени от съмишленици на Балканско Атонско Сдружение, членове на групата „Приятели на Атон“.

Честната глава на свети Йоан Златоуст

20/11/2019

В светогорския манастир „Ватопед“ се съхранява честната глава на св. Йоан Златоуст. Едно от чудесата, свързани с тази светиня, в което всеки поклонник може сам да се увери, е нетленността на дясното ухо на светеца след повече от 1600 години. То е незасегнато от тлението и това се свързва с един конкретен епизод от живота на светия отец.

Той е имал ученик – свети Прокъл, който по-късно става патриарх Цариградски, който му помагал и посрещал посетителите, дошли при него.

Свети Йоан Златоуст бил прочут със своите тълкувания на Светото писание. Той също така тълкува посланията на Свети апостол Павел, на които много се възхищава. За да се увери, че тълкуването на Посланията е правилно, той помолил Бог да му даде знак.

Веднъж един велможа бил наклеветен пред император Аркадий, свален от поста и изгонен от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, за да не бъде забелязано посещението. Когато велможата пристигнал, Прокъл се приближил до вратата, но отвътре се чувал разговор. В житието на свети Прокъл се разказва как той бил озадачен кой може да е влязъл без негово знание. Надникнал през ключалката и видял, че свети Йоан седи на бюрото и пише, а благовиден мъж, леко наведен, гледайки и говорейки на светеца през рамо стоял до него. Прокъл казал на велможата, че св. Йоан сега е зает. Разговорът обаче продължил чак до разсъмване. Велможата си отишъл огорчен, без да бъде приет от патриарха.

На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя помощник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл отговорил:
– Да, идва, но аз не посмях да го пусна, защото с тебе беседваше някой друг почти цяла нощ.
– С кого съм беседвал? – учудил се свети Йоан – Никой не е идвал при мене тази нощ.
Прокъл му описал външния вид на човека, как той стоял близо до него и му говорел нещо на дясното ухо. После погледнал иконата на свети апостол Павел, която била на стената, и казал:
– Ето, този бе човекът, който бе при тебе нощес!

Радостно свети Йоан осъзнал, че това е знакът, който е поискал от Бога, относно неговите тълкувания на посланията на апостола. След като се консултирал с благородника, патриархът се съгласи да действа като посредник между благородника и императора. След кратко време благородникът отново получил достъп до двореца и правдата възтържествувала.

Тази година, за времето от 11 до 17 ноември, честната глава на свети Йоан Златоуст, бе изнесена от обителта за поклонение в град Солун. Снимките са от тържественото изнасяне на светинята от свещения манастир Ватопед, носена от игумена старец Ефрем и отплаването от Света Гора-Атон.

Новият скит, килията и гробницата на свети Йосиф Исихаст

30/10/2019

Новият скит на Света Гора-Атон е един от двата скита, принадлежащи на свещения манастир "Свети Павел". Намира се между манастира "Свети Павел" и скита „Света Анна“. Скитът е основан през 18 век. През 1760 г. е построена централната църква на скета (кириаконът) и посветена на Рождество Богородично. До кириаконът е гробищния параклис, посветен на Вси светии.

Старото име на скита е Свети Бенедикт или Свети Кръст, който сега се намира малко по-далеч и по-високо от днешното селище.

В близост до скета са открити множество гробове, монети и други артефакти. Тези открития подкрепят хипотезата, че през древни времена тук се е намирал един от градовете на Атон.

Днес Новият скит е гръцки и следва идиоритмичния начин на монашеския живот. Състои се от двадесет и осем каливи (малки колиби) и келии. Освен с рисуване, монасите тук се занимават с дървопластика, ювелирство, музика и малко земеделие.

Тук се намират гробницата на свети Йосиф Исихаст и неговата килия, разположени в крайната лява част на скита, отвъд неговата кулата.

Атон - Светата Планина(видео филм)

22/10/2019

С любезното съдействие на нашите партньори и съмишленици от Icarus Aerial Filming.

Скитът „Света Анна" на Света Гора-Атон

17/10/2019

Скитът „Света Анна“ (или Големия скит „Света Анна“) е един от четирите скита, принадлежащи на свещения манастир „Голямата лавра“ на Света Гора-Атон. Това е гръцки идиоритмичен (отшелнически) скит, състоящ се от петдесет и една келии и се намира на надморска височина от 340 м. в стръмен, но плодороден район, близо до връх Атон, в близост до Малкия скит „Света Анна“ и на около 800 метра от Новия скит.

Скитът „Света Анна“ е най-големия и най-стария скит на Света Гора - Атон и е основан през последните десетилетия на 17 век, за да се съхранява в него левия крак на Света Анна, Майката на Пресвета Богородица, донесен в този район от монаси през 1686 година.

По-голямата част от монасите обитаващи скита са заети с риболов и градинарство, а други практикуват иконография, дърворезба, производство на тамян и миниатюрно изкуство. Кириаконът(главния храм) е построен през 1754 г. и е посветен на Света Анна. В храма се съхраняват и мощите на няколко свети мъченици на Църквата.

Началась поездка митрополита Волоколамского Илариона в Болгарию

11/10/2019

9 октября 2019 года по благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руси Кирилла и по приглашению Великотырновского государственного университета председатель Отдела внешних церковных связей Московского Патриархата митрополит Волоколамский Иларион прибыл в Болгарию.

В аэропорту болгарской столицы митрополита Илариона и его спутников встречал Чрезвычайный и Полномочный посол Российской Федерации в Республике Болгария А.А. Макаров, главный секретарь Священного Синода Болгарской Православной Церкви епископ Мелнишский Герасим и настоятель подворья Русской Православной Церкви в Софии архимандрит Вассиан (Змеев).

В Софии председателя ОВЦС принял Святейший Патриарх Болгарский Неофит. Митрополит Иларион передал Предстоятелю Болгарской Православной Церкви братское приветствие Святейшего Патриарха и Кирилла, поздравил Его Святейшество с наступающим днем рождения и преподнес в дар святую панагию. Беседа прошла в теплой атмосфере взаимопонимания и доверия.

В тот же день председатель ОВЦС в сопровождении епископа Мелнишского Герасима посетил подворье Русской Православной Церкви в Софии. В Никольском храме подворья владыку Илариона приветствовал архимандрит Вассиан (Змеев).

В ответном слове архипастырь отметил важность дальнейшего укрепления братских связей между Русской и Болгарской Православными Церквами, пожелав отцу Вассиану помощи Божией в ответственном церковном служении.

Митрополит Волоколамский Иларион вручил одному из многолетних благотворителей подворья А.В. Кристову награду Отдела внешних церковных связей Московского Патриархата — медаль святителя Марка Эфесского, которой он был удостоен за помощь Никольскому храму и большой вклад в укрепление братских связей между Русской и Болгарской Церквами.

Затем в крипте храма у гробницы святителя Серафима, архиепископа Богучарского, владыка Иларион совершил молебен этому широко почитаемому в Болгарии святому. На молебне присутствовал Чрезвычайный и Полномочный посол России в Болгарии А.А. Макаров.

В поездке иерарха сопровождают секретарь ОВЦС по межправославным отношениям протоиерей Игорь Якимчук, секретарь ОВЦС по межрелигиозным отношениям священник Димитрий Сафонов, клирик московского храма иконы Божией Матери «Всех скорбящих радость» священник Роман Ивануса и иподиакон Вячеслав Ли.

Патриархия.ru

Предстоящо честване на 200-годишнината на новия съборен храм в свещен манастир Ксенофонт на Света Гора-Атон

10/9/2019

На 19 и 20 октомври, 2019 година, с голяма тържественост ще бъде отпразнувана 200-годишнината на новия съборен храм в свещен манастир Ксенофонт, на Света Гора-Атон.

Празнничните богослужения и мероприятия ще бъдат оглавени от Негово Всесветейшество, Вселенския Патриарх и Епископ на Света Гора-Атон Вартоломей.

Балканско Атонско Сдружение получи любезна покана от игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Алексей, за участие в празника.

Четиричленна делегация на Балканско Атонско Сдружение ще вземе участие в празника на обителта.

Преображение Господне в свещен манастир Кутлумуш на Света Гора-Атон

22/8/2019

С традиционната светогорска пищност и тържественост, на 19 август бе отпразнувано Преображение Господне, в свещен манастир Кутлумуш, който празник е и панигир на обителта.

Стотици поклонници от цял свят, между които и членове на Балканско Атонско Сдружение, бяха изпълнили манастира, отстоявайки дългото празнично всенощно бдение, което започна в 20:00 часа вечерта и завърши сутринта със света божествена литургия.

Празничното богослужение бе оглавено он Негово Високопреосвещенство Макарий, митрополит на Анеа от Константинополската Православна Църква. Гост на празника бе и игумена на свещен манастир Иверон Негово Високопреподобие архимандрит Натанаил. Съслужиха игумена на обителта Негово Високопреподобие архимандрит Христодул, манастирски отци и гости от съседните обители и келии. На празникът присъства и гражданския губернатор на Света Гора-Атон Константин Димцас.

Митрополит Макарий се обърна със слова на утешение към манастирското братство, свързвайки Празника на Преображение с живота на монаха, казвайки, че монашеския живот трябва да бъде непрестанна борба, за постигане вътрешно преображение по подобие на Таворското.

Архимандрит Христодул, благодари на Негово Високопреосвещенство за неговата любов към манастира и неговото братство, за щедростта към обителта, намираща изражение в множество дарения и материални помощи.

Всички гости на празника бяха озарени от светлината на Преображение Господно, рефлектираща в смиреното и благодатно гостоприемство на манастирското братство начело със своя игумен.

История на светата и чудотворна икона на Пресвета Богородица "Геронтиса" (Старица)/ Видео

2/8/2019

Светата и чудотворна икона на Св. Богородица Геронтиса се пази в Светия манастир Пантократор на Света Гора и е централна икона в манастира. Тази икона има дълга история; преданието разказва, че тя е дар на манастира от византийския император Алексий I Комнин. Тя е копие на мозаечната икона на Св. Богородица Скоропослушница, която се намирала в манастира Пантократор в Константинопол, построен от същия император. Сред всички преносими икони тази е единствената, която показва Св. Богородица в цял ръст в молитвена поза.

Първото чудо от иконата станало в първите години от царуването на Алексий I Комнин, когато той започнал да строи първоначалната малка обител на 500 м от днешното здание, на хълма, където днес се намира параклисът на св. Атанасий Александрийски. По онова време, докато строителите работели през нощта, иконата на Св. Богородица заедно с инструментите на работниците, напуснала мястото без никой да знае как и на сутринта, като се опитвали да ги намерят къде са, ги намерили на мястото, където е построен манастирът днес. По онова време мястото било пусто. Този инцидент се повторил много пъти и накрая те почнали да разбират, че волята на Св. Богородица е манастирът да бъде построен на мястото, което Тя Самата е избрала. Така, първоначалната част на манастира била построена.

По късно на иконата било дадено името Геронтиса (Игуменка) след едно забележително чудо, което направила Св. Дева Мария. Първоначалното място на иконата било в олтара, зад Светия Престол. Докато иконата била още на това място, един особено добродетелен човек, който бил игумен на манастира, (геронтас), се готвел да умира, защото бил твърде болен. Чрез своето откровение свише той научил, че ще умре и пожелал да приеме Свето Причастие и да бъде благословен с животворящите Тайни Христови. Поради това той помолил йеромонаха, който служил него ден да приключи Светата служба малко по – бързо. Йеромонахът не отвърнал на желанието на игумена и продължил службата. Самата Света Богородица била тази, Която се намесила да накара служещия свещеник да промени своето предразположение. Нейният глас, като изкомандвал, му наредил да ускори службата, така че да има възможност да даде последно Причастие на стария игумен (геронтас). И той така и направил. Когато геронтас приел последно Причастие, той починал и оттогава дали на иконата името Геронтиса, защото Я свързвали с това събитие. Веднага след това иконата била преместена и поставена извън олтара, на лявата колона на главната църква, където се намира и до днес, за улеснение на поклонничеството. Иконата била покрита със сребро, превъзходно произведение на изкуството, направено по молба на Св. Дева Мария. Разноските му поела една богата жена от Константинопол.

Делвата, която се вижда на сребърния обков, била направена да напомня за чудото, което Св. Богородица извършила през 17 в., по времето, когато манастирът страдал от недостиг на масло. Липсата на масло и нуждата за оцеляване били толкова силни, че отците напускали манастира в търсене на по – добър живот. Тогавашният игумен ги подбуждал настойчиво да вярват и да обърнат надеждата си към Геронтиса; той им казал, че също се моли и е възложил цялата си надежда на Нея. Св. Богородица отвърнала на техните очаквания; една сутрин монасите видели масло, което излизало от склада, където се пазели празните делви. Те влезли в склада и видели, че от една от делвите, която все още съществува днес, маслото преливало и се разливало по земята. Те разбрали намесата на Св. Богородица.

Друго чудо се случило по времето на нападенията на сарацинските пирати. Сред реликвите, които те награбили, била иконата на Геронтиса. Един от пиратите се опитал да махне сребърния обков и да използва дървото като факла, за да си запали лулата, като по този начин да обезчести иконата. Щом опитал да разцепи иконата, излезли огън и дим, и той не само се ужасил, но и ослепял. Неговите приятели, ужасени от инцидента, хвърлили иконата в един кладенец между градините и пристанището на манастира и заминали. Отците от манастира междувременно били заминали бързо и не знаели за случая. След много години кладенецът бил запълнен и никой не знаел нищо за иконата. След осемдесет години, когато дошло време пиратът да умре, душата му не можела да излезе от тялото и той се мъчел. Той казал на роднините си да поправят неговата глупост, дори и след неговата смърт; роднините дошли и разказали за случая на монасите, които намерили местонахождението на кладенеца. Когато го отворили, за голямо учудване видели, че иконата била все още вътре, като стояла права, сякаш е човек, събрал колене, стоейки на известно разстояние от стените. Най – удивителното от всичко бил фактът, че свещта, след толкова много години, била запалена. После те взели иконата и я поставили в главната църква, където се намира днес. Поклонниците черпят вода от кладенеца за благословение.

Друга чудотворна намеса на Геронтиса била, когато тя спасила манастира от пожар на 1 декември 1948г. чрез нейното копие, което било наречено Спасителка от пожар. След това чудо 2 декември е установен като дата на иконата Св. Богородица Геронтиса, когато се честват и намирането на иконата, и потушаването на пожара, както и много други чудеса.

Иконата била поставена на изящна мраморна поставка, конструирана със средствата и грижата на главния игумен на Пантократор Теофил от Лемнос. През 1997 г. за пръв път поставката била разпечатана пред представители на Археологическата служба и Светата икона била разкрита.

За голямо удовлетворение на отците на манастира, продължителното предание, обогатявало историята на Св. Богородица Геронтиса, било потвърдено. Останките на древната икона на Св. Богородица Геронтиса били намерени, проядени от червеи (1,92 х 0,74см), когато в същото време останалото от първоначалния рисунък излъчвало приятен аромат и непосредствена утеха за Нейните деца. Върху останките било поставено житиеписно платно, където се виждала Св. Богородица в късно-византийски стил. Когато бил поставен сребърния обков на иконата, произведение на изкуството, направено в Русия (Санкт-Петербург) в средата на 19 в., с ковано и лято сребро и частични златни декорации, монасите, поради липса на единство на обкова с представянето на иконата, били принудени да нарисуват частта, която се виждала от обкова, т.е. лицето и двете ръце.

Св. Богородица Геронтиса върши много чудеса, ето защо болни хора насочват надеждите си с вяра към Нея. На безплодни жени Тя дарява деца, на раковоболни Тя дава здраве, на ученици просвещение и на разнообразните човешки нужди, като Скоропослушница, намира незабавно решение, напътства вярващите и става съветник в техния живот. Геронтиса предлага специална милост и благословение за увеличението и извършването на какъвто и да е вид работа; многобройни благочестиви поклонници свидетелстват, че след като са видели иконата на Геронтиса, тяхната работа нараснала и напреднала.
Нейният лик е ласкав, приятен и пълен с милост, оставящ у всеки поклонник чувство на радост, въодушевление, ликуване, надежда, утеха и милост, доказвайки, че нуждите на Нейните деца са много по-важни за Нея и че винаги помага на вярващите.

Видеото е любезно предоставено от наш съмишленик от Гърция.

Съдействие в осъществяване поклонничество на Света Гора-Атон

30/7/2019

Балканско Атонско Сдружение оказа съдействие за осъществяване поклонничество в градината на Пресвета Богородица на поклонническа група от България.

За времето от 25 до 28 юли, поклонниците посетиха свещените манастири Зограф, Ксенофонт, Григориат, Дохиар и Симоно Петра.

С тяхното любезно съдействие, публикуваме фотогалерия от снимки, направени по време на поклонническото пребиваване на Света Гора-Атон.