През последните месеци всички чухме за съществуването на чатботове, оборудвани с така наречения изкуствен интелект. И много от нас са изпробвали тези чатботове в действие. Свещениците също не останаха настрана, като първото нещо, което всички ние, без да кажем дума, помолихме чатбота да напише проповеди по онези теми, които смятахме за най-подходящи. Резултатът ни изуми: чатботът създава много добри проповеди с правилната структура, точните думи и полезни морални заключения. Но имаше нещо сякаш не както трябва в тези проповеди. Това „нещо“ е липсата на личен духовен опит на чатбота, докато успехът на една проповед се определя именно от това – личният опит. Апостолите имаха такова преживяване и то, разбира се е уникално, затова силата на тяхното проповядване беше невероятна, въпреки външната простота на думите им. Да чуем проповедта на апостол Петър, записана в „Деяния на светите апостоли“, глава 10:
34. Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35. но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36. Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37. Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38. как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39. И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
41. не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42. И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43. За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
В проповедта на апостол Петър няма нито една дума и нито една мисъл, която той лично да не е преживял и почувствал. Дори истината за безпристрастието на Бога, с чието възвестяване апостол Петър започва своята проповед, не е цитат от Стария завет, а личен опит на Петър, който той го получава в общение с римския стотник Корнилий.
Всички по-нататъшни думи са и личният опит на апостола, който Петър посочи, когато каза, че е сред онези хора, на които Господ Исус Христос се яви след Своето Възкресение. Последните думи - макар и изключително болезнени, но, отново, личният опит на апостола, той знае каква прошка се дава от Христос и затова Петър каза:
" Всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име." ( Деяния 10:43).
За много от нас тази фраза е само една от многото точки на учението за Христос, но за апостол Петър всичко беше различно, защото той първи разбра какво е Божията милост и прошка. Разбира се, неслучайно апостолът завършва своята проповед с възвестяването на прошката от Христос, защото грехът е нещо, с което никой не може да се справи сам. Можем да се опитваме колкото си искаме да бъдем добри и коректни, но всички сме наследили тази гордост, която е причинила падението на нашите предци, и тя неизбежно причинява нашите грехове.
Апостол Петър разбира това много добре. Неговото отричане от Христос в момент на опасност е резултат от проява на гордост - изявление, което той прави малко преди Спасителя да бъде задържан: „ Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.” (Марк 14:31). Но как апостолът би могъл да поправи греха си? Какво би могъл да го направи, за да промени миналото? Отговорът е ясен: нищо. Това е абсолютно невъзможно. Можете да промените бъдещето, но миналото не може да бъде променено. Това твърдение е вярно за човек, но не и за Бог, за когото времето не съществува и следователно Бог е в състояние да промени миналото, в смисъл, че в Неговата власт е да прости греховете, които сме извършили, така че те да престанат да има влияние върху настоящето и бъдещето.. Апостол Петър знаеше това от собствен опит и грехът му не стана пречка за по-нататъшното му служение, като всичко щеше да бъде вече различно.
Епископ Переславлски и Угличски Теоктист
34. Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35. но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36. Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37. Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38. как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39. И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
41. не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42. И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43. За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
В проповедта на апостол Петър няма нито една дума и нито една мисъл, която той лично да не е преживял и почувствал. Дори истината за безпристрастието на Бога, с чието възвестяване апостол Петър започва своята проповед, не е цитат от Стария завет, а личен опит на Петър, който той го получава в общение с римския стотник Корнилий.
Всички по-нататъшни думи са и личният опит на апостола, който Петър посочи, когато каза, че е сред онези хора, на които Господ Исус Христос се яви след Своето Възкресение. Последните думи - макар и изключително болезнени, но, отново, личният опит на апостола, той знае каква прошка се дава от Христос и затова Петър каза:
" Всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име." ( Деяния 10:43).
За много от нас тази фраза е само една от многото точки на учението за Христос, но за апостол Петър всичко беше различно, защото той първи разбра какво е Божията милост и прошка. Разбира се, неслучайно апостолът завършва своята проповед с възвестяването на прошката от Христос, защото грехът е нещо, с което никой не може да се справи сам. Можем да се опитваме колкото си искаме да бъдем добри и коректни, но всички сме наследили тази гордост, която е причинила падението на нашите предци, и тя неизбежно причинява нашите грехове.
Апостол Петър разбира това много добре. Неговото отричане от Христос в момент на опасност е резултат от проява на гордост - изявление, което той прави малко преди Спасителя да бъде задържан: „ Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.” (Марк 14:31). Но как апостолът би могъл да поправи греха си? Какво би могъл да го направи, за да промени миналото? Отговорът е ясен: нищо. Това е абсолютно невъзможно. Можете да промените бъдещето, но миналото не може да бъде променено. Това твърдение е вярно за човек, но не и за Бог, за когото времето не съществува и следователно Бог е в състояние да промени миналото, в смисъл, че в Неговата власт е да прости греховете, които сме извършили, така че те да престанат да има влияние върху настоящето и бъдещето.. Апостол Петър знаеше това от собствен опит и грехът му не стана пречка за по-нататъшното му служение, като всичко щеше да бъде вече различно.
Епископ Переславлски и Угличски Теоктист