Балканско Атонско Сдружение

Балканско Атонско Сдружение и упокоилия се в Господа сръбски Патриарх Ириней

20/11/2020

Споменът от срещите с Негово Светейшество оживяват сега , макар тъгата да изпълва сърцата.

През десет годишната си дейност в обществена полза, сдружението осъществи редица значими мероприятия в Р. Сърбия, в тясно съдействие със Сръбската Православна Църква и конкретно с нейния предстоятел Патриарх Ириней.

Незабравими ще останат в историята на сдружението и в спомените на неговите членове, братските и сърдечни срещи с Негово Светейшество. Той бе прям, открит и сърдечен човек, наричайки нещата със собствените им имена. Бе сладкодумен и обаятелен.

Сдружението съдейства и осъществи даряване на вярно и точно копие на атонската Богородична икона "Достойно есть" през 2013 година на храма "Света Троица", подворие на Руската Православна Църква в Белград , като иконата бе посрещната лично Негово Светейшество Патриарх сръбски Ириней.

През 2014 година, членове на сдружението от Р. Сърбия посрещнаха Негово Светейшество в свещен светогорски манастир Хилендар, като заедно се поклониха пред светините съхранявани в светата обител и изпросиха закрилата на Пресвета Богородица молейки се пред чудотворния и образ "Троеручица", получавайки благословение от Негово Светейшество. Тази среща бе утеха за всички тях , като те благодариха на Бога и Неговата Пресвята Майка, за възможността да самолитстват с Негово Светейшество Патриарх Ириней, а Бог е там където двама или трима се съберат в Негово име.

Членове на сдружението бяха наградени от Негово Светейшество през 2017г. за тяхната безкористна всеотдайност, усилия и голям принос при строителството на новия параклис и енорийския храмов дом при храм"Св. Петка", в град Белград, Р. Сърбия с високото отличие на Сръбската Православна Църква, ордена "Свети крал Милутин".

Незабравими, паметни и пророчески ще останат думите на Негово светейшество в края на благодарствения обяд след награждаването:

„ В Сърбия все по-малко се пише на кирилица, докато в България не се вижда такава тенденция. Тази азбука ни е завещана от св. св. Кирил и Методий и ако сърби и българи пазят езика, народността и вярата си, каквито и ветрове да духат от запад или изток, от север или юг, то Балканите ще устоят.“

Бог да прости Патриарх Ириней и упокои душата му в селенията на праведните!

Представи пред Господа Негово Светейшество Ириней, архиепископ Печки, митрополит на Белград и Карловац и патриарх на Сърбия

20/11/2020

В петък, 20 ноември 2020 г., в 7:07 ч., Във Военната специализирана болница за Ковид „Карабурма“ в Белград, се представи пред Господа Негово Светейшество Ириней, архиепископ Печки, митрополит на Белград и Карловац и патриарх на Сърбия .

На 27 август 1930 г. благочестивите родители Здравко и Милиана Гаврилович от село Видова край Чачак - и заедно с тях цялото им семейство - бяха благословени от Бог с раждането на момче, което беше кръстено Мирослав.

Завършва основно училище в родното си село, а след гимназията в Чачак и семинарията в Призрен. След това завършва Богословския факултет в Белград. След приключване на военната си служба е назначен за заместник (професор) в семинарията в Призрен.

Преди да встъпи в длъжност като професор през октомври 1959 г., той получава монашеския чин в манастира Раковица от сръбския патриарх Герман, получавайки монашеското име Ириней. В деня на Света Петка същата година той е ръкоположен за йеромонах в църквата в Ружица на Калемегдан. Докато служи като професор в семинарията в Призрен, той е изпратен за следдипломно обучение в Атина. Той е назначен за директор на Монашеското училище в Острожкия манастир през 1969 г., откъдето се завръща в Призрен на длъжността ректор на известната семинария.

През 1974 г. е избран за викарий на сръбския патриарх с титлата епископ на Моравица. През 1975 г. е избран за епископ на Ниш.

Светия архиерейски синод на Сръбската Православна Църква на заседание провело се на 22 януари 2010 г. го избира за архиепископ на Печ, митрополит на Белград и Карловац и патриарх на Сърбия.

Вечна да бъде неговата памет и Бог да го упокои в Царството Небесно!

http://spc.rs/sr/saopshtenje_za_javnost_52

Обръщение на Българския патриарх Неофит по повод началото на Рождественския пост

16/11/2020

ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
СОФИЙСКИЯ МИТРОПОЛИТ И БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ † Н Е О Ф И Т ПО ПОВОД НАЧАЛОТО НА РОЖДЕСТВЕНСКИЯ ПОСТ КЪМ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ И БОГОЛЮБИВОТО ПАСТВО НА СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
ЧЕДА НА БОГОХРАНИМАТА СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ

В напрежението на днешния ден, в трудностите и ограниченията на пандемичната обстановка, ние, православните християни, навлизаме в онова друго време, когато се подготвяме да изживеем отново дивната радост на Рождественската нощ. Постът е пред нас и ние потъваме в тайната на благочестието, когато „Словото стана плът“ (Йн 1:14). Истинското Богоявление, изявено в пълнота, по словата на св. Василий Велики, е тайната на Боговъплъщението. Бог дойде сред нас, като прие човешката природа, за да ни откупи от силата на смъртта и ни открие вечния живот. В тази най-удивителна в човешката история нощ Младенецът Христос прегърна падналото човечество и прие човешката наша природа, за да я освети и да ни направи синове Божии. Спасителният Божи план започва своето действие, за да завърши в зарите на Христовото възкресение. „С нас е Бог“ (Мт. 1:23) и светът е друг, животът има нов устрем, с който се преодоляват трудностите на човешкото битие.

Братя и сестри,
Дните са трудни. Живеем във време на изпитание, когато трябва да покажем силата на вярата си, скромността и дисциплината си, като се съобразим с всички препоръки, които изискват от нас здравните власти. Нека не униваме, страх да не задушава съвремието ни, а точно обратното, радостта на раждащия Се Христос да ни окриля и да ни дава духовна сила, за да преминем поста и достигнем до Празничната нощ. В трудностите ние християните разкриваме своята мощ. Любовта, състраданието и помощта са връзките на Христовото общество и в тези дни сме длъжни постоянно да разкриваме един на друг тези добродетели. Да не забравяме словата на нашия Спасител: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йн 16:33), и с тази Божия повеля спокойно да преминем през постния период. Нека се молим искрено за благополучието на нашия народ и цялото човечество. Нека постоянната молитва стори чудеса и в утрешния ден да бъдем по-здрави, както духовно така и физически.

Братя и сестри,
Отечески ви призоваваме – бъдете бодри! Търсете своите свещеници, пребивавайте в пост и изповед и пристъпвайте с устрем към светите Тайни Христови. Живейте активно в общността на Православната ни Църква, в нейното богослужение, в общата молитва и вашата надежда никога да не унива, защото „с нас е Бог“ (Мт 1:23)!

Вие, свещенослужители на Богоспасяемата ни Софийска епархия,
Бъдете добрите пастири на словесното Христово стадо. Утешавайте своите пасоми в тези дни и не пестете сили. Служението ви да носи радостта и надеждата на идващия празник. Влезте в постното време с дръзновение, като отслужвате със старание и благоговение определените богослужебни последования. Обгрижвайте вашите енорияши – те се нуждаят от вашето слово, от вашата молитва и грижа, особено в тези дни на пандемия. Не скъпете времето си, а отдайте силите си в тайнствата на Изповедта и Евхаристията и бъдете милосърдни и съпричастни с трудностите, и нуждите на Божия народ.

Сега е времето, когато трябва да покажем истинската Христова любов и без притеснение да разгърнем силите си, за да преодолеем трудностите на съвременния свят!

Леки и спасителни пости!

Призоваваме над всички вас благословението на Раждащия се Спасител и оставаме ваш в Христа усърден молитствувател,

† Н Е О Ф И Т
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ И
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

https://bg-patriarshia.bg/news/344027#perfundo-untarget

Мерки на Свещения Кинотис на Света Гора-Атон свързани с пандемичната обстановка

5/8/2020

Новите случаи на коронавирус, които бяха регистрирани в цяла Гърция, принуди Свещения Кинотис на Света Гора-Атон да предприеме нови ограничителни мерки.

В съобщение, което бе изпратено до Свещените манастири на Света Гора-Атон, бе напомнена необходимостта да се спазват мерките за сигурност срещу коронавируса.

Само ограничен брой посетители се допускат всеки ден, като броят е 20 за всеки манастир и 5 за всяка келия. В същото време се препоръчва да се избягват струпването на поклонници в архондариците, трапезариите и храмовете. Посетителите трябва да избягват посещението на други манастири или келии. Препоръчва се и в манастирите да се избягва поканата на поклонници от чужбина.

В същото време гражданските власти на Атон извършват проверки на сухопътния и морския транспорт за използване на маска от пътниците, което е задължително.

Припомняме, че на Света Гора-Атон се събират всяка година голям брой поклонници през месец август, които идват главно на празника Преображение Господне, празнуван в манастирите Пантократор и Кутлумуш и празника Успение Богородично в манастир Иверон.

Всичко това показва, че управата на Света Гора-Атон не е незаинтересувана, но прави всичко възможно, за да защити монасите и посетителите от тази съвременна напаст, която Бог е дал за нашите грехове.

Света Богородица „Троеручица“ - Троянска и дивната Богородична закрила от чумата през 1837 година

4/8/2020

Света Богородица „Троеручица“ отдавна е почитана и в България. В анонимния летопис на Троянския манастир се съдържат и доста сведения за чудотворната икона света Богородица Троеручица, Троянска.

Иеромонах от Света Гора минал оттук на път за Влашко. Той носел със себе си и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали доста време заедно в постнически подвизи. Народът от близо и далеч се стичал и отдавал поклонение на светата икона, която показвала немалко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като му дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни места, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнасяла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта . А когато станало земетресение и когато върлувала чума (1837 г.), населението се спасило.

Заразата обхванала целия край, цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята да се укрият от болестта, но и там умирали.

Други – чак от Ловеч и Сопот – прибягнали под покрова на Божията Майка в нейната обител. Настъпил Нейният празник – свето Успение. Дошли някои уважавани старци от близките селища и съветвали игумена да затворят портите, да не пускат за празника гости поклонници, за да не би да дойдат болни и да заразят здравите.

- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие не се бойте, имайте вяра в Божията Майка, Тя ще ни запази и избави от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина - между тях и някои монаси – избягали по колибите.
Игуменът и останалите братя отслужили бдение, света Литургия и света Богородица ги опазила от смъртоносната болест, а побягналите в гората измрели.

Голямо чудо показа света Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги опазила от опасната зараза. Бежанците от Ловеч и от други места седели, докато престане чумата, и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

И който дойде в Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.

Тропар, глас 4
Днес за нас изгря голяма вселенска радост: на Света Гора ѝ бе дарена Твоята целителна икона, Владичице Богородице, с изображение тричислено и неразделно на пречистите ти ръце за прослава на Светата Троица, защото събираш верните и молещите се на Теб, за да узнаят, че с двете държиш Сина и Господа, а третата яви като прибежище и покров на тези, които те почитат, за да ги избавиш от всякакви беди, та всички, които прибягват към теб, чрез вярата да приемат неоскъдно освобождение от всички злини и защита от враговете. Затова и ние заедно с Атон викаме: ,,Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица „ Троеручица“, намираща се в Хилендарския манастир

4/8/2020

Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.

Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.

Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.
Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание.

Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.

Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
- Ето, сега ръката ти е здрава - рекла Божията Майка на Иоан. - Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!
Иоан се събудил. Попипал ръката си и едва повярвал на собственото си чувство. Ръката, както и преди, била цяла. От отсичането нямало и следа. Само в знак на събитието или сякаш за свидетелство, там където ръката била отсечена, останал малък белег, подобен на розова нишка. Проникнат от чувство на неизразима признателност към Пресвета Богородица за проявената милост към него, той излял своята благодарност към чудната Изцелителка в дивното песнопение: ,,О тебе радуется, Обрадованная, всякая твар...“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост. В памет на това дивно събитие свети Иоан изковал сребърна ръка и я прикрепил към долната част на иконата, откъдето тя впоследствие получила името Троеручица (Триръка). Чудото на изцелението поразило всички, дори и самия халиф, който преди да получи клеветническите писма от император Лъв, изпитвал към свети Иоан чувство на силна симпатия. Сега той го обикнал още повече от преди и едва след дълга съпротива от негова страна му дал най-накрая свобода да се отрече от светското звание и да се отгегли в Лаврата на свети Сава Освещени.
Напускайки Дамаск, свети Иоан взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Оттогава (от средата на 8. век) светата икона „Троеручица“ останала постоянно в Лаврата на свети Сава Освещени до пристигането на свети Сава, архиепископ Сръбски (13. век), на когото тя била подарена от Лаврата като благословение, със специалното съгласие на Божията Майка.

Тръгвайки си от Палестина, свети Сава взел със себе си в Сърбия светата икона „Троеручица“, където тя се намирала известно време – колко именно, за това няма сигурни сведения. Известно е само от местни предания и от хилендарски паметници, че при възникналите в Сърбия смутове светата икона била натоварена на едно муле, а то било оставено на волята на пътуващата на него чрез своята божествена икона Небесна Царица. Животното, без да бъде водено от хора, стигнало до Света Гора и спряло пред Хилендарския манастир като заковано. Братята тържествено приели иконата на Божията Майка и я поставили в олтара на съборния храм. Странстването на мулето с божествената икона и появяването му пред манастира са живописно изобразени на паметник край пътя, издигнат на мястото, където животното било намерено от хилендарските отци с безценния товар на гърба му. Това е близо до манастира. Хилендарските монаси всяка година извършват литийно шествие до мястото на явяването на „Троеручица“ в чест на явяването на иконата.

Не е известно колко време Троеручица е стояла в олтара. Едно събитие я извадило оттам. Веднъж в „Хилендар“ починал игуменът. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Едни искали един игумен, а други – друг, така че манастирът се разделил на две партии, възникнали недоволства и разпри. Крамолите в братството били неприятни на Божията Майка, на чието име е посветен манастирът. Тя благоволила сама да се намеси в решаването на този въпрос и му дала мирен изход. Един ден братята, като се събрали, както обикновено, за утреня, видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Като си обяснили това с тайни действия на еклисиарха, братята отнесли иконата в олтара. Но на следващия ден тя пак се появила на игуменския трон. Отново я поставили в олтара и били взети всички мерки, за да не се допусне повторно пренасяне на иконата: вратите на църквата били заключени от комисия и върху тях били поставени печати. Но на третия ден иконата отново била намерена над игуменското място. Докато братята се удивлявали на тази странност, при тях дошъл един подвизаващ се там в затвор отец, единствен сред тях по святост на живота, и им разказал за видението, което имал. Божията Майка благоволила да му каже братята да не местят иконата и от игуменското място, тъй като тя, за да прекрати несъгласията при избора на игумен, и сега, и за в бъдеще иска сама да заеме това място чрез божествената си икона, тоест иска непосредствено да управлява манастира. Оттогава в „Хилендар“ не избират и няма игумен от братята, а има само проигумен, тоест наместник, управляващ манастира, а игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно. Тъй като няма игумен, еклесиарсите вземат благословение за делата на своето послушание – било за да ударят клепалото или камбаните за служба или нейното започване – от светата икона „Троеручица“. Съгласно съществуващия на Света Гора ред, като облекат мантия, те отиват при тази света икона, правят пред лика на Божията Майка два земни поклона и като се прекръстят, целуват ръката ѝ, а после правят земен поклон като пред Игумения – вече без да се прекръстват. Еклисиарсите признават, че като пристъпват към иконата, за да вземат от Божията Майка благоволение, усещат неволен страх, приличащ на страха на подчинен пред началник, а заедно с това и чувство на детска любов като към Майка на вечната любов и утешение.

По време на гръцко-турските войни Света Гора е оставала извън властта на чужденците. Турците признавали, че нерядко са виждали тайнствена жена, която охранявала стените на Хилендарския манастир и била недосегаема за човешки ръце.
Видът на тази икона е извънредно изразителен и дори строг. За отбелязване е, че на гърба ѝ има и друго изображение – на Христовия светител Николай Чудотворец.

Свещеният манастир Кутлумуш на Света Гора-Атон има нов игумен

14/7/2020

На 12 юли 2020 година, бе избран новия игумен на свещената обител, като управлението на историческия манастир бе поето от Негово Високопреподобие архимандрит Николай.

Ние му желаем достойно носене на игуменския кръст, сила свише и благо търпение изпълнено с любов, за да продължи делото на бившия игумен архимандрит Христодул, който се оттегли на покой, оставяйки свой собствен отпечатък в светата обител.

Облекчаване условията за поклонничество на Света Гора-Атон

3/7/2020

С официално свое решение от 2 юли 2020г., Свещения Кинотис на Света Гора-Атон реши да се облекчат условията за поклонничество до свещените светогорски манастири и скитове. Това е свързано с големия брой желаещи да посетят светогорската монашеска общност.

Ограничението от 15 души, които могат да влизат до всеки голям манастир за една нощ се разширява на 20 човека.

Те ще могат да посещават и други манастири, където да нощуват, но след договорка с посрещатото братство. За скитовете ограничението посетителите да не надвишават 5 човека остава в сила.

Схимонах Йосиф Ватопедски (1921-2009)

2/7/2020

Старецът Йосиф е роден на остров Кипър в многодетно селско семейство. Неговата майка родила дете в седмия месец от бременността, в деня на паметта на светите безсребърници. Отначало мислела, че детето е мъртво, но то оживяло по чудесен начин.

Дванайсет години младият монах прекарал в послушание при стареца Йосиф Исихаст.

Бъдещият старец започнал своя монашески път на 16-годишна възраст. Негов духовен отец станал великият старец Йосиф Исихаст. Дванайсет години младият монах се намирал в послушание при стареца Йосиф до блажената кончина на последния през 1959 г. Това ученичество оставило дълбока следа в душата на монаха. Подвизавайки се под ръководството на такъв старец, Йосиф Ватопедски и сам израснал като духовен наставник.

През 1989 г., по решение на Свещения Кинотис на Света гора Атон и с благословение на Вселенския Патриарх, на отец Йосиф било поверено външното и вътрешното възстановяване на манастира Ватопед – вторият по ред от атонските обители. С трудовете на стареца Йосиф и неговите духовни чеда Ватопедската обител за кратко време била възстановена от развалините.

Архимандрит Елисей, бивш игумен на манастира Симонопетра казва: „Старецът Йосиф беше мерило, еталон за Света гора, той беше воден от желанието да види всеки монах обичащ Бога. Всяка среща със стареца беше духовен опит”.

Да почетем светлата му памет, припомняйки си негови духовни наставления:

Не огорчавай никого

„Ако искаш да се молиш както подобава, не огорчавай никого, иначе напразно ще се молиш”.
„Ако не искаш да отпаднеш от Божията любов, никога не прави така, че твоят брат да заспи, чувствайки се обиден от теб, или ти сам да заспиваш, чувствайки се обиден от него”.
„Ако държиш зло против някого, помоли се за него и с това ще прекратиш движението на страстта, защото молитвата прогонва тъгата. А ако друг държи зло против теб, прояви милост към него и се смири пред него, постарай се да го спечелиш за приятел. С това ще го освободиш от страстта”.

Смисълът на живота

„Има един смисъл на живота на земята, макар и всички всевъзможни безумни теории да се стремят да го унищожат: това е изпълнението на Христовите заповеди”.

Гневът е сянка на егоизма

„Причините, предизвикващи страстта на гнева, са многобройни, но сходни помежду си и зависят една от друга, тъй като ги свързва користолюбието и себелюбието. Където тържествува гибелният егоизъм, там неизбежно присъства и неговата сянка – гневът”.

„Защо възниква гневът? Защото по пътя на себелюбието възникват препятствия”.

Когато търпиш безчестие

„Този, който търпи безчестие, макар и да може да отговори на него, се избавя от грехове. За своето търпение той получава от Бога утешение, тъй като Му е повярвал”.
„Когато почувстваш печал или болка от това, че някой те е оскърбил или засрамил, знай, че си получил голяма полза от това, защото тщеславието е излязло от теб”.
„Говори с кротост и Бог няма да допусне да те обиждат и унижават. Ако постъпваш с всички, воден от любов, тогава и другите ще се отнасят с теб като с приятел. Избягвай да се изтъкваш пред другите и, по Божи Промисъл, няма да се препънеш в нищо. Ако с вяра предадеш всичко в ръцете на Промисъла, няма да паднеш в изкушение”.

Скърби и болест

„Както нощта сменя деня, а зимата – лятото, така и тщеславието и сластолюбието се сменят със скърби и болести или в настоящето, или в бъдещето”.
„Както лекарят предписва на болните горчиво лекарство за тяхното лечение, така и Божественият Промисъл допуска мъчителни скърби на злонравните и сластолюбивите“.
„Нека всяко неволно страдание ти бъде повод да помниш Бога, и винаги ще имаш повод за покаяние”.
„Лекуващите тялото не дават едно и също лекарство на всички. Така и Бог, изцеляващ болестите на душата, знае не само един вид лечение, който да подхожда на всички, но за всяка болест прилага подходящото за нея лекарство, спомагащо за оздравяването”.

Изкушения

„Всичко, което нарушава спокойствието и равното протичане на нашия живот, се нарича изкушение”.
„Във време на благополучие и богатство се придобиват много приятели. Във време на изкушение ще намериш ли поне един?”
„Ние сме склонни да обясняваме по своему всичко, което става с нас,. Но на колко изпитания трябва да се подложим, това знае само Бог, Който ни ги допуска”.
„Ние, бидейки християни, всеки ден се стремим да изпълняваме нашите християнски задължения, но колкото и голямо да е нашето старание, въпреки това някъде правим погрешна стъпка, тъй като безпогрешен път не съществува…

Покаяние

Обикновено нашето покаяние бива непълно, недостатъчно, за да изглади нашата вина и, значи, остават неизплатени дългове. Те остават неизвестни на нашето собствено разсъждение, но Божието правосъдие с точност ги знае. Какво трябва да правим тогава? Ако не можем да принесем подобаващо покаяние тук, ни очаква бъдещо осъждане и смърт, и така се лишаваме от спасение. За да не се случи това, Божествената воля промислително ни изпраща наказание, тоест „примирителна скръб”, неволен, причиняващ душевна болка случай, който по тежест съответства на количеството грешки, и така става „изплащане на дълга”. И така, изкушаваният човек не бива да се смущава и да роптае за нищо, тъй като той изплаща дълговете на собственото си нехайство или зложелателство”.

„Съществуват и изкушения, придобити чрез общуване и участие в чужди изкушения. Това участие може да бъде от възходящ и от низходящ тип. Например, обиждащият участва в изкушенията на обиждания, клеветникът – на оклеветения, обвиняващият – в изкушенията на обвинявания и така нататък – това е участие от низходящ тип.

„Възходящ тип участие – това е, когато духовните отци чрез своята молитва поемат изкушенията на своите духовни чеда и изобщо на всички, за които се молят. Има и големи изкушения – такива, на каквито са били подложени светите Апостоли и Сам Христос, взел на Себе Си греховете на целия свят”.

„В периода, в който живеех с нашия приснопаметен старец Йосиф Исихаст, аз допуснах някаква грешка поради незнание, и той ми наложи епитимия – да измина пеша изморителен и дълъг път. Когато го попитах каква е целта на тази епитимия, той със скръб ми отговори: „Заедно с покаянието трябва да понесем и деятелно злострадание, за да загладим вината, иначе срещу нас, по Божи Промисъл, ще се обърне неволно наказание и възможно е то да бъде много по-тежко и болезнено, затова ние го предотвратяваме с доброволно удвояване на покаянието, и така равновесието се възстановява”.

Старец Павел Лавриотски е новия Протепистат на Света Гора-Атон

15/6/2020

В неделя, 14 юни 2020 г., се извърши годишната смяна на надзора на Света Гора-Атон с традиционната светогорска официалност и благолепие.

Церемонията по смяната се проведе в административния център Карея, в присъствието на представители на Свещените манастири на Света Гора-Атон, представителите на държавната власт в лицето на Министъра на външните работи на Р. Гърция, г-н Коста Власис и гражданския губернатор на Света Гора-Атон г-н Атанасий Мартинос.

Според традицията, протокола по въвеждането на новия Протепистат Павел Лавриотски, се водеше от старец Никодим Лавриотски.

Останалите членове на Свещената Епистасия са епистатите йеромонх Харитон Дохиарски, йеромонх Сисой Ксенофонтски и йеромонх Гавриил Есфигменски.

За членовете на Балканско Атонско Сдружение, Протепистат Павел Лавриотски е много скъп и обичан светогорски старец, който даде преди близо 10 години своето отеческо благословение за юридическото регистриране на сдружението и неговата бъдеща дейност.

Света Атонска Епистасия 17.11.2010/30.11.2010
Уважаеми г-н Кристов,

Получих писмата Ви с № 1,2,3 /16.11.2010 и Ви благодаря.

В отговор пожелавам Господ да благослови вашето сдружение и вашата дейност в подкрепа на православието и представянето на светогорското монашество на Балканите.

С уважение и благопожелания:

ПРОТепистат
Старец Павел

- превод от гръцки език-

<<Previous

AРХИВ2019 година​2018 година2017 година2016 година2015 година2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година

AРХИВ

2019 година
2018 година
2017 година
2016 година
2015 година
2014 година
2013 година
2012 година
2011 година
2010 година