Тази пресладка икона е стенопис от XIV век, който някога се е намирал в десния край на външния притвор на съборния храм и след извършването на чудото е бил пренесен в специален параклис, наречен на името на Света Богородица „Утешение".
Някога имало обичай, излизащите от съборния храм отци след края на утренята да целуват тази икона на Света Богородица, която тогава се намирала във външния притвор и там игуменът давал на вратаря ключовете на затворените през нощните часове порти на манастира, за да ги отключи. Преданието разказва, че на 20 януари 1320 година шайка разбойници се приближила до Света Гора с намерението на разсъмване, веднага щом бъдат отворени портите на един от най-хубавите манастири - Ватопедския, да нахълтат вътре, да избият монасите и да разграбят манастирското богатство. Вечерта разбойниците слезли на брега и се скрили в растящите край манастира храсталаци. Но Пазителката на Света Гора Пресвета Дева Богородица не допуснала варварският замисъл на безбожниците да бъде изпълнен. На следващия ден, 21 януари, след края на утренята, когато всички братя се разотишли по килиите си за кратък отдих, а игуменът дал ключовете на вратаря, за да отключи портите, иконата оживяла и Пресвета Богородица рекла: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Тогава - о, Царю на чудесата, Христе! - държаният в скута на Пресвета Богородица Иисус протегнал ръчичката Си, затворил устата на Пресветата Си Майка и й рекъл:- Не, Майко Моя, не им казвай това. Остави ги да бъдат наказани, както заслужават, защото пренебрегват монашеските си задължения! Тогава Пресвета Богородица с голямо майчино дръзновение към Нейния Син и Бог хванала ръчичката на Христос и я отместила от устата Си и извъртяла надясно главата Си, отдалечавайки лицето Си от ръката на Христос, и казала за втори път на игумена:- Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Гледайте да се покаете, защото Синът Ми е разгневен срещу вас! И казала за трети път: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските порти и прогонете разбойниците!
Поразен от ужас от това страшно чудо, игуменът веднага събрал всички братя, предал им случилото се, думите на Божията Майка към него и думите на Господ Иисус Христос, произнесени към Нея, и всички с крайно изумление забелязали, че ликовете на Пресвета Богородица и на Господа и въобще композицията на цялата икона са придобили нов вид в сравнение с предишния, а Христос, въпреки че е младенец, има строго лице на Съдия. С чувство на дълбока признателност те прославили застъпничеството и грижата на Пресвета Богородица и на милващия ги заради Нея Господ. След това се качили на манастирските стени и с наличните в манастира оръжия отблъснали нападението на разбойническата шайка.
Оттогава и досега тази чудотворна икона на Божията Майка е известна под името Отрада или Утешение. Ликовете на Богородица и Иисус Христос са останали в същото положение, което заели при трикратния глас, чут от игумена, тоест божествената Майка държи протегнатата ръчичка на Своя Предвечен Младенец и Господ под устата Си и е извърнала главата Си надясно, опитвайки се да отдалечи устата Си от протегнатата десница на Христос, за да може свободно да предупреди избраниците Си за надвисналата над тях опасност. Лицето на Божията Майка изразява състрадателна любов. Взорът й излъчва кротост и милосърдие. Върху устата й почива тиха усмивка на поздрав и утешение. А лицето на младенчестващия Бог не е такова. То е страшно, във всичките му черти се забелязва гняв, погледът е пълен със строгост и неумолим съд. С положителност може да се каже, че напълно точните характерологични черти на тези божествени лица - на Предвечния Младенец - Бог, Съдията на всички живи и мъртви, и на прелюбвеобилната Покровителка и Застъпница на всички, които е пълна вяра търсят Нейния небесен покров и властно застъпничество, но особено чертите на Христос, нашия Спасител, са почти неуловими за четката на художник иконописец. И наистина тази икона действително е неръкотворна, тъй като образът, който съществува днес, е изработен от Благодатта на Бога след чудотворната намеса на Пресвета Богородица, спасяването на манастира и наричането й „Панагия Парамития", тоест „Утешение" или „Отрада". Както казват поклонниците на манастира, които не се насищат да я гледат, гледането на сладкото изражение на лицето на Пресветата отморява и утешава душата на човека.
С това чудо още веднъж се показва в съгласие с общото вярване на Светата Църква майчиното дръзновение на Богородица да посредничи за греховете на човешкия род „пред Нейния Син и Бог" и да го спасява с ходатайствените Си молитви от бедите и нещастията, които той справедливо е заслужил заради многото си грехове. Сега чудотворната икона се намира в едноименния параклис „Пресвета Богородица Отрада или Утешение", на стената до дясната певница. След извършването на чудото монасите поддържат неугасимо кандило пред нея. Всеки петък в параклиса се извършва божествена света литургия, а ежедневно се пее Молебен канон на Пресвета Богородица. Във „Ватопед" от векове съществува обичай чинът на пострижение в монашество на всички братя от манастира да се извършва само в този параклис. По-рано е съществувал и обичай там да се провежда и лечението на болните монаси.
С иконата на Пресвета Богородица „Отрада" или „Утешение" е свързан и животът на преподобни Неофит, който е бил просмонарий в едноименния параклис. Веднъж преподобният бил изпратен по манастирски дела за известно време в един метох на остров Евбея. Там се разболял тежко и помолил Пресвета Богородица да го удостои да почине в манастира на покаянието му. Тогава незабавно чул гласа на Пречистата да му казва: - Неофите, замини за манастира си и след една година да си готов!
След като благодарил на Пресветата за удължаването на живота си, което му дарила, преподобният казал на послушника си да се приготви за път. И действително след изтичането на годината, един ден, след като се причастил със светите Тайни, като се качвал по стълбата пред параклиса „Пресвета Богородица Утешение", отново чул гласа на Пресветата: - Неофите, дойде времето на излизането ти от този свят. Преподобният отишъл в килията си, почувствал неразположение и след като получил прошка от цялото братство, предал духа си в обятията на Божията Майка.
Празникът в чест на чудотворната икона на Божията Майка „Отрада" или „Утешение" се извършва на 21 януари/3 февруари.
Тропар, глас 4
Нека сега усърдно да прибегнем към Богородица ние, грешните и смирените, като Я призовем с покаяние от дълбините на душата си: „Владичице, помогни, смили се над нас, побързай да ни помогнеш, загиваме от многото си прегрешения. Не отпращай рабите Си празни, защото Ти си нашата надежда.
Молитва първа
Надеждо на всички краища на земята, Пречиста Дево Богородице, Утешение и Отрада наша! Не се гнуси от нас, грешните, защото на Твоята милост се надяваме. Угаси греховния пламък и ороси с покаяние изсъхналите ни сърца. Очисти ума ни от греховни помисли. Приеми моленията, които Ти принасяме от душа и сърце, и с въздишка. Бъди Ходатайка за нас пред Твоя Син и Бог и отклони гнева Му от нас с майчините Си молитви. Укрепи православната вяра в нас, вложи дух на страх Божий, на смирение, търпение и любов. Изцели душевните ни и телесни рани, усмири бурята на злите вражески нападения. Свали от нас товара на греховете ни и не ни оставяй да загинем докрай. Дай ни Твоята милост и святото Си благословение на всички, които стоим тук и Ти се молим, и винаги бъди с нас, като даваш на идващите при Теб отрада и утешение, помощ и застъпничество, та всички да Те прославяме и да Те величаем до последния си дъх. Амин.
Молитва втора
О, Пресвета Дево, Майко на Господа, Царице на небето и земята! Чуй многострадалната въздишка на душата ни, погледни от светата Си висота към нас, които с вяра и любов се покланяме на пречистия Ти образ. Защото ето, потапяни от грехове и връхлитани от скърби, като гледаме Твоя образ, Ти сякаш си сред нас, и Ти принасяме смирените си моления. Защото нямаме друга помощ, нямаме друго застъпничество, нямаме друго утешение, освен Теб, о Майко на всички скърбящи и обременени! Помогни на нас, немощните, премахни скръбта ни, упъти в правия път нас, заблудените, излекувай и спаси обезнадеждените, дари ни да прекараме останалото време от живота си в мир и тишина, дай ни християнска кончина и на Страшния Съд на Твоя Син ни бъди Милосърдна Застъпница, та винаги заедно с всички угодили на Бога да Те възпяваме, величаем и прославяме като блага Застъпница на християнския род. Амин.
Някога имало обичай, излизащите от съборния храм отци след края на утренята да целуват тази икона на Света Богородица, която тогава се намирала във външния притвор и там игуменът давал на вратаря ключовете на затворените през нощните часове порти на манастира, за да ги отключи. Преданието разказва, че на 20 януари 1320 година шайка разбойници се приближила до Света Гора с намерението на разсъмване, веднага щом бъдат отворени портите на един от най-хубавите манастири - Ватопедския, да нахълтат вътре, да избият монасите и да разграбят манастирското богатство. Вечерта разбойниците слезли на брега и се скрили в растящите край манастира храсталаци. Но Пазителката на Света Гора Пресвета Дева Богородица не допуснала варварският замисъл на безбожниците да бъде изпълнен. На следващия ден, 21 януари, след края на утренята, когато всички братя се разотишли по килиите си за кратък отдих, а игуменът дал ключовете на вратаря, за да отключи портите, иконата оживяла и Пресвета Богородица рекла: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Тогава - о, Царю на чудесата, Христе! - държаният в скута на Пресвета Богородица Иисус протегнал ръчичката Си, затворил устата на Пресветата Си Майка и й рекъл:- Не, Майко Моя, не им казвай това. Остави ги да бъдат наказани, както заслужават, защото пренебрегват монашеските си задължения! Тогава Пресвета Богородица с голямо майчино дръзновение към Нейния Син и Бог хванала ръчичката на Христос и я отместила от устата Си и извъртяла надясно главата Си, отдалечавайки лицето Си от ръката на Христос, и казала за втори път на игумена:- Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците! Гледайте да се покаете, защото Синът Ми е разгневен срещу вас! И казала за трети път: - Днес не отваряйте портите на манастира, а се качете на манастирските порти и прогонете разбойниците!
Поразен от ужас от това страшно чудо, игуменът веднага събрал всички братя, предал им случилото се, думите на Божията Майка към него и думите на Господ Иисус Христос, произнесени към Нея, и всички с крайно изумление забелязали, че ликовете на Пресвета Богородица и на Господа и въобще композицията на цялата икона са придобили нов вид в сравнение с предишния, а Христос, въпреки че е младенец, има строго лице на Съдия. С чувство на дълбока признателност те прославили застъпничеството и грижата на Пресвета Богородица и на милващия ги заради Нея Господ. След това се качили на манастирските стени и с наличните в манастира оръжия отблъснали нападението на разбойническата шайка.
Оттогава и досега тази чудотворна икона на Божията Майка е известна под името Отрада или Утешение. Ликовете на Богородица и Иисус Христос са останали в същото положение, което заели при трикратния глас, чут от игумена, тоест божествената Майка държи протегнатата ръчичка на Своя Предвечен Младенец и Господ под устата Си и е извърнала главата Си надясно, опитвайки се да отдалечи устата Си от протегнатата десница на Христос, за да може свободно да предупреди избраниците Си за надвисналата над тях опасност. Лицето на Божията Майка изразява състрадателна любов. Взорът й излъчва кротост и милосърдие. Върху устата й почива тиха усмивка на поздрав и утешение. А лицето на младенчестващия Бог не е такова. То е страшно, във всичките му черти се забелязва гняв, погледът е пълен със строгост и неумолим съд. С положителност може да се каже, че напълно точните характерологични черти на тези божествени лица - на Предвечния Младенец - Бог, Съдията на всички живи и мъртви, и на прелюбвеобилната Покровителка и Застъпница на всички, които е пълна вяра търсят Нейния небесен покров и властно застъпничество, но особено чертите на Христос, нашия Спасител, са почти неуловими за четката на художник иконописец. И наистина тази икона действително е неръкотворна, тъй като образът, който съществува днес, е изработен от Благодатта на Бога след чудотворната намеса на Пресвета Богородица, спасяването на манастира и наричането й „Панагия Парамития", тоест „Утешение" или „Отрада". Както казват поклонниците на манастира, които не се насищат да я гледат, гледането на сладкото изражение на лицето на Пресветата отморява и утешава душата на човека.
С това чудо още веднъж се показва в съгласие с общото вярване на Светата Църква майчиното дръзновение на Богородица да посредничи за греховете на човешкия род „пред Нейния Син и Бог" и да го спасява с ходатайствените Си молитви от бедите и нещастията, които той справедливо е заслужил заради многото си грехове. Сега чудотворната икона се намира в едноименния параклис „Пресвета Богородица Отрада или Утешение", на стената до дясната певница. След извършването на чудото монасите поддържат неугасимо кандило пред нея. Всеки петък в параклиса се извършва божествена света литургия, а ежедневно се пее Молебен канон на Пресвета Богородица. Във „Ватопед" от векове съществува обичай чинът на пострижение в монашество на всички братя от манастира да се извършва само в този параклис. По-рано е съществувал и обичай там да се провежда и лечението на болните монаси.
С иконата на Пресвета Богородица „Отрада" или „Утешение" е свързан и животът на преподобни Неофит, който е бил просмонарий в едноименния параклис. Веднъж преподобният бил изпратен по манастирски дела за известно време в един метох на остров Евбея. Там се разболял тежко и помолил Пресвета Богородица да го удостои да почине в манастира на покаянието му. Тогава незабавно чул гласа на Пречистата да му казва: - Неофите, замини за манастира си и след една година да си готов!
След като благодарил на Пресветата за удължаването на живота си, което му дарила, преподобният казал на послушника си да се приготви за път. И действително след изтичането на годината, един ден, след като се причастил със светите Тайни, като се качвал по стълбата пред параклиса „Пресвета Богородица Утешение", отново чул гласа на Пресветата: - Неофите, дойде времето на излизането ти от този свят. Преподобният отишъл в килията си, почувствал неразположение и след като получил прошка от цялото братство, предал духа си в обятията на Божията Майка.
Празникът в чест на чудотворната икона на Божията Майка „Отрада" или „Утешение" се извършва на 21 януари/3 февруари.
Тропар, глас 4
Нека сега усърдно да прибегнем към Богородица ние, грешните и смирените, като Я призовем с покаяние от дълбините на душата си: „Владичице, помогни, смили се над нас, побързай да ни помогнеш, загиваме от многото си прегрешения. Не отпращай рабите Си празни, защото Ти си нашата надежда.
Молитва първа
Надеждо на всички краища на земята, Пречиста Дево Богородице, Утешение и Отрада наша! Не се гнуси от нас, грешните, защото на Твоята милост се надяваме. Угаси греховния пламък и ороси с покаяние изсъхналите ни сърца. Очисти ума ни от греховни помисли. Приеми моленията, които Ти принасяме от душа и сърце, и с въздишка. Бъди Ходатайка за нас пред Твоя Син и Бог и отклони гнева Му от нас с майчините Си молитви. Укрепи православната вяра в нас, вложи дух на страх Божий, на смирение, търпение и любов. Изцели душевните ни и телесни рани, усмири бурята на злите вражески нападения. Свали от нас товара на греховете ни и не ни оставяй да загинем докрай. Дай ни Твоята милост и святото Си благословение на всички, които стоим тук и Ти се молим, и винаги бъди с нас, като даваш на идващите при Теб отрада и утешение, помощ и застъпничество, та всички да Те прославяме и да Те величаем до последния си дъх. Амин.
Молитва втора
О, Пресвета Дево, Майко на Господа, Царице на небето и земята! Чуй многострадалната въздишка на душата ни, погледни от светата Си висота към нас, които с вяра и любов се покланяме на пречистия Ти образ. Защото ето, потапяни от грехове и връхлитани от скърби, като гледаме Твоя образ, Ти сякаш си сред нас, и Ти принасяме смирените си моления. Защото нямаме друга помощ, нямаме друго застъпничество, нямаме друго утешение, освен Теб, о Майко на всички скърбящи и обременени! Помогни на нас, немощните, премахни скръбта ни, упъти в правия път нас, заблудените, излекувай и спаси обезнадеждените, дари ни да прекараме останалото време от живота си в мир и тишина, дай ни християнска кончина и на Страшния Съд на Твоя Син ни бъди Милосърдна Застъпница, та винаги заедно с всички угодили на Бога да Те възпяваме, величаем и прославяме като блага Застъпница на християнския род. Амин.
